Морган Фрийман и безценният му урок: Живот без мечта не е живот, евтините дрехи не те правят беден
Задачата ни е да се грижим за фамилията си, а не да впечатляваме хората ". Това споделя артистът Морган Фрийман по време на конференция на филмовия фестивал в Торонто преди години.
„ Да носиш евтини облекла и да караш остаряла кола не те прави безпаричен или опустошен. Задачата ти е да изхранваш фамилията си, а не да впечатляваш обществото. “
Прав е, нали? Колко от нас обаче го осъзнават през днешния ден във времето на непрекъснато обновяващите се технологии и конкуренцията за повече и повече. Но не за повече познания и умения, а за повече материални богатства. Животът ни като че ли се свежда до това да планираме най-страхотните почивки на най-актуалните сега места, да си купим последния модел телефон, часовник, тв приемник, да имаме. Да имаме от всичко и по доста, скъпо, лъскаво, съвременно.
И в случай че преди сме си правели проекти да прочетем някоя нова книга, да отидем на спектакъл или да се разходим в планината с децата, през днешния ден гоним вятъра в Алпите, печем се в Тайланд, позираме в Занзибар. А даже да не сме в съвършена форма, това елементарно се " оправя " с малко фотошоп, филтри, грим... Фалшивото ни благополучие, изсипано в големи количества в обществените мрежи под формата на сторита и видео, би трябвало да ни накара да се почувстваме добре. Но по този начин ли е в действителност?
Не. Не е. Защото имането не ни прави щастливи. Доказано е. Материалните придобивки и триумфът в работата са значими понятия за всеки човек, само че не се равносилни на благополучие.
И да, прав е Морган Фрийман. За това, че впечатляването не ни прави по-спокойни, усмихнати и задоволени.
Ако в този момент ви попитам по кое време за последно сте се чувствали щастливи, евентуално няма да ми отговорите, че това се е случило, когато сте си купили дом, подписали сте сполучлив контракт или сте спечелили огромна чорба пари. Вероятно ще си спомните моментът, в който е било лято, вървели сте по улицата, пеели са птички, а обичаният ви човек е хванал ръката ви. Или когато сте прегърнали детето си за първи път. Ето тези обстановки ни вършат същински щастливи и задоволени, значими, нужни.
Залъгваме се, че когато реализираме триумф, когато осъществяваме следващата цел, когато си купим еди-какво си, ще сме щастливи. Но не. Хората, които са сполучливи, знаят, че той, триумфът, не носи такова наслаждение, каквото са очаквали... Живеем с тези настройки и упования, само че след това сме разочаровани. Ако в действителност вярвате, че ще намерите щастието си някъде там в бъдещето, когато постигнете триумф, ще се превърнете в заек, който непрекъснато тича след моркова, завързан за пръчка пред него. След всяка реализирана цел идва нова. И вие ще продължите да тичате по този начин цялостен живот. И когато внезапно усетите, че годините са минали, ще разберете, че сте пропуснали живота си, тичайки.
Изследователи от Калифорнийския университет са открили, че приходът, ситуацията в обществото и съществуването на обичан човек съставляват единствено 10 % от щастието в живота ни. 40 % зависят от ежедневния ни опит - разходките, срещите с другари, хубавата музика, която звучи в слушалките, до момента в който вървите по улицата, усмивката на чужд, чудното кафе, изпито на слънце, до момента в който слънцето гали лицето ви...
Психолозите ни дават един съвет, с който може би ще съумеете да бъдете щастливи. Радвайте се на всяка дребна стъпка, на всяка дребна победа, на всеки момент. И бъдете признателни. За всичко това, което сте и което имате. Това е. Учете, пътувайте, забавлявайте се, обичайте, грижете се. Не тъй като е съвременно или тъй като другите го вършат. А тъй като по този начин желаете, тъй като на вас ви харесва. Бъдете положителни към себе си. Грижете се за себе си и фамилията си. Всеки ден. С дребни жестове, с доста обич. И когато се обърнете обратно след години, ще видите десетки дребни, щастливи прашинки от един хубав път. Вашият.
