За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено

За уроците на човешката душа през знаците на зодиака, споделено от книгата на Алис Бейли „ Подвизите на Херкулес ”

Hercules and the Bull of Poseidon, Nicolo Van Aelst (Flanders, 1527-1612), Antonio Tempesta (Italy, Florence, 1555-1630), Italy, 1608, Los Angeles County Museum of Art 

Качество: Желание (за масата хора); воля и целеустременост (за ученика).
Девиз: От страна на формата: „ Нека битката бъде безстрашна “; от страна на душата: „ Аз виждам и когато Окото е отворено, всичко се озарява “.

Разказ за подвига

Минос, царят на Крит, имал заветен бик, който държал на остров Крит. Евристей изпратил там Херкулес и му споделил, че би трябвало да залови бика и да го докара на сушата. Не били дадени никакви инструкции за това по какъв начин да се направи това. Херкулес знаел единствено, че бикът е заветен, че се е родил в морето и че неговата орис е да бъде принесен в жертва на Минос. Херкулес се отправил към Крит, търсил и преследвал бика по целия остров, до момента в който най-после го хванал. След това, както се споделя в мита, той възседнал бика като кон и яздил върху него през целия остров и през водата, отделяща Крит от континента, и по този начин го довел в града на Циклопите. Тези Циклопи били особени същества, за които се приказва, че имали по едно око, ситуирано в средата на челото. Те били ръководени от три изтъкнати фигури, които се казвали Бронт (Гръм), Стероп (Мълния) и Арг (Вихър). Когато Херкулес стигнал с бика пред вратите на града, той бил посрещнат от тримата Циклопи, които поели от него свещения бик, с цел да се погрижат за него. Така приключил вторият героизъм.

Темата за просветлението

Телецът е едно от най-интересните зодиакални съзвездия, изключително в наше време. Това е Фиксираният Кръст в небесата, или Кръстът на Ученика, и по отношение на това е забавен следният фрагмент: „ За небето в тайнствен смисъл се приказва като за Храм и постоянно схващане на Бога. Негов олтар е слънцето, чиито четири снопа лъчи значат четирите ъгъла на съществения кръст на вселената, превърнати в четирите закрепени знака на зодиака. Доколкото четирите велики знака на свещени животни са по едно и също време и космични, и духовни, те съставляват главните детайли, напомнящи нашите четири човешки правилото. Знакът на Лъва съставлява огъня, или духа; Телецът – земята, или тялото; Водолеят – въздуха, или разсъдъка, а Скорпионът – водата, уподобявана на душата. Знакът на Лъва, както и самият лъв, е силата на нисшата природа, а също и змията на силата, която бидейки ориентирана нагоре, побеждава. Телецът, или бикът, непроменяемо е знак на креативната мощ. Водолеят – индивидът, е притежател на светлината, или носещият светлина. Скорпионът постоянно се трансформира в Аквила, в орел..., който се издига по едно и също време със Скорпиона; тяхната символика е тясно обвързвана. (The Celestial Ship of the North /Небесният транспортен съд на Севера/, том 1, Е. V. Straiton)

„ Окото на бика “ в Телец, превъзходната непрекъсната звезда Алдебаран, е една от аргументите това съзвездие да се свързва с просветлението. В древността са я наричали пътеводна звезда и Телецът постоянно е бил свързван със светлината, а отсам и с Христос, който афишира себе си за Светлина на Света. Светлината, просветлението и звукът (като израз на креативната сила) – това са трите съществени хрумвания, свързани с обсъжданото съзвездие. В античен Египет Телецът е бил именуван „ интерпретатор на божествения глас “, което може да се перифразира в християнската терминология като „ Слово, творящо плътта “. Би било забавно (във връзка с въздействието на зодиакалните понятия) да напомним, че фенерът, наименуван „ биче око “ води своето наименование от Окото на Бика в Телец, също както и булите – посланията на римския папа, които се възприемат като предаване на гласа Божий (днес това е общопризнат термин).

Естествено е да се попита по какъв начин Телецът, или бикът, е станал притежател на светлина? Знаем, че в този знак Луната екзалтира, а Венера ръководи. Луната, от езотерична позиция, както и измежду примитивните аграрни нации, постоянно се е приемала като формообразуващ аспект. По този метод Луната е знак на материята и нейното изображение може да се види в доста от нашите църкви паралелно до лика на Дева Мария.

Завършването на работата, подхваната в Телец, както и резултатът от въздействието на Телеца, е възхвала на материята с последващото прояснение посредством нея. Всичко това, което към този момент не разрешава на Славата, т. е. на душата, и на излъчването, излизащо от Бога вътре във формата, да засияе с цялостна мощ, е материята, или аспектът на формата. Когато тя се освети, пречисти и одухотвори, тогава Славата и светлината ще могат фактически да възсияят и лунният аспект ще може да екзалтира в Телец. Това се прави посредством въздействието на Венера, знак на земната и на небесната обич, т. е. на духовия блян и на телесното предпочитание. В този смисъл Венера е доста подобаващ шеф на знака. Тя въплъщава на първо място любовта – създателя на хубост, темп и единение. 

