Майка на момиченце: Съдът даде детето на баща му адвокат, обвинен в педофилия!
> За абсурден случай, при който Варненският областен съд дава родителските права на татко юрист, макар обвиняванията в педофилия, научи Varna24.bg .
Срещу него има тъжба от майката на детето в прокуратурата, на база на която е заведено досъдебно произвеждане за полово посягане върху детето от бащата, както и заведено дело по Закона за домашното принуждение. По делото за домашно принуждение има издадена Заповед за незабавна отбрана, с която бащата се задължава да се въздържа от принуждение по отношение на детето.
Преди да е завършило досъдебното произвеждане обаче, както и делото по Закона за домашното принуждение, съдът завърши бракоразводното дело и арбитър Геновева Илиева дава правото на бащата да се грижи за щерка си.
Въпреки многочислените тъжби и сигнали до съд, прокуратура, Агенция за протекция на детето и Социално подкрепяне във Варна и София, макар мнението на клиничен психолог в психични съвещания, че върху 7-годишното дете е упражняван полов тормоз, както и присъединяване на психолога като очевидец по бракоразводното дело, макар експертиза по същото дело, в която се показва, че върху момиченцето е имало физическо и психическо принуждение, съдът се произнася в отбрана на сътрудника юрист. В решението се показва още, че детето ще има право да вижда майка си по два часа седмично в наличието на психолог в ДСП-Варна. Майката споделя, че до момента в който са живели дружно, бащата я е заплашвал неведнъж, че ще я унищожи и ще й вземе детето с връзките и въздействието си на всички места, съд, прокуратура, полиция, Закрила на детето, приказвал е за роднински връзки в ДСП-Варна, както и за политически напън. Майката споделя, че освен детето, а и тя самата е жертва на домашно принуждение от брачна половинка си, само че е посмяла да се разведе до момента, поради страха и ужаса, че бащата ще направи всичко допустимо да й отнеме детето.
За кошмара, през който е минало момиченцето, до момента в който трае правосъдната борба сред родителите, за страховете и изолацията, в която живее, описа неговата майка Антоанета Рачинска. Тя даде документи до обособените институции, елементи от които ще публикуваме по-долу.
В послание към съдията по делото за домашно принуждение майката моли за отбрана на щерка си като излага обстоятелства и условия за положението на детето и водените досега каузи.
Разказът на майката може да видите в прикаченото видео!
Ето и извадки от текста на една от последните молби на Антоанета Рачинска до съдията по делото за домашно принуждение от 5 ноември, дни преди съдът да се произнесе че дава детето на татко му. В текста са разказани фрапиращи детайлности, дадени от детето, които съдът не е взел под внимание:
" Обръщам се към Вас като родител на А.Т. с молба да издадете заповед за незабавна отбрана и да бъде наложена възбрана на татко й Тодор Рачински да доближава потърпевшото лице на по-малко от 100 метра, както и жилището където живее, както и местата за отдих за период от осемнадесет месеца. Моля периода по чл.5, ал.1, т.2 от Законът за отбрана от домашното принуждение да бъде оптималния защото съществува директна, непосредствена, действителна заплаха за живота, душeвността и здравето на малолетното ми дете с оглед следните условия:
На първо място детето няма нито физическа, нито психическа подготвеност даже да се срещне с бащата, още по-малко да бъде настанено трайно при него, то изрично отхвърля всевъзможен контакт с татко си, опасява се доста от него.
Тя към този момент е споделила какви неприятни неща й е правил татко й с нея на психоложката си. Детето се опасява, че в случай че опише и бъде обещано на бащата, може отново да й се случват неприятни неща всеки ден, а аз като майка се опасявам, че може да й се случи най-лошото, с цел да не проговори повече. Страх ме е за живота на детето си, защото брачна половинка ми ме е бил неведнъж до момента в който живеехме дружно и знам на какво е кадърен.
