Наблюдаваме две лунни затъмнения през 2023 г.
За феновете астрономи 2023 година дава опция за наблюдаване от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове и на небесния път на относително ярка комета.
През 2023 година ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат забележими от България, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия " при СУ „ Св. Климент Охридски ".
Той е създател на към този момент обичайното издание на катедра „ Астрономия " на Физическия факултет на Софийския университет „ Гид на фена астроном ". То се популяризира гратис и съдържа информация за идните през годината по-забележителни астрономически феномени, като е отделено повече внимание на изискванията за тяхното наблюдаване от България. Предстои публикуването на изданието на гида за 2023 г.
Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване, сподели физикът. „ Този вид затъмнения не са изключително атрактивни, защото при тях се следи единствено леко намаляване на яркостта в единия завършек на лунния диск към момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични етапи и цялостна фаза няма да се следят. Около момента на максимума за наблюдаващ от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е забележима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще доближи 0.965, т.е. по време на оптималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с съвсем целия си диаметър ”, посочи Маркишки.
Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 година, в нощта на 28 против 29 октомври. То също ще бъде очевидно от България и ще бъде последно за 2023 година, сподели експертът за Българска телеграфна агенция. „ Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде комфортно забележима над югоизточния небосвод ”.
Две слънчеви затъмнения ще се следят от Земята тази година, само че те няма да са забележими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.
На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се следи като отчасти слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се следи от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, сподели Маркишки.
Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се следи с най-голяма дълготрайност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на към 50 км южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор. При хибридните затъмнения се следи преход от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдаващите, намиращи се по продължение на пътя на лунната сянка. В съответния случай на 20 април ще се следи двоен преход – от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение и след това – назад към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е по-далеч от наблюдаващия. Тогава тя е с по-малък забележим диаметър и по време на цялостната фаза не съумява да закрие напълно Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава забележима като ослепителен пръстен към Луната, посочи физикът.
Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се следи като отчасти слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се следи от западната част на Съединени американски щати, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. „ Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90,6% от площта на слънчевия диск. Останалите 9,4% ще бъдат забележими като ослепителен пръстен към лунния диск. Най-дълга оптималната фаза, траеща 5 минути и 17 секунди ще може да се следи в Карибско море, от позиция на към 80 км източно от крайбрежията на Никарагуа ”, сподели Маркишки.
През октомври предходната година от територията на България бе следено отчасти слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - сред 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение предходната година настъпи на 1 май и можеше да се следи от Южна Америка и елементи от Антарктика, само че не бе очевидно от България.
Последното за 2021 година цялостно слънчево затъмнение не можеше да се следи от територията на България, само че бе налично за наблюдаване от българската антарктическа база на остров Ливингстън. Оттам то бе очевидно като отчасти, само че с огромна фаза. Българските полярници от 30-ата българска антарктическа експедиция бяха на път към българската полярна база " Св. Климент Охридски " по време на явлението.
Привлекателни за наблюдаване от феновете астрономи всяка година са и доближаванията на ярките планети, напомни Маркишки. Той посочи, че тези феномени рядко се следят задоволително високо над хоризонта и на фона на мрачно небе, с цел да са добре забележими от Земята. „ Във вечерите на 1 и 2 март ще имаме късмет да следим атрактивно очевидно доближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати двете планети ще бъдат ясно забележими над западния небосвод. Явлението ще е налично с невъоръжено око и затова се чака тогава да зачестят известията за следени НЛО и други аномалии в небето ”, сподели за Българска телеграфна агенция Маркишки.
През летните и есенните нощи на 2023 година ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран – като Зорница, добави той.
Някои от атрактивните за наблюдаване небесни феномени за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си мина кометата C/2022 E3 (ZTF). „ От към средата на януари до към средата на февруари с бинокъл или с дребен телескоп ще може да се наблюдава небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката предстояща комета за 2023 година – с бляскавост към 5 mag (видима звездна величина). С тази бляскавост кометата се чака да бъде забележима над северния небосвод в по-тесен период време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар ”, сподели Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 година при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, Съединени американски щати, напомни той.
През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с най-много на 14 декември вечерта. Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на максимума на последния поток, сподели физикът. Той посочи, че под „ положителни условия “ би трябвало да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настава в безлунна тъмна нощ и когато така наречен радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, да вземем за пример максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи денем, само че той е толкоз необятен във времето, че на 13 август вечерта към момента ще можем да следим висока метеорна интензивност, сподели експертът. Съветът му към феновете астрономи е „ да изберем наблюдателно място надалеч от нощните светлини на градове, селища и промишлени зони ”. Отделените за това старания несъмнено ще се възнаградят, увери Маркишки.
