Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
За „ В сърцето на машината “ се приказва още от 2020-а. Тогава, през горещия август, започват фотосите на лентата. Идеята да се опише тъкмо този сюжет обаче се е зародила в главата на режисьора Мартин Макариев още през 2006-а. Той беседва с другар на татко си, който му доверява своята персонална история. Години по-късно тя „ оживява “ на екран в 4K и HDR качество.
„ В сърцето на машината “ е основан на действителни събития, случили се през 70-те в... Централния софийски затвор. В един от дните през 1978-а група пандизчии отиват на работа на външен обект – в цех „ Кремиковци “. На пръв взор това е елементарен работен ден за бригадата, само че за секунди той се трансформира в съдбоносен. В механизма на една от машините се е заклещила птица, чието място не е там. Желанието на мъжете да я пуснат да лети на независимост ги принуждава да се барикадират в цеха и да рискуват живота си. А задачата е една – да покажат на себе си, че към момента са индивиди... макар присъдите.
Публиката в киносалоните ще наблюдава няколко часа от живота на тези мъже. И една преживелица без присъди и без обвинявания.
За тази история, основана по автентичен случай, пред Vesti.bg приказва Александър Сано, който играе ролята на централния персонаж във кино лентата - пандизчията Борис Радулов-Бохеми.
Идеята за основаването на този кино лентата е от близо 10 години. Колко време обаче продължи снимачният развой през 2020-а?
Да, Мартин Макариев работи по този филм към 10 години, като последните 4 година беше изключително засилено, дружно с продуцента Александър Пелев. Тази сериозна предподготовка ни даде опцията да го заснемем единствено за 21 дни. Преди това имахме 2 седмици четене на маса, което ми се случва за първи път за филм, тъй като по принцип е обичай в театъра.
Коя е местоположението, на която снимахте?
Намерихме един завод в някогашния цех „ Котлостроене “, който благодарение на художника на кино лентата, успяхме да го създадем достоверен на завод от онази ера. Самото деяние във кино лентата се развива в завод в „ Кремиковци “ и е основан на автентичен случай.
Кой е моментът във кино лентата, който най-силно ви влияе?
Има най-малко три момента, които ужасно ме раздрусват и които не преставам да съумявам да виждам като фен, нищо че съм част от този план. Има две мощни подиуми сред моя воин и този на нашия сътрудник от Македония Игор Ангелов, който играе облика на Сатъра. Няма сцена вътре, която да не е на извънредно равнище.
Вярно ли е, че псевдонимът „ Бохеми “ в лентата е на бащата на режисьора Мартин Макариев?
Цялото име и псевдонимът са на бащата на Мартин. Филмът е отдаден на татко му. Но героят, който играя, не е неговият татко.
Във кино лентата играете централния облик, един от пандизчиите. В действителния живот имате ли познати, които са прескочили закона?
Да, познавам такива хора. Имам другари от детството, чийто път по стичане на събитията се обърка и ги води там. За моя голяма наслада, множеството от тях съумяха да възстановят животите си по-късно. Това не е невероятно. В момента са доста готини и даже успяващи хора.
Разделяте ли хората единствено на „ положителни “ и „ неприятни “?
Не. Хората в никакъв случай не могат да бъдат неприятни. Те могат да вършат неприятни неща заради обстоятелството, че има някакво комплициране в тях. Има комплицирани и необъркани хора.
Кога „ неприятният “ воин става любим на публиката?
Очевидно, когато не е толкоз „ неприятен “ и макар нещата, в които е заплетен и го слагат „ от другата страна “, той продължава да носи човешкото в себе си.
Кой е признакът на свободата за човек, който не е свободен заради събитията?
В този филм това се оказва човещината, тъй като в случай че успееш да се съхраниш като човек, даже решетките не могат да ти лишават свободата.
Защо филмът потегля по-кината у нас, откакто първо беше показан в чужбина?