Било е упражнявано принуждение върху нея от бащата – приложени са по делото психични съвещания на клиничен психолог, като за принуждение е писано в бракоразводното дело и в експертизата на движимостите лица.
Налице е Досъдебно произвеждане № 1159/18г. против бащата за закононарушение по чл.149 ал.1 от Наказателен кодекс за педофилия.
Детето ми не желае и не посещава учебно заведение и спомагателните школи от предходната година, тъй като първите седмици беше болна, а по-късно показа, че се опасява доста, че татко й ще я вземе след учебно заведение с полиция и още веднъж у дома ще я бие, пипа по " пишото " и ще й прави отново всички неприятни и страшни неща от предишното, които щерка ми споделя в този момент. Друга значима причина за страха на детето от учебно заведение, която разбрах тези дни, е че предходната година в подготвителната група детето е споделило на доста от своите положителни другари какви неприятни неща й е правил татко й, като тя е очаквала да я защитят, само че децата са почнали да я отбягват и да й се присмиват и очевидно са споделили със фамилиите си, защото стопираха да се събират с нас и не ми даваха разумно пояснение за какво. Сега разбирам, че детето ми е споделяло за насилието от татко си на доста други хора и е търсело отбрана и изрично не желае и тази година да му се случи същото в учебно заведение. На детето са обезпечени всички образователни материали за първи клас, по които учи у дома благодарение на баба си, майка си и позната на фамилията начална учителка, само че заради обстоятелството че се нарушава естествения му обществен живот и аз държа като майка детето ми да се образова и да поддържа връзка с връстниците си като всяко обикновено дете за възрастта си, апелирам в отбрана на висшите ползи и права на детето, да му осигурите по този начин нужната протекция и успокоение, с цел да посещава училището и школите си без боязън и оскърбление.
Физическото и психическото положение на детето ми е извънредно тежко и плачевно, а точно: съвсем непрекъснато боледува и разкрива, че се усеща като в един черен тунел без излаз, споделя че желае всичко това да завърши към този момент, татко й да я остави намира, далеко, желае да живее с мама и баба, да върви още веднъж на учебно заведение и да играе без боязън на открито, да има още веднъж другари, които да не я отбягват и да не й се подиграват поради татко й.
В свои рисунки, а по-късно и пред психолог, детето споделя: че татко й я е слагал върху краката си, на половия си орган, " там от където пикае “, седнали пред преносимия компютър му и е показвал на детето клипчета на полова тема, мъж и жена се срещали, запознавали се, отивали у дома, целували се, голи се ближели, търкали си телата, като през това време я е друсал върху половия си орган; татко й си е пъхал неговия език в нейната уста и я е пипал и гъделичкал по пишото; в тоалетната татко й е бъркал с пръст начело и й е казвал, че й прави хубави неща и й помага; при започване на щерка ми й е харесвало и й е било прелестно, само че по-късно почнало да я боли, почнало да става доста постоянно и да й е неприятно, тя сподели съвсем " всеки ден “ и почнала да се крие от татко си. Детето ми напомни случая когато се скрива в детската стая и се заключва, стои там доста дълго, бащата й не ми се обажда на работа и откакто се прибирам, запознат съм бащата, че детето стояло там с часове, до момента в който пристигна компания да разбие вратата. Детето и бащата нищо не ми обясниха, детето плачеше, не даваше да го измия, стискаше крачета и питаше какво ще му върша. Дъщеря ми споделя че откакто е почнала да се крие от него, той е почнал да я удря в унизителната поза с главата надолу, дупето нагоре и да споделя че е отговорна.
