Нагон към унищожение. Защо човекът избира да воюва, според Айнщайн и Фройд
Задочен диалог сред Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд, преиздаден през 2023 година, още веднъж звучи настоящо на фона на съветската експанзия в Украйна. Въпросът в него е един - за какво война? По времето, когато се построяват първите немски концентрационни лагери, през 1933 година в Париж, Лондон и Берлин, по едно и също време на френски, британски и немски език е оповестена книга, озаглавена “Защо война? ”.
Изданието съдържа единствено две писма, разменени между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд, и е част от серия на Международния институт за интелектуално съдействие към Обществото на народите. Една година след началото на войната в Украйна и 90 години след първата обява на писмата се появи ново издание на български език в превод на Даниела Дечева (изд. „ Парадигма “, 2023).
В просторен увод Снежана Димитрова разказва историческия подтекст на размяната сред Айнщайн и Фройд и интелектуалната история на началото на XX век. Послеписът на Яня Йерков е насочен към наследството на Фройд и развиването на психоаналитичните понятия, свързани с въпроса за войната. Тези съпъстващи текстове безспорно оказват помощ за по-дълбокото схващане на писмата и на аргументите, заради които Фройд и Айнщайн се показват таман по този начин. Не оказват помощ обаче да се отървем от тревожното възприятие, а може би и срама от това, че казаното от двамата интелектуалци пацифисти е толкоз настоящо и през днешния ден.
Има ли освобождение от войната
Айнщайн се обръща към Фройд с въпроса “Има ли метод хората да бъдат избавени от злокобната наложителност на войната? ”. По думите на физика, нормалната посока на личното му мислене “не води до навлизане в дълбините на човешките стремежи и усеща ” и се надява психоаналитикът да осветли въпроса от позицията на “задълбоченото си знание за човешките нагони ”.
Писмото на Айнщайн звучи смущаващо настоящо, въпреки от този момент да са се случили доста войни. Физикът дефинира себе си като “човек, свободен от афекти от национално естество ” и вижда решението в инстанция, която да урежда зародилите сред страните спорове. Едновременно с това обаче си дава ясна сметка, че престижът или властта на сходен юридически орган следва от обстоятелството, че страните отдават част от свободата и суверенитета си, отдават част от своята власт на него.
Айнщайн отбелязва, че във всеки народ съществува “малка, само че решителна, неподатлива на обществени съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от опция за персонални облаги и разширение на личната власт ”. Ако същата тази група ръководи учебното заведение, пресата, а постоянно и религиозните организации, пита се Анщайн, за какво масите се възпламеняват до възторг и са подготвени да се жертват?
Отговорът е в потребността, нагона към заличаване, който съществува у индивида. Айнщайн упорства, че подвластни на този нагон надалеч не са единствено необразованите, и даже счита, че интелигенцията е още по-податлива на злокобни всеобщи внушения, доколкото черпи от доста по-стерилния си житейски опит, обвързван повече с текстове, в сравнение с с прекарвания.
В края на писмото се споделя, че интернационалните спорове надалеч не са единственото изражение на човешката настъпателност, само че доколкото са най-жестоката и разточителна форма на спор сред хора, дават най-ясно съображение да се мисли за предотвратяването на всички въоръжени конфликти. Това, което Айнщайн търси от психоаналитика Фройд, е концепция за образование. Възпитание, което да в профил пречките пред мира.
Отговорът е доста по-дълъг. Фройд се съгласява с изложеното от Айнщайн и предлага да се мисли не толкоз за право и власт, що се касае за право и мощ. Сила като политическа власт, само че и като суровата мощ на насилието. Защото, споделя Фройд, насилието и правото не са противоположности, а едното е произлязло от другото. Конфликтите се позволяват с принуждение – или с заличаване, или с послушание на врага. Правото се появява там, където неколцина слаби се сплотяват, с цел да победят един по-силен. За да обезпечи единството и трайността на прочувствените връзки сред членовете си, общността основава правила и процедури за тяхното спазване. Законите на обединяването дефинират доколко всеки от членовете би трябвало да се откаже от свободата да постанова личната си власт в името на силата на групата.
В рамките на общността силовото споразумяване на спорове не е избегнато. Но нуждите и общите неща, които произтичат от съжителството на едно място, благоприятстват бързото преустановяване на такива битки, а вероятността за спокойно разрешаване при тези условия непрекъснато се усилва.
Според Фройд, към 1932 година обединяване като Обществото на народите не разполага със лична власт и защото може да получи такава единствено в случай че членовете му я преотстъпят, няма особени изгледи да я придобие. Психоаналитикът си дава сметка, че сходни организации се пробват да черпят престиж от концепциите, т.е. от самите прочувствени връзки.
