Десетият Европарламент завива рязко надясно
Десетият Европарламент завива внезапно надясно. Инвестиции в защитата и подсилване на границите сменят като приоритет Зелената договорка.
„ При предните избори се получиха забавни разбърквания. Видя се, че моделът, който десетилетия наред беше болшинство на център-ляво, център-дясно – ЕНП, социалисти и демократи, претърпя развиване.
В момента по-скоро има тематични болшинства,
в които вземат участие разнообразни партии по другите тематики. Това е забавен развой, който несъмнено ще следим и в идващия парламент “, чака Стойчев.
Индикациите от социологическо изследване в европейски мащаб са, че се чака съставяне на по-десен Европейски парламент. Анализът е извършен на база публичното мнение във всяка страна – членка на Европейски Съюз.
Въпреки че Народното събрание не е най-значимата институция
на Европейски Съюз, когато става дума за външна политика, методът, по който политическите групи се подреждат след изборите, и въздействието, което тези избори имат върху националните диспути в страните членки, ще има обилни последствия върху способността на Европейската комисия
и Съвет да вършат външнополитически избор,
най-много при използването на идната фаза на Европейския зелен пакт. Много е евентуално той да остане на назад във времето, а приоритет да стане сформирането на обща стратегия за въоръжаване и повишение на отбранителния потенциал с оглед войната в Украйна.
Според прогнозите двете съществени
политически групи в Екологичен потенциал – Европейската национална партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D) – евентуално ще продължат да губят места както на последните два избора. Въпреки това се чака
ЕНП да остане най-голямата група и затова да резервира по-голямата част от властта
за установяване на дневния ред, в това число при избора на идващия ръководител на Европейската комисия. От ЕНП е досегашният ѝ шеф Урсула фон дер Лайен, която е издигната за втори мандат, и в случай че няма изненади от съперниците,
сигурно ще го завоюва.
Тя към този момент разгласи, че съответно ще работи за повече вложения за европейската отбранителна промишленост, за трансгранична военна подвижност, нов комисар за защитата с делегиран бюджет. Външната политика също ще бъде портфолио в комисията вместо обособена
самостоятелна институция както до момента.
Ключово още ще е прекосяването от Зелената договорка към Индустриална, както и оправянето с миграцията, въпреки това да изисква по-крути ограничения.
Очакванията са също центристката група „ Обнови Европа “ и „ Зелените/Европейски свободен алианс “ също да изгубят места, падайки надлежно от 101 на 86 и от 71 на 61. Междувременно групата на левицата евентуално ще усили представителството си от 38 на 44 места.
Освен това, в случай че придвижването „ Пет звезди “ в
Италия, за което се чака да завоюва 13 места, реши да не заседава с самостоятелните членове на Екологичен потенциал – NI, то може да избере да се причисли или към „ Зелените/Европейски свободен алианс “, или към левицата, което би подсилило броя на евродепутатите, заседаващи отляво на социалистите и демократите.
Основният победител ще бъде групата на радикалната дясна еднаквост и народна власт (ID) ,
която се чака да завоюва 40 места и с съвсем 100 евродепутати да се нарежда като третата по величина група в новия парламент, измествайки Зелените.
За третото място има и различен вид –
в случай че ръководещата партия на Орбан в Унгария – „ Фидес “, за която се чака да завоюва 14 места, реши да се причисли към консерваторите и реформистите (ECR), вместо да се сдружи с самостоятелните евродепутати, ECR може да изпревари
„ Обнови Европа “ и „ Идентичност и народна власт “
и да стане третата по величина група. Според изчисленията се чака консерватори (ECR) и евроскептици (ID) дружно да съставляват 25 % от евродепутатите и за първи път да имат повече места, взети дружно от EPP или S&D.
ПП-ДБ и „ Възраждане “ пред дебют
Бившите шефове на Народното събрание Росен Желязков и
Никола Минчев водят листите на ГЕРБ и ПП-ДБ за евровота
Битката на българските партии, които желаят да изпратят свои хора в 10-ия Европейски парламент, няма да е по-малко оспорвана от тази за 50-ото националното заседание в България. От записаните в ЦИК 31 партии и коалиция, с цялостни листи по 17 претенденти вземат участие 16,
има и един самостоятелен претендент.