Физическото и психическото положение на детето се утежни доста, откакто разбрахме за назначената полицейската протекция от съда за детето, с която ще се попречи за справедливи експертизи/разпити както по Досъдебното произвеждане против бащата, по този начин и по-това дело. Детето не попада в нито един от критериите в наредбата за полицейската протекция и по-никакъв метод не е застрашено при развъждане от майка си и баба си. Тя се усеща прелестно в дома си с мен и майка ми, излиза единствено с нас хваната за ръцете ни, с чести молби да я нося, тъй като татко й може пристигна и с полиция да я вземе, постоянно плаче от боязън от татко си и заспива мъчно, като стиска ръката ми и ме моли да не я дам на татко й. Влошаването на положението на детето е в резултат на страха и ужаса че ще бъде предадено принудително на бащата с полиция, макар явното му отвращение и отвод да се срещне с него, както и обстоятелството че изрично отхвърля да посещава учебно заведение макар огромното си предпочитание да учи със връстниците си, тъй като появи ли се там ще бъде предадено принудително на татко си. Детето отхвърля да даде показания в каквито и било експертизи/разпити, в случай че не му подсигуряват, че няма да бъде предадено на бащата, като твърди че в случай че аз, баба й или психоложката й не сме до нея, тя нищо нямала да каже. Още повече, че към този момент детето е било манипулирано в първата експертиза по привременните ограничения от движимостите лица, на която ми беше декларирано да изляза и да оставя детето единствено, като по негови думи е карано да споделя от самото начало, че би трябвало да обича татко си и би трябвало да отиде при него, като след разпитите съобщи че това е най-страшния й и ужасяващ ден в живота й и не желае да бъде разпитвана още веднъж, като случая е разказан в психична консултация на клиничния психолог на детето.
По делото сме приложили и документи, че детето ми е предписание пристъп с спазъм и е следено от време на време от невролог и съответните експерти, а аз съм извънредно обезпокоена за здравето и душeвността на детето си, които се утежняват с всеки изминат ден и Ви апелирам да осигурите незабавна отбрана на детето ми да не бъде приближавано от татко си.
Моля за незабавна отбрана за щерка си, и заради обстоятелството, че ужаса който преживяхме аз и щерка ми по време на взаимния ни живот с татко й продължава и в този момент с настоящи закани, в това число и такива за живота ми. Докато живеехме дружно брачна половинка ми ме заплашваше всекидневно, че ще ме убие, унищожи и ще ми вземе детето с връзки, познанства и въздействието си в съда, полицията, прокуратурата, роднински връзки в Социално подкрепяне, както и в Закрила на Детето. След като ми дадоха практикуване на родителските права, ме заплаши, че ще ми вземе детето с Частен Съдебен Изпълнител, с полиция принудително, като няма да идва до я търси. Сега се пробва да потвърди че съм отчуждила детето от него и по тази причина има боязън от бащата. Категорично отхвърлям сходно нещо, настоявам, че той преднамерено не идваше да търси детето и пускаше тъжби и молби с неистини и клюки, с цел да потвърди отчуждение, както и настоявам че не аз, а точно той беше отчуждил детето от мен до момента в който живеехме заедно и след това след началото на развода отчужди детето от себе си с личните си дейности на експанзия и закани, както и бездействия като не идваше да я търси. Всички тези неща могат да бъдат доказани от майка ми и детето.
Подала съм сигнал до Висшия Съдебен Съвет за бракоразводното дело, защото сме желали неведнъж отказ на съдията и считаме че процеса беше изопачен, че има пристрастност и правата и ползите на бащата бяха поставени над висшите ползи и права на детето ми, за което приказват сами по себе си всички обстоятелства и доказателства по делото както и обстоятелството, че съдията отхвърли да спре делото, до момента в който текат следствени дейности по досъдебното произвеждане, до момента в който тече делото по ЗЗДН и до момента в който бъде изяснено дали има осъществено принуждение върху детето ми, като освен че упражняването на родителските права беше обещано на бащата, само че и беше назначена полицейска протекция за детето ми да бъде обещано принудително на бащата. По делото се пробваха да ме изкарат луда и рискова за детето ми, което изрично отхвърлям и за което ползвам психиатрично уверение от шеф на психиатрия и правосъден специалист в София, както и настоявам че при един разпит детето ми ще опише усеща ли се застрашено и по какъв начин е гледано от майка си, като тази опция беше осуетена с полицейската протекция над детето ми. Във тази връзка апелирам за вашата обективност и безпристрастност като арбитър, както и апелирам да отбраните висшите ползи на детето ми, да осигурите освен спокойствието и сигурността му, само че и да го върнете към естествения му обществен живот.
