За постигането на самостоятелност, споделено от известния психолог Ерик Бърн,

За постигането на автономия, споделено от известния психолог Ерик Бърн, създател на книгите „ Транзакционен разбор: Нов и ефикасен способ на груповата терапия “ и „ Игрите, които хората играят “.

(Ерик Бърн, 1969 г.)

~ Самостоятелност

Постигането на автономия се демонстрира посредством разгръщането или възобновяване на три качества: за осъзнаване, спонтанност и фамилиарност.

Осъзнаване

То е способността да виждаш кафеничето или да чуваш песента на птиците по собствен личен метод, а не както са те учили. С съображение може да се допусне, че зрението и слухът имат друго качество при децата и възрастните и че през първите години от живота тези сетива са по-скоро естетични, в сравнение с интелектуални. Момченцето чува и вижда птиците с приятност. После идва „ положителният баща “, който счита, че би трябвало да показа прекарването и да помогне на сина си да „ се развие “. Обяснява му: „ Това е сойка, а това - врабче. “

В мига, в който момчето стартира да мисли кое е сойка и кое - врабче, престава да вижда птиците или да чува песента им. То би трябвало да ги вижда и чува по този начин, както желае татко му. Таткото има своите основателни аргументи, защото малко на брой могат да си разрешат да изживеят живота си в слушане на песента на птиците и колкото по-рано стартира „ образованието “ на момчето, толкоз по-добре. Когато порасне, то може да стане орнитолог. Някои хора обаче могат да продължат да виждат и чуват както преди. Повечето от представителите на човешкия жанр са изгубили способността да бъдат художници, поети или композитори и не им остава изборът директно да виждат и чуват, даже да могат да си го разрешат. Трябва да го реализиран от втора употреба. Възвръщането на тази дарба тук се назовава „ Осъзнаване “. От физиологична позиция то е ейдетично усещане, сродно с ейдетичната изразност. Поне у някои човеци ейдетичното усещане може да съществува и з сферите на усета, обонянието и кинестезията и да основава създателите в тези области: основни готвачи, парфюмеристи и танцьори, чийто безконечен проблем е да попаднат на аудитория, способна да оцени творбите им..

Осъзнаването изисква да се живее тук и в този момент, а не другаде, в предишното или бъдещето. Добра илюстрация на опциите на живота в Америка е припряното шофиране заран при отиване на работа. Основният въпрос е: „ Къде е мисълта, когато тялото е тук? “. Възможни са три постоянно срещани случая:

1. Мъжът, чиято основна грижа е да стигне в точния момент на работа, е най-далеч. Телом той е зад кормилото на колата си, духом е на вратата на офиса си и детайлностите към себе си вижда дотолкоз, доколкото забавят мига, в който тялото ще настигне душата му. Това е Мижитурката, чиято съществена паника е какво ще каже шефът. Ако вижда, че закъснява, ще се постарае да се появи запъхтян. Послушното Дете е поело юздите, а неговата игра е: знаеш ли какъв брой се старах. Докато кара, той съвсем няма автономия и като човек в действителност е по-скоро мъртъв, в сравнение с жив. Вероятно това е най-благоприятното изискване, с цел да се развие хипертония или коронарна болест.

2.  Нацупеният (Махнаджията), въпреки това, не се интересува толкоз дали ще отиде в точния момент на работа, едвам откри извинения, че е просрочен. Злополуките, неподходящите светофарни светлини, неприятното шофиране или тъпотата на другите пасват на задачата му и скрито се приветстват като принос към играта виж какво ме карат да върша, която разиграва непокорното Дете или добродетелният Родител в него. Той също вижда детайлностите към себе си дотолкоз, доколкото служат на играта му. Той е единствено на половина жив. Телом е в колата си, само че духом събира недостатъци и несправедливости.

3.  По-рядко се среща „ роденият водач “, за който ръководството на леката кола е приятна просвета и изкуство. Докато ловко и бързо се придвижва измежду другите транспортни средства, той се слива с колата си. И той вижда детайлностите към себе си дотолкоз, доколкото има опция да прояви майсторството си, което единствено по себе си е премия. Той осъзнава и себе си, и машината, която владее толкоз добре. От тази позиция той е жив. Формално видяно, такова шофиране е забавление за Възрастен, от което наслаждение може да извлече и Детето, и Родителят.

