Симфоничен оркестър Сливен представя специален концерт за Великден
За Великденските празници Симфоничен оркестър Сливен ще показа напубликата специфичен концерт на12 април от 18.30ч. в зала „ Сливен “, в Страстната седмица преди Възкресение Христово.
Централно място в програмата на Великденския концерт на сливенските симфоници е отредено на най-прочутата религиозна творба наиталианския бароков композитор Джовани Батиста Перголези. Каноническият химн „ Стабат Матер “ за сопран, алт, струнни и басо континуо, който той написа за благородническото приятелство, е най-известното произведение на създателя на десетина опери „ буфа “ и ред религиозни произведения. Това е „ лебедовата ария “ на Пеголези, която му отрежда величие. Написана е по текста на латинска поема-размисъл от 18 век за страданията на Христовата Майка в подножието на неговото Разпятие. „ Stabat Mater Dolorosa “ (Скърбящата майка Дева Мария) извършват в католическата литургия преди четенето на Светото Евангелие.
Перголези, чието същинско име е Джовани Драги, умира от туберкулоза едвам 26-годишен, две седмици откакто е приключил „ Стабат Матер “. Тя е отпечатана 13 години след гибелта му. Френският стихотворец и мъдрец Жан-Жак Русо прави оценка творбата като „ Най-съвършения и покъртителен дует, писан в миналото от композитор. “
Кои са изпълнителки на двата гласа?
Галя Симеонова /сопран/е солистка на смесения хор на БНР и на елитния отбор „ GLI ACCORDATI “. Редовен посетител на Мартенските музикални дни в Русе. Гастролира във Франция с оперните постановки „ Сватбата на Фигаро ”, „ Травиата ”, „ Аида ” и „ Бохеми ”. През 2016. е солист в „ Тойота класик “ Тур – Оперни концерти с цигуларя Васко Василев и Памела Тан Никълсън в Азия, Малайзия, Индонезия. Възпитаничката на Националната музикална академия Галя Симеонова е притежател на първа премия за солово пеене на Международния музикален конкурс в Ланголен (Англия), лауреат е на интернационалните състезания в Белгия, Швейцария и Турция.
Елена Механджийска /сопран/е част от известната вокална солистична групировка BELLA VOCE. Изявява се като солист на Софийска филхармония в кантатно -ораториалния, симфоничния, камерния род, както и в мюзикъли. Солистката на Националния филхармоничен хор Елена Механджийска дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Зигруне от „ Валкюра “ на Вагнер, с която гастролира в московския Болшой спектакъл. Участва в Гала опера концерти на Софийската и Русенската опера.
Стабат Матер “ на Перголези слага изключително високи условия и към диригента. А той е не какъв да е, а дългогодишният диригент на най-известния български камерен отбор „ Софийски солисти “ –маестро Пламен Джуров. Завършил Българската консерватория с три специалности: пиано, диригентство и комбинация. Бил е общоприет шеф на ДО “Музика ” и секретар на Съюза на композиторите. Заедно със “Софийски солисти ”, той е гастролирал в над 30 страни от Европа и Америка и Азия. Много добър пианист, Пламен Джуров е притежател и на редица награди за комбинация и диригентство. Осъществил е над 300 радио и телевизионни записи – с първи осъществявания на български и непознати създатели. Като композитор има увлечение към инструменталните жанрове. Пламен Джуров е професор по диригентство в НМА „ Панчо Владигеров ” в София. Той е измежду уредниците на Софийските музикални седмици, а от 2009 година е – на Международния конкурс по комбинация „ София “. Пламен Джуров има минало и като професионален музикант в ДНА - Сливен, където две години отбива военна работа.
И най-после, само че не на последно място, Великденският концерт на Сливенския симфоничен оркестър се подготвяв съдействие с дребните музиканти от плана „ Музиката вместо улицата “ на цигуларя Георги Калайджиев. В България Калайджиев свири в влиятелния камерен отбор „ Софийски солисти “, в Германия – във Филхармоничния оркестър на град Гийсен, където в този момент живее и управлява камерен отбор „ Студио Концертанте “.