Макар да не отхвърля мощта на идентификацията с другите, Фройд припомня, че християнското възприятие за общественост, което е било задоволително мощно, в епохата на Ренесанса не е попречило на дребни и огромни християнски страни да търсят помощта на султана във войните, които са водели между тях. А националните идеали от по-нови времена тласкат народите в противоположна посока – към войната. В този смисъл, правото освен е произлязло от грубата мощ, само че и не може да се лиши от нея.
Нагоните и културата
Според фройдистката доктрина съществуват два типа нагони – такива, които целят опазване и сливане (еторични) и такива, които целят да унищожават и убиват (агресивни или деструктивни). И двата типа са нужни, сред тях има освен напрежения, само че и взаимоотношения. Казано другояче, те не съществуват напълно без значение едни от други.
В този смисъл, когато хората са призовавани към война, у тях могат да се разсънят голям брой и разнообразни претекстове – “благородни и подли, изказани и премълчани ”. Ако войната ни ужасява, то не е тъй като ни е естествено непозната, а поради културата или процеса на цивилизация, по думите на Фройд: “най-доброто, в което сме се трансформирали, и огромна част от това, от което страдаме. ” Ако войната е в крещящо несъгласие с психическите настройки, които ни постанова културният развой, то “всичко, което благоприятства културното развиване, работи и против войната ”, гласи последното изречение на писмото,
Цивилизационният избор
На едно място в писмото на Фройд се споделя, че не могат да бъдат наказани в идентична степен всички войни и “докато има империи и народи, подготвени на необмислено заличаване на други, тези други би трябвало да са подготвени за война ”.
Докато войната в Украйна продължава, в България постоянно се приказва за така наречен “цивилазационен избор ”. Още по-често във възмущението от войната се появява изкушението да се раздели света на цивилизован и некултурен.
Това е проблематично не тъй като има подозрение във връзка с това кой е агресорът, а тъй като културата би трябвало да бъде противоотрова, да предотвратява войната, а не да бъде страна в нея. В клопката на този абсурд се оказва, че и осъждащият и наказаният претендират за позицията на цивилизованите.
Да поведеш война за нечие цивилзоване, в смисъла, в който пацифистите Фройд и Айнщайн мислят културния развой, значи в действителност да прогониш културата, с цел да направи тя място на въоръжения спор. Основният проблем с концепцията за цивилизационен избор е, че хората са по-склонни да цивилизоват други, а не себе си.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Изданието съдържа единствено две писма, разменени между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд, и е част от серия на Международния институт за интелектуално съдействие към Обществото на народите. Една година след началото на войната в Украйна и 90 години след първата обява на писмата се появи ново издание на български език в превод на Даниела Дечева (изд. „ Парадигма “, 2023).
В просторен увод Снежана Димитрова разказва историческия подтекст на размяната сред Айнщайн и Фройд и интелектуалната история на началото на XX век. Послеписът на Яня Йерков е насочен към наследството на Фройд и развиването на психоаналитичните понятия, свързани с въпроса за войната. Тези съпъстващи текстове безспорно оказват помощ за по-дълбокото схващане на писмата и на аргументите, заради които Фройд и Айнщайн се показват таман по този начин. Не оказват помощ обаче да се отървем от тревожното възприятие, а може би и срама от това, че казаното от двамата интелектуалци пацифисти е толкоз настоящо и през днешния ден.
Има ли освобождение от войната
Айнщайн се обръща към Фройд с въпроса “Има ли метод хората да бъдат избавени от злокобната наложителност на войната? ”. По думите на физика, нормалната посока на личното му мислене “не води до навлизане в дълбините на човешките стремежи и усеща ” и се надява психоаналитикът да осветли въпроса от позицията на “задълбоченото си знание за човешките нагони ”.
Писмото на Айнщайн звучи смущаващо настоящо, въпреки от този момент да са се случили доста войни. Физикът дефинира себе си като “човек, свободен от афекти от национално естество ” и вижда решението в инстанция, която да урежда зародилите сред страните спорове. Едновременно с това обаче си дава ясна сметка, че престижът или властта на сходен юридически орган следва от обстоятелството, че страните отдават част от свободата и суверенитета си, отдават част от своята власт на него.
Айнщайн отбелязва, че във всеки народ съществува “малка, само че решителна, неподатлива на обществени съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от опция за персонални облаги и разширение на личната власт ”. Ако същата тази група ръководи учебното заведение, пресата, а постоянно и религиозните организации, пита се Анщайн, за какво масите се възпламеняват до възторг и са подготвени да се жертват?
