За пореден път виждаме, че реакциите на институциите след убийството

„ За следващ път виждаме, че реакциите на институциите след убийството на Мартин Божанов са „ постмортем “ – извънсъдебно оповестяване на едно лице за нарушител, откакто приживе сигналите за негови противозаконни похищения върху независимостта на съда са оставени без последици “.

Това се показва в позиция на Съюза на съдиите в България след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса.

„ Предупреждаваме, че бездействието или симулирането на активност водят до усилване на правния нихилизъм и съмнение в правосъдната власт, което от своя страна единствено по себе си е криминогенен фактор и ражда престъпност. Създават се предпоставки на нови форми на машинация, при които „ брокери “ на въздействие да настояват пред жители, страни по каузи, че против пари могат да дефинират изхода на несъмнено дело в тяхна изгода. Достатъчно е да напомним, че огромна част от делата за така наречен телефонни измами стъпват точно върху недоверието на хората в правосъдните и правоохранителните органи, като потърпевшите са въвеждани в подвеждане, че дават пари, с цел да не бъдат разследвани техни близки “, се показва още в позицията. 

Било е формирано досъдебно произвеждане за управление на проведена незаконна група за практикуване въздействие върху активността на орган на власт, която е работила в интервала 2010-2020 година

„ От изключителна значимост е да се разкрие истината за убийството на Мартин Божанов и да се проверяват обективно и задълбочено всички изказвания за неговата съгласуваност със съдии, прокурори и юристи в мрежа за въздействие по каузи и изнудване, както и за извършване на поръчки от политици и високопоставени представители на правосъдната власт за рушене, в това число посредством средства за всеобщо осведомление, на известност на съдии и прокурори, които не се поддават на напън или се пробват да работят за действителна и ефикасна промяна на съда, прокуратурата, Висш съдебен съвет. Само решителни, способени и безапелационно аргументирани пред обществото дейности от всички държавни управляващи в границите на техните пълномощия биха могли да изяснят точното значение на признанието на ръководителя на Софийската градска прокуратура, че СГП е единствената прокуратура, „ осмелила се “ да образува дело против посочения за търговец на въздействие в правосъдната система Божанов, и да основат гаранции, че както такива изказвания, по този начин и предпоставките, които са ги създали вероятни, остават вечно в предишното “, допълват от Съюза на съдиите в България .

Беше направено конкретизиране да имам поради, че Марти е бил непосредствен с Гешев и Пеевски, споделя тя

Оттам упорстват „ Висшият правосъден съвет, който е предназначен да пази независимостта на правосъдната власт, да сформира комисия, каквато е била създавана при някои от най-съществените кавги, свързани с предишни брутални форми на уронване на престижа на съда, за да наблюдава хода на следствието за отправените закани против съдии, както и да обясни аргументите да се изисква смелост от прокурорите за формиране на сходно досъдебно произвеждане “.

Ето цялата на Съюза на съдиите в България:

" В последните дни българското общество стана очевидец на данни за неприемлив напън върху съдии, на обществено публикувани подозрения за действието на рискова мрежа от зависимости сред магистрати и лица от незаконни структури.

Съюзът на съдиите в България от своето основаване през 1997 година до през днешния ден не е престанал да се опълчва на опитите за похищения върху независимостта на съда и за преодоляване на правосъдната система – посредством външна интервенция и посредством ерозирането й чрез основни назначения в органите на правосъдната власт. За следващ път показваме паника, че институциите се провалят в главната си задача да подсигуряват на жителите без значение и почтено правораздаване.

Държим да напомним на обществото единствено част от позициите, които през годините сме изразявали, тъй като те отразяват свадите към други подозрения за престъпни въздействия в правосъдната власт, по които не бяха предприети  съответни ограничения.

През 2009 година настоявахме Висшият правосъден съвет (ВСС) да откри цялостно и обективно събитията, свързани с оповестените от негов член подозрения за неприемливи контакти на съдии и прокурори с Красимир Георгиев, обществено прочут с прозвището Красьо Черничкия, за който се твърдеше, че е подмолен медиатор за кариерно израстване на магистрати. Скандалът завърши с дисциплинарни санкции, в това число дисциплинарно освобождение от служба на магистрати, само че не беше извършено сполучливо наказателно произвеждане против Красимир Георгиев. Съответно – не беше открита цялата истина по отношение на това по какъв начин е било допустимо да възникне сходна нетърпима форма на компрометиране на независимостта на Висш съдебен съвет, на съдии и прокурори, кандидатствали за административни ръководители.

