Забавните уроци на бащинството ни представя световноизвестният писател Вили Брайнхолст,

Забавните уроци на бащинството ни показва световноизвестният публицист Вили Брайнхолст, чието име е вписано в книгата на върховете „ Гинес “ като един от най-четените хумористи в света. Повечето от книгите му са част от културното благосъстояние на единствените в света Музеи на хумора в България (Габрово) и Италия. Брайнхолст е притежател на премията „ Алеко Константинов “ и на сребърен орден като един от най-хубавите международни създатели на къси разкази.

Първи урок

…разказва за изкуството да се овладее нервното напрежение, което обгръща бъдещия татко, когато научи, че щъркелът е на път да кацне в неговата къща. Това нервно напрежение изчезва, когато раждането приключи благополучно…

Когато един мъж ще става татко, това личи на първо време у брачната половинка му. Но доста скоро и при него се виждат очевидни признаци на идно бащинство. Когато се качва в трамвая, той дава преимущество на брачната половинка си и й подава освен това ръка, а също й отстъпва от време на време единственото свободно място. Бъдещият татко стартира да демонстрира необикновен интерес към фигурата на брачната половинка си и може да се случи даже да носи вместо нея тежките предмети. Казват да вземем за пример, че има случаи, когато бъдещият татко непринудено мете, чисти и мие прозорци у дома. Тази интензивност се дължи на мощно душевно комплициране, което постоянно се появява при мъжете в първите месеци на бременността, само че и бързо изчезва.

Начинът на живот на бъдещия татко не би трябвало да се трансформира през време на бременността. Той би трябвало да доставя на своя организъм задоволително калций, желязо, рибено масло, белтъци, витамини и средства със мощно успокояващо деяние. Една бира по време на хранене може да усъвършенства нарушеното равновесие, което се демонстрира все по-силно с приближаване на щъркела към къщата при дългото му пътешестване от Египет. Препоръчват се и междинни похапвания сред основните хранения, а също и сладкиши, които демонстрират на бъдещия татко, че брачната половинка му прави оценка неговия подвиг. Напълно естествена е потребността на бъдещия татко да посещава заведения за хранене, с цел да дискутира с другари идното събитие. Въпреки положителните и съчувствени препоръки, конто могат да се получат в сходни заведения, на бъдещия татко се предлага да стои повече у дома, и то наоколо до жена си. Това се постанова от събитието, че бъдещият татко може да не издържи на нервното напрежение и да има потребност от жена си.

През време на бременността множеството татковци могат без щета да си гледат работата. Нещо повече. Една постоянна, немного тежка или напрегната активност може да бъде отлично средство за превъзмогване на компликациите, които обременяват бъдещия татко през този интервал. Ако пред бъдещия татко се приказва прекалено много за плетенето на ританки, палтенца и шапчици, той може да се почувства непотребен и зарязан. Тогава той може да стане ревностен към дребното създание, което се движи в тялото на майката. Затова се предлага на брачната половинка да взема живо присъединяване в ползите на брачна половинка си и да приказва извънредно за тях. При това тя няма потребност да прекъсва плетенето или да отвлича вниманието си от невероятните придвижвания в нейното тяло. Например брачната половинка може да попита бъдещия татко, дали има доста работа в службата, добре ли се усеща, по какъв начин е приключил мачът и така нататък Понякога една другарска дума от страна на бъдещата майка може да извърши чудеса и даже да отстрани зараждащото се възприятие за непълноценност у бащата.

Чист въздух и придвижване са целесъобразни за бъдещия татко …

На бъдещия татко се предлагат чист въздух и доста придвижване. Малки екскурзии няма да му навредят. Но естествено в края на интервала на бременността той би трябвало да бъде покрай дома. Тогава ще му се спести шокът, който може да преживее, в случай че през време на отсъствието му жена му бъде откарана в клиниката, без да може да му каже къде е поставила яденето. Настроението на бъдещия татко елементарно се трансформира и в случай че го обхване меланхолия, любещата брачна половинка би трябвало да се погрижи той да отиде някъде да потанцува или да се забавлява с другари от ергенските години.

През време на бременността у бъдещия татко рядко се появяват същински признаци на заболяване. От време на време може да му е неприятно и да има позиви за повръщане – да вземем за пример когато е превишил естествената доза на питиетата. Бъдещият татко може да получи и киселини в стомаха, когато през интервала на бременността не получава елементарните грижи – да вземем за пример, когато самичък би трябвало да подготвя храната си.

Често у бъдещия татко може да се забележи внезапна смяна във усета. Тази смяна стартира от постъпването на майката в клиниката и трае до нейното завръщане у дома. Мъжът, който преди е умирал за бифтеци, котлети и други сходни, в този момент избира пържени яйца и бира. Вкусът обаче може да се промени и в противоположна посока. Има съпрузи, които в този интервал избират да се хранят единствено с деликатеси в скъпи заведения за хранене.

Когато майката би трябвало към този момент да постъпи в клиниката, бъдещият татко получава мощни болки в корема. Щом детето се роди, тези болки изчезват. Всъщност в тези случаи не се отнася за заболяване.