Подала съм сигнали до Държавна Агенция “Закрила на Детето “ и до Агенция Социално подкрепяне при МТСП, като с отговорите им бях препратена назад във Варна, където бях осведомена за опциите да употребявам спешен център, препратена към него и получих отвод да бъдем настанени. Сигналите пуснах, поради отношението на чиновници на съответните институции, които ме убеждаваха да накарам детето да отиде при бащата на срещите макар неговия безапелационен отвод и неготовност, макар големите ни подозрения за осъществено принуждение над детето и досъдебното произвеждане. В следствие ми беше обяснено че даже и да бъдем настанени в Кризисен Център с полицейската протекция, бащата има право да вземе принудително детето. "
В умозаключение майката упорства експертизи и разпити да бъдат осъществени в " Синя стая “, в оптимално щадяща среда, с запис и авансово дадена незабавна отбрана на детето й. Но съдията по делото за принуждение освен, че не назначава " синя стая “ за детето, в която да се извършат разпит и експертизи на детето обективно със запис, само че и отхвърля да промени към този момент назначените ограничения за закрила-бащата да се въздържа от принуждение върху детето, в това бащата да не приближава детето на по-малко от 100 метра. Така опасността детето да бъде взето принудително с полиция и предадено на бащата остава, както остават и неосъществени всички експертизи и разпити, които биха довели до разрастване на процеса и откриване на истината.
Майката е твърдо решена да се бори до дъно за детето си. В молба нейните юристи са поискали отказ на целия правосъден регион, която все още е без отговор. Предстои решението на Районен съд по бракоразводното дело да бъде обжалвано на по-горна инстанция, където Антоанета разчита на справедлив развой и правдивост. Тя приканва всички жители и публични организации, които могат да й оказват помощ да се свържат с нея на имейл: zaednomajkaidete@ab
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Срещу него има тъжба от майката на детето в прокуратурата, на база на която е заведено досъдебно произвеждане за полово посягане върху детето от бащата, както и заведено дело по Закона за домашното принуждение. По делото за домашно принуждение има издадена Заповед за незабавна отбрана, с която бащата се задължава да се въздържа от принуждение по отношение на детето.
Преди да е завършило досъдебното произвеждане обаче, както и делото по Закона за домашното принуждение, съдът завърши бракоразводното дело и арбитър Геновева Илиева дава правото на бащата да се грижи за щерка си.
Въпреки многочислените тъжби и сигнали до съд, прокуратура, Агенция за протекция на детето и Социално подкрепяне във Варна и София, макар мнението на клиничен психолог в психични съвещания, че върху 7-годишното дете е упражняван полов тормоз, както и присъединяване на психолога като очевидец по бракоразводното дело, макар експертиза по същото дело, в която се показва, че върху момиченцето е имало физическо и психическо принуждение, съдът се произнася в отбрана на сътрудника юрист. В решението се показва още, че детето ще има право да вижда майка си по два часа седмично в наличието на психолог в ДСП-Варна. Майката споделя, че до момента в който са живели дружно, бащата я е заплашвал неведнъж, че ще я унищожи и ще й вземе детето с връзките и въздействието си на всички места, съд, прокуратура, полиция, Закрила на детето, приказвал е за роднински връзки в ДСП-Варна, както и за политически напън. Майката споделя, че освен детето, а и тя самата е жертва на домашно принуждение от брачна половинка си, само че е посмяла да се разведе до момента, поради страха и ужаса, че бащата ще направи всичко допустимо да й отнеме детето.
За кошмара, през който е минало момиченцето, до момента в който трае правосъдната борба сред родителите, за страховете и изолацията, в която живее, описа неговата майка Антоанета Рачинска. Тя даде документи до обособените институции, елементи от които ще публикуваме по-долу.