Темата за секса

В някои книги Телецът е наименуван „ знак на потомството “, както на земното по този начин и на небесното. Както видяхме, силата на знака Телец е в притеглянето, или в съединяването. Той поражда непрекъсната и устойчива двигателна сила – в алегоричен и в астрономичен смисъл той притегля. Интересно е още веднъж да открием в Телец тройствеността, която по този начин стабилно се среща в астрономичната просвета и в митологията: Телец символизира формата и притегателната мощ на материята; Плеядите показват душата и възобновяващия се цикъл на виталния опит; а измежду тях са седемте Плеяди, като изгубената Плеяда (доколкото се виждат единствено шест) е знак на скриването на духа, когато душата благодарение на желанието овладява телесна форма. Така концепцията за връзката сред „ Аз-а “ и „ не-Аз-а “, чиято цел е висшето разобличаване на духа, лежи в основата на всички митологични учения, ръкописи и знаци на всички времена. Оттук се заражда и концепцията за великата заблуда и помрачение – духът на Бога се завоалира, „ изгубва “ и изчезва в привлекателната външна форма и в заслепението, които душата притегля към себе си.

В тази връзка би трябвало да се помни, че противоположният на Телец знак е Скорпион и тези два знака образуват поле с изключително тежки старания за Херкулес, защото в първото той се бори с казуса за секса, а във второто преодолява великата заблуда.

Природа на тестванията

Големият урок, който би трябвало да се усвои в този знак, е обвързван с дълбокото схващане на закона за притеглянето и с вярното потребление на материята и контрола над нея. По този метод материята може (образно казано) да бъде възнесена на небето и да стартира да работи по верния метод, т. е. да стане средство за изява и поле на блян за вътрешния Христос, или душата. Затова стремящият се бива изпитван по два метода: първо – с цел да се ревизира силата на неговата животинска природа и претекстовете, лежащи в основата на нейното потребление, и второ – с цел да се види какво притегляне великата заблуда е способна да окаже върху него. Майа (великата илюзия) и сексът са просто двата аспекта на една и съща мощ – силата на притеглянето, с тази разлика, че единият аспект се демонстрира на физически проект, а вторият – в сферата чувствено-емоционалната природа.

Ученикът и сексът

По пътя на ученичеството сексът съставлява действителен проблем, който би трябвало да бъде преодолян. Разюзданите персонални стремежи и попадането на индивида под властта на която и да е част от неговия организъм постоянно са доста неправилни. Когато мозъкът на мъжа е напълно ангажиран с мисли за жена (и обратното), когато човек живее основно с цел да задоволява първичните си потребности; когато той се оказва некадърен да устои на съблазънта към противоположния пол, той се трансформира в жертва и попада под контрола на най-нисшата, животинската част от своята природа. 

Ако индивидът обаче осъзнае своите физически функционалности като божествено завещание, а качествата си като дадени му за богатството на групата (да ги употребява вярно за богатството на човечеството), тогава ще се появи нов мотивиращ подтик на човешкото държание в областта на секса. Ще забележим по какъв начин изчезва разпуснатостта и обвързваните с нея несгоди – заболяванията. Ще бъде решен казусът с раждането на прекомерното доста деца и икономическото задължение ще намалее. Чрез верен надзор над половата си функционалност и подчиняването й на задачата, поради която тя съществува (продължение на човешкия жанр и обезпечаване на човешки тела, посредством които душите да натрупват опит), хората най-после ще се научат вярно да употребяват секса. Тогава пристрастеността, похотта, робуването на персоналното наслаждение, заболяванията и пренаселеността ще изчезнат от нашия свят. Материята към този момент няма да е подчинена на егоистични стремежи и отношението сред половете ще се ръководи от разбирането за божествения план и съвършеното деяние. 

Тук е мястото да отбележим, че Минос, царят на Крит, имал с изключение на заветен бик още и лабиринт, в който живеел Минотавърът, а лабиринтът постоянно е бил знак на великата заблуда. Думата тaze (лабиринт) произлиза от староанглийска дума, означаваща „ да смутя “, „ да объркам “, „ да озадача “. Остров Крит с лабиринта и бика е ослепителен знак на великата заблуда. Той е обособен от континента, а нали илюзията и объркването са присъщи за обособения „ Аз “, а не за душата върху личния й проект, където груповото богатство и всеобщите истини образуват нейното царство. За Херкулес бикът символизира животинското предпочитание, а също и доста други аспекти на стремежи в света на формите, които в своята цялост основават великата заблуда. Ученикът, какъвто е и Херкулес, съставлява самостойна единица, отделена от континента (символ на групата) и живееща в света на илюзиите (в лабиринта). Бикът на желанията би трябвало да бъде заловен и обуздан. В живота на обособения „ Аз “ той би трябвало да бъде издирван и преследван от едно място към друго, до момента в който не настъпи оня миг в живота на стремящия се, когато той ще може да реализира това, което прави Херкулес – да го яхне. Да яздиш върху животно в античните легенди е означавало да притежаваш надзор. Бикът не е погубен – индивидът го е оседлал и го управлява по своя воля.

Изображение: commons.wikimedia.org