Поема ли Първо главно на ДС българската дипломация?
Задава се нов тест, от който ще разберем дали новата власт фактически ще извърши смяна или ще реставрира порочни практики, които допреди 10 години са компрометирали България пред демократичния свят. Тестът се състои в това, дали ще се допусне или не в дипломацията да се завърнат сътрудници на тоталитарните комунистически служби., написа в коментар Христо Христов, представен от уеб страницата.
Въпросът е обоснован, защото Министерството на външните работи (МВнР) е едно от трите министерства дружно с Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата, които се считат, че от „ квотата “ на президента Румен Радев и оглавяват от хора, близки до него.
За министър на външните работи преди седмица в държавното управление на Кирил Петков бе назначена Теодора Генчовска, доскорошен основен специалист в администрацията на президента Радев. Постовете, които тя е заемала имат настойнически функционалности и нейната професионална кариера е по-скоро обвързвана с защитата. В несполучливите две номинации за държавно управление, направени от партията на Слави Трифонов „ ИТН “ през това лято, Генчовска бе предлагана точно за министър на защитата. Очевидно архитектите на кабинета Петков са счели, че Министерство на външните работи може да се оглави и от човек без сериозен от опит за сходен висок и основен пост.
Когато се отстрани спирачката
Поставянето на човек на президента Радев в Министерството на външните работи на процедура отстранява една от спирачките, които действаха от 2011 година за недопускането на сътрудници на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия.
Такава спирачка бе точно политическата воля в лицето на министрите на външните работи от 2011 година насам (с изключение на Кристиян Вигенин като външен министър в кабинета на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отпред с Орешарски в интервала 2013-2014 година, който разгласи желание да предлага за посланици фрагменти на Държавна сигурност, само че тогавашният президент Росен Плевнелиев изрично съобщи, че няма да подписва такива укази).
Сега салдото сред изпълнителната власт и президента във връзка с идните кадрови назначения в дипломацията е нарушен, тъй като всичко е в ръцете на Румен Радев. А през миналите 5 години той недвусмислено сподели, че не се свени да назначава сътрудници на Държавна сигурност за свои секретари и съветници.
А дипломацията години наред бе сладостен и комфортен кей за фрагментите на комунистическите служби и номенклатурата на Българска комунистическа партия. Процъфтяването на сходни назначения бе по времето на президента Георги Първанов (агент „ ГОЦЕ “) и кабинетите на Сакскобургготски и Станишев.
Накъде ще задуха вятърът?
Накъде ще задуха вятъра ще проличи още с назначенията на зам.-министрите на външните работи, които се приготвят, както и политическия кабинет на новия министър на външните работи Теодора Генчовска.
При встъпването си в служба тя даде обещание последователност и поредност, само че дали такава последователност и поредност ще има в 10-годишната държавна политика за недопускане на сътрудниците на тоталитарните служби в българската дипломация? Много скоро следва да разберем.
Сандалът с излагащите България Държавна сигурност назначения в дипломацията
През декември 2010 година Комисията по досиетата огласи над 220 сътрудници на Държавна сигурност или разследващите служби на Българската национална войска на управителни постове – посланици и генерални консули – в българската дипломация. Много от тях тогава заемаха такива постове в страни, съдружници на България в Европейски Съюз и НАТО.
В началото на 2011 година последва непредвидена реакция от първото държавно управление на Бойко Борисов за прекратяване на тази порочна процедура и отзоваването на посланици и генерални консули с агентурно минало – нещо, което до тогава беше немислимо при нито едно от предходните политически болшинства и президенти (посланиците са назначават по предложение на държавното управление с декрет на държавния глава).
Този ход бе подсилен от Народното събрание с декларация, за която не гласоподава единствено Българска социалистическа партия. Въвеждането на тази нова държавна политика откри последователност в идващите кабинети на ГЕРБ. За къс интервал от време (2013-2014) министърът на външните работи от Българска социалистическа партия Кристиян Вигенин съумя да върне определени фрагменти на Държавна сигурност единствено на управителни постове в самото Министерство на външните работи.
