Сложи ми граници и виж какво мога!
За всяка маркетингова акция или за всеки план (за дизайн на нещо, било то малко или голямо) има авансово заложени ограничавания - във времето, пространството или ресурсите. И тези ограничавания в действителност служат на положителните дизайнери и проектанти да основат нещо ужасно.
Това разяснява в блога си за маркетинг Seth`s Blog американският преподавател и експерт в региона на реализацията на акции Сет Годин. Ето по какъв начин продължава той:
Добрият дизайн не надвишава наличните запаси. Той произвежда измерима смяна против авансово контрактуваните цели.
Страхотният дизайн е по-добър от положителния дизайн, тъй като той употребява по-малко запаси и създава още по-добри резултати.
Има две водещи неща в професионалния дизайн и проектирането.
1.) Произведохте ли в границите на рестриктивните мерки? и 2.) Дадохте ли измерими резултати?
И това е.
Добрият дизайн не надвишава наличните запаси и създава измерима смяна против контрактуваните цели.
Например, би трябвало да построите мост. Да, несъмнено, че можете да построите мост от някакви неопределени материали и запаси - даже дилетант може да построи подобен. Но този мост няма да може да устоя движещ се по него камион, нали? Всеки добър инженер не щади запаси, преценява се с рестриктивните мерки им и упорства за премерване (колко изхабяване мостът може да издържи).
Директният маркетинг, дизайнът на програмата, тестването на продуктите, правенето на филми - всички те " живеят " в границите на рестриктивните мерки и осъществяването.
Ето и различен образец, за който се сещам: Наскоро отвориха дълго чакания Терминал В на летище " ЛаГуардия ", което бе едно от най-лошите летища в света. И макар че терминалът бе бляскав, неуспехите на инженерството и дизайна се виждаха отвред. В 6 часа сутринта опашката пред дамската тоалетна бе от 20 души. Ограниченията в пространството не могат да бъдат облекчени (а рестриктивните мерки по принцип дават качества на архитектурата). Производителността обаче би била лесна за премерване на стадий планиране. Тази част от оборудването (при дамите) за милиарди долари имаше единствено една работа и тя се провали.
Същото се отнася и за дизайна на един елементарен щанд за кафе на същото летище. Не е нужен великански пробив в търговията на дребно, с цел да се сътвори един бар за еспресо, който да обслужва бързо и с лекост ядосаните преди използването на кофеин пасажери. Но макар упоритата работа на търговците, които са следвали проектите, самите проекти са били дефектни. Резултатът от неприятните дизайнерски решения е явен за всеки, който види... опашката от 30 души, чакащи за кафе.
Привилегията на дизайна и инженерството идва с отговорността резултатът след това да бъде измерен. И с тази да преработим плана си, в случай че тя не подхожда.
" Дай ми ограничавания и след това мери моето показване! ". Това са двата водещи аспекта в креативните планове за дизайн на нещо огромно. И те рядко основават изключителни компликации, в случай че в тях работят надарени хора и дизайнери, които си правят работата.
Това разяснява в блога си за маркетинг Seth`s Blog американският преподавател и експерт в региона на реализацията на акции Сет Годин. Ето по какъв начин продължава той:
Добрият дизайн не надвишава наличните запаси. Той произвежда измерима смяна против авансово контрактуваните цели.
Страхотният дизайн е по-добър от положителния дизайн, тъй като той употребява по-малко запаси и създава още по-добри резултати.
Има две водещи неща в професионалния дизайн и проектирането.
1.) Произведохте ли в границите на рестриктивните мерки? и 2.) Дадохте ли измерими резултати?
И това е.
Добрият дизайн не надвишава наличните запаси и създава измерима смяна против контрактуваните цели.
Например, би трябвало да построите мост. Да, несъмнено, че можете да построите мост от някакви неопределени материали и запаси - даже дилетант може да построи подобен. Но този мост няма да може да устоя движещ се по него камион, нали? Всеки добър инженер не щади запаси, преценява се с рестриктивните мерки им и упорства за премерване (колко изхабяване мостът може да издържи).
Директният маркетинг, дизайнът на програмата, тестването на продуктите, правенето на филми - всички те " живеят " в границите на рестриктивните мерки и осъществяването.
Ето и различен образец, за който се сещам: Наскоро отвориха дълго чакания Терминал В на летище " ЛаГуардия ", което бе едно от най-лошите летища в света. И макар че терминалът бе бляскав, неуспехите на инженерството и дизайна се виждаха отвред. В 6 часа сутринта опашката пред дамската тоалетна бе от 20 души. Ограниченията в пространството не могат да бъдат облекчени (а рестриктивните мерки по принцип дават качества на архитектурата). Производителността обаче би била лесна за премерване на стадий планиране. Тази част от оборудването (при дамите) за милиарди долари имаше единствено една работа и тя се провали.
Същото се отнася и за дизайна на един елементарен щанд за кафе на същото летище. Не е нужен великански пробив в търговията на дребно, с цел да се сътвори един бар за еспресо, който да обслужва бързо и с лекост ядосаните преди използването на кофеин пасажери. Но макар упоритата работа на търговците, които са следвали проектите, самите проекти са били дефектни. Резултатът от неприятните дизайнерски решения е явен за всеки, който види... опашката от 30 души, чакащи за кафе.
Привилегията на дизайна и инженерството идва с отговорността резултатът след това да бъде измерен. И с тази да преработим плана си, в случай че тя не подхожда.
" Дай ми ограничавания и след това мери моето показване! ". Това са двата водещи аспекта в креативните планове за дизайн на нещо огромно. И те рядко основават изключителни компликации, в случай че в тях работят надарени хора и дизайнери, които си правят работата.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