За парите и пълноценния живот, тълкуванието на духовния учител от

За парите и пълноценния живот, тълкуванието на духовния преподавател от остров Бали и книгата „ Човекът, който искаше да бъде благополучен “ (изд. Колибри) на френския публицист, психолог и специалист по личностно развиване Лоран Гунел.

(Лоран Гунел, Париж, 2013)

♥ За чистата страна на парите

Често се не помни, че поначало парите не са били нищо повече от метод да се улесни размяната сред хората – замяна на артикули, само че също и замяна на умения, на услуги, на препоръки. Преди парите е съществувала натуралната замяна. Когато сте се нуждаели от нещо, е трябвало да намерите някой, който да се интересува от това, което пък вие оферирате в подмяна. Не е било елементарно... Въвеждането на парите е разрешило всяка стока и услуга да имат съответната цена и парите, получени от този, който ги предлага, да му разрешат свободно да придобива други, нужни му артикули и услуги. В това няма нищо неприятно. В прочут смисъл можем да кажем, че колкото повече се движат парите, толкоз повече замени вършат хората и толкоз е по-добре...

Поначало парите не би трябвало да бъдат трупани, а да бъдат употребявани. Ако всички се ръководехме от този принцип, нямаше да съществува безработица, тъй като услугите, които индивидите са способни да си вършат един на различен, са неограничени на брой и тип. Достатъчно би било да подкрепяме креативните заложби на хората и да ги насърчаваме да осъществят концепциите си.

За да разберем за какво в наше време парите са станали нещо нечисто, е нужно на първо време да осъзнаем смисъла на две неща: по какъв начин печелим пари и по какъв начин ги харчим. Парите са чисти, когато са резултат на уменията ни, когато сме дали най-хубавото от себе си. В подобен случай те носят същинско задоволство на този, който ги печели. Ако са получени с машинация, в случай че жертва на измамата са станали клиенти или сътрудници, се заражда това, което алегорично се дефинира като негативна сила – по образеца на шаманите можем да я назовем „ хуча “. Тя дърпа света надолу, омърсява мозъците и носи злощастие както на ограбения, по този начин и на грабителя. Той може да мисли, че е спечелил нещо, обаче натрупа вътре в себе си тази хуча, която от ден на ден и повече ще му пречи да бъде благополучен. С напредването на възрастта негативната сила може да се прочете по лицето ни, без значение какви благосъстояния сме натрупали... А оня, който печели пари, давайки най-хубавото от себе си и уважавайки близките, може да забогатее, разцъфтявайки физически и духовно.

Ако използваме извоюваните пари, с цел да даваме опция на хората да показват уменията и качествата си, с цел да се възползваме от услугите им, парите пораждат позитивна сила. Обратното, в случай че се задоволяваме само да трупаме материални богатства, тогава животът се изпразва от наличие. Постепенно се изсушаваме. Погледнете в близост – хората, които прекарват живота си в трупане на пари, без да дават никому нищо, се оказват сами, изпадат в изолираност. Те нямат същински човешки връзки. Не са способни нито да проявят интерес към различен човек, нито да обичат. Когато стигнем до това състояние, не можем да бъдем щастливи, вярвайте ми!

Всъщност ние не приказваме за пари. Говорим за границите, които си слагаме в живота. Парите са просто метафора на опциите ни.

В хиндуистката философия печеленето на пари се преглежда като оправдана цел и подхожда на една от етапите на живота. Важното е да не се задълбочаваме прекомерно, с цел да можем, продължавайки нататък, да се развиваме в идната фаза и по този начин да изживеем пълноценно живота си.

♥ Пълноценният живот

Пълноценен живот е този, който е минал съгласно желанията ни, в който сме работили постоянно в духа на нашите правила, давали сме постоянно най-хубавото от себе си, в естетика с личността ни, живот, предоставял ни благоприятни условия да надминем себе си, да се посветим на това, което ще ни разреши да дарим нещо на хората, без значение какъв брой мъничък и непретенциозен е нашият подарък. Едно птиче перце, пуснато по въздуха. Една усмивка за хората в близост.

Разбираме, че действаме съгласно нашите правила като бъдем отворени всеки момент за това, което изпитваме. Ако това, което вършиме, е в прорез с вашите правила, вие изпитвате стеснение, леко безпокойствие или възприятие за виновност. Сигнал, който ви кара да се запитате дали дейностите ви не са в несъгласие с убежденията ви, с полезностите, които смятате за значими. В края на деня може да си зададете въпроса удовлетворен ли сте от свършеното, даже да става дума за по-маловажни действия. Това е доста значимо – не можем да се развиваме като човешки същества, както и да запазим положителното си здраве, в случай че нашите действия подкопават полезностите ни.

Един от ключовете към щастието е човек би трябвало да дава най-хубавото от себе си в своята работа. Общоизвестно е, че човек елементарно се отпуска и се оставя на течението, до момента в който развиването изисква да сме взискателни към самите себе си. Чувстваме се щастливи единствено когато сме съсредоточени в работата, прилагайки сполучливо уменията си и поемайки нови и нови провокации. Това важи за всеки от нас, без значение каква специалност упражнява или какво равнище на умения е постигнал. Щастието ни е по-голямо, когато работата ни носи нещо на другите, даже непряко и напълно непретенциозно.

От: „ Човекът, който искаше да бъде благополучен “, Лоран Гунел, превод Румяна Маркова, изд. „ Колибри “
Снимка: Laurent Gounelle, salon du livre de Paris, 2013, Pierre-Yves Beaudouin / Wikimedia Commons