Гергьовден ╫ Победителят на земята
За най-големия празник, с който българите посрещали преродената земя и почитали великия покровител и победител Свети ГЕОРГИ. Достигнало до нас от записките на възрожденския публицист и активист Цани Гинчев (1835-1894)
(Чудо св. Георгия о змие. Перв. половина XV в. Новгород. ГТГ, Москва)
Гергьовден е началото на лятото у нас. Той е най-големият и най-веселият празник на нашия народ. Той е спечелилият на земята. Той е лятото олицетворено. Него са го чествали нашите прародители в остаряло време доста по-тържествено и радостно от в този момент. Нему са му пели най-хубавите песни, той е бил празникът на овчарите, на пастирите и орачите. Него го почитат и турците под името Едрелес и всички западно-азиатски нации. Нашият пастир и земеделец и до през днешния ден смята за огромен грях да яде младище преди този популярен, добродетелен за него празник. Той му принася с страхопочитание жертва – курбан, от първото произведение на пролетта – Гергевата нежна сестра, шарено ягне, както се пее в старите ни песни, в които се възпява величието, хубостта и силата на Гергя.
За Герга (Горга, Ярка) е имало в остаряло време цялостен фетиш. Неговите песни, които възпяват неговата мощ, геройство, победи, се пеят и до през днешния ден от българския народ на неговия ден и на Бъдни вечер против Коледа. Но в далечните остарели времена е имало и цялостни обряди, които гръцкото духовенство е разтурило в градовете и огромните села, като е отлъчвало от св. причестяване почтените българи, тъй като извършват обичаите на своите прародители!... Нещастен български народ!...
Но при сичкото гонение на гръцкото фенерско злобно духовенство, при сичкото поддаване на мекушавите жители, при сичкото пренебрежение от учените-недоучени главици, и до през днешния ден в сърцето на народа, там в отстранените горски елементи, в непроходимите села и селчини в планините, в равното поле с пръстените бурдеи, полските кошари и полугари, има още доста и доста завардено от тоя фетиш и от неговите песни, обряди и традиции. Но това чака веща и патриотическа, предадена на делото ръка да го събере и подреди на книга, с цел да забележим, какво сме биле и ние и какво положително и поетично и имало у нас.
От песните за Гергьовден прекомерно очевидно може да се види под името ламя, какво са разбирали нашите остарели. Разбирали са те точно зимата, която олицетворявали в ламя с три глави и която заключвала и обвивала със своето студено-ледено тяло сичката земя и когато към този момент се появявало лятото, олицетворено от св. Георги, тя зинвала с трите си страшни уста да го погълне, само че св. Георги – лятото, изваждал своята остра сабя, под която е олицетворена светлината и топлината и й отсичал трите глави със зиналите уста, под които би трябвало да се схващат трите времена, които размера зимата – есен, зима и пролет. И от тези три отсечени вратове, на които тялото е зимата – ламята, теква берекет по земята.
Юнака св. Георги, който си съставлява народът млад момък, хубавец като ясно слънце, с дълъг перчем, на бял хранен кон, победява халата-ламя, надделява на студя, освобождава земята (хубавата царска дъщеря) от ледените окови, разтопява преспите, снеговете и ледовете, заваляват гергьовски дъждове, бликва сичко да пораства и синурът е към този момент зелен „ заран рано на Гергьовден ”, земята се облича в моминската си зелена одеждa и изобилието – кръвта от ламята – влагата, - теква като три плодородни реки и носи на орачите бяло жито, на колачите руйно вино, на овчарите прясно мляко…
И фактически има ли по-хубаво и по-весело време от това? Сичко радостно, сичко радостно! Горите се напълват с песнопойни птици, прелетните артисти, които са избягали есента от ламята, са към този момент тука, вият си топли и меки гнезда за благите пилки и популяризират Яра със своите нежни разногласни песни. Ранобудният славей в този момент най-рано се пробужда и най-силно и сладкогласно извива своята утринна ария. Шарената пъдпъдъчка към този момент се обажда на своята приятелка из зелените гъсти жита и ичумици, гордият лебед си извил белия врат и плува по тиха-бела Дунава, жеравите са към този момент тука. Младите агънца не са още отлъчени от кротките си майки, в този момент те най-весело скачат край кошарите по хълмовете. Веселите яренца към този момент се учат да огъват младите вейки, млякото тече вред. Трудолюбивите пчели са на глоговия цвят и си завират острите смукала в сяка чашичка за бял мед. Лозята облекли черните си порязани ботури и ресата се демонстрира из пазвата на младите листа. Цветята вред цъфтят, въздухът вред мирише на берекет божия – сичко живо и сичко желае да живее и да вирее с нов живот!...
Е, за подобен покровител, за подобен победител, за подобен левент, не би трябвало ли да се става рано и да се посреща със зелени венци и с китки?
Не би трябвало ли да му се пеят песни и да се възпяват неговите юначен победи над най-голямото зло – ламята, която в случай че не е той да я победи, ще погълне сичко, ще умъртви сичко…
От „ По няколко думи ”, Цани Гинчев, Изд. Земиздат, 1988
Изображение: Чудо св. Георгия о змие. Перв. половина XV в. Новгород. ГТГ, Москва
