Много българи „опарени“ от гурбети в Чехия
Зачестяват сигналите от страна на българи, останали излъгани след работа в Чехия. За това оповестяват от Националната комисия за битка с трафика на хора. Вече ви разказахме историята на нашата читателка Галина Димитрова от Габрово, която има неприятен опит с гурбет зад граница. Жената се обърна към Tribune.bg с роман по какъв начин се е оказала без здравна отбрана и неразбираща езика в Чехия.
Какви са най-честите неточности, които се позволяват при потегляне на работа в чужбина? Отговорите дава Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора.
Г-жо Димитрова, дано преди всичко да изясним каква е същността на трафика на хора за трудова употреба?
Трафикът на хора за трудова употреба е доста комплицирано събитие и още по-сложно закононарушение, което включва няколко детайла. Действия като набиране, превозване, прекачване посредством опасност, мощ или друга форма на насила, в това число посредством корист с уязвимо състояние. Изключително значимо е да подчертаем, че при трафика на хора има и съответна цел, а тя е употреба! Тънка е границата сред трафика на хора за трудова употреба и нарушаването на трудовоправните взаимоотношения. За страдание нашите съграждани доста постоянно стават обекти на двете разнообразни по смисъла си закононарушения!
При вас не е постъпвал сигнал от госпожа Галина Димитрова по отношение на отрицателните последствия от работата й в Чехия и по-конкретно активността ѝ, обезпечена от Агенцията ASAKO GROUP s.r.o Ceska Republika. Имате ли обаче сходни сигнали за организации, които оферират работа в чужбина посредством Facebook и след това се оказват „ меко казано “ неточни медиатори? Сред тях има ли такива случаи, които могат да се третират като трафик на хора?
Информирах се, че потърпевшият е подал непосредствено жалбата и сигнала си към Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда “ към Министерството на труда и обществената политика. Важно е този случай да бъде прегледан и той е обсъждан от сътрудниците ни от ИА „ ГИТ “, тъй като той в действителност съставлява едно нарушение на трудовите права, където лицето е подлъгано от организацията, която е играла ролята на медиатор, да замине в Чехия, където надлежно са били нарушени неговите трудови права. Много постоянно получаваме сходни сигнали, изключително по време на пролетните месеци, когато се засилва сезонната претовареност в селско стопанство, строителство и така нататък Важно е също по този начин да се подчертае, че за жалост в последно време Чехия е много обичайната дестинация. Много постоянно наши жители стават обект на сходни злоупотреби! По-често става въпрос за нарушение на трудовите права, само че сме имали случаи и на трафик на хора за трудова употреба.
Какви ограничения се подхващат от страна на Националната комисия за битка с трафика на хора и по какъв начин да постъпят всички тези, които са изпаднали в неволя?
Мерките, които подхващаме тук в Националната комисия, са преди всичко да покачваме информираността на жителите за тези схеми и клопки, и несъмнено за методите, по които те могат да се предпазят, а точно посредством запознаване в детайли с изискванията на труд в съответната страна, анализиране дали заплащането и изискванията, които се оферират от съответните компании и доста постоянно неточни медиатори подхождат на естествените за страната.
Да се осведомят за самата компания, да видят дали тя е лицензирана от Агенцията по заетостта, да изискат наложително да прегледат в детайли контракта на понятен за тях език. По този метод действително жителите биха могли да се застраховат от попадане в сходни схеми. Ако пък инцидентно към този момент са в такава обстановка или знаят за собствен непосредствен, който е изпаднал в неволя, да алармират нас в администрацията на Националната комисия за битка с трафика на хора или надлежно, както в тази ситуация е направила госпожа Галина Димитрова, непосредствено да се извърнат към ИА „ ГИТ “, като надлежно Изпълнителната организация има пълномощие да разпореди инспекции на компаниите, да отнеме лиценз.
Сигналите, които са подавани и към нас, когато има признаци за трафик на хора, се препращат и към проверяващите. Мерките по линия на предварителна защита са извънредно значими, а когато към този момент е късно се подхващат ограничения по разяснение на случая и глоба за компаниите медиатори или уредници на трафик, когато има такива.
Кои са най-честите неточности, които хората, тръгнали на гурбет, позволяват в желанието си за по-добър живот, по-добро витално ниво и бърза облага?
Най-често хората се подвеждат по в началото прекомерно примамливо заричане. Когато хората са в уязвима, по някой път и в безнадеждна обстановка, когато видят примамлима публикация, която дава обещание примерно ставки, които са над междинното за страната – 100, 200, 300 евро дневно, най-честата неточност е да се подлъжат, да заминат и да си кажат ще уредим по-нататък формалностите. Именно този ход – да тръгнеш ненадейно и да не се вгледаш във формалностите, води до нарушение на трудовите права, води и до трафик за трудова употреба.
Какво демонстрират данните, с които разполагате, понижава или се усилва броят на жертвите на трафик на хора през последните години?
