За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено

За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „ Подвизите на Херкулес ”

(Mosaic with the Labors of Hercules, 3rd century AD, found in Liria (Valencia), National Archaeological Museum of Spain, Madrid)

Козирог (22 декември ~ 20 януари)

Качество: Крайните характерности на най-лошия и най-хубавия от видовете: Честолюбие. Кристализация. Преобладаване на битката. Преображение. Съзнание на Посветен. „ Еднорогьт на Господ “.

Девиз: От страна на формата: „ Нека честолюбието ръководи и вратата бъде необятно отворена “; от страна на душата: „ Аз се изгубвам в небесната светлина, само че се обръщам с тил към нея “.

Знакът Козирог е един от най-трудните за изложение и най-тайнственият от всичките дванадесет знака. Дори признакът му в никакъв случай не е рисуван както би трябвало, тъй като вярното чертане ще провокира нежелателно мощен прилив на сила; този знак от време на време е именуван също и „ автограф на Бога “.

В подножието на планината козелът-материалист на вятъра търси храна в сухите дерета. По пътя нагоре козелът-изкупителна жертва открива цветовете на изпълнените стремежи, всеки със своите бодли от уталожване и отчаяние. На върха на планината свещеният козел доближава привидение и се ражда отдаденият. Според други книги знаци са козелът, крокодилът и еднорогьт.

Писано е, че разпнатият Христос „ се е спускал в пъкъла “. Защо? Вероятно тъй като Неговата всеобхватна обич се е отнасяла и към така наречен „ изгубени души “; нали е казано, че Христос ще се грижи за човечеството, до момента в който и последният „ дребен човек “ не се завърне вкъщи.

Казано е, че човекът-Козирог коленопреклонно предлага сърцето и живота си на душата и едвам по-късно, когато той самият стане отдаден, може да му бъде доверена тайната на живота и висшите сили.

Рак е врата към това, което ние неправилно назоваваме живот, а Козирог – врата към духовното царство. Козирогът е вратата, през която прекосяваме най-после, когато към този момент не се отъждествяваме с формалната страна на съществуването, а реализираме обединение с духа. Това значи да си отдаден.

Посветеният е човек, който към този момент не свързва своето схващане с мозъка, с желанията или с физическото тяло. Той може да ги употребява, в случай че пожелае, и го прави в помощ на човечеството, само че не там е съсредоточено неговото схващане, а върху душата, т. е. върху този наш аспект, който е свободен от грубата форма. Съзнанието е концентрирано точно в душата, когато след време стартираме да действаме в Козирог, опознавайки себе си, с цел да станем отдадени в двата велики универсални знака за служене на човечеството.

Ако човек е роден в знака Козирог, той не би трябвало да си фантазира, че сигурно е отдаден. Ние би трябвало да обърнем огромно внимание на възприятието за съразмерност и статут в еволюцията. Много постоянно стремящите се страдат от комплекс за непълноценност, смятайки, че не са способни на нищо, или противоположното – хранят пресилени показа за личната си значителност. В този случай те са усетили докосването на душата, към момента едвам видимо, само че вземат решение, че са постигнали всичко и се отдават на блаженство. На тях очевидно не им доближава чувството за съизмеримост.

Този знак символизира третото посвещение, което в действителност е първо от основните посвещения. В Матей (XVII глава) четем, че Христос е взел на високата планина трима ученика-Петър, Яков и Йоан – и там се преобразил пред тях. Те паднали ничком и Петър споделил: „ Хайде да построим три колиби “. В индуската философия това са назовава „ посвещаване на индивида, който строи своята барака “. Петър е скалата или фундамента, той е знак на физическото тяло. Яков е измамникът, символизиращ прочувствената природа, източникът на цялото помрачение, а Йоан въплъщава мозъка, неговото име значи „ Господ сподели “. Тук виждате символиката на трите аспекта на личността, паднали на колене пред Христос в славата му – в Козирог, сега на неговото преображение.

Значението на знака

Козирог е знакът на козела; това е над човешки знак – повсеместен и безличностен. Той е свободен. Той към този момент е отдаден. Помнете, че огромните стадии на развиването, които ние назоваваме посвещения, се записват единствено в съзнанието и никой няма да ви каже за тях. Отличителният белег на отдадения е мълчанието. Козирог е скръбен знак, знак на крайното страдалчество и самотност, доколкото това са и отличителните белези на отдадените.

Безличността се основава на фундаменталните достижения на личността. Трябва мощно да сте били привързани към нещо, преди да разберете смисъла на безличността. Това е абсурд, само че не е никакво мъжество да си безличностен, в случай че не си бил изкушавай от съблазънта да бъдеш личностен.