Въпросът е обоснован, защото Министерството на външните работи (МВнР) е едно от трите министерства дружно с Министерство на вътрешните работи и Министерството на защитата, които се считат, че от „ квотата “ на президента Румен Радев и оглавяват от хора, близки до него.
За министър на външните работи преди седмица в държавното управление на Кирил Петков бе назначена Теодора Генчовска, доскорошен основен специалист в администрацията на президента Радев. Постовете, които тя е заемала имат настойнически функционалности и нейната професионална кариера е по-скоро обвързвана с защитата. В несполучливите две номинации за държавно управление, направени от партията на Слави Трифонов „ ИТН “ през това лято, Генчовска бе предлагана точно за министър на защитата. Очевидно архитектите на кабинета Петков са счели, че Министерство на външните работи може да се оглави и от човек без сериозен от опит за сходен висок и основен пост.
Когато се отстрани спирачката
Поставянето на човек на президента Радев в Министерството на външните работи на процедура отстранява една от спирачките, които действаха от 2011 година за недопускането на сътрудници на Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия.
Такава спирачка бе точно политическата воля в лицето на министрите на външните работи от 2011 година насам (с изключение на Кристиян Вигенин като външен министър в кабинета на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи отпред с Орешарски в интервала 2013-2014 година, който разгласи желание да предлага за посланици фрагменти на Държавна сигурност, само че тогавашният президент Росен Плевнелиев изрично съобщи, че няма да подписва такива укази).
Сега салдото сред изпълнителната власт и президента във връзка с идните кадрови назначения в дипломацията е нарушен, тъй като всичко е в ръцете на Румен Радев. А през миналите 5 години той недвусмислено сподели, че не се свени да назначава сътрудници на Държавна сигурност за свои секретари и съветници.
А дипломацията години наред бе сладостен и комфортен кей за фрагментите на комунистическите служби и номенклатурата на Българска комунистическа партия. Процъфтяването на сходни назначения бе по времето на президента Георги Първанов (агент „ ГОЦЕ “) и кабинетите на Сакскобургготски и Станишев.
Накъде ще задуха вятърът?
Накъде ще задуха вятъра ще проличи още с назначенията на зам.-министрите на външните работи, които се приготвят, както и политическия кабинет на новия министър на външните работи Теодора Генчовска.
При встъпването си в служба тя даде обещание последователност и поредност, само че дали такава последователност и поредност ще има в 10-годишната държавна политика за недопускане на сътрудниците на тоталитарните служби в българската дипломация? Много скоро следва да разберем.
Сандалът с излагащите България Държавна сигурност назначения в дипломацията
През декември 2010 година Комисията по досиетата огласи над 220 сътрудници на Държавна сигурност или разследващите служби на Българската национална войска на управителни постове – посланици и генерални консули – в българската дипломация. Много от тях тогава заемаха такива постове в страни, съдружници на България в Европейски Съюз и НАТО.
В началото на 2011 година последва непредвидена реакция от първото държавно управление на Бойко Борисов за прекратяване на тази порочна процедура и отзоваването на посланици и генерални консули с агентурно минало – нещо, което до тогава беше немислимо при нито едно от предходните политически болшинства и президенти (посланиците са назначават по предложение на държавното управление с декрет на държавния глава).
Този ход бе подсилен от Народното събрание с декларация, за която не гласоподава единствено Българска социалистическа партия. Въвеждането на тази нова държавна политика откри последователност в идващите кабинети на ГЕРБ. За къс интервал от време (2013-2014) министърът на външните работи от Българска социалистическа партия Кристиян Вигенин съумя да върне определени фрагменти на Държавна сигурност единствено на управителни постове в самото Министерство на външните работи.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