АЕЖ и фондация Лъчезар Цоцорков организираха обучение срещу бърнаута на журналисти
Зад всички положителни и неприятни вести стои екип от публицисти, които претърпяват всяка история, която стига до вас. Асоциацията на европейските публицисти и фондация " Лъчезар Цоцорков " дружно проведоха първото образование, което да помогне на публицистите да се оправят с вторичната контузия и бърнаута.
Това е диалогът, който до момента е бил тематика табу. В България в никакъв случай не е имало такова образование, което да признае, че всеки ден репортерът е като боец, който не би трябвало да признава, че на първо място е човек.
" Един публицист доста постоянно се оказва на мястото на събитието, да вземем да вземем за пример пътно произшествие, преди избавителните екипи. Тоест той вижда това, за което от време на време не е квалифициран. Може да се окаже, че журналистът поема и претърпява същите признаци, които претърпява индивидът, който е потърпевш. Но журналистът не знае по какъв начин да приказва за това и се усеща неловко даже да споделя, в случай, че на него не му се е случило нищо ", съобщи Диана Иванова, публицист и психотерапевт.
Война, катаклизми, неопределеност, земетресения на земята и в страната. Въпросът, за който репортерите постоянно са осмивани: " Как се чувстваш ", в никакъв случай до момента не е обръщан към тях.
" Обществото счита, че сме лешоядите и непрекъснато ни споделя " Защо не вършиме положителни вести ", само че ние виждаме, че живеем в рецесия. Журналистите, репортерите са на първа линия и всеки ден се срещаме с контузията. С контузията на хората, за които колата за спешна помощ не е пристигнала и обичаният брачен партньор и татко си е отишъл. Травмата на тези, които са изгубили околните си в някое естествено злополучие. А ние вървим от контузия на контузия и събираме тази тъга и я демонстрираме не тъй като сме лешояди, а тъй като търсим смяна, търсим решение, тъй като индикираме за някакви проблеми, които се случват в обществото ", сподели Благой Цицелков, уредник и публицист.
Сега диалогът е извърнат към тях - публицистите, които желаят да продължат да обичат работата си.
Това е диалогът, който до момента е бил тематика табу. В България в никакъв случай не е имало такова образование, което да признае, че всеки ден репортерът е като боец, който не би трябвало да признава, че на първо място е човек.
" Един публицист доста постоянно се оказва на мястото на събитието, да вземем да вземем за пример пътно произшествие, преди избавителните екипи. Тоест той вижда това, за което от време на време не е квалифициран. Може да се окаже, че журналистът поема и претърпява същите признаци, които претърпява индивидът, който е потърпевш. Но журналистът не знае по какъв начин да приказва за това и се усеща неловко даже да споделя, в случай, че на него не му се е случило нищо ", съобщи Диана Иванова, публицист и психотерапевт.
Война, катаклизми, неопределеност, земетресения на земята и в страната. Въпросът, за който репортерите постоянно са осмивани: " Как се чувстваш ", в никакъв случай до момента не е обръщан към тях.
" Обществото счита, че сме лешоядите и непрекъснато ни споделя " Защо не вършиме положителни вести ", само че ние виждаме, че живеем в рецесия. Журналистите, репортерите са на първа линия и всеки ден се срещаме с контузията. С контузията на хората, за които колата за спешна помощ не е пристигнала и обичаният брачен партньор и татко си е отишъл. Травмата на тези, които са изгубили околните си в някое естествено злополучие. А ние вървим от контузия на контузия и събираме тази тъга и я демонстрираме не тъй като сме лешояди, а тъй като търсим смяна, търсим решение, тъй като индикираме за някакви проблеми, които се случват в обществото ", сподели Благой Цицелков, уредник и публицист.
Сега диалогът е извърнат към тях - публицистите, които желаят да продължат да обичат работата си.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