Експерт: През последните години българката работи с 20 г. повече
За последните две-три десетилетия се удължава възрастта за пенсиониране на българската жена с 10 години, а като се прибавят още 10 години отсрочване на раждането на първо дете, се оказва, че българката прекарва 20 години повече от живота си в трудова претовареност, като лишава себе си от майчинство, а детето от наличие и топли майчини грижи. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция доцент Красимира Костадинова от Националния център по публично здраве и разбори.
Експертът посочи редица причини в интерес на продължителността на отпуска по майчинството и за развъждане на дете до 2-годишна възраст, като уточни, че този въпрос би трябвало да се преглежда сложно и в подтекста на по-глобални проблеми като демографското развиване, детското здраве, изискванията на труд, съвместяването на професионалния с персоналния и фамилния живот, осъвременяването на общественото законодателство, наличността на услуги за децата и фамилиите. Доц.Костадинова уточни като мотив преди всичко отрицателните демографски индикатори за страната, като понижаване на раждаемостта и негативния натурален приръст на популацията. Трайна наклонност за последните 10 години е и възходящата междинна възраст на дамите при първо раждане на дете, изключително отсрочване на раждането на първото дете при високообразованите българки (вече над 33 година и даже над 40 години). Тя цитира данни, съгласно които единствено за една година - от 2016 година до 2017 година родените деца от дами на възраст над 40 навършени години от 1974 са достигнали 2 108, като половината от тях (50,7 на сто) са от първо раждане. Трайното изместване на раждането в по-късна възраст се съпътства от репродуктивни проблеми и ограничение броя на децата в фамилията до едно, сподели Костадинова. Статистиката сочи още, че броят на абортите на 1000 живородени в България е 2 пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз.
През последните години има и непрестанно възходящ брой на фамилиите с един родител, разпада се и патриархалният модел (с поддръжка от баби и други членове на фамилията в развъждането на детето). Според доцент Костадинова всичко това обуславя нуждата от даване на повече време на родителя, най-вече майката, с цел да се оправи с развъждането на децата.
Експертът счита, че дебатът за отпуска по майчинство не трябва да се опростява и да се свежда до трудовоправен спор, предизвикан от дефицит на работна мощ, а да се преглежда като проблем, засягащ национални полезности и цели, каквито за българина са децата, фамилията, здравето и обществени придобивки, засягащи благополучието на децата. Въпросът за типа и продължителността на отпуска по майчинство и за развъждане на дете би трябвало да се взема решение въз основата на националните обичаи, цели и потребности и да се съпоставя с стопански напреднали европейски страни единствено при равни други условия, като размер на заплатите, дълготрайност на живота на дамите, условия на труд, качество и стандарт на живот и други, съобщи Костадинова. Тя уточни, че съгласно водещи икономисти вложението в здраве и развиване в първите хиляда дни от живота на индивида е с най-голяма възвращаемост, а децата са работната мощ на бъдещето.
Психологът от Националния център по публичното здраве и разбори добави, че не се предлага обособяване на детето от майката, в това число и постъпване в детско заведение, преди навършване на 2 години. По думите на Костадинова, в тази възраст, заради към момента недоразвита и неукрепнала имунна система, децата боледуват по-често и са по-податливи на инфекциозни заболявания. Когато детето посещава детско заведение, при огромен брой деца в група, рискът от инфекциозни болести нараства доста. Поради това се предлага, изключително за постоянно боледуващи деца, да посещават детско заведение след 2-годишна възраст. Ранната възраст на децата, се характеризира освен с висока заболяемост (честота и заостреност на заболяванията), само че и висока смъртност при децата до 1-годишна възраст от заболявания на дихателната система и други причинители.
Въпреки че за последните пет години коефициентът на детска смъртност в България понижава (6.4 промила за 2017г. ), остава съвсем 2 пъти по-висок от междинната стойност за страните от Европейски Съюз (3.69 промила). Доц. Костадинова означи още, че нараства броят на децата с ниско тегло при раждане и недоносените (от 8,9 на 100 през 2005 година на 9,7 на 100 през 2016 г.), както и високата периодичност на болести при тези деца. Тя напомни още, че в ранното детство (до 3 години) се залагат редица здравословни проблеми в зрелост - сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване и психично-здравни проблеми, огромна част от които се дължат на претърпян стрес, който при най-малките деца е обвързван с прочувствени ограничения и дефицити, измежду които преди всичко от майчина обич, внимание и грижа.
Според доцент Костадинова фактът, че на работещата майка ще се постанова по-често да употребява болничен отпуск, обезсмисля ранното връщане на работа и спиране на отпуска за развъждане на дете преди навършване на 2 години. Експертът добави още, че детският мозък се развива най-интензивно в ранна възраст и всяко неподходящо влияние и недостиг, изключително на майчина грижа, оказва съществено въздействие върху детското здраве с късни последствия.