В послание към съдията по делото за домашно принуждение майката моли за отбрана на щерка си като излага обстоятелства и условия за положението на детето и водените досега каузи.
Разказът на майката може да видите в прикаченото видео!
Ето и извадки от текста на една от последните молби на Антоанета Рачинска до съдията по делото за домашно принуждение от 5 ноември, дни преди съдът да се произнесе че дава детето на татко му. В текста са разказани фрапиращи детайлности, дадени от детето, които съдът не е взел под внимание:
" Обръщам се към Вас като родител на А.Т. с молба да издадете заповед за незабавна отбрана и да бъде наложена възбрана на татко й Тодор Рачински да доближава потърпевшото лице на по-малко от 100 метра, както и жилището където живее, както и местата за отдих за период от осемнадесет месеца. Моля периода по чл.5, ал.1, т.2 от Законът за отбрана от домашното принуждение да бъде оптималния защото съществува директна, непосредствена, действителна заплаха за живота, душeвността и здравето на малолетното ми дете с оглед следните условия:
На първо място детето няма нито физическа, нито психическа подготвеност даже да се срещне с бащата, още по-малко да бъде настанено трайно при него, то изрично отхвърля всевъзможен контакт с татко си, опасява се доста от него.
Тя към този момент е споделила какви неприятни неща й е правил татко й с нея на психоложката си. Детето се опасява, че в случай че опише и бъде обещано на бащата, може отново да й се случват неприятни неща всеки ден, а аз като майка се опасявам, че може да й се случи най-лошото, с цел да не проговори повече. Страх ме е за живота на детето си, защото брачна половинка ми ме е бил неведнъж до момента в който живеехме дружно и знам на какво е кадърен.
Било е упражнявано принуждение върху нея от бащата – приложени са по делото психични съвещания на клиничен психолог, като за принуждение е писано в бракоразводното дело и в експертизата на движимостите лица.
Налице е Досъдебно произвеждане № 1159/18г. против бащата за закононарушение по чл.149 ал.1 от Наказателен кодекс за педофилия.
Детето ми не желае и не посещава учебно заведение и спомагателните школи от предходната година, тъй като първите седмици беше болна, а по-късно показа, че се опасява доста, че татко й ще я вземе след учебно заведение с полиция и още веднъж у дома ще я бие, пипа по " пишото " и ще й прави отново всички неприятни и страшни неща от предишното, които щерка ми споделя в този момент. Друга значима причина за страха на детето от учебно заведение, която разбрах тези дни, е че предходната година в подготвителната група детето е споделило на доста от своите положителни другари какви неприятни неща й е правил татко й, като тя е очаквала да я защитят, само че децата са почнали да я отбягват и да й се присмиват и очевидно са споделили със фамилиите си, защото стопираха да се събират с нас и не ми даваха разумно пояснение за какво. Сега разбирам, че детето ми е споделяло за насилието от татко си на доста други хора и е търсело отбрана и изрично не желае и тази година да му се случи същото в учебно заведение. На детето са обезпечени всички образователни материали за първи клас, по които учи у дома благодарение на баба си, майка си и позната на фамилията начална учителка, само че заради обстоятелството че се нарушава естествения му обществен живот и аз държа като майка детето ми да се образова и да поддържа връзка с връстниците си като всяко обикновено дете за възрастта си, апелирам в отбрана на висшите ползи и права на детето, да му осигурите по този начин нужната протекция и успокоение, с цел да посещава училището и школите си без боязън и оскърбление.
Физическото и психическото положение на детето ми е извънредно тежко и плачевно, а точно: съвсем непрекъснато боледува и разкрива, че се усеща като в един черен тунел без излаз, споделя че желае всичко това да завърши към този момент, татко й да я остави намира, далеко, желае да живее с мама и баба, да върви още веднъж на учебно заведение и да играе без боязън на открито, да има още веднъж другари, които да не я отбягват и да не й се подиграват поради татко й.
