Александър фон ХУМБОЛТ | Аристотел на 19 век
„ За него научните ползи бяха над всички човешки ползи... Останалите им бяха подчинени, материалните имаха минимум значение. ” ~ ХУМБОЛТ за себе си
(Alexander von Humboldt by Eduard Hildebrant, 1856)
Шестстотин тридесет и шест книги – проучвания, трактати, тежки томове от по няколко стотин страници. Книги по геология, география, минно дело, метеорология, астрономия, физика, химия, физиология, зоология, сравнителна анатомия, археология, етнография, история, политическа спестовност. Книги за Вселената, за солените извори и за флората на скалните лишеи. Целият кръг от познания за Земята и за света. Цяла библиотека. Колко учени са я създавали? Странен въпрос! Кой написа библиотеки? Десет... двадесет създатели... Но тези книги имат един създател. Това е съвсем безподобен монумент на човешкия труд. Биографите писаха за този човек. „ Остава удивително и неразбираемо по какъв начин е можал да побере в себе си такава маса познания и да не бъде смачкан от тях. ” „ Той е един от колосите, които от време на време ни изпраща провидението, с цел да даде мощен подтик на човечеството... ”
Съдбата на Александър декор Хумболт е невероятна. Необикновени са и превратностите на тази орис. Той доближи популярност, каквато надали някой от учените е имал приживе. В негова чест се правеха медали. В прозаични и стихотворни оди се изказваше убеденост, че слънцето на Хумболт постоянно ще сияе на небето на науката и човешката просвета. Неговото име носят планини в три елементи на света, езеро и река в Америка, хладилник в Гренландия, студено океанско течение край крайбрежията на Перу, няколко типа растения, минерал и лунен кратер. Над тритомната му биография, „ пръв опит ” за обзор на направеното от него, се трудиха единадесет най-крупни експерти, тъй като на нито един човек не е по силите самичък да обхване активността на универсалния талант. Той умря. Отзвучаха и тържествата, с които бе маркирана стогодищнината му. И съвсем незабавно нищо не остана от тази гръмка популярност... И тази неочаквана, цялостна давност е не по-малко поразителна, в сравнение с фанфарите, до момента в който той беше жив. Сякаш науката, за която Хумболт бе работил и където, както се смяташе, вековете не ще заличат следите му, отблъскваше загатна за него, за работата му и за всичките му открития. „ Хумболт ли? Ах, да: наивните времена на естествознанието... ” Така с изпитание си спомняха за този, който до неотдавна назоваха „ втори Колумб ” и даже още по-пищно – „ Аристотел на деветнадесети век ”.
Биографите на Хумболт акцентират няколко негови отличителни черти в характера: неудържима жадност за труд (той е „ черноработник ” в науката, който за разлика от множеството „ натурфилософи ”, разчитащи на „ чиста вътрешен глас ”, самичък добива невъобразимите купища факти); сурова самодисциплина и ефикасна самоорганизираност; изключителна дарба за обобщаване и най-широка разностранност и „ всеобщност ” на интересите; доброжелателност и милосърдие (често и щедрост) към младите в науката; естетическо възприятие – в проучванията и в чувството за хубостта на заобикалящия свят („ всеобща естетика на формите ”); удивителна креативна работливост. Необикновената за човек ежедневна натовареност и умствено напрежение не отслабват физическите и духовни сили на Хумболт. Сякаш природата е направила за него изключение и му е дала късмет да работи пълноценно до края на дните му... На 24 февруари 1957 година той получава лек апоплектичен удар, само че без затруднения. Две години по-късно, през април се простудява и без премеждия и в цялостно схващане умира – датата е 6 май 1859 година На масата му намират пай хартия, на който Хумболт е написал: „ Така се свършиха небето и земята с всичкото, което е в тях. ” Но това е началото на безсмъртието на един талант, който продължава да живее посредством концепциите си...
Вадим Сафонов „ Александър декор Хумболт ”, 1986
(Alexander von Humboldt,1843, by Joseph Karl Stieler)
Всяка истина минава през човешкия разум през три стадия: изначало – „ Каква нелепост! “. След това - „ Тука има нещо! “. Накрая - „ Та кой не го знае това? “
Щастието ни зависи в по-голяма степен от това, по какъв начин посрещаме събитията в живота си, в сравнение с от природата на самите събития.
Дълг на всеки човек е да заеме в живота такова място, което ще му разреши по най-хубавия метод да служи на своето потомство.
Природата разкрива своите секрети единствено пред тези, които могат да ги схванат.
Истинското благополучие всеки си построява самичък, като посредством възприятията си стане самостоятелен от ориста.
Взаимодействието на силите в природата,... цялата тази естетика на природата – ето към какво би трябвало да бъде насочен постоянно моят взор!
Главната моя причина постоянно е бил стремежът да обхвана явленията на външния свят в тяхната обща връзка, природата като цяло. ” - и сътвори концепцията за „ всеобщите връзки в света.
Александър декор Хумболт направи повече за Америка, в сравнение с всички завоеватели, той е същинският изобретател на Америка.
Симон Боливар
Хумболт принадлежи към тези хора – немногобройни, творчеството на които с цялостна съображение може да бъде несъмнено с думата „ неизчерпаемо ”. А самото това определение допуска времева поливариантност на концепциите – главните творби на Хумболт ще бъдат четени по друг метод от другите генерации. ”
И. М. Забелин, 1988 година
Петър Стефанов, Географски институт на Българска академия на науките
Картини: libweb5.princeton.edu, en.wikipedia.org; заглавна ~ Julius Schrader (1859)- Baron Alexander von Humboldt (1769-1859), New York- Metropolitan Museum of Art