Бъдещият татко нормално не се нуждае през време на бременността от постоянни лекарски прегледи. От време на време обаче лекарят би трябвало да ревизира пулса му и да му предписва успокояващи средства за нервната система. В единични случаи, когато бъдещият татко е уверен, че няма да издържи нервното напрежение на дългия интервал на бременността, лекарят и майката биха могли да избързат с раждането. Позволете ми да ви уведомя следното: няма аргументи за суматоха. В света годишно се раждат 789 765 000 деца; 39,2% от родителите на тези деца са татковци за първи път, като 99,7% от тях след раждането стават още веднъж изцяло естествени и здрави.

Бащата не би трябвало да взема драговолно разните приказки за сложни раждания. Единственото мъчно раждане, което аз персонално съм претърпял, беше при една кокошка, която по време на стихия беше обърнала неуместно опашката си против вятъра. Със мощни болки кокошката се опита седемнадесет пъти поред да снесе яйцето, до момента в който бурята утихна и тя най-сетне съумя. Но това е изключение. Трябва дебело да се подчертае, че раждането протича извънредно елементарно при бъдещия татко. Той не усеща безусловно нищо. И по този начин синтезирам: раждането на дете се посреща с наслада на всички места по света, тъй че бъдещият татко няма никакви аргументи да се тревожи. За да дам един образец на всички бъдещи татковци, ще опиша какъв брой умерено и благоразумно се държах, когато брачната половинка ми Мариане постъпи в клиниката.

Лежах в леглото и дремех леко. Бях подготвен при първата дума на Мариане да изтичам до телефона.

„ Сега – сподели тя към среднощ. – Мисля, че към този момент би трябвало да извикаш колата за спешна помощ. “

Изхвърчах до телефона, сграбчих слушалката и набрах номера. Първия път се обади „ Точно време “, втория път „ Аварийна работа “ и най-после „ Зоологическата градина “.

„ Не мога! Ръцете ми треперят доста мощно! “

„ Остави на мен! “

Линейката пристигна и жена ми беше откарана. От клиниката дадоха обещание да се обадят незабавно, щом всичко свърши щастливо. Спокоен и въздържан взех една книга от най-горния рафт на библиотеката, при което върху главата ми паднаха други 6–7 книги. Започнах да препрочитам „ Философски писма и поуки на Епикур “, без да схвана смисъла (може би тъй като държах книгата наопаки). През идващите няколко часа съумях да изпуша 120 цигари или най-малкото да ги запаля и незабавно да ги загася в пепелниците. Най-после телефонът иззвъня.

С един скок бях при апарата и подвигнах слушалката.

„ Ало? “

Никакъв тон.

„ Ало? Ало? “

Отново никакъв тон. Започнах да блъскам по вилката, сякаш беше морзов уред. Накрая се предадох, затворих телефона, отпуснах се изтощен в едно кресло, взех една цигара, възпламених съчка кибрит и изгорих половината от брадата си. През цялата нощ се разхождах неспокойно по всички страни в стаята. Започна към този момент да се разсъмва и аз подвигнах щорите. Най-после! Телефонът още веднъж иззвъня. Като ловджия, който се пробва да хване с ръце заек, сграбчих слушалката.

„ Ало? Какво казвате? Колко? Пет… пет?

Слушалката се изплъзна от ръката ми. Петорка! Сърцето ми спря. Така изцяло спря да бие, че аз бях мъртъв няколко секунди. Тогава животът постепенно се върна в мен и аз още веднъж притиснах слушалката към ухото си.

„ Наистина ли казахте… казахте пет? “

„ Да – изръмжа един ядосан женски глас. – Пет хлебчета и четири кифлички. Не е ли хлебарницата? “

Свих се, чувствайки се изцяло премахнат. Веднага си спомних за раждането на дванадесет близначета, разказано във вестника. Или пък се отнасяше за кученца? Все едно! Аз бях към този момент изцяло привършен. Това беше прекалено много след всичко, което бях претърпял през деветте месеца. Още едно такова неправилно телефонно позвъняване и към този момент ще бъда подготвен за лудницата.

Изведнъж ми хрумна една концепция. Телефонирах персонално аз.

„ Да, ало? Ти ли си Йенсен? Аз съм! Трябва незабавно да дойдеш, чуваш ли? Мариане постъпи в клиниката и аз съм безусловно рухнал. Трябва да дойдеш и да отговаряш на телефонните повиквания, когато… Какво? Още не си станал? Но към този момент е 5,30 ч. Съвсем ярко е. Слънцето грее. Направи ми това положително – стани и… Ало? Ало? “

Той беше затворил телефона. Като татко на четири деца не приемаше нещата толкоз трагично. Но когато се раждаше първото, той беше доста по-разстроен. Беше се заключил в килера и отхвърляше да се храни, на първо място да завърши. Съпругата му лежа шест дни в клиниката, до момента в който роди сина си – едно нежно бебе, тежащо четири и половина кг. Йенсен по този начин се побърка от наслада, че даде 36 изстрела от таванския прозорец на къщата и по-късно марширува до клиниката, съпроводен от духова музика. Когато обаче жена му роди четвъртото дете и му телефонираха от клиниката, трябваше аз да подвигна телефонната слушалка, защото той сега държеше в ръката си доста мощни карти, а залогът беше 30 марки.