В отиващия си Европарламент в групата на ЕНП ГЕРБ имаше 5-има депутати, а Съюз на демократичните сили и ДСБ – по един.
В Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите бяха четирима от Българска социалистическа партия. Иначе един от родните социалисти бе в групата на самостоятелните. Двама представяха Вътрешна македонска революционна организация, който е член на Европейските консерватори и реформисти.
Трима от Движение за права и свободи влизаха в „ Обнови Европа “.
Според национално изследване в идващия Европейски парламент партията на Бойко Борисов още веднъж ще има петима евродепутати, а обединението „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ ще вкара трима. Толкова представители ще има и „ Възраждане “. От Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия се чака да бъдат определени по двама, а от „ ИТН “ и „ Левицата “ – по един.
Изборите за Европейски парламент се организират на всеки пет години. През 2024 година вотът в 27-те страни членки е плануван за интервала от 6 юни (четвъртък) до 9 юни (неделя) и е под мотото „ Използвай гласа си. Или различен ще реши вместо теб “.
В България гласуването ще е на най-късната дата,
дружно с изключителния избор за народен парламент. След приемането ни в Европейски Съюз през 2007 година, това е четвъртият път, в който българите ще упражнят правото си на глас за Екологичен потенциал. Официални данни на институцията сочат, че ентусиазмът на сънародниците ни е бил максимален при второто гласоподаване през 2009 година, с изборна интензивност от 38,99%.
През 2014 година тя спада на 35,84%, а през 2019 година понижава
до 32,64%. При първото ни гласоподаване през 2007 година, когато дружно с нас и Румъния стана член на Европейски Съюз, изборната интензивност в България е била едвам 29,22%.
Тази година гласуването ще стартира в Нидерландия на 6 юни, четвъртък, следвано от Ирландия в петък – 7 юни, и Латвия, Малта и Словакия в събота, 8 юни. В Чехия урните ще бъдат отворени в петък и събота, а в Италия – в събота и неделя.
Останалите страни от Европейски Съюз
(Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Испания и Швеция) ще проведат изборите си в неделя, 9 юни.
Първата учредителна пленарна сесия
след европейските избори ще се организира на 16-19 юли, като на нея ще бъде конституиран новият парламент, ще бъдат учредени парламентарните комисии и ще бъде определен новият ръководител на Екологичен потенциал. От септември нататък ще бъде определен новият ръководител на
Европейската комисия и ще се проведат
чуванията на претендентите за еврокомисари. Окончателното решение за точния график ще бъде взето от Съвета на ръководителите на политическите групи след конституирането на Народното събрание.
На последната пленарна сесия в Страсбург, която се организира в интервала 22-25 април, от „ випуск 2024 “ в Екологичен потенциал бяха гласувани на пожар 89 акта и 5 резолюции.
Част от евродепутатите работеха
до полунощ, въпреки че рядко пленарната зала бе цялостна. Въпреки че в „ 12 в 5 “ се организираха диспути и гласувания по значими тематики, останаха редица незавършени каузи. Те обгръщат всички законодателни оферти, при които съзаконодателите на Европейски Съюз (парламентът и съветът) са почнали законодателна процедура,
само че не са я завършили до края на мандата.
Причините за незавършените каузи са разнообразни – да вземем за пример, когато не е реализирано съглашение в границите на междуинституционални договаряния или когато националните държавни управления не са в положение да реализират единодушие за обща позиция. Общото предписание е в края на последната месечна сесия преди изборите всички незавършени
парламентарни каузи да се считат за прекъснати.
По-конкретно – законодателните досиета, които са признати от парламента на пленарно съвещание преди изборите, без значение дали на първо четене, на второ четене или в границите на процедурата на консултация,
остават правно годни за идващия Екологичен потенциал,
а тези, които не са стигнали до пленарно съвещание преди изборите, се приключват в комисия. Новият парламент обаче може да реши да продължи работата по тях. Ако Председателският съвет и пленарното съвещание решат да продължат делата,
новоизбраният парламент ще пристъпи
към идващия стадий от съответната процедура за взимане на решения. Ако е належащо, ще бъде назначен и нов докладчик.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