През 2023 година ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат забележими от България, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра „ Астрономия " при СУ „ Св. Климент Охридски ".
Той е създател на към този момент обичайното издание на катедра „ Астрономия " на Физическия факултет на Софийския университет „ Гид на фена астроном ". То се популяризира гратис и съдържа информация за идните през годината по-забележителни астрономически феномени, като е отделено повече внимание на изискванията за тяхното наблюдаване от България. Предстои публикуването на изданието на гида за 2023 г.
Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване, сподели физикът. „ Този вид затъмнения не са изключително атрактивни, защото при тях се следи единствено леко намаляване на яркостта в единия завършек на лунния диск към момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични етапи и цялостна фаза няма да се следят. Около момента на максимума за наблюдаващ от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е забележима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще доближи 0.965, т.е. по време на оптималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с съвсем целия си диаметър ”, посочи Маркишки.
Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 година, в нощта на 28 против 29 октомври. То също ще бъде очевидно от България и ще бъде последно за 2023 година, сподели експертът за Българска телеграфна агенция. „ Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде комфортно забележима над югоизточния небосвод ”.
Две слънчеви затъмнения ще се следят от Земята тази година, само че те няма да са забележими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.
На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се следи като отчасти слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се следи от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, сподели Маркишки.
Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се следи с най-голяма дълготрайност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на към 50 км южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор. При хибридните затъмнения се следи преход от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдаващите, намиращи се по продължение на пътя на лунната сянка. В съответния случай на 20 април ще се следи двоен преход – от пръстеновидно към цялостно слънчево затъмнение и след това – назад към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е по-далеч от наблюдаващия. Тогава тя е с по-малък забележим диаметър и по време на цялостната фаза не съумява да закрие напълно Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава забележима като ослепителен пръстен към Луната, посочи физикът.
Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се следи като отчасти слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се следи от западната част на Съединени американски щати, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. „ Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90,6% от площта на слънчевия диск. Останалите 9,4% ще бъдат забележими като ослепителен пръстен към лунния диск. Най-дълга оптималната фаза, траеща 5 минути и 17 секунди ще може да се следи в Карибско море, от позиция на към 80 км източно от крайбрежията на Никарагуа ”, сподели Маркишки.
През октомври предходната година от територията на България бе следено отчасти слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - сред 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение предходната година настъпи на 1 май и можеше да се следи от Южна Америка и елементи от Антарктика, само че не бе очевидно от България.
Последното за 2021 година цялостно слънчево затъмнение не можеше да се следи от територията на България, само че бе налично за наблюдаване от българската антарктическа база на остров Ливингстън. Оттам то бе очевидно като отчасти, само че с огромна фаза. Българските полярници от 30-ата българска антарктическа експедиция бяха на път към българската полярна база " Св. Климент Охридски " по време на явлението.
Привлекателни за наблюдаване от феновете астрономи всяка година са и доближаванията на ярките планети, напомни Маркишки. Той посочи, че тези феномени рядко се следят задоволително високо над хоризонта и на фона на мрачно небе, с цел да са добре забележими от Земята. „ Във вечерите на 1 и 2 март ще имаме късмет да следим атрактивно очевидно доближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати двете планети ще бъдат ясно забележими над западния небосвод. Явлението ще е налично с невъоръжено око и затова се чака тогава да зачестят известията за следени НЛО и други аномалии в небето ”, сподели за Българска телеграфна агенция Маркишки.
През летните и есенните нощи на 2023 година ще се следят комфортно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано заран – като Зорница, добави той.
Някои от атрактивните за наблюдаване небесни феномени за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си мина кометата C/2022 E3 (ZTF). „ От към средата на януари до към средата на февруари с бинокъл или с дребен телескоп ще може да се наблюдава небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката предстояща комета за 2023 година – с бляскавост към 5 mag (видима звездна величина). С тази бляскавост кометата се чака да бъде забележима над северния небосвод в по-тесен период време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар ”, сподели Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 година при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, Съединени американски щати, напомни той.
През годината изискванията за наблюдаване на най-активните метеорни потоци ще бъдат относително положителни, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с най-много на 14 декември вечерта. Особено положителни ще са изискванията за наблюдения на максимума на последния поток, сподели физикът. Той посочи, че под „ положителни условия “ би трябвало да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настава в безлунна тъмна нощ и когато така наречен радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, да вземем за пример максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи денем, само че той е толкоз необятен във времето, че на 13 август вечерта към момента ще можем да следим висока метеорна интензивност, сподели експертът. Съветът му към феновете астрономи е „ да изберем наблюдателно място надалеч от нощните светлини на градове, селища и промишлени зони ”. Отделените за това старания несъмнено ще се възнаградят, увери Маркишки.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