Преди 15 години той и партньорката му Мария Хаушилд, с дарения от Германия, стартират благотворителни акции за обществено подкрепяне на деца и фамилии от ромския квартал „ Надежда “ в Сливен. По-късно планът „ Музиката вместо улицата “ сътвори своя музикален профил – школа със сливенски преподаватели. Преди 5 години с по-напредналите млади музиканти се образува камерен отбор. 450 деца са минали образование от началото на плана. Шест са признати в музикални учебни заведения. В момента в музикалната школа 40 ученици учат цигулка, виола, пиано, чело, кларинет, тромпет, класическа китара. Тази годината децата от „ Музиката вместо улицата “ изнесоха над 30 концерта в учебни заведения и детски градини в Сливен. Най-добрите ученици се показаха в концерти с камерен оркестър „ Дианополис “, „ Софийски солисти “, Софийска филхармония, в Германия и в събирателен европейски детски оркестър с Парижката филхармония, за френското председателство на Европейски Съюз.
Всички творби от програмата на великденския концерт сливенските симфоници ще свирят в общ оркестър с децата. Първата част наТретия концерт за цигулка и оркестър на Моцарт ще извърши Вели Дормушев, от плана „ Музиката вместо улицата “.
На финала идваСимфония в ре мажор “La Veneziana “на дълго демонизиранияАнтонио Салиери, считан за противник и отровител на Моцарт. Тази история към този момент е потвърдено погрешна, тъй като има повече свидетелства за съдействие сред двамата композитори, в сравнение с за омраза сред тях. Той написа опери за театрите в Париж, Рим и Венеция, които са изпълнявани в цяла Европа. Като капелмайстор в австрийския императорски двор, Антонио Салиери дава отговор за музиката в придворната шапка и е доста издирван преподавател по музика. Негови възпитаници са Лудвиг ван Бетовен, Ференц Лист, Франц Шуберт, Франц Ксавер и доста други.
Музиката на Салиери последователно изчезва от репертоара през 19 век, до възраждането на славата му в края на 20 век. Твърдят, че този обновен интерес се дължи ненапълно на пиесата „ Амадеус “ от Питър Шафър и филмовата версия на режисьора Милош Форман от 1984 година.
Централно място в програмата на Великденския концерт на сливенските симфоници е отредено на най-прочутата религиозна творба наиталианския бароков композитор Джовани Батиста Перголези. Каноническият химн „ Стабат Матер “ за сопран, алт, струнни и басо континуо, който той написа за благородническото приятелство, е най-известното произведение на създателя на десетина опери „ буфа “ и ред религиозни произведения. Това е „ лебедовата ария “ на Пеголези, която му отрежда величие. Написана е по текста на латинска поема-размисъл от 18 век за страданията на Христовата Майка в подножието на неговото Разпятие. „ Stabat Mater Dolorosa “ (Скърбящата майка Дева Мария) извършват в католическата литургия преди четенето на Светото Евангелие.
Перголези, чието същинско име е Джовани Драги, умира от туберкулоза едвам 26-годишен, две седмици откакто е приключил „ Стабат Матер “. Тя е отпечатана 13 години след гибелта му. Френският стихотворец и мъдрец Жан-Жак Русо прави оценка творбата като „ Най-съвършения и покъртителен дует, писан в миналото от композитор. “
Кои са изпълнителки на двата гласа?
Галя Симеонова /сопран/е солистка на смесения хор на БНР и на елитния отбор „ GLI ACCORDATI “. Редовен посетител на Мартенските музикални дни в Русе. Гастролира във Франция с оперните постановки „ Сватбата на Фигаро ”, „ Травиата ”, „ Аида ” и „ Бохеми ”. През 2016. е солист в „ Тойота класик “ Тур – Оперни концерти с цигуларя Васко Василев и Памела Тан Никълсън в Азия, Малайзия, Индонезия. Възпитаничката на Националната музикална академия Галя Симеонова е притежател на първа премия за солово пеене на Международния музикален конкурс в Ланголен (Англия), лауреат е на интернационалните състезания в Белгия, Швейцария и Турция.