За жал случаите на трафик за трудова употреба, съгласно нашия Наказателен кодекс „ Трафик за насилствен труд “, се усилват през последните три години, като броят на жертвите за първите шест месеца на 2018 е 52. България още веднъж е част от световните или по-скоро европейските трендове, защото последните данни на Европейската комисия, които се отнасят за всички държави-членки, сочат, че този тип незаконна активност, тази форма на употреба нараства на равнище Европейски съюз.
Според мен едно от позитивните тълкувания е че институциите, правополагащите органи, инспекциите по труда от ден на ден разпознават това закононарушение и надлежно то става все по-видимо, а с това и все по-яростно преследвано.
Може ли да посочите кои са главните трендове в явлението „ трафик на хора “ през днешния ден?
Запазва се устойчивата наклонност за България най-много в трафик да попадат дами и девойки, близо 90% от потърпевшите. Специфичното при трафика на хора за трудова употреба е че там жертвите са най-много мъже в дейна трудова възраст сред 30 и 50 години. На равнище Европейски съюз също по този начин се вижда, че се резервират стабилно някои от обичайните страни, които са първоизточник на жертви, само че се следят от ден на ден жертви, жители и на трети страни. Това е обвързвано с миграционните процеси. Тази наклонност за благополучие не се удостоверява у нас. При нас към момента няма официално разпознати такива жертви, само че несъмнено би трябвало да сме бдителни и към тези процеси, които засягат страната ни също.
До каква степен съумявате да противодействате на тези отрицателни феномени и по какъв метод си сътрудничите с останалите институции?
На първо място противодействаме посредством осведомителни акции, сесии. Всяка година имаме три национални акции и редица осведомителни събития на локално равнище, които се провеждат от локалните комисии за битка с трафика на хора. Сътрудничим си извънредно интензивно с неправителствени организации в тази област. Разбира се, основно е и партньорството с медиите, с цел да можем да достигнем до най-вече лица.
Когато обаче сме изпуснали момента и не сме съумели да се оправим самодейно, Националната комисия оказва отбрана на потърпевшите лица, протекция по смисъла на Закона за битка с трафика на хора. Това значи, че при идентифициране на български жители, потърпевши в чужбина се свързваме със съответното посолство, организираме завръщането на лицето, неговото консултиране и подкрепяне, което включва здравна помощ, психическа поддръжка, настаняване в подслон към Националната комисия за битка с трафика на хора и ограничения за обществена реинтеграция на лицето.
Само за тази година към този момент имаме към 30 подкрепени лица. Полагаме старания те първо да стъпят на краката си и второ да подхващат друга житейска тактика.
Интервю на Андреа Драганова, tribune.bg
Какви са най-честите неточности, които се позволяват при потегляне на работа в чужбина? Отговорите дава Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора.
Г-жо Димитрова, дано преди всичко да изясним каква е същността на трафика на хора за трудова употреба?
Трафикът на хора за трудова употреба е доста комплицирано събитие и още по-сложно закононарушение, което включва няколко детайла. Действия като набиране, превозване, прекачване посредством опасност, мощ или друга форма на насила, в това число посредством корист с уязвимо състояние. Изключително значимо е да подчертаем, че при трафика на хора има и съответна цел, а тя е употреба! Тънка е границата сред трафика на хора за трудова употреба и нарушаването на трудовоправните взаимоотношения. За страдание нашите съграждани доста постоянно стават обекти на двете разнообразни по смисъла си закононарушения!
При вас не е постъпвал сигнал от госпожа Галина Димитрова по отношение на отрицателните последствия от работата й в Чехия и по-конкретно активността ѝ, обезпечена от Агенцията ASAKO GROUP s.r.o Ceska Republika. Имате ли обаче сходни сигнали за организации, които оферират работа в чужбина посредством Facebook и след това се оказват „ меко казано “ неточни медиатори? Сред тях има ли такива случаи, които могат да се третират като трафик на хора?
Информирах се, че потърпевшият е подал непосредствено жалбата и сигнала си към Изпълнителна организация „ Главна ревизия по труда “ към Министерството на труда и обществената политика. Важно е този случай да бъде прегледан и той е обсъждан от сътрудниците ни от ИА „ ГИТ “, тъй като той в действителност съставлява едно нарушение на трудовите права, където лицето е подлъгано от организацията, която е играла ролята на медиатор, да замине в Чехия, където надлежно са били нарушени неговите трудови права. Много постоянно получаваме сходни сигнали, изключително по време на пролетните месеци, когато се засилва сезонната претовареност в селско стопанство, строителство и така нататък Важно е също по този начин да се подчертае, че за жалост в последно време Чехия е много обичайната дестинация. Много постоянно наши жители стават обект на сходни злоупотреби! По-често става въпрос за нарушение на трудовите права, само че сме имали случаи и на трафик на хора за трудова употреба.