„ Да носиш евтини облекла и да караш остаряла кола не те прави безпаричен или опустошен. Задачата ти е да изхранваш фамилията си, а не да впечатляваш обществото. “
Прав е, нали? Колко от нас обаче го осъзнават през днешния ден във времето на непрекъснато обновяващите се технологии и конкуренцията за повече и повече. Но не за повече познания и умения, а за повече материални богатства. Животът ни като че ли се свежда до това да планираме най-страхотните почивки на най-актуалните сега места, да си купим последния модел телефон, часовник, тв приемник, да имаме. Да имаме от всичко и по доста, скъпо, лъскаво, съвременно.
И в случай че преди сме си правели проекти да прочетем някоя нова книга, да отидем на спектакъл или да се разходим в планината с децата, през днешния ден гоним вятъра в Алпите, печем се в Тайланд, позираме в Занзибар. А даже да не сме в съвършена форма, това елементарно се " оправя " с малко фотошоп, филтри, грим... Фалшивото ни благополучие, изсипано в големи количества в обществените мрежи под формата на сторита и видео, би трябвало да ни накара да се почувстваме добре. Но по този начин ли е в действителност?
Не. Не е. Защото имането не ни прави щастливи. Доказано е. Материалните придобивки и триумфът в работата са значими понятия за всеки човек, само че не се равносилни на благополучие.
И да, прав е Морган Фрийман. За това, че впечатляването не ни прави по-спокойни, усмихнати и задоволени.
Ако в този момент ви попитам по кое време за последно сте се чувствали щастливи, евентуално няма да ми отговорите, че това се е случило, когато сте си купили дом, подписали сте сполучлив контракт или сте спечелили огромна чорба пари. Вероятно ще си спомните моментът, в който е било лято, вървели сте по улицата, пеели са птички, а обичаният ви човек е хванал ръката ви. Или когато сте прегърнали детето си за първи път. Ето тези обстановки ни вършат същински щастливи и задоволени, значими, нужни.
Залъгваме се, че когато реализираме триумф, когато осъществяваме следващата цел, когато си купим еди-какво си, ще сме щастливи. Но не. Хората, които са сполучливи, знаят, че той, триумфът, не носи такова наслаждение, каквото са очаквали... Живеем с тези настройки и упования, само че след това сме разочаровани. Ако в действителност вярвате, че ще намерите щастието си някъде там в бъдещето, когато постигнете триумф, ще се превърнете в заек, който непрекъснато тича след моркова, завързан за пръчка пред него. След всяка реализирана цел идва нова. И вие ще продължите да тичате по този начин цялостен живот. И когато внезапно усетите, че годините са минали, ще разберете, че сте пропуснали живота си, тичайки.
Изследователи от Калифорнийския университет са открили, че приходът, ситуацията в обществото и съществуването на обичан човек съставляват единствено 10 % от щастието в живота ни. 40 % зависят от ежедневния ни опит - разходките, срещите с другари, хубавата музика, която звучи в слушалките, до момента в който вървите по улицата, усмивката на чужд, чудното кафе, изпито на слънце, до момента в който слънцето гали лицето ви...
Психолозите ни дават един съвет, с който може би ще съумеете да бъдете щастливи. Радвайте се на всяка дребна стъпка, на всяка дребна победа, на всеки момент. И бъдете признателни. За всичко това, което сте и което имате. Това е. Учете, пътувайте, забавлявайте се, обичайте, грижете се. Не тъй като е съвременно или тъй като другите го вършат. А тъй като по този начин желаете, тъй като на вас ви харесва. Бъдете положителни към себе си. Грижете се за себе си и фамилията си. Всеки ден. С дребни жестове, с доста обич. И когато се обърнете обратно след години, ще видите десетки дребни, щастливи прашинки от един хубав път. Вашият.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