Наблюдаваме две лунни затъмнения тази година
За феновете астрономи 2023 година дава опция за наблюдаване от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове и на небесния път на относително ярка комета.
През 2023 година ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат забележими от България, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия " при СУ „ Св. Климент Охридски ".
Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята - на 5 май при свечеряване, сподели физикът. „ Този вид затъмнения не са изключително атрактивни, защото при тях се следи единствено леко намаляване на яркостта в единия завършек на лунния диск към момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични етапи и цялостна фаза няма да се следят. Около момента на максимума за наблюдаващ от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е забележима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще доближи 0.965, т.е. по време на оптималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с съвсем целия си диаметър ", посочи Маркишки.
Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 година, в нощта на 28 против 29 октомври. То също ще бъде очевидно от България и ще бъде последно за 2023 година, сподели експертът за Българска телеграфна агенция. „ Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде комфортно забележима над югоизточния небосвод ".
Две слънчеви затъмнения ще се следят от Земята тази година, само че те няма да са забележими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.
На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се следи като отчасти слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се следи от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, сподели Маркишки.
Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се следи като отчасти слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се следи от западната част на Съединени американски щати, Централна Америка, Колумбия и Бразилия.
През октомври предходната година от територията на България бе следено отчасти слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - сред 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение предходната година настъпи на 1 май и можеше да се следи от Южна Америка и елементи от Антарктика, само че не бе очевидно от България.
През летните и есенните нощи на 2023 година ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран - като Зорница, добави той.
Някои от атрактивните за наблюдаване небесни феномени за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си мина кометата C/2022 E3 (ZTF).
„ От към средата на януари до към средата на февруари с бинокъл или с дребен телескоп ще може да се наблюдава небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката предстояща комета за 2023 година - с бляскавост към 5 mag (видима звездна величина). С тази бляскавост кометата се чака да бъде забележима над северния небосвод в по-тесен период време - в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар ", сподели Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 година при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, Съединени американски щати, напомни той.
През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с най-много на 14 декември вечерта. Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на максимума на последния поток, сподели физикът. Той посочи, че под „ положителни условия " би трябвало да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настава в безлунна тъмна нощ и когато така наречен радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, да вземем за пример максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи денем, само че той е толкоз необятен във времето, че на 13 август вечерта към момента ще можем да следим висока метеорна интензивност, сподели експертът. Съветът му към феновете астрономи е „ да изберем наблюдателно място надалеч от нощните светлини на градове, селища и промишлени зони ". Отделените за това старания несъмнено ще се възнаградят, увери Маркишки.
През 2023 година ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат забележими от България, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия " при СУ „ Св. Климент Охридски ".
Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята - на 5 май при свечеряване, сподели физикът. „ Този вид затъмнения не са изключително атрактивни, защото при тях се следи единствено леко намаляване на яркостта в единия завършек на лунния диск към момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични етапи и цялостна фаза няма да се следят. Около момента на максимума за наблюдаващ от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е забележима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще доближи 0.965, т.е. по време на оптималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с съвсем целия си диаметър ", посочи Маркишки.
Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 година, в нощта на 28 против 29 октомври. То също ще бъде очевидно от България и ще бъде последно за 2023 година, сподели експертът за Българска телеграфна агенция. „ Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде комфортно забележима над югоизточния небосвод ".
Две слънчеви затъмнения ще се следят от Земята тази година, само че те няма да са забележими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.
На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се следи като отчасти слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се следи от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, сподели Маркишки.
Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се следи като отчасти слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се следи от западната част на Съединени американски щати, Централна Америка, Колумбия и Бразилия.
През октомври предходната година от територията на България бе следено отчасти слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - сред 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение предходната година настъпи на 1 май и можеше да се следи от Южна Америка и елементи от Антарктика, само че не бе очевидно от България.
През летните и есенните нощи на 2023 година ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран - като Зорница, добави той.
Някои от атрактивните за наблюдаване небесни феномени за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си мина кометата C/2022 E3 (ZTF).
„ От към средата на януари до към средата на февруари с бинокъл или с дребен телескоп ще може да се наблюдава небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката предстояща комета за 2023 година - с бляскавост към 5 mag (видима звездна величина). С тази бляскавост кометата се чака да бъде забележима над северния небосвод в по-тесен период време - в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар ", сподели Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 година при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, Съединени американски щати, напомни той.
През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с най-много на 14 декември вечерта. Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на максимума на последния поток, сподели физикът. Той посочи, че под „ положителни условия " би трябвало да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настава в безлунна тъмна нощ и когато така наречен радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, да вземем за пример максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи денем, само че той е толкоз необятен във времето, че на 13 август вечерта към момента ще можем да следим висока метеорна интензивност, сподели експертът. Съветът му към феновете астрономи е „ да изберем наблюдателно място надалеч от нощните светлини на градове, селища и промишлени зони ". Отделените за това старания несъмнено ще се възнаградят, увери Маркишки.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