4.  Четвъртият случай е обвързван с индивида, който осъзнава и не бърза, тъй като живее в сегашното и с детайлностите, които го заобикалят: небето, дърветата и чувството за придвижване. Да бърза, значи да подценява това, което го заобикаля, и да мисли единствено за нещо, което е надолу по пътя и още не се вижда, да мисли за трудностите или за себе си. Китаец се запътил към метрото, а белокожият му сателит предложил да вземат експреса, с цел да спестят двадесет минути. Така и създали. Когато слезли на Сентръл Парк, китаецът седнал на една скамейка и обяснил на сюрпризирания си другар: „ Щом спечелихме двадесет минути, можем да поседим двадесет минути и да се полюбуваме на гледката. “ Човекът, който осъзнава, е жив, тъй като знае по какъв начин се усеща, къде се намира и по кое време. Знае, че след гибелта му дърветата отново ще са там, само че него няма да го има, с цел да ги гледа, и по тази причина желае да ги вижда в този момент с оптималната изясненост.

Спонтанност

Тя значи избор, свободата да избираш и да изразяваш усеща от наличния подбор (чувства на Родител, на Възрастен и Дете). Това значи освобождение, освобождение от натрапчивия подтик да се играят карти и да се изпитват единствено тези усеща, които са те учили да изпитваш.

Интимност (близост)

Тя значи спонтанната, безизкусната неприкритост на човек, осъзнаващ освобождението на способното на ейдетични усещания непокварено Дете, което в своята доверчивост живее тук в този момент. По пробен път може да се потвърди, че ейдетичното усещане извиква обвързаност и че прямотата активизира позитивни усеща, тъй че съществува даже нещо като „ еднопосочна фамилиарност “ - събитие, познато въпреки и не под това наименование, на професионални съблазнители, които увличат сътрудниците си, без сами да се заангажират прочувствено. Постигат го, като предизвикват другия човек да ги гледа намерено и да приказва свободно, до момента в който съблазнителят или съблазнителката сдържано се преструва, че отвръща със същите усеща. Тъй като интимността в основата си е функционалност на естественото Дете (въпреки че се показва в матрица от психични и обществени усложнения), нормално дава положителни резултати, в случай че не бъде нарушена от намесата на игрите. Това, което я скапва, нормално е приспособяването към Родителски въздействия, а за жалост съвсем постоянно нещата се развиват по този начин. Но преди, в случай че не и до момента в който не бъдат покварени, множеството деца наподобяват любещи и това е най-важната специфичност на интимността, както се потвърждава пробно.

~ Постигането на самостоятелност 

Родителите съзнателно или неумишлено учат децата си от раждането им по какъв начин да се държат, по какъв начин да мислят, усещат или възприемат. Освобождаването от тези въздействия по никакъв начин не е елементарно, тъй като те са надълбоко вкоренени и през първите две или три десетилетия от живота са нужни за биологичното или общественото оцеляване. Действително това оцеляване въобще е допустимо, тъй като индивидът потегля от положение на независимост, т.е. кадърен е на осъзнаване, спонтанност и фамилиарност и има своя преценка за това кои елементи от учението на родителите си ще схване. В избрани характерни моменти при започване на живота си той взема решение по какъв начин ще се приспособи към това обучение. Приспособяването му има темперамент на серия от решения и заради тази причина може да се анулира. При удобни условия решенията могат да бъдат обратими.

Постигането на автономия се показва в отхвърлянето на всички несъобразности. А това отменяне в никакъв случай не е дефинитивно: непрестанно се води битка с възвръщането на старите привички.

Първо, би трябвало да се преодолее тежестта на племенната или фамилната историческа традиция. После би трябвало да се отхвърли въздействието на родителската, обществената и културната среда. Същото би трябвало да се направи във връзка с условията на актуалното общество като цяло и най-после облагите, които човек получава от непосредственото си обществено обграждане, би трябвало да се жертват отчасти или напълно. След това, човек би трябвало да се откаже от всички дребни удоволствия и награди, които извлича, като играе ролята на Нацупен или на Мижитурка. 

После индивидът би трябвало да реализира личностен и обществен надзор над нещата, тъй че всички типове държание, разказани в приложението, с изключение на може би фантазиите, да се трансфорат в обекти на свободен избор, зависим единствено на волята му. Тогава той към този момент е подготвен за свободни от игри взаимоотношения, както тези, илюстрирани в парадигмата в глава 15. В този миг той може да е в положение да развие способността си за автономия. Всъщност цялата подготовка за това се свежда до приятелско обособяване от родителите (и от други Родителски влияния), вследствие на което при случай той може да ги посещава умерено, без да му въздействат.

От: „ Игрите, които хората играят “, Ерик Бърн, изд. „ Изток-Запад “, 2022 година
Снимка: Ерик Бърн през 1969 г.; bg.wikipedia.org