Загадката Атлантида – истинска ли е историята? За Атлантида са

Загадката Атлантида – същинска ли е историята? За Атлантида са написани томове книги, снимани са доста филми, анимации и сериали. Но какво е Атлантида? Къде се намира? Знаем ли къде са корените на тази легенда и има ли действителни извори? Атлантида е именит остров (възможно архипелаг), ситуиран западно от Испания и Африка, където се е намирал едноименният град-държава.

Според това, което се споделя в разговорите „ Тимей “ и „ Критий “ на философа Платон, основният остров е бил почти с размерите на Англия и е потопен вследствие на естествено злополучие преди към 11 500 години, т.е. 9500 година пр.н.е.

Платон има и по-подробно изложение на тази антична страна.

Първоначално тя била разграничена на 10 царства, ръководени от 10 синове на господ Посейдон от смъртна жена, и се намирала под негов протекторат. Там съществувала високоразвитата, богата и войнствена цивилизация на атлантите, която в своя залез решила да се разшири в околните земи.

Те претърпели проваляне във войната от цивилизацията на праисторическите (допотопни) гърци, а по-късно били унищожени от прелом по волята на Зевс. Той сметнал страната Атлантида и нейните поданици са прекомерно паднали морално и изгубили своите божествени корени, стремящи се единствено към материални богатства – благосъстояние и власт. Те не запомнили, че изначално точно стремежът към добродетел и безразличието към лукса били повода за тяхното благополучие.

„ Докато те разсъждаваха по този начин, а божествената природа съхраняваше в тях своята мощ, цялото им благосъстояние, което описахме, нарастваше. Но когато делът, завещан от Бога, отслабна, неведнъж се разтваряше в смъртна смес и надви човешкият манталитет, тогава те не бяха в положение повече да носят своето благосъстояние и изгубиха благопристойност. За този, който умее да вижда, те представляваха срамно представление, тъй като бяха пропилели най-прекрасната от своите ценности; само че неспособни да видят в какво се състои същинския щастливият живот, им се струваше, че са най-красиви и най-щастливи тъкмо когато в тях кипяха необуздана лакомия и мощ. “ Из „ Критий “ Когато се случило възмездието на боговете, победоносната атинска флота също потърпевша – тя също потънала по време на бедствието, защото била наоколо.

Изследователите са склонни да имат вяра, че това е било земетресение с голям магнитуд

и последвало цунами. „ Но по-късно, когато пристигна времето за невиждани трусове и наводнения, в един ужасяващ ден цялата ви воинска мощ беше погълната от отворилата се земя; по този начин и Атлантида изчезна, потъвайки в бездната. След това морето по тези места и до ден сегашен остава неплаваемо и недостъпно заради плиткост, породена от голямото количество кал, която заселеният остров оставил след себе си. “ Из „ Тимей “ Египетският сановник, чиято тирада е дадена в „ Тимей “, изяснява на предшественика на Платон Солон последвалата давност на това събитие с това, че настъпилите по-късно световни естествени катаклизми, в това число последният общочовешки потоп, върнали човечеството към примитивното положение на живот, а съвременниците на Солон могат да се задоволят единствено с неразбираеми легенди, сходни на детските приказки.

От позиция на науката към този момент няма задоволително доказателства и обстоятелства, с цел да се счита Атлантида за действителна. Впрочем както и самият мит. Тя остава мистерия. Досега археологически и геоложки изследвания на учените на вероятните места, където съществува островът, не са дали позитивни резултати. Може би просто не се обявяват? От друга страна, броят на измислиците към тази тематика ни кара да се отнасяме скептично към каквито и да било открития.

Единствените публични източници на познания за Атлантида, както и за Хиперборея, са писмени. Всъщност това към този момент не е малко. Много градове, упоменати в Библията, по-късно са открити вследствие на разкопки. Ярък образец са Содом и Гомора. Струва си да си спомним и за Троя, в чиято действителност малко на брой вярвали, защото за нея става дума единствено в творбите на Омир. Но с помощта на фанатичния възторг на археолога Хайнрих Шлиман заровеният град е открит вследствие на разкопки, които мнозина считали за безнадеждни. В случая с гибелта на Атлантида разкопките се усложняват от обстоятелството, че тя е отишла надълбоко под водата. Има доста въодушевени откриватели на този проблем и даже просвета – атлантология. Произход на името Атлантида. Версии Според разговора „ Критий “ на Платон най-големият наследник на Посейдон и момичето Клейто се казвал Атлант. Именно той бил държател на централния остров, станал цар на цялата страна, а братята му, назначени от Посейдон за архонти с техните наследства, му били подчинени.

Островът и морето към него били кръстени на Атлант.

Впоследствие Атлантическото море се „ трансформирало “ в океан. Има и версия, че Атлантическият океан в действителност е кръстен на Атлантическо море, само че то от своя страна било кръстено на титана Атлант, който съгласно мита държи небесния свод на раменете си в крайната западна точка на Средиземноморието. Името Атлантида се предало и на острова, а праисторическата етимология е измислена, с цел да се придаде меродавност на историята. Очевидно относително късният древногръцки мит за титана Атлант може да е ехтене от загатна за допотопната Атлантида.

Най-популярната доктрина слага потъналата Атлантида в региона на Азорските острови, западно от Гибралтарския пролив, който се наричал Херкулесовите стълбове.

Някои откриватели поясняват писанията на Платон за Атлантида по друг метод. Същността на техните пояснения се състои в това, че освен Гибралтар е бил именуван Херкулесовите (Хераклови) стълбове. Те показват, че съгласно текста по времето, когато островът е заселен, навигацията не е била развита, което значи, че гърците физически не са могли да водят война на такива дистанции от вкъщи. Къде съгласно тях се намира Атлантида? Те я слагат в морска котловина северно от Александрия. Заслужава си да се означи, че за развиването на цивилизацията от разпръскването на племена до полета в Космоса са задоволителни 1000 години (знаем по себе си), затова по време на залеза на атлантите народите към тях може да са били съразмерно развити и да са познавали мореходството. И островът би трябвало да е бил по-голям.

Съществуват цяла редица различни отзиви

за това къде може да се е намирала атлантската цивилизация.
Загадъчни линии покрай Гибралтар Изследователи са разкрили мистериозни линии в Гугъл Maps на юг от Азорските острови. Гугъл разяснява, че тези линии на дъното на Атлантическия океан са артефакт от батиметрични измервания. Специално оборудвани кораби събират данни благодарение на сонари и други принадлежности за дълбочината на дъното и тези линии са маршрутите на такива кораби.

Да си признаем – към този момент можем единствено да имаме вяра в Атлантида. Но годините нямат власт над нея. И дано не омаловажаваме смисъла на вярата. Често тя допуска мъдрост и по-дълбоко познание, в сравнение с е налично за повърхностната логичност.
Представете си, че след 10 хиляди години вследствие на прелом или геотектоника дълбините на океана се отворят и тайнственият остров още веднъж се появи пред нас от тъмнината на вековете. Неговите дворци ще бъдат разрушени, а пелена от кал ще продължи да крие историята на града от нашите потомци. Дали те ще помнят още легендите за нея?

Източник: Actualno.com

Още вести четете в категория България
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News