Любомир Кючуков: Войни и бедност помпат мигрантския поток по...
За страдание, сега господства тезата „ към мир посредством война ”
Нидерландия и Швеция не ни желаят в Шенген не поради корупцията, а поради мигрантите
Борбата с тероризма не е задача единствено на органите за сигурност, само че и на политиците
- Г-н Кючуков, знак ли е кървавият атентат в Истанбул за подем на терористичните офанзиви след краткотрайното мъртвило по време на коронавирус пандемията, или това е просто част от десетилетната борба сред Анкара и кюрдите? Колко сериозен е рискът от провокативни офанзиви на терористи по време на идните коледни празници?
- Последните атентати в Турция са свързани с кюрдския проблем и невъзможността както на Анкара, по този начин и на интернационалната общественост като цяло да откри негово решение. В този смисъл те са, преди всичко, вътрешен турски проблем. Това не значи обаче, че е изнемощял рискът от нови терористични актове в други страни. Защото не са решени проблемите, водещи до тях. Натрупването на рецесии, разтварянето на ножицата на неравенствата, ескалиращата борба, милитаризацията на интернационалните връзки в съчетанието със загубата на лична сигурност, както и расовото и религиозно опълчване, генерират спешно схващане, радикализиращо и екстеримизиращо избрани обществени прослойки. От тази позиция битката с тероризма не е единствено и само задача на органите за сигурност, а на първо място въпрос на политика за решение на проблемите.
- Ще се ускорява ли мигрантският напън по южната ни граница, която е и външна за Европейски Съюз? Какви са най-належащите ограничения, които би трябвало да вземем? Доколко можем да разчитаме на поддръжка от Европа?
- Европейската поддръжка е налице - както финансова, по този начин и по линия на Фронтекс, а и на първо място - посредством договореностите на Европейски Съюз с Турция. Но това единствено по себе си не взема решение въпроса - нито за България, нито за Европа. Защото това са ограничения, които се борят със следствието, а не с повода. А аргументите са пределно ясни: за бежанците това е войната, за мигрантите - бедността. Засега наклонността е противоположна - към този момент имаме война и в Европа и над 5 милиона украински бежанци на континента в добавка към тези от Близкия изток и Афганистан. А глобализацията трансформира бедността на Африка в проблем и на Европа - и помощта за развиване, която Европейски Съюз оказва на африканските страни, е доста едва ефикасна.
- След като и Швеция, с изключение на Нидерландия, се разгласи срещу приемането ни в Шенген, какви са възможностите ни да влезем в зоната без граничен надзор през декември?
- Резервите на Нидерландия, а към този момент и на Швеция, и вероятно и на Дания, са облечени в общоевропейска реторика, само че те са подбудени от вътрешнополитически съображения. На напред във времето се акцентира несправянето с корупцията, само че в изчерпателен проект действителните терзания в тези страни са в полето на миграцията. Трудностите при оправянето с мигрантската рецесия доведоха до усилване въздействието на крайнодесни, антимигрантски партии (какъвто е казусът в Швеция). На процедура редица страни - членки на Европейски Съюз, избират да имат няколко граници на пътя на мигрантите, в сравнение с единствено една, шенгенска, сред България и Турция. Затова и присъединението на България към Шенген е даже по-проблематично от това на Румъния - макар че мониторинговите отчети за Румъния по проблемите с корупцията не престават, до момента в който за България те към този момент са прекъснати. Позитивното е, че наред с Европейската комисия и Европейския парламент към този момент и до неотдавна скептичните Франция и Германия към този момент поддържат присъединението ни към Шенген.
- След серия от наказания Европейски Съюз готви нов документ с спомагателни ограничения за изолираност на Русия. Ще стигне ли охлаждането на връзките Брюксел-Москва до заледяване? Кой губи повече?
- Тук към този момент не става дума за заледяване, а за цялостно разкачване на Европа с Русия. Прекъсват се на процедура всички връзки - стопански, финансови, транспортни, културни, спортни, даже контакти сред хората. Губим всички. След Украйна и Русия най-пострадавша е Европа. При това дълготрайно. И тук не става дума единствено за енергийната рецесия. Върховният представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Жозеп Борел съобщи, че възходът на Европа през последните десетилетия се дължи на американските гаранции за сигурност и на съветските запаси. Заради войната Европа загуби съветските запаси, само че стана още по-зависима от Съединени американски щати в областта на сигурността - Европейски Съюз не помни за упоритостта си да придобие стратегическа самостоятелност и да се трансформира в независим световен състезател. Трупат се и вътрешнополитически напрежения - и макар че митингите са обществени, а не антивоенни (срещу повишаването на живота, инфлацията, цените на тока), те оказват сериозен напън върху държавните управления.
