Задава се нов свят: през Европа отново се спуска желязна

Задава се нов свят: през Европа още веднъж се спуска желязна завеса. Слава богу, този път се оказваме от по-добрата страна. Но всяка наслада е относителна: вижте единствено какво би означавал един завършек на глобализацията. Коментар от проф. Ивайло Дичев: Не изключвам знамение: агресорите се изтеглят посрамени, териториалната целокупност на Украйна е непокътната, НАТО дава обещание, че в идващите 20 години няма да я приема, а руснаците получават като бонус самопризнание за анексията на Крим. А нашият бонус - медицинските управляващи влизат в Кремъл и извеждат един буйстващ почитан пациент. Защо да не помечтаем? Навлизаме задълго в нова студена война По-вероятно ми се вижда за жал друго. Светът навлиза задълго в нова студена война. Защото даже бойните дейности да се прекратят, глобите няма незабавно да паднат, а доверието в Москва, която насочи към нас нуклеарните си ракети (както Съюз на съветските социалистически републики беше направил през Суецката и Карибската криза), мъчно ще се възвърне. В Международния углавен съд Русия не взе участие, само че за военните закононарушения на територията на Украйна ще има разследвания; офицери и бойци ще би трябвало да дават отговор за стотиците (досега) убити цивилни, за бомбардираните учебни заведения и жилищни блокове, за двата милиона прогонени бежанци. Това са години на юридически сражения. Замразените от Запада съветски милиарди надали просто ще бъдат върнати, Зеленски чака репарации, а Русия обезцени задълженията си, задължавайки разплащанията да стават с падащата стремглаво рубла. И тук няма бързо решение. Нова желязна завеса се спуска през Европа - този път не от Балтийско до Адриатическо (по времето на Чърчил), а до Азовско море. И популярност богу, тъй като се оказваме от по-добрата страна. Но всяка наслада е относителна, тъй като дано размислим какво значи един завършек на глобализацията. Освободената от опеката на политическата власт търговия докара до невиждано богатство на планетата ни. Издигането на бариери пред нея ще има цена - Русия към този момент я усеща със срутва на финансовата система, тук ще я усетим като рецесия на суровините. Не е ясно от коя страна на завесата ще се озове втората международна стопанска система: към този момент Китай се разсейва, разчитайки да трансформира Русия в собствен суровинен придатък, на който ще диктува условия. Но в случай че ситуацията се затегне, може и него да обиден вторични наказания. Да напомним, че с азиатския тигър още Тръмп стартира икономическа война, която Байдън продължи и по този метод извърши най-глупавото - тласна двамата си съперника в обятията един на различен. Идеологията победи тактиката, написа един американски публицист. Всъщност борбата против глобализацията тече от дълго време. Левите виждат в нея владичество на американските мегакомпании, еколозите - изтощение на ресурсите, легалистите - безпорядък, националистите - засегнатост към националния суверенитет. Политици като нашата Нинова или като Марин льо Пен пропагандират от дълго време за връщане на протекционизма. Автаркията - т.е., самозадоволяването, беше главен стожер на социалистическата стопанска система: точно тя трансформира банана в първокласна фантазия. Е, руснаците през днешния ден няма да мечтаят за банани, само че доста неща, с които бяха привикнали, ще стартират да им липсват - и фолксвагените, и сглобяемите мебели на Икеа, и бургерите на Макдоналдс. Де-глобализация - това значи връщане на политиката, която към този момент три десетилетия беше изтикана в миманса от всемогъщата стопанска система. Нека не забравяме и ролята на Ковид-кризата, която разреши на държавните управления да загреят за своето завръщане на терена. Ако си се научил за дни да затваряш цяла една страна с противоепидемични ограничения, какво ще ти попречи да забраниш някой нещо да купува, някъде да пътува? Путин към този момент извади страната си с няколко закона от картата на света, само че и при нас, в Европа, политиците се стягат за велики каузи. Ще реиндустриализират континента. Ще преориентират енергийните доставки. Ще слагат под надзор финансовите потоци. Ще се превъоръжават. Вярвам, че е належащо, означавам единствено, че по този начин се връщаме към един предходен свят. Студена война значи граници. Руските туристи няма да се тълпят по Черноморието. И не тъй като ще са под наказания като прословутите олигарси. Няма да има полети, валута, по-трудно ще е с визите. Ще има нови идеологически граници. Къде почиваш - в натовска страна. Аха, няма да те