Когато обикаляхме с предходния ни филм „ Диви и щастливи “ в Европа, Америка и Канада, видяхме въодушевлението и сърцето на нашите сънародници, които безусловно гълтам просвета, която им се показва там. Затова взехме решение този път да им подарим тази ексклузивност, тъй като тези наши братя и сестри чакат по година и половина-две да излезе филм по някоя от малките екрани, с цел да могат да го гледат. Това не е доста почтено. Затова взехме решение този път да създадем противоположното.
Получили сте финансиране от Национален кино център, с помощта на което е толкоз високо качеството на кино лентата.
Финансирането е към два пъти по-малко от финансирането на предния ни филм „ Диви и щастливи “, само че сме признателни на Националния кино център, тъй като за първи път на този екип се отпуска дотация.
За 1 млн. лева дотация става дума, нали по този начин?
Малко под милион беше. Наложи се и ние да прибавим още средства, тъй като не ни стигнаха. Имахме шанса 90% от кино лентата да се снима на една локация и това го направи малко по-пестелив откъм разноски.
Това от тези филми ли е, където човек остава на място самичък със себе си и след финалните надписи?
Точно от тези филми е и това го следих персонално от към този момент едни 8000 фенове, които са го гледали. Половината от тях съумях персонално да видя по време на европейското турне, което направихме. Започват да текат финални надписи и никой не мърда от мястото си.
Кое трогва толкоз доста публиката?
Самото осъществяване на кино лентата, тъй като не е виждано като кинематография в българското кино от доста години насам. Разбира се, не споделям, че е единствен подобен. Слава Богу, в българската кино история има именити филми. Времето ще отреди и на този филм място тъкмо измежду тях.
Кой е отзивът, който Вас персонално ви разчувства?
На мен за първи път ми се случва до момента толкоз души, които са гледали кино лентата, реакцията им да е като на един. Абсолютно всички споделят, че са безпределно разчувствани. На места са се посмели, след това са плакали и с дни наред мислят за посланията, които филмът им носи. Това все едно е усещане от един човек, а в действителност е от хиляди души.
Това ли е най-силната Ви роля досега?
Това ми е най-любимата роля. Дали е най-силната, ще кажат феновете и може би от този вид експерти, които се назовават - критици.
„ В сърцето на машината “ е основан на действителни събития, случили се през 70-те в... Централния софийски затвор. В един от дните през 1978-а група пандизчии отиват на работа на външен обект – в цех „ Кремиковци “. На пръв взор това е елементарен работен ден за бригадата, само че за секунди той се трансформира в съдбоносен. В механизма на една от машините се е заклещила птица, чието място не е там. Желанието на мъжете да я пуснат да лети на независимост ги принуждава да се барикадират в цеха и да рискуват живота си. А задачата е една – да покажат на себе си, че към момента са индивиди... макар присъдите.
Публиката в киносалоните ще наблюдава няколко часа от живота на тези мъже. И една преживелица без присъди и без обвинявания.
За тази история, основана по автентичен случай, пред Vesti.bg приказва Александър Сано, който играе ролята на централния персонаж във кино лентата - пандизчията Борис Радулов-Бохеми.
Идеята за основаването на този кино лентата е от близо 10 години. Колко време обаче продължи снимачният развой през 2020-а?
Да, Мартин Макариев работи по този филм към 10 години, като последните 4 година беше изключително засилено, дружно с продуцента Александър Пелев. Тази сериозна предподготовка ни даде опцията да го заснемем единствено за 21 дни. Преди това имахме 2 седмици четене на маса, което ми се случва за първи път за филм, тъй като по принцип е обичай в театъра.
Коя е местоположението, на която снимахте?
Намерихме един завод в някогашния цех „ Котлостроене “, който благодарение на художника на кино лентата, успяхме да го създадем достоверен на завод от онази ера. Самото деяние във кино лентата се развива в завод в „ Кремиковци “ и е основан на автентичен случай.
Кой е моментът във кино лентата, който най-силно ви влияе?