- На срещата на Г-20 в Индонезия домакинът, президентът Джоко Уидодо, прикани двайсетте най-развити страни да сложат завършек на войната в Украйна. Президентът Володимир Зеленски, който се включи виртуално, даже предложи кротичък проект, а в това време Общото заседание на Организация на обединените нации излезе с резолюция Русия да заплати репарации на Киев. Ще отстъпи ли Русия на натиска извън? Вижда ли се краят на войната в Украйна, или тя още повече се стяга, поради идващата сурова зима?
- Украйна има всичко законни и морални учредения да се стреми да си възвърне завладените и анексирани от Русия територии. Два са вероятните пътища са реализиране на тази цел: боен и политически. От позиция на резултата нито един от тях не дава гаранции, че това ще се случи. От позиция на цената обаче те са несъпоставими: продължаването на войната значи още повече жертви и опустошения. И ненавист. Планът, за който говорите, в дипломатическата терминология, попада в графата „ нонстартър ”, т.е. не може да послужи за основа за договаряния. Той и не цели това. В него се излагат условия, при които Украйна би се съгласила да приключи войната, а не да договаря: като с изключение на за освобождение на всички окупирани украински територии, там става дума и за изплащането на репарации, както и предаването на интернационален арбитражен съд на политиците, почнали войната, т.е. на съветския президент. Впрочем, същият беше съветският метод преди началото на военните дейности, когато Кремъл излезе с оферти за бъдещите връзки със Съединени американски щати и НАТО, изискващи като първа стъпка връщане към положението от 1997 година, т.е. страните от Източна Европа да изоставен алианса. За страдание, сега господства тезата „ към мир посредством война ”. Ние приказваме за отбрана на демократичните полезности, само че човешкият живот, респективно мирът, са полезности от най-висш порядък.
- Ще рискува ли НАТО да се намеси по-активно в спора сред Русия и Украйна след случая с жертви в Полша вследствие на ракетен обстрел?
- Най-важното деяние по време на рецесията с ракетния удар в Полша беше американската реакция. Заявлението на американския президент Джо Байдън - както като експедитивност, по този начин и като наличие - че ракетите не са изстреляни от Русия, лиши взривоопасния капацитет на случая. Фактът, че това беше случай, не ни дава обаче съображение да се вършим, че нищо не се е случило. Защото това беше следващата стъпка към възможен световен спор. Следващия път при сходен инцидентен случай или целенасочена провокация жертвите и провалите могат да бъдат доста по-тежки и могат да се задействат системи за сигурност и протоколи за реакция, които да изпреварят политическия разбор и оценка. Освен това - всички сме наясно, че в случай че при подобен случай бъдат забъркани съветски ракети, нашата реакция напълно не би била толкоз успокояваща.
- Съединени американски щати ще продължат конкуренцията с Китай, само че няма да търсят спор, съобщи американският президент Джо Байдън на форума в Бали, където даже стисна ръката на китайския си сътрудник Си Дзинпин в Бали. Байдън обаче разгласи за алена линия упоритостите на Пекин към остров Тайван. Кой има повече козове в противоборството Китай-САЩ?
- Срещата сред двамата президенти сама по себе е положителен факт. Но има прекомерно малко учредения да се чака, че това ще се трансформира от събитие в развой. Противоборството сред Съединени американски щати и Китай е обективно обусловено. И то ще дефинира динамичността на интернационалните връзки през идващите десетилетия. Защото става дума за битката за световно водачество. Въпросът е дали тази битка ще бъде под формата на състезание в границите на съществуващите правила на интернационалното право, или ще се развие като ескалираща борба от позиция на силата. Като Тайван е ключът към неговия отговор. Най-важното все още е съхраняването на едно работило в продължения на четири десетилетия статукво: Съединени американски щати да продължат да се придържат към политиката си на „ стратегическа двоякост ” (т.е. приемайки тезата за „ един Китай ” и в същото време гарантирайки сигурността на Тайван), а Китай от своя страна да се въздържа от всевъзможни нападателни политически и най-много военни дейности по отношение на Тайван.