повишим значи. Но и ние няма да останем длъжни. Започнахме с протести на спортисти и музиканти, само че надали ще спрем дотук. Не знам по какъв начин нашият университет ще взаимодейства с тези ректори, които подписаха унизителната сталинистка декларация в поддръжка на Путин. Представители на страната агресор ще се одобряват единствено в случай че подлагат на критика режима и незабелязано ще се завърне позабравената дума " отстъпник ". От другата страна ще вършат същото, ще си сортират някакви маргинални дейци, които да хвалят " съветския мир ", а когато се върнат, ние тук ще ги проверяваме. Честно да си кажа не си представях, че може да се възвърне тоталитаризъм в ерата на интернет. Във времето на Хитлер и Сталин външната агитация е можела да разчита най-вече на едните радиовълни, които елементарно са се заглушавали. Как стана по този начин, че Путин съумя да умопомрачи един популярен народ? От една страна това е новата пропагандна тактика, която работи на правилото на слуха: потребителят препраща удивителни идиотщини, толкоз шокиращи, че не може да се сдържи. Те разобличават враговете, борят се за най-скъпото. Вземете този шедьовър, сътворен от Кремъл: в Украйна имало мрежа от 30 американски биолаборатории, разработващи по-смъртоносен вид на Ковид. Те незабавно унищожавали следите, тъй че нищо няма да може да се потвърди, само че нали шуреят ми прати линка... От друга страна доста руснаци рисуват на колите си буквата Z и веят знамената на съветската империя и/или Съветския съюз. Желанието им да имат вяра на неистини, пред които отделът " Идеология " на Брежнев просто бледнее, надали се изяснява единствено със страха от репресии. Причината е в национализма, заразил множеството модерни общества. Той е опозиция против проклетата глобализация, връщане към изконните неща - тоест геройство, принуждение, пушки. Изнежени от спокойния живот младежи, за които войната е компютърна игра, започнаха да мечтаят за популярност, за победа. Неслучайно не връщат труповете на майките им, та да скапват очарованието на като че ли виртуалната " спецоперация ". От нашата страна на завесата ние имаме привилегията да знаем в случай че не истината, то най-малко разнообразни обстоятелства, въз основа на които да построяваме позициите си. Но идеологическото сгъстяване и тук не може да се избегне - изисква го самият феномен на войната, която ни разделя на другари и врагове. Блокираха пропагандните съветски медии, въпреки и доста по-скромно от противниковия тим. Всъщност интернетът през днешния ден е разграничен на наш и ваш - редки са платформи като криптираната Телеграф, която към момента се промъква под желязната завеса. Засилва се чисто човешката ненавист към съперника, която в устата на някои обществени персони добива чак расистки оттенъци. Гърците са го наричали " тюмос " - онази мъжка гняв, която извира от черния дроб и дава сили на боеца. И няма по какъв начин да е иначе - на война като на война, пък въпреки и студена. " Този живот към този момент сме го живели " Ако спорът се закучи, тази идеологизация ще задълбочи разделянето и вътре в българското общество. Каква тъкмо е идеологията на путинизма е мъчно да се каже - левите тук си я показват като неокомунистическа, въпреки че с етнонационализма си тя по-скоро наподобява на някакъв тип нацизъм. Въпросът е, че на хоризонта се е появила различна мощ, която ще дава подтик на недоволните. Така преди време Съюз на съветските социалистически републики даваше мощ на западните комунистически партии, а в този момент Путин - на крайнодесни суверенисти, съперници на Европейския съюз или елементарни хомофоби. Проф. Ивайло Дичев Дилемата ще е по какъв начин да се работи по отношение на идеологическия зложелател: твърдо като един Рейгън с неговите " звездни войни " или по пътя на доближаването и прелъстяването като Вили Бранд с " новата източна политика ". Ако приемем, че Русия въпреки всичко няма да " освободи " и нас като Украйна, нашите русофили незабелязано ще се маргинализират, а Българска социалистическа партия ще би трябвало да бъде сменена в ръководещата коалиция с някоя от двете проатлантически опозиционни партии. Моралният срам от това ще провокира още по-голямо идеологическо стягане на публичността. Да не решите, че релативирам: двете страни на желязната завеса не са цивилизационно сравними, просто войната си има закони. Само (с известно съжаление) установявам, че ми се постанова да се връщам към младостта си. Както споделяше една другарка: " Този живот към този момент сме го живели ". Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.