Отговорът е в потребността, нагона към заличаване, който съществува у индивида. Айнщайн упорства, че подвластни на този нагон надалеч не са единствено необразованите, и даже счита, че интелигенцията е още по-податлива на злокобни всеобщи внушения, доколкото черпи от доста по-стерилния си житейски опит, обвързван повече с текстове, в сравнение с с прекарвания.
В края на писмото се споделя, че интернационалните спорове надалеч не са единственото изражение на човешката настъпателност, само че доколкото са най-жестоката и разточителна форма на спор сред хора, дават най-ясно съображение да се мисли за предотвратяването на всички въоръжени конфликти. Това, което Айнщайн търси от психоаналитика Фройд, е концепция за образование. Възпитание, което да в профил пречките пред мира.
Отговорът е доста по-дълъг. Фройд се съгласява с изложеното от Айнщайн и предлага да се мисли не толкоз за право и власт, що се касае за право и мощ. Сила като политическа власт, само че и като суровата мощ на насилието. Защото, споделя Фройд, насилието и правото не са противоположности, а едното е произлязло от другото. Конфликтите се позволяват с принуждение – или с заличаване, или с послушание на врага. Правото се появява там, където неколцина слаби се сплотяват, с цел да победят един по-силен. За да обезпечи единството и трайността на прочувствените връзки сред членовете си, общността основава правила и процедури за тяхното спазване. Законите на обединяването дефинират доколко всеки от членовете би трябвало да се откаже от свободата да постанова личната си власт в името на силата на групата.
В рамките на общността силовото споразумяване на спорове не е избегнато. Но нуждите и общите неща, които произтичат от съжителството на едно място, благоприятстват бързото преустановяване на такива битки, а вероятността за спокойно разрешаване при тези условия непрекъснато се усилва.
Според Фройд, към 1932 година обединяване като Обществото на народите не разполага със лична власт и защото може да получи такава единствено в случай че членовете му я преотстъпят, няма особени изгледи да я придобие. Психоаналитикът си дава сметка, че сходни организации се пробват да черпят престиж от концепциите, т.е. от самите прочувствени връзки.
Макар да не отхвърля мощта на идентификацията с другите, Фройд припомня, че християнското възприятие за общественост, което е било задоволително мощно, в епохата на Ренесанса не е попречило на дребни и огромни християнски страни да търсят помощта на султана във войните, които са водели между тях. А националните идеали от по-нови времена тласкат народите в противоположна посока – към войната. В този смисъл, правото освен е произлязло от грубата мощ, само че и не може да се лиши от нея.
Нагоните и културата
Според фройдистката доктрина съществуват два типа нагони – такива, които целят опазване и сливане (еторични) и такива, които целят да унищожават и убиват (агресивни или деструктивни). И двата типа са нужни, сред тях има освен напрежения, само че и взаимоотношения. Казано другояче, те не съществуват напълно без значение едни от други.
В този смисъл, когато хората са призовавани към война, у тях могат да се разсънят голям брой и разнообразни претекстове – “благородни и подли, изказани и премълчани ”. Ако войната ни ужасява, то не е тъй като ни е естествено непозната, а поради културата или процеса на цивилизация, по думите на Фройд: “най-доброто, в което сме се трансформирали, и огромна част от това, от което страдаме. ” Ако войната е в крещящо несъгласие с психическите настройки, които ни постанова културният развой, то “всичко, което благоприятства културното развиване, работи и против войната ”, гласи последното изречение на писмото,
Цивилизационният избор
На едно място в писмото на Фройд се споделя, че не могат да бъдат наказани в идентична степен всички войни и “докато има империи и народи, подготвени на необмислено заличаване на други, тези други би трябвало да са подготвени за война ”.
Докато войната в Украйна продължава, в България постоянно се приказва за така наречен “цивилазационен избор ”. Още по-често във възмущението от войната се появява изкушението да се раздели света на цивилизован и некултурен.
Това е проблематично не тъй като има подозрение във връзка с това кой е агресорът, а тъй като културата би трябвало да бъде противоотрова, да предотвратява войната, а не да бъде страна в нея. В клопката на този абсурд се оказва, че и осъждащият и наказаният претендират за позицията на цивилизованите.
Да поведеш война за нечие цивилзоване, в смисъла, в който пацифистите Фройд и Айнщайн мислят културния развой, значи в действителност да прогониш културата, с цел да направи тя място на въоръжения спор. Основният проблем с концепцията за цивилизационен избор е, че хората са по-склонни да цивилизоват други, а не себе си.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