Експертът посочи редица причини в интерес на продължителността на отпуска по майчинството и за развъждане на дете до 2-годишна възраст, като уточни, че този въпрос би трябвало да се преглежда сложно и в подтекста на по-глобални проблеми като демографското развиване, детското здраве, изискванията на труд, съвместяването на професионалния с персоналния и фамилния живот, осъвременяването на общественото законодателство, наличността на услуги за децата и фамилиите. Доц.Костадинова уточни като мотив преди всичко отрицателните демографски индикатори за страната, като понижаване на раждаемостта и негативния натурален приръст на популацията. Трайна наклонност за последните 10 години е и възходящата междинна възраст на дамите при първо раждане на дете, изключително отсрочване на раждането на първото дете при високообразованите българки (вече над 33 година и даже над 40 години). Тя цитира данни, съгласно които единствено за една година - от 2016 година до 2017 година родените деца от дами на възраст над 40 навършени години от 1974 са достигнали 2 108, като половината от тях (50,7 на сто) са от първо раждане. Трайното изместване на раждането в по-късна възраст се съпътства от репродуктивни проблеми и ограничение броя на децата в фамилията до едно, сподели Костадинова. Статистиката сочи още, че броят на абортите на 1000 живородени в България е 2 пъти по-висок от междинния за Европейски Съюз.
През последните години има и непрестанно възходящ брой на фамилиите с един родител, разпада се и патриархалният модел (с поддръжка от баби и други членове на фамилията в развъждането на детето). Според доцент Костадинова всичко това обуславя нуждата от даване на повече време на родителя, най-вече майката, с цел да се оправи с развъждането на децата.
Експертът счита, че дебатът за отпуска по майчинство не трябва да се опростява и да се свежда до трудовоправен спор, предизвикан от дефицит на работна мощ, а да се преглежда като проблем, засягащ национални полезности и цели, каквито за българина са децата, фамилията, здравето и обществени придобивки, засягащи благополучието на децата. Въпросът за типа и продължителността на отпуска по майчинство и за развъждане на дете би трябвало да се взема решение въз основата на националните обичаи, цели и потребности и да се съпоставя с стопански напреднали европейски страни единствено при равни други условия, като размер на заплатите, дълготрайност на живота на дамите, условия на труд, качество и стандарт на живот и други, съобщи Костадинова. Тя уточни, че съгласно водещи икономисти вложението в здраве и развиване в първите хиляда дни от живота на индивида е с най-голяма възвращаемост, а децата са работната мощ на бъдещето.
Психологът от Националния център по публичното здраве и разбори добави, че не се предлага обособяване на детето от майката, в това число и постъпване в детско заведение, преди навършване на 2 години. По думите на Костадинова, в тази възраст, заради към момента недоразвита и неукрепнала имунна система, децата боледуват по-често и са по-податливи на инфекциозни заболявания. Когато детето посещава детско заведение, при огромен брой деца в група, рискът от инфекциозни болести нараства доста. Поради това се предлага, изключително за постоянно боледуващи деца, да посещават детско заведение след 2-годишна възраст. Ранната възраст на децата, се характеризира освен с висока заболяемост (честота и заостреност на заболяванията), само че и висока смъртност при децата до 1-годишна възраст от заболявания на дихателната система и други причинители.
Въпреки че за последните пет години коефициентът на детска смъртност в България понижава (6.4 промила за 2017г. ), остава съвсем 2 пъти по-висок от междинната стойност за страните от Европейски Съюз (3.69 промила). Доц. Костадинова означи още, че нараства броят на децата с ниско тегло при раждане и недоносените (от 8,9 на 100 през 2005 година на 9,7 на 100 през 2016 г.), както и високата периодичност на болести при тези деца. Тя напомни още, че в ранното детство (до 3 години) се залагат редица здравословни проблеми в зрелост - сърдечно-съдови болести, диабет, затлъстяване и психично-здравни проблеми, огромна част от които се дължат на претърпян стрес, който при най-малките деца е обвързван с прочувствени ограничения и дефицити, измежду които преди всичко от майчина обич, внимание и грижа.
Според доцент Костадинова фактът, че на работещата майка ще се постанова по-често да употребява болничен отпуск, обезсмисля ранното връщане на работа и спиране на отпуска за развъждане на дете преди навършване на 2 години. Експертът добави още, че детският мозък се развива най-интензивно в ранна възраст и всяко неподходящо влияние и недостиг, изключително на майчина грижа, оказва съществено въздействие върху детското здраве с късни последствия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