Елена Механджийска /сопран/е част от известната вокална солистична групировка BELLA VOCE. Изявява се като солист на Софийска филхармония в кантатно -ораториалния, симфоничния, камерния род, както и в мюзикъли. Солистката на Националния филхармоничен хор Елена Механджийска дебютира на сцената на Софийска опера в ролята на Зигруне от „ Валкюра “ на Вагнер, с която гастролира в московския Болшой спектакъл. Участва в Гала опера концерти на Софийската и Русенската опера.
Стабат Матер “ на Перголези слага изключително високи условия и към диригента. А той е не какъв да е, а дългогодишният диригент на най-известния български камерен отбор „ Софийски солисти “ –маестро Пламен Джуров. Завършил Българската консерватория с три специалности: пиано, диригентство и комбинация. Бил е общоприет шеф на ДО “Музика ” и секретар на Съюза на композиторите. Заедно със “Софийски солисти ”, той е гастролирал в над 30 страни от Европа и Америка и Азия. Много добър пианист, Пламен Джуров е притежател и на редица награди за комбинация и диригентство. Осъществил е над 300 радио и телевизионни записи – с първи осъществявания на български и непознати създатели. Като композитор има увлечение към инструменталните жанрове. Пламен Джуров е професор по диригентство в НМА „ Панчо Владигеров ” в София. Той е измежду уредниците на Софийските музикални седмици, а от 2009 година е – на Международния конкурс по комбинация „ София “. Пламен Джуров има минало и като професионален музикант в ДНА - Сливен, където две години отбива военна работа.
И най-после, само че не на последно място, Великденският концерт на Сливенския симфоничен оркестър се подготвяв съдействие с дребните музиканти от плана „ Музиката вместо улицата “ на цигуларя Георги Калайджиев. В България Калайджиев свири в влиятелния камерен отбор „ Софийски солисти “, в Германия – във Филхармоничния оркестър на град Гийсен, където в този момент живее и управлява камерен отбор „ Студио Концертанте “.
Преди 15 години той и партньорката му Мария Хаушилд, с дарения от Германия, стартират благотворителни акции за обществено подкрепяне на деца и фамилии от ромския квартал „ Надежда “ в Сливен. По-късно планът „ Музиката вместо улицата “ сътвори своя музикален профил – школа със сливенски преподаватели. Преди 5 години с по-напредналите млади музиканти се образува камерен отбор. 450 деца са минали образование от началото на плана. Шест са признати в музикални учебни заведения. В момента в музикалната школа 40 ученици учат цигулка, виола, пиано, чело, кларинет, тромпет, класическа китара. Тази годината децата от „ Музиката вместо улицата “ изнесоха над 30 концерта в учебни заведения и детски градини в Сливен. Най-добрите ученици се показаха в концерти с камерен оркестър „ Дианополис “, „ Софийски солисти “, Софийска филхармония, в Германия и в събирателен европейски детски оркестър с Парижката филхармония, за френското председателство на Европейски Съюз.
Всички творби от програмата на великденския концерт сливенските симфоници ще свирят в общ оркестър с децата. Първата част наТретия концерт за цигулка и оркестър на Моцарт ще извърши Вели Дормушев, от плана „ Музиката вместо улицата “.
На финала идваСимфония в ре мажор “La Veneziana “на дълго демонизиранияАнтонио Салиери, считан за противник и отровител на Моцарт. Тази история към този момент е потвърдено погрешна, тъй като има повече свидетелства за съдействие сред двамата композитори, в сравнение с за омраза сред тях. Той написа опери за театрите в Париж, Рим и Венеция, които са изпълнявани в цяла Европа. Като капелмайстор в австрийския императорски двор, Антонио Салиери дава отговор за музиката в придворната шапка и е доста издирван преподавател по музика. Негови възпитаници са Лудвиг ван Бетовен, Ференц Лист, Франц Шуберт, Франц Ксавер и доста други.
Музиката на Салиери последователно изчезва от репертоара през 19 век, до възраждането на славата му в края на 20 век. Твърдят, че този обновен интерес се дължи ненапълно на пиесата „ Амадеус “ от Питър Шафър и филмовата версия на режисьора Милош Форман от 1984 година.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