Налях си двойно уиски, като по този начин препълних чашата, че се разля върху кухненската маса. При естествени условия щях да избърша разлятото уиски с забрадка и да я изцедя в устата си. Сега обаче потърсих цигарите си. Постепенно ръцете ми по този начин затрепериха, че пакетът с цигарите ми се изплъзна, сякаш беше жива риба. Най-накрая съумях да отворя пакета и изтърсих 3–4 цигари, които сложих в устата си. Тогава телефонът иззвъня.

Хвърлих цигарите, легнах на пода, заскубах косите си и започнах да викам по този начин, че можеха да ме чуят на километри разстояние:

„ Няма да взема слушалката! Няма да взема слушалката! “

В идващия момент слушалката беше на ухото ми.

Беше Йенсен. Искаше единствено да разбере по какъв начин са нещата. Току-що прочел в утринния вестник, че една полинезийка родила седем близначета. Когато бащата, който бил ловджия на бисери, научил новината, предпочел да остане на дъното на морето.

„ Но твоята жена евентуално няма да роди чак толкоз доста – продължи той. – Все отново не се знае. Жената от Канада или от някъде другаде, която роди пет близначета, изобщо не е предполагала, че е бременна. Знам и различен случай, когато дамата си купила гимнастическа тояжка и родила три близначета. И още един случай, когато…

Затворих телефона. От Йенсен не можеше да се чака никаква поддръжка. Трябваше самичък да устоя битката. Залитах по всички страни из стаята като пийнал. Мисля, че съм примрял и съм блъснал тила си в камината. Но се изправих безстрашно и след няколко дълбоки вдишвания получих мощ да запаля една цигара. Според угарките в пепелниците тази беше 100 и осемдесетата. Жадно вдишах дима…

Зънн! Беше звънецът на вратата. Какво ли може да се е случило? Каква ли ужасна новина ме чака? Не желаят да ми я оповестят по телефона, а пращат човек, с цел да ме поддържа. Дали е родила канадска петорка? Или полинезийска седморка? Сиамски близнаци? Дали на вратата не е някой кореспондент? Дали няма цялата преса да се втурне да ме разпитва за възприятията ми като татко на сиамски близнаци?

Отворих вратата. Беше госпожа Сандер, нашата дебела домашна помощница.

„ Аха – сподели тя, – значи уважаемата госпожа е отишла в клиниката. “

„ Откъде знаете? “

„ Цялото Ви лице е като смачкано и не сте си обули панталоните. Стегнете се! “

Погледнах се в огледалото. Невероятно! Цяла нощ съм се разхождал единствено по риза, без да виждам. Значи по тази причина не можех да намеря никакъв кибрит в джобовете си, макар че минимум двадесет пъти слагах там по една кутия кибрит. Затова подът е посипан с минимум тридесет-четиридесет кутии кибрит.

Зънн! Телефонът! Отново се хвърлих на пода, заврях лицето си в килима и по този начин заудрях с юмруци по пода, че към главата ми се разхвърчаха разнообразни дрънкулки.

„ Няма да подвигна слушалката! – изскимтях аз. – Не, няма! Няма да устоя! “

Тогава пропълзях до телефона и подвигнах слушалката. Притиснах я деликатно до ухото си. Заслушах се и почувствах по какъв начин пристигам последователно на себе си.

„ Истина ли е? – прошепнах най-сетне въодушевено.

– Вярно ли е в действителност? Благодаря, благодаря... хиляди пъти благодаря… поздравете я сърдечно… също… също и дребното! “

Изтичах в кухнята и завъртях госпожа Сандер във въздуха, макар че при естествени условия в никакъв случай не бих могъл да мръдна от пода една жена с нейните размери.

„ Имам наследник! “ – ликувах аз и я сложих още веднъж на пода.

„ Син? “ – повтори тя с елементарен звук.

Тя беше майка на единадесет деца и не можеше толкоз елементарно да бъде впечатлена.

„ Има ли уши и някои други детайлности? “ – продължи тя.

„ Да, акушерката сподели, че е добре завършен. “

„ Ушите също ли? “

„ Да, за какво не? “

Госпожа Сандер избърса носа си с края на престилката.

„ Е, единствено си помислих… Вие изглеждате постоянно малко заплеснат, а моят мъж твърди, че се изисква дълбока централизация, с цел да се създадат красиви уши. “

Изтичах от кухнята до първия етаж, отворих вратата на балкона, излязох на открито и се хванах за перилата. Побъркан от благополучие извиках по този начин, че всеки да ме чуе:

„ Ура! Аз станах б-а-щ-а! “

От: „ Наръчник за татковци “, Вили Брайнхолст, изд. „ Медицина и физкултура “, София, 1988 година
Изображение: изд. „ Медицина и физкултура “