Безличността, която би трябвало да развиваме у себе си, се доближава посредством разширение на персоналната ни обич към друга персона, към фамилията, към приятелите и най-после към цялото човечество, само че тя няма нищо общо със сантименталността. Ние можем да обичаме човечеството, тъй като разбираме значенето на персоналната обич, и би трябвало да даряваме всеки със същата обич, която изпитваме към нашите близки. Безличността не значи оттегляне и заграждане със стени, а допуска обич към всички, тъй като ние към този момент сме способни да виждаме хората каквито са в реалност, с техните дефекти, неуспехи и достижения – с всичко, което ги прави хора – и все пак да ги обичаме.

В Правилата по Пътя написа: „ Всеки вижда и знае за подлостта на всекиго. И въпреки всичко, все пак велико изобретение, ние не си обръщаме тил и не се отблъскваме един различен “. Това е положението, което би трябвало да реализираме в Козирог, само че то не се отдава нито на закоравелите сърца, нито на обособилите се от всички, нито на издигналите себе си на фундамент. Ние споделяме, че би трябвало да бъдем безличностни в делата си. Ако бяхме напълно безличностни към себе си, нашето отношение към другите би било тъкмо такова, каквото е належащо и вярно да бъде.

Козирог ни споделя за изкачването на планината и за слизането в пъкъла. Всяка душа минава през три велики възхода.

Масонството в течение на епохи е пазило това поверие. В началото материята се въздига в небесата. Това следим в Дева. Следва издигане на психологичната природа над диафрагмата. Вие към този момент не сте прочувствени и егоистични, не живеете в слънчевия сплит, а сте съсредоточени в сърцето и съзнавате себе си като част от групата, вашите усеща и стремежи са свързани с тези на групата.

Вие към този момент не сте сляпо подчинени на животинската чувствена природа, не сте устремени към творчество единствено на физически проект, а ставате духовно създание, работещо в металната материя. Формата към този момент не ви поробва; вие сте работили с нея по този начин, че сте я издигнали към съзнанието си в главата, а оттова контролирате вашето гърло, сърце, безоблачен сплит и всяка част на тялото. Вие вършиме това не като се съсредоточавате върху тях, а живеейки като умишлен наследник Божий, седнал на „ трона сред веждите “ (в хипофизата), или в центъра Аджна съгласно индуистката терминология. Това е второто велико извисяване.

Великият поврат в Козирог се обобщава с няколко основни думи. При елементарната посока за придвижване по зодиака те са: „ И словото сподели: дано упоритостта управлява и дано вратата да бъде необятно отворена “. В това е ключът към еволюционната причина и към тайната на превъплъщението. Когато същинското чувство за действителността изтласка и земното и духовното самолюбие, индивидът ще може откровено да каже: „ Потопен съм в небесна светлина, само че се обръщам с тил към нея “. Така международният възпитаник, отдаден в Козирог, върви по своя път, с цел да стартира да служи на човечеството във Водолей.

В този знак той почиства Авгиевите обори (от кармата на всички минали неточности и незнание, т.е. от Пазителя на Прага) и по този начин в Риби става международен избавител. Ние помним, че последното действие на Христос по пътя му към Гетсиманската градина, а оттова и към Голгота, е измиването на краката на неговите възпитаници.

Някой беше споделил, „ Християнството не е претърпяло крах – просто в никакъв случай не е юридически опит то да бъде приложено “. Нека всеки от нас помни, че ориста на човечеството е несравнима по значимост и значително зависи от нашето предпочитание да сътрудничим на тази невероятна задача. Нека не забравяме, че законът на живота е битката и че тя не изгубва и парченце жар, премествайки се от физическия жар върху духовния. Нека знаем, че нашето човешко достолепие и достойнство би трябвало да израсте в опитите ни да се освободим от своите заблуди и да последваме най-съкровените си желания. И, на първо място, дано постоянно помним, че в нас и единствено в нас живее искрата Божия, че можем да я убием, в случай че не й обръщаме внимание, само че също по този начин можем да се приближим до Бог, като Му покажем своята подготвеност да работим с Него и за Него.

Избрано от „ Подвизите на Херкулес ” (със съкращения), Алис Бейли

*Roman relief (3rd century AD) depicting a sequence of the Labours of Hercules, representing from left to right the Nemean lion, the Lernaean Hydra, the Erymanthian Boar, the Ceryneian Hind, the Stymphalian birds, the Girdle of Hippolyta, the Augean stables, the Cretan Bull and the Mares of Diomedes - en.wikipedia.org