Какви ограничения се подхващат от страна на Националната комисия за битка с трафика на хора и по какъв начин да постъпят всички тези, които са изпаднали в неволя?
Мерките, които подхващаме тук в Националната комисия, са преди всичко да покачваме информираността на жителите за тези схеми и клопки, и несъмнено за методите, по които те могат да се предпазят, а точно посредством запознаване в детайли с изискванията на труд в съответната страна, анализиране дали заплащането и изискванията, които се оферират от съответните компании и доста постоянно неточни медиатори подхождат на естествените за страната.
Да се осведомят за самата компания, да видят дали тя е лицензирана от Агенцията по заетостта, да изискат наложително да прегледат в детайли контракта на понятен за тях език. По този метод действително жителите биха могли да се застраховат от попадане в сходни схеми. Ако пък инцидентно към този момент са в такава обстановка или знаят за собствен непосредствен, който е изпаднал в неволя, да алармират нас в администрацията на Националната комисия за битка с трафика на хора или надлежно, както в тази ситуация е направила госпожа Галина Димитрова, непосредствено да се извърнат към ИА „ ГИТ “, като надлежно Изпълнителната организация има пълномощие да разпореди инспекции на компаниите, да отнеме лиценз.
Сигналите, които са подавани и към нас, когато има признаци за трафик на хора, се препращат и към проверяващите. Мерките по линия на предварителна защита са извънредно значими, а когато към този момент е късно се подхващат ограничения по разяснение на случая и глоба за компаниите медиатори или уредници на трафик, когато има такива.
Кои са най-честите неточности, които хората, тръгнали на гурбет, позволяват в желанието си за по-добър живот, по-добро витално ниво и бърза облага?
Най-често хората се подвеждат по в началото прекомерно примамливо заричане. Когато хората са в уязвима, по някой път и в безнадеждна обстановка, когато видят примамлима публикация, която дава обещание примерно ставки, които са над междинното за страната – 100, 200, 300 евро дневно, най-честата неточност е да се подлъжат, да заминат и да си кажат ще уредим по-нататък формалностите. Именно този ход – да тръгнеш ненадейно и да не се вгледаш във формалностите, води до нарушение на трудовите права, води и до трафик за трудова употреба.
Какво демонстрират данните, с които разполагате, понижава или се усилва броят на жертвите на трафик на хора през последните години?
За жал случаите на трафик за трудова употреба, съгласно нашия Наказателен кодекс „ Трафик за насилствен труд “, се усилват през последните три години, като броят на жертвите за първите шест месеца на 2018 е 52. България още веднъж е част от световните или по-скоро европейските трендове, защото последните данни на Европейската комисия, които се отнасят за всички държави-членки, сочат, че този тип незаконна активност, тази форма на употреба нараства на равнище Европейски съюз.
Според мен едно от позитивните тълкувания е че институциите, правополагащите органи, инспекциите по труда от ден на ден разпознават това закононарушение и надлежно то става все по-видимо, а с това и все по-яростно преследвано.
Може ли да посочите кои са главните трендове в явлението „ трафик на хора “ през днешния ден?
Запазва се устойчивата наклонност за България най-много в трафик да попадат дами и девойки, близо 90% от потърпевшите. Специфичното при трафика на хора за трудова употреба е че там жертвите са най-много мъже в дейна трудова възраст сред 30 и 50 години. На равнище Европейски съюз също по този начин се вижда, че се резервират стабилно някои от обичайните страни, които са първоизточник на жертви, само че се следят от ден на ден жертви, жители и на трети страни. Това е обвързвано с миграционните процеси. Тази наклонност за благополучие не се удостоверява у нас. При нас към момента няма официално разпознати такива жертви, само че несъмнено би трябвало да сме бдителни и към тези процеси, които засягат страната ни също.
До каква степен съумявате да противодействате на тези отрицателни феномени и по какъв метод си сътрудничите с останалите институции?
На първо място противодействаме посредством осведомителни акции, сесии. Всяка година имаме три национални акции и редица осведомителни събития на локално равнище, които се провеждат от локалните комисии за битка с трафика на хора. Сътрудничим си извънредно интензивно с неправителствени организации в тази област. Разбира се, основно е и партньорството с медиите, с цел да можем да достигнем до най-вече лица.
Когато обаче сме изпуснали момента и не сме съумели да се оправим самодейно, Националната комисия оказва отбрана на потърпевшите лица, протекция по смисъла на Закона за битка с трафика на хора. Това значи, че при идентифициране на български жители, потърпевши в чужбина се свързваме със съответното посолство, организираме завръщането на лицето, неговото консултиране и подкрепяне, което включва здравна помощ, психическа поддръжка, настаняване в подслон към Националната комисия за битка с трафика на хора и ограничения за обществена реинтеграция на лицето.
Само за тази година към този момент имаме към 30 подкрепени лица. Полагаме старания те първо да стъпят на краката си и второ да подхващат друга житейска тактика.
Интервю на Андреа Драганова, tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