След 2009 година българският съд беше подложен на гневни офанзиви от страна на тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който си позволяваше обществено и гневно да обругава съдии, постановили правосъдни актове, които не му харесваха. ССБ неведнъж подсещаше съществени правила на разделянето на управляващите и се противопоставяше на неприемливите офанзиви на господин Цветанов против съответни съдии. Наложи се да желаяме подпомагане от Европейската асоциация на съдиите (ЕАС), на която ССБ е член. От ЕАС изпратиха тричленна комисия от европейски съдии. След като организираха голям брой срещи с представителите на разнообразни институции, в това число и с господин Цветанов, комисията стигна до извода, че в България независимостта на правосъдната власт е изложена на риск и обвиняванията на министъра на вътрешните работи съществено нарушават върховенството на закона.

В прокуратурата са разпитали още очевидци по следствието

През 2010 година призовахме Висш съдебен съвет да се произнесе дали магистратите, чиито родственици са закупили терени в град Приморско като крайнонуждаещи се, са уронили престижа на правосъдната власт.

През 2016 година настояхме министър-председателят Бойко Борисов да изиска от съветника си Яне Янев информация кой е източникът му във Висш съдебен съвет, съобщил му предлагането на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов да бъде изслушан господин Борисов във връзка случая, придобил гласност под прозвището „ Двете каки “.

По това време беше огласен запис от диалог сред някогашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева и съдията Румяна Ченалова, в който се изнасяха изказвания за противоконституционна непосредственост сред основния прокурор и министър-председателя и за опция за напън върху съдии от изпълнителната власт, така наречен „ опраскване “.

През 2017 година се обърнахме към основния контрольор на Инспектората към Висш съдебен съвет с гледище да се извърши инспекция за честност на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров, провел среща с предприемача и партиен деятел Георги Гергов и издателя на вестник „ Сега “ Сашо Дончев, станала известна като „ ЦУМ-гейт “ . Според господин Дончев на тази среща основният прокурор е оказал неприемлив напън върху свободната публицистична политика на изданието. 

През 2019 г.  се обърнахме към Висш съдебен съвет с гледище да бъде осъществена сложна, задълбочена и почтена инспекция дали депутатът Делян Пеевски „ кадрува “ ръководители в съдилищата. В това писмо цитирахме обществени изказвания на някогашните ръководители на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и на Софийския областен съд Методи Лалов, от които може да се направи аргументиран извод за въздействието на господин Пеевски при назначение на ръководители на съдилища. Колегата Лалов беше разказал по какъв начин бил поканен на среща в заведение в София, на която участвали ръководителите на Софийския градски съд Владимира Янева и на Върховния административен съд Георги Колев. Целта на срещата била съдията Лалов да бъде утвърден за ръководител на Софийския областен съд. По думите на самия Лалов, към тях се включил „ корпулентен политик “, който явно бил добре информиран за кандидатурата му. Лалов цитира Пеевски, който споделил: „ Ама да не стане по този начин, да се отметне тоя човек, както се отметна Пенгезов, който аз водих при Ахмед Доган “.

През ноември 2019 година призовахме президента Румен Радев да не подписва указа за назначение на господин Иван Гешев за основен прокурор. В това писмо цитирахме господин Сотир Цацаров, който директно преди избора на Гешев беше декларирал: „ Досегашните решения кой да бъде определен за основен прокурор и ръководители на двете висши съдилища са взимани в „ две други здания “, а не във Висш съдебен съвет “.

Припомнихме и един станал прочут израз на някогашния градски прокурор на София Николай Кокинов, който в изминал през 2013 година запис във връзка избора на Сотир Цацаров се обръща към Бойко Борисов: „ Не ми се подсмихвай, ти си го избра “.

През 2020 година се обърнахме с апел към сътрудниците прокурори и следователи да поемат водачеството в отбрана на професионалното им достолепие и да изразят недвусмислено ясна позиция във връзка с полезностите, методите и компетентността на настоящето административно управление на институцията.