В свои рисунки, а по-късно и пред психолог, детето споделя: че татко й я е слагал върху краката си, на половия си орган, " там от където пикае “, седнали пред преносимия компютър му и е показвал на детето клипчета на полова тема, мъж и жена се срещали, запознавали се, отивали у дома, целували се, голи се ближели, търкали си телата, като през това време я е друсал върху половия си орган; татко й си е пъхал неговия език в нейната уста и я е пипал и гъделичкал по пишото; в тоалетната татко й е бъркал с пръст начело и й е казвал, че й прави хубави неща и й помага; при започване на щерка ми й е харесвало и й е било прелестно, само че по-късно почнало да я боли, почнало да става доста постоянно и да й е неприятно, тя сподели съвсем " всеки ден “ и почнала да се крие от татко си. Детето ми напомни случая когато се скрива в детската стая и се заключва, стои там доста дълго, бащата й не ми се обажда на работа и откакто се прибирам, запознат съм бащата, че детето стояло там с часове, до момента в който пристигна компания да разбие вратата. Детето и бащата нищо не ми обясниха, детето плачеше, не даваше да го измия, стискаше крачета и питаше какво ще му върша. Дъщеря ми споделя че откакто е почнала да се крие от него, той е почнал да я удря в унизителната поза с главата надолу, дупето нагоре и да споделя че е отговорна.
Физическото и психическото положение на детето се утежни доста, откакто разбрахме за назначената полицейската протекция от съда за детето, с която ще се попречи за справедливи експертизи/разпити както по Досъдебното произвеждане против бащата, по този начин и по-това дело. Детето не попада в нито един от критериите в наредбата за полицейската протекция и по-никакъв метод не е застрашено при развъждане от майка си и баба си. Тя се усеща прелестно в дома си с мен и майка ми, излиза единствено с нас хваната за ръцете ни, с чести молби да я нося, тъй като татко й може пристигна и с полиция да я вземе, постоянно плаче от боязън от татко си и заспива мъчно, като стиска ръката ми и ме моли да не я дам на татко й. Влошаването на положението на детето е в резултат на страха и ужаса че ще бъде предадено принудително на бащата с полиция, макар явното му отвращение и отвод да се срещне с него, както и обстоятелството че изрично отхвърля да посещава учебно заведение макар огромното си предпочитание да учи със връстниците си, тъй като появи ли се там ще бъде предадено принудително на татко си. Детето отхвърля да даде показания в каквито и било експертизи/разпити, в случай че не му подсигуряват, че няма да бъде предадено на бащата, като твърди че в случай че аз, баба й или психоложката й не сме до нея, тя нищо нямала да каже. Още повече, че към този момент детето е било манипулирано в първата експертиза по привременните ограничения от движимостите лица, на която ми беше декларирано да изляза и да оставя детето единствено, като по негови думи е карано да споделя от самото начало, че би трябвало да обича татко си и би трябвало да отиде при него, като след разпитите съобщи че това е най-страшния й и ужасяващ ден в живота й и не желае да бъде разпитвана още веднъж, като случая е разказан в психична консултация на клиничния психолог на детето.
По делото сме приложили и документи, че детето ми е предписание пристъп с спазъм и е следено от време на време от невролог и съответните експерти, а аз съм извънредно обезпокоена за здравето и душeвността на детето си, които се утежняват с всеки изминат ден и Ви апелирам да осигурите незабавна отбрана на детето ми да не бъде приближавано от татко си.