- Очакваната алена вълна, т.е. доминация на републиканците, не се състоя на междинните избори в Съединени американски щати на 8 ноември. Какъв знак е това? Какво следва - сгъстяване или смяна във вътрешната и външна политика на Белия дом?
- Републиканската вълна не се състоя, само че изборите свидетелстват за една надълбоко разграничена и конфронтирана нация. Неочаквано положителното показване на демократите се дължи не толкоз на политиката на администрацията на президента Байдън (чийто персонален рейтинг е доста нисък), колкото на страховете в американското общество. Страхове за демокрацията в страната - предвид на съществено накърнените базисни постановки на демократичния развой и нападателния отвод за признание на резултатите от президентските избори. Това, което следва, е усложнен законодателен развой в един Конгрес, където всяка от двете партии управлява по една негова камара, проблеми за президента Байдън по въпросите на вътрешната политика, както и сгъстяване на външнополитическите послания - макар че в средите на Републиканската партия назряват настройки за понижаване на американската ангажираност, преди всичко финансова, с войната в Украйна. Парадоксът е, че за възможното преустановяване на една война на национализми, каквато е тази в Украйна, разчитаме на други национализми (в Съединени американски щати, Италия, Унгария, Турция...), за които отрицателните последици върху личните им страни имат приоритет над прокламираната взаимност с Украйна.
- Доколко сериозна опасност за упоритостите на Доналд Тръмп за връщане в Белия дом е новата звезда на републиканците - губернаторът на Флорида Рон Десантис?
- Междинните избори бяха удар по Тръмп - и по тръмпизма. Кандидатите, носители на нападателната реторика и тайните теории, подкрепени от Тръмп, се показаха под упованията. Може да се чака развой на преосмисляне вътре в Републиканската партия - не толкоз на политическите позиции, колкото на тяхното артикулиране. Десантис би могъл да въплъти тези процеси: заявявайки неведнъж, че е „ тръмпист ” по хрумвания, той не всява страхове като държание.
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009-2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Нидерландия и Швеция не ни желаят в Шенген не поради корупцията, а поради мигрантите
Борбата с тероризма не е задача единствено на органите за сигурност, само че и на политиците
- Г-н Кючуков, знак ли е кървавият атентат в Истанбул за подем на терористичните офанзиви след краткотрайното мъртвило по време на коронавирус пандемията, или това е просто част от десетилетната борба сред Анкара и кюрдите? Колко сериозен е рискът от провокативни офанзиви на терористи по време на идните коледни празници?
- Последните атентати в Турция са свързани с кюрдския проблем и невъзможността както на Анкара, по този начин и на интернационалната общественост като цяло да откри негово решение. В този смисъл те са, преди всичко, вътрешен турски проблем. Това не значи обаче, че е изнемощял рискът от нови терористични актове в други страни. Защото не са решени проблемите, водещи до тях. Натрупването на рецесии, разтварянето на ножицата на неравенствата, ескалиращата борба, милитаризацията на интернационалните връзки в съчетанието със загубата на лична сигурност, както и расовото и религиозно опълчване, генерират спешно схващане, радикализиращо и екстеримизиращо избрани обществени прослойки. От тази позиция битката с тероризма не е единствено и само задача на органите за сигурност, а на първо място въпрос на политика за решение на проблемите.
- Ще се ускорява ли мигрантският напън по южната ни граница, която е и външна за Европейски Съюз? Какви са най-належащите ограничения, които би трябвало да вземем? Доколко можем да разчитаме на поддръжка от Европа?
- Европейската поддръжка е налице - както финансова, по този начин и по линия на Фронтекс, а и на първо място - посредством договореностите на Европейски Съюз с Турция. Но това единствено по себе си не взема решение въпроса - нито за България, нито за Европа. Защото това са ограничения, които се борят със следствието, а не с повода. А аргументите са пределно ясни: за бежанците това е войната, за мигрантите - бедността. Засега наклонността е противоположна - към този момент имаме война и в Европа и над 5 милиона украински бежанци на континента в добавка към тези от Близкия изток и Афганистан. А глобализацията трансформира бедността на Африка в проблем и на Европа - и помощта за развиване, която Европейски Съюз оказва на африканските страни, е доста едва ефикасна.
