История на тортата Червено Кадифе
Зад всяка торта, трансформирала се в шедьовър в сладкарското изкуство, се крие някаква необикновена история, обвързвана със основаването ѝ. За страдание към историята на тортата Червено Кадифе се знае прекомерно малко. Просто липсват писмени данни. Но едно е несъмнено и гарантирано- тя несъмнено е напълно американско създание.
Прословутата торта Червено Кадифе не всеки път е била алена, а кадифеният ѝ тип и текстура се приписват на потреблението при изработката ѝ на така наречен холандско какао. Съществуват догадки, че истинската рецепта се е появила към 1 800 година, само че първа Ирма Ромбауер разгласява през 1930 г рецепта за тортата в книгата си Удоволствието от готвенето (The Joy ot cooking). По това време още веднъж не е имало причина въпросната торта да се назовава алена.
Тортата Червено Кадифе се трансформира в алена по време на Втората международна война, когато сензитивно се усеща дефицитът на хранителни артикули като захар, масло и какао. С цел тя да е по-трайна, както и доста по-евтина откъм артикули, кремът ѝ почнал да се оцветява благодарение на алено цвекло. Именно то я трансформирало в алена на цвят.
Основни кандидати над рецептата на тортата Червено кадифе остават и до през днешния ден американската компания Adams Extract, която продължава да се занимава с добиване на естествени бои, предопределени за кулинарни цели, както и нюйоркският ресторант Waldorf Astoria, в който настояват, че първата поднесена сходна торта е била точно в него.
Съвременните предписания за приготвянето на тортата Червено Кадифе от дълго време към този момент са изключили приготвянето ѝ благодарение на естествени оцветители като цвеклото. Използват се само изкуствени сладкарски бои, а от време на време даже се прибягва и до багра за яйца. Все отново е много по-евтина спрямо останалите.
Ние бихме ви предложили да употребявате единствено естествени оцветители. Червен цвят можем да си създадем благодарение на упоменатото алено цвекло, сладко от къпини, плодчета черен бъз или даже от алено зеле или червен лук.
Ако не ви се занимава чак толкоз, отново има вид да се насочите към естествените оцветители, които са ни познати като Кармин Е120 (извличан от инсекти, обитаващи Латинска Америка ) и оцветителите, извлечени от черния морков. Както виждате, не всеки път Е-тата са нездравословни. Има и такива, които са изцяло натурален артикул.