Моля за незабавна отбрана за щерка си, и заради обстоятелството, че ужаса който преживяхме аз и щерка ми по време на взаимния ни живот с татко й продължава и в този момент с настоящи закани, в това число и такива за живота ми. Докато живеехме дружно брачна половинка ми ме заплашваше всекидневно, че ще ме убие, унищожи и ще ми вземе детето с връзки, познанства и въздействието си в съда, полицията, прокуратурата, роднински връзки в Социално подкрепяне, както и в Закрила на Детето. След като ми дадоха практикуване на родителските права, ме заплаши, че ще ми вземе детето с Частен Съдебен Изпълнител, с полиция принудително, като няма да идва до я търси. Сега се пробва да потвърди че съм отчуждила детето от него и по тази причина има боязън от бащата. Категорично отхвърлям сходно нещо, настоявам, че той преднамерено не идваше да търси детето и пускаше тъжби и молби с неистини и клюки, с цел да потвърди отчуждение, както и настоявам че не аз, а точно той беше отчуждил детето от мен до момента в който живеехме заедно и след това след началото на развода отчужди детето от себе си с личните си дейности на експанзия и закани, както и бездействия като не идваше да я търси. Всички тези неща могат да бъдат доказани от майка ми и детето.
Подала съм сигнал до Висшия Съдебен Съвет за бракоразводното дело, защото сме желали неведнъж отказ на съдията и считаме че процеса беше изопачен, че има пристрастност и правата и ползите на бащата бяха поставени над висшите ползи и права на детето ми, за което приказват сами по себе си всички обстоятелства и доказателства по делото както и обстоятелството, че съдията отхвърли да спре делото, до момента в който текат следствени дейности по досъдебното произвеждане, до момента в който тече делото по ЗЗДН и до момента в който бъде изяснено дали има осъществено принуждение върху детето ми, като освен че упражняването на родителските права беше обещано на бащата, само че и беше назначена полицейска протекция за детето ми да бъде обещано принудително на бащата. По делото се пробваха да ме изкарат луда и рискова за детето ми, което изрично отхвърлям и за което ползвам психиатрично уверение от шеф на психиатрия и правосъден специалист в София, както и настоявам че при един разпит детето ми ще опише усеща ли се застрашено и по какъв начин е гледано от майка си, като тази опция беше осуетена с полицейската протекция над детето ми. Във тази връзка апелирам за вашата обективност и безпристрастност като арбитър, както и апелирам да отбраните висшите ползи на детето ми, да осигурите освен спокойствието и сигурността му, само че и да го върнете към естествения му обществен живот.
Подала съм сигнали до Държавна Агенция “Закрила на Детето “ и до Агенция Социално подкрепяне при МТСП, като с отговорите им бях препратена назад във Варна, където бях осведомена за опциите да употребявам спешен център, препратена към него и получих отвод да бъдем настанени. Сигналите пуснах, поради отношението на чиновници на съответните институции, които ме убеждаваха да накарам детето да отиде при бащата на срещите макар неговия безапелационен отвод и неготовност, макар големите ни подозрения за осъществено принуждение над детето и досъдебното произвеждане. В следствие ми беше обяснено че даже и да бъдем настанени в Кризисен Център с полицейската протекция, бащата има право да вземе принудително детето. "
В умозаключение майката упорства експертизи и разпити да бъдат осъществени в " Синя стая “, в оптимално щадяща среда, с запис и авансово дадена незабавна отбрана на детето й. Но съдията по делото за принуждение освен, че не назначава " синя стая “ за детето, в която да се извършат разпит и експертизи на детето обективно със запис, само че и отхвърля да промени към този момент назначените ограничения за закрила-бащата да се въздържа от принуждение върху детето, в това бащата да не приближава детето на по-малко от 100 метра. Така опасността детето да бъде взето принудително с полиция и предадено на бащата остава, както остават и неосъществени всички експертизи и разпити, които биха довели до разрастване на процеса и откриване на истината.
Майката е твърдо решена да се бори до дъно за детето си. В молба нейните юристи са поискали отказ на целия правосъден регион, която все още е без отговор. Предстои решението на Районен съд по бракоразводното дело да бъде обжалвано на по-горна инстанция, където Антоанета разчита на справедлив развой и правдивост. Тя приканва всички жители и публични организации, които могат да й оказват помощ да се свържат с нея на имейл: zaednomajkaidete@ab
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