- След като и Швеция, с изключение на Нидерландия, се разгласи срещу приемането ни в Шенген, какви са възможностите ни да влезем в зоната без граничен надзор през декември?
- Резервите на Нидерландия, а към този момент и на Швеция, и вероятно и на Дания, са облечени в общоевропейска реторика, само че те са подбудени от вътрешнополитически съображения. На напред във времето се акцентира несправянето с корупцията, само че в изчерпателен проект действителните терзания в тези страни са в полето на миграцията. Трудностите при оправянето с мигрантската рецесия доведоха до усилване въздействието на крайнодесни, антимигрантски партии (какъвто е казусът в Швеция). На процедура редица страни - членки на Европейски Съюз, избират да имат няколко граници на пътя на мигрантите, в сравнение с единствено една, шенгенска, сред България и Турция. Затова и присъединението на България към Шенген е даже по-проблематично от това на Румъния - макар че мониторинговите отчети за Румъния по проблемите с корупцията не престават, до момента в който за България те към този момент са прекъснати. Позитивното е, че наред с Европейската комисия и Европейския парламент към този момент и до неотдавна скептичните Франция и Германия към този момент поддържат присъединението ни към Шенген.
- След серия от наказания Европейски Съюз готви нов документ с спомагателни ограничения за изолираност на Русия. Ще стигне ли охлаждането на връзките Брюксел-Москва до заледяване? Кой губи повече?
- Тук към този момент не става дума за заледяване, а за цялостно разкачване на Европа с Русия. Прекъсват се на процедура всички връзки - стопански, финансови, транспортни, културни, спортни, даже контакти сред хората. Губим всички. След Украйна и Русия най-пострадавша е Европа. При това дълготрайно. И тук не става дума единствено за енергийната рецесия. Върховният представител на Европейски Съюз по въпросите на външната политика Жозеп Борел съобщи, че възходът на Европа през последните десетилетия се дължи на американските гаранции за сигурност и на съветските запаси. Заради войната Европа загуби съветските запаси, само че стана още по-зависима от Съединени американски щати в областта на сигурността - Европейски Съюз не помни за упоритостта си да придобие стратегическа самостоятелност и да се трансформира в независим световен състезател. Трупат се и вътрешнополитически напрежения - и макар че митингите са обществени, а не антивоенни (срещу повишаването на живота, инфлацията, цените на тока), те оказват сериозен напън върху държавните управления.
- На срещата на Г-20 в Индонезия домакинът, президентът Джоко Уидодо, прикани двайсетте най-развити страни да сложат завършек на войната в Украйна. Президентът Володимир Зеленски, който се включи виртуално, даже предложи кротичък проект, а в това време Общото заседание на Организация на обединените нации излезе с резолюция Русия да заплати репарации на Киев. Ще отстъпи ли Русия на натиска извън? Вижда ли се краят на войната в Украйна, или тя още повече се стяга, поради идващата сурова зима?
- Украйна има всичко законни и морални учредения да се стреми да си възвърне завладените и анексирани от Русия територии. Два са вероятните пътища са реализиране на тази цел: боен и политически. От позиция на резултата нито един от тях не дава гаранции, че това ще се случи. От позиция на цената обаче те са несъпоставими: продължаването на войната значи още повече жертви и опустошения. И ненавист. Планът, за който говорите, в дипломатическата терминология, попада в графата „ нонстартър ”, т.е. не може да послужи за основа за договаряния. Той и не цели това. В него се излагат условия, при които Украйна би се съгласила да приключи войната, а не да договаря: като с изключение на за освобождение на всички окупирани украински територии, там става дума и за изплащането на репарации, както и предаването на интернационален арбитражен съд на политиците, почнали войната, т.е. на съветския президент. Впрочем, същият беше съветският метод преди началото на военните дейности, когато Кремъл излезе с оферти за бъдещите връзки със Съединени американски щати и НАТО, изискващи като първа стъпка връщане към положението от 1997 година, т.е. страните от Източна Европа да изоставен алианса. За страдание, сега господства тезата „ към мир посредством война ”. Ние приказваме за отбрана на демократичните полезности, само че човешкият живот, респективно мирът, са полезности от най-висш порядък.
