За трите дъщери и бащиния им подарък, с поука за

За трите дъщери и бащиния им подарък, с поука за дребни и огромни от сладкодумния повествовател Ангел Каралийчев.

♥ Новогодишен подарък (1967 г.)

Китайска национална приказка

Всички посрещат Новата година с огромна наслада и вяра.

На трапезата против Нова година седнаха да вечерят остарелият татко и неговите три дъщери. Дъщерите сервираха на татко си чашка затоплено вино, а остарелият се усмихна и рече:

– Много съм ви признателен, рожби мои, за трудовете, които полагате да бъде разтребен този дом, където живеем. Както е редно, съгласно обичая в този момент аз ще ви поднеса по един новогодишен подарък. Подаръците са доста скромни, само че те са от сърце и вие ще покажете какво можете да извършите с тях.

И като се подвигна, старецът отключи скривалището и изкара от вътрешната страна три вързопчета, в които беше грижливо завързал подаръците.

Девойките поеха подаръците, наведоха се, целунаха десницата на татко си и се дигнаха от трапезата. Пожелаха лека нощ на стареца и се прибраха в своята стая. Нетърпеливо разпростряха вързопите с подаръците. Първа развърза своя подарък най-голямата. На устните й се изписа крива усмивка, който видя, че в нейното вързопче бяха скътани три бакърени парички.

– Голям сребролюбец стана на остарели години нашият татко. Подарява ми единствено три бакърени монетки. Какво можеш да направиш с тях? Поне да бяха сребърни… – въздъхна тя.

– И на мене подарява три бакърени парички. Ще ми стигнат да си купя единствено три пъти сладолед през лятото! – проговори междинната.

– Всеки бащин подарък е безценен. А още по-скъпи са мъдрите думи, които баща изрече, когато ни сервира новогодишните дарове! – рече най-малката и притисна вързопчето до сърцето си.

Минаха дванадесет месеца. Отново настъпи Нова година. Този път остарелият татко сервира на дъщерите пъстри колани, измайсторени от коприна. За ланшните дребни дарове не стана дума. Старецът като че ли ги беше не запомнил.

Изтекоха още две години. Девойките пораснаха.

За трети път настана новогодишна вечер. Когато всички се наместиха живи и здрави край трапезата, бащата изпи чашката със затопленото вино и се обърна към дъщерите си:

– Кажете ми, рожби, какво направихте с подаръците, които ви сервирах преди три години?

Най-възрастната се засмя и рече:

– Аз, татенце, едвам си припомням за монетките, които затулих някъде преди три години и не ги открих.

– Нищо не си припомням за ония нищо и никакви парички, с които още преди години си купих сладолед и го изядох – рече междинната.

Тогава се намеси най-малката щерка и рече:

– Много съм ти признателна, баща. С трите бакърени монетки аз купих теличката, която в този момент стои вързана в обора.

Двете сестри се спогледаха с огромно удивление.

– Как е допустимо да купиш теличка единствено с три малоценни монети?

– Ще ви кажа – отвърна най-малката. – За трите татковци бакърени парички аз купих единствено едно жълтичко пухкаво патенце. Изхраних го. То порасна и стана патица. През цялото лято аз изнасях на пазара пачи яйца за обмен. През есента имах пари и купих едно прасенце. За една година то ми порасна и стана голямо-голямо и тлъсто. Продадох го получиш толкоз пари, с които можах да купя едно теленце. Миналата година го доведох и то израсна. Вече стана млада телица. Догодина, баща, ние ще имаме крава и всеки ден ще получаваме за закуска мляко и наше сирене. Ето какво направиха аз с трите медни парички, които получих преди три години като новогодишен подарък.

– Да си жива и здрава! – рече бащата и се просълзи.

Прегърна дъщеричката си и я целуна по челото.

Този беше неговият най-скъп новогодишен подарък.

Из: „ Приказки от целия свят “, Ангел Каралийчев, изд. „ Пан “, 1998 година
Снимка: Ангел Каралийчев, 1935; dictionarylit-bg.eu