Уверихме сътрудниците, че не сме ги изоставили след разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии, само че припомнихме множеството случаи, в които прокуратурата е бездействала макар съществуването на обществено известни обстоятелства за проблеми в нейното ръководство – самоубийствата на прокурорите Николай Джамбов и Васил Миков (подлагани на неприемлив напън от висшестоящи прокурори); убийството на прокурора Николай Колев ; неразследваните подозрения за присъединяване на някогашен основен прокурор в убийството на адвокатката Надежда Георгиева ; данни за търсене на поддръжка от министър-председателя за повишение на прокурора Кокинов в апелативната прокуратура ; липса на реакция в тази ситуация, когато с влезнал в действие правосъден акт Върховният касационен съд одобри, че следователя и след това началник на столичната следствена работа Петьо Петров е подбудил магистрат към закононарушение и други, посочени и нагоре случаи.

Изразихме съжалението си, че срамните обстоятелства на безучастие, двоен стандарт и явно тъпчене на конституционно предпазени права и правила докара до обезличаването на прокурорската институция като орган за отбрана на законността.

Няма потребност да припомняме невижданото изказване на основния прокурор Иван Гешев след атентата през май 2023г., уличаващо настоящи политици в неприемливо въздействие върху прокуратурата.    

През 2023 година ССБ се опълчи на избора на господин Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността основен прокурор заради публикуваните подозрения в неговия интегритет поради изнесените в медиите данни за осъществяване на „ другарски срещи “ в ресторанта „ Осемте джуджета “.

Г-н Сарафов беше три години и половина част от екипа на господин Гешев и в един миг ни убеждава, че няма нищо общо, сподели още той

За следващ път виждаме, че реакциите на институциите след убийството на Мартин Божанов са „ постмортем “ – извънсъдебно оповестяване на едно лице за нарушител, откакто приживе сигналите за негови противозаконни похищения върху независимостта на съда са оставени без последици.

Предупреждаваме, че бездействието или симулирането на активност водят до усилване на правния нихилизъм и съмнение в правосъдната власт, което от своя страна единствено по себе си е криминогенен фактор и ражда престъпност. Създават се предпоставки на нови форми на машинация, при които „ брокери “ на въздействие да настояват пред жители, страни по каузи, че против пари могат да дефинират изхода на несъмнено дело в тяхна изгода. Достатъчно е да напомним, че огромна част от делата за така наречен телефонни измами стъпват точно върху недоверието на хората в правосъдните и правоохранителните органи, като потърпевшите са въвеждани в подвеждане, че дават пари, с цел да не бъдат разследвани техни близки. 

От изключителна значимост е да се разкрие истината за убийството на Мартин Божанов и да се проверяват обективно и задълбочено всички изказвания за неговата съгласуваност със съдии, прокурори и юристи в мрежа за въздействие по каузи и изнудване, както и за извършване на поръчки от политици и високопоставени представители на правосъдната власт за рушене, в това число посредством средства за всеобщо осведомление, на известност на съдии и прокурори, които не се поддават на напън или се пробват да работят за действителна и ефикасна промяна на съда, прокуратурата, Висш съдебен съвет.

Само решителни, способени и безапелационно аргументирани пред обществото дейности от всички държавни управляващи в границите на техните пълномощия биха могли да изяснят точното значение на признанието на ръководителя на СГП, че СГП е единствената прокуратура, „ осмелила се “ да образува дело против посочения за търговец на въздействие в правосъдната система Божанов, и да основат гаранции, че както такива изказвания, по този начин и предпоставките, които са ги създали вероятни, остават вечно в предишното.

Считаме, че основаването на парламентарна комисия за откриване на кръговете на въздействие в правосъдната система ще способства за публичния надзор върху активността на прокуратурата - единствената институция, която има пълномощия да организира нужното следствие с всички процесуални начини по Наказателно-процесуален кодекс и да притегли към отговорност отговорните лица. 

Наред с това настояваме Висшият правосъден съвет, който е предназначен да пази независимостта на правосъдната власт, да сформира комисия, каквато е била създавана при някои от най-съществените кавги, свързани с предишни брутални форми на уронване на престижа на съда, с цел да наблюдава хода на следствието за отправените закани против съдии, както и да обясни аргументите да се изисква смелост от прокурорите за формиране на сходно досъдебно произвеждане ".