- Ще рискува ли НАТО да се намеси по-активно в спора сред Русия и Украйна след случая с жертви в Полша вследствие на ракетен обстрел?
- Най-важното деяние по време на рецесията с ракетния удар в Полша беше американската реакция. Заявлението на американския президент Джо Байдън - както като експедитивност, по този начин и като наличие - че ракетите не са изстреляни от Русия, лиши взривоопасния капацитет на случая. Фактът, че това беше случай, не ни дава обаче съображение да се вършим, че нищо не се е случило. Защото това беше следващата стъпка към възможен световен спор. Следващия път при сходен инцидентен случай или целенасочена провокация жертвите и провалите могат да бъдат доста по-тежки и могат да се задействат системи за сигурност и протоколи за реакция, които да изпреварят политическия разбор и оценка. Освен това - всички сме наясно, че в случай че при подобен случай бъдат забъркани съветски ракети, нашата реакция напълно не би била толкоз успокояваща.
- Съединени американски щати ще продължат конкуренцията с Китай, само че няма да търсят спор, съобщи американският президент Джо Байдън на форума в Бали, където даже стисна ръката на китайския си сътрудник Си Дзинпин в Бали. Байдън обаче разгласи за алена линия упоритостите на Пекин към остров Тайван. Кой има повече козове в противоборството Китай-САЩ?
- Срещата сред двамата президенти сама по себе е положителен факт. Но има прекомерно малко учредения да се чака, че това ще се трансформира от събитие в развой. Противоборството сред Съединени американски щати и Китай е обективно обусловено. И то ще дефинира динамичността на интернационалните връзки през идващите десетилетия. Защото става дума за битката за световно водачество. Въпросът е дали тази битка ще бъде под формата на състезание в границите на съществуващите правила на интернационалното право, или ще се развие като ескалираща борба от позиция на силата. Като Тайван е ключът към неговия отговор. Най-важното все още е съхраняването на едно работило в продължения на четири десетилетия статукво: Съединени американски щати да продължат да се придържат към политиката си на „ стратегическа двоякост ” (т.е. приемайки тезата за „ един Китай ” и в същото време гарантирайки сигурността на Тайван), а Китай от своя страна да се въздържа от всевъзможни нападателни политически и най-много военни дейности по отношение на Тайван.
- Очакваната алена вълна, т.е. доминация на републиканците, не се състоя на междинните избори в Съединени американски щати на 8 ноември. Какъв знак е това? Какво следва - сгъстяване или смяна във вътрешната и външна политика на Белия дом?
- Републиканската вълна не се състоя, само че изборите свидетелстват за една надълбоко разграничена и конфронтирана нация. Неочаквано положителното показване на демократите се дължи не толкоз на политиката на администрацията на президента Байдън (чийто персонален рейтинг е доста нисък), колкото на страховете в американското общество. Страхове за демокрацията в страната - предвид на съществено накърнените базисни постановки на демократичния развой и нападателния отвод за признание на резултатите от президентските избори. Това, което следва, е усложнен законодателен развой в един Конгрес, където всяка от двете партии управлява по една негова камара, проблеми за президента Байдън по въпросите на вътрешната политика, както и сгъстяване на външнополитическите послания - макар че в средите на Републиканската партия назряват настройки за понижаване на американската ангажираност, преди всичко финансова, с войната в Украйна. Парадоксът е, че за възможното преустановяване на една война на национализми, каквато е тази в Украйна, разчитаме на други национализми (в Съединени американски щати, Италия, Унгария, Турция...), за които отрицателните последици върху личните им страни имат приоритет над прокламираната взаимност с Украйна.
- Доколко сериозна опасност за упоритостите на Доналд Тръмп за връщане в Белия дом е новата звезда на републиканците - губернаторът на Флорида Рон Десантис?
- Междинните избори бяха удар по Тръмп - и по тръмпизма. Кандидатите, носители на нападателната реторика и тайните теории, подкрепени от Тръмп, се показаха под упованията. Може да се чака развой на преосмисляне вътре в Републиканската партия - не толкоз на политическите позиции, колкото на тяхното артикулиране. Десантис би могъл да въплъти тези процеси: заявявайки неведнъж, че е „ тръмпист ” по хрумвания, той не всява страхове като държание.
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009-2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