Има най-малко три момента, които ужасно ме раздрусват и които не преставам да съумявам да виждам като фен, нищо че съм част от този план. Има две мощни подиуми сред моя воин и този на нашия сътрудник от Македония Игор Ангелов, който играе облика на Сатъра. Няма сцена вътре, която да не е на извънредно равнище.
Вярно ли е, че псевдонимът „ Бохеми “ в лентата е на бащата на режисьора Мартин Макариев?
Цялото име и псевдонимът са на бащата на Мартин. Филмът е отдаден на татко му. Но героят, който играя, не е неговият татко.
Във кино лентата играете централния облик, един от пандизчиите. В действителния живот имате ли познати, които са прескочили закона?
Да, познавам такива хора. Имам другари от детството, чийто път по стичане на събитията се обърка и ги води там. За моя голяма наслада, множеството от тях съумяха да възстановят животите си по-късно. Това не е невероятно. В момента са доста готини и даже успяващи хора.
Разделяте ли хората единствено на „ положителни “ и „ неприятни “?
Не. Хората в никакъв случай не могат да бъдат неприятни. Те могат да вършат неприятни неща заради обстоятелството, че има някакво комплициране в тях. Има комплицирани и необъркани хора.
Кога „ неприятният “ воин става любим на публиката?
Очевидно, когато не е толкоз „ неприятен “ и макар нещата, в които е заплетен и го слагат „ от другата страна “, той продължава да носи човешкото в себе си.
Кой е признакът на свободата за човек, който не е свободен заради събитията?
В този филм това се оказва човещината, тъй като в случай че успееш да се съхраниш като човек, даже решетките не могат да ти лишават свободата.
Защо филмът потегля по-кината у нас, откакто първо беше показан в чужбина?
Когато обикаляхме с предходния ни филм „ Диви и щастливи “ в Европа, Америка и Канада, видяхме въодушевлението и сърцето на нашите сънародници, които безусловно гълтам просвета, която им се показва там. Затова взехме решение този път да им подарим тази ексклузивност, тъй като тези наши братя и сестри чакат по година и половина-две да излезе филм по някоя от малките екрани, с цел да могат да го гледат. Това не е доста почтено. Затова взехме решение този път да създадем противоположното.
Получили сте финансиране от Национален кино център, с помощта на което е толкоз високо качеството на кино лентата.
Финансирането е към два пъти по-малко от финансирането на предния ни филм „ Диви и щастливи “, само че сме признателни на Националния кино център, тъй като за първи път на този екип се отпуска дотация.
За 1 млн. лева дотация става дума, нали по този начин?
Малко под милион беше. Наложи се и ние да прибавим още средства, тъй като не ни стигнаха. Имахме шанса 90% от кино лентата да се снима на една локация и това го направи малко по-пестелив откъм разноски.
Това от тези филми ли е, където човек остава на място самичък със себе си и след финалните надписи?
Точно от тези филми е и това го следих персонално от към този момент едни 8000 фенове, които са го гледали. Половината от тях съумях персонално да видя по време на европейското турне, което направихме. Започват да текат финални надписи и никой не мърда от мястото си.
Кое трогва толкоз доста публиката?
Самото осъществяване на кино лентата, тъй като не е виждано като кинематография в българското кино от доста години насам. Разбира се, не споделям, че е единствен подобен. Слава Богу, в българската кино история има именити филми. Времето ще отреди и на този филм място тъкмо измежду тях.
Кой е отзивът, който Вас персонално ви разчувства?
На мен за първи път ми се случва до момента толкоз души, които са гледали кино лентата, реакцията им да е като на един. Абсолютно всички споделят, че са безпределно разчувствани. На места са се посмели, след това са плакали и с дни наред мислят за посланията, които филмът им носи. Това все едно е усещане от един човек, а в действителност е от хиляди души.
Това ли е най-силната Ви роля досега?
Това ми е най-любимата роля. Дали е най-силната, ще кажат феновете и може би от този вид експерти, които се назовават - критици.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