БНБ: Необходими са още мерки срещи инфлацията
За ограничението на кредитния напредък и за понижаването на инфлацията е належащо предприемане на спомагателни ограничения, написа в тематично проучване на Българска народна банка към първото за 2023 година издание на „ Икономически обзор “ на Централната банка.
Причините за това са усилването на връзката сред инфлацията и растежа на заплатите и бавната и слаба степен на преместване на измененията в паричната политика на ЕЦБ при забележителна ликвидност в банковата система и лимитирани резултати от нарасналото равнище на антицикличния финансов буфер върху кредитната интензивност в страната, написа в разбора на Българска народна банка.
Текущите макроикономически развития в България се характеризират с висок ритъм на повишаване на потребителските цени и стабилно висока инфлация, мощен напредък на заплатите в частния бранш и на частното ползване и запазващ се висок напредък на заемите за семействата. Продължаването на тези трендове основава евентуални опасности във връзка с устойчивостта на банковата система и във връзка с осъществяването на главната цел на Българската национална банка (БНБ) за поддържане на ценовата непоклатимост, написа в разбора на Централната банка. Поради тази причина на 26 април 2023 година Управителният съвет (УС) на Българска народна банка реши, считано от 1 юни 2023 година, процентът на наложителните минимални запаси (ЗМР) по привлечените от банките средства от чужбина да се усили от 5% на 10%, а считано от 1 юли 2023 година, процентът на наложителните минимални запаси по привлечените от банките средства от страната и от чужбина да се усили от 10% на 12%.
Симулацията с главния иконометричен модел на Българска народна банка демонстрира, че покачване на ефикасната ставка на ЗМР до 9.7% през второто тримесечие и в допълнение до 11.7% и 14.6% надлежно през третото и четвъртото тримесечие на 2023 година води до:
1) евакуиране на ликвидност от банковата система, като наложителните минимални запаси на банките се покачват с 485 млн. лева през второто тримесечие на 2023 година, с 3 милиарда лева през третото и надлежно с 6.8 милиарда лева през четвъртото тримесечие по отношение на равнището в базисния сюжет от макроикономическата прогноза на Българска народна банка от януари 2023 година (който не включва смяна в ставката по ЗМР);
2) понижаване на свободните запаси, с които банките могат да кредитират, което е главен фактор за понижаването на размера на заема за семействата, а това се отразява в по-ниско частно ползване и намаляване на икономическата интензивност като цяло. Симулацията демонстрира нищожно покачване на лихвените проценти по депозитите и заемите въз основа на оценените макроикономически връзки в исторически план;
3) намаляване на инфлацията по отношение на равнището в базисния сюжет, като резултатите са относително лимитирани през 2023 година и се ускоряват през 2024 година и 2025 година
В изискванията на запазващ се значителен приток на привлечени средства, забележителна ликвидност и мощна конкуренция в банковия бранш, степента и скоростта на преместване на покачванията на главните лихвени проценти на ЕЦБ върху лихвените проценти по депозитите и заемите в страната към началото на 2023 година остана мощно лимитирана, изключително във връзка с бранша на семействата. При регистрирано покачване на 3-месечния показател ЮРИБОР с 3,11% март 2023 година по отношение на юни 2022 година лихвеният % по нови срочни депозити на семействата означи повишаване единствено с 0,43%, а лихвеният % по новодоговорени срочни депозити на бизнеса се увеличи със 1,9%. За същия интервал лихвеният % по новоотпуснатите жилищни заеми набъбна с 0,16%, лихвеният % по новите потребителски заеми се увеличи с 0,66%, а лихвеният % по новите заеми за бизнеса набъбна със 1,68%.
Сравнението на лихвените проценти по депозитите и заемите в България с тези в другите страни от Европейски Съюз демонстрира, че към края на първото тримесечие на 2023 година лихвените проценти в България са на едни от най-ниските равнища в Европейски Съюз. По-конкретно при лихвените проценти по депозитите както в бранша на семействата, по този начин и в този на бизнеса среднопретегленият лихвен % по депозитите в евро и в национална валута в България е най-нисък измежду страните отвън еврозоната и вторият най-нисък в Европейски Съюз след този в Кипър. По отношение на лихвените проценти по заемите единствените страни в Европейски Съюз с по-нисък междинен лихвен % по жилищните заеми са Малта и Франция. При лихвените проценти по заемите за бизнеса България се подрежда на трето място по най-ниски лихви измежду страните отвън еврозоната и на осмо място в Европейски Съюз. Единствено при потребителските заеми лихвените проценти в България са покрай междинните нива за страните – членки на Европейски Съюз.
