Животът се пропилява в живеене ♥ Дъглас АДАМС
За вселенските и земни проблеми с галактическо възприятие за комизъм, назаем от паметния английски публицист и драматург Дъглас Адамс (1952-2001), под чието перо се раждат „ Пътеводител на галактическия стопаджия “ „ Ресторант на края на вселената “, „ Животът, Вселената и всичко останало “, „ Сбогом и благодаря за рибата “, „ Дългият, тъмен следобеден чай на душата “ и още.
(1952 ~ 2001)
Той беше идеалист, мъдрец, умозаключителен философ… или както би се изразила жена му, глупак.
Историята на всяка велика галактическа цивилизация минава през три разнообразни и ясно обрисувани интервала: Оцеляване, Любознателност и Изтънченост, известни също и като интервалите „ Как? “, „ Защо? “ и „ Къде? “.
Младото момиче е една от най-невежите и неинтелигентни форми на Живот, на които, за мое надълбоко отегчение, непрестанно се натъквам, какъв брой и да се пробвам да ги заобикалям.
Ако в близост има някой по-голям от моето его, желая той да бъде хванат и разстрелян.
Основната разлика сред някой на моята възраст и някой на вашата е не какъв брой знам аз, а какъв брой съм не запомнил.
Обичайната неточност на хората, които се пробват да измислят нещо, с което може да работи и цялостен глупак, е подценяването на онази невероятна досетливост, която имат цялостните идиоти.
Хората не се гордеят с предците си и рядко ги канят на вечеря.
Човешките същества, които имат съвсем неповторимата дарба да се учат от опита на другите, са забележителни и с очевидното си отвращение да го вършат.
Не желая да загивам в този момент! Все още имам главоболие! Не желая да отивам в парадайса с главоболие. Ако се случи тъкмо в този момент, ще бъда в неприятно въодушевление и няма да мога да се насладя на мига.
Летенето е изкуство или по-скоро би трябвало да му хванеш цаката. А цаката му е в това да се научиш по какъв начин да се стрелнеш към земята и да я пропуснеш.
Има една доктрина, която твърди, че в случай че някой тръгне да разсъждава какво е Вселената и за какво е тук, тя неотложно ще изчезне и ще бъде сменена с нещо още по-чудато и необяснимо. Има и друга доктрина, която споделя, че това към този момент се е случвало.
Времето, по този начин да се каже, е най-лошото място, където можеш да се изгубиш. Ако си загубен в пространството, най-малко има по какъв начин да си запълниш времето.
Нищо не пътува по-бързо от скоростта на светлината като се изключи неприятната вест, която следва свои лични закони.
Животът се пропилява в живеене.
Доказан факт е, че хората, които желаят да ръководят други хора, са минимум пригодни за това… Ако някой може да се добере до поста на Президент, никога не би трябвало да му се разрешава да работи като подобен.
Какво ще вършиме, в случай че се озовете заклещен в някоя цепнатина в земята под ограден камък, без шансове за избавление. Замислете се какъв брой благополучен е бил животът ви до този миг. Има и друга опция – в случай че животът ви не е бил толкоз благополучен до момента, което е по-вероятно поради на настоящето ви състояние, замислете се какъв шанс сте извадили, е всичко това скоро към този момент няма да ви тревожи.
Известно е, че има безчет доста светове, просто тъй като и пространството е безпределно огромно. Но не всеки от тях е обитаем. Всяко извънредно число, разграничено на безпределно се приближава до нищото. Оттук следва, че популацията на вселената също е нула, и че съществата, които срещате понякога, са артикул на болното ви въображение.
Хората постоянно са считали, че са доста по-интелигентни от делфините, тъй като са постигнали доста повече неща: колелото, Ню Йорк, войните и така нататък, до момента в който делфините единствено се плацикат във водата и се забавляват. От друга страна делфините постоянно са считали, че са доста по-интелигентни от хората тъкмо по същите аргументи.
Снимки: Douglas Noel Adams (11 March 1952 - 11 May 2001),
