Финансовите решения, за които хората съжаляват най-много след време
За кои финансови решения ще съжаляваме и за кои не
Всеки ден ние взимаме решения свързани с нашите персонални финанси. Някои от тях, като следващата импулсивна покупка, не са толкоз значими и няма да ни се отразят на цялостното финансовото положение, в случай че е единствено еднократно деяние. Други обаче могат да трансформират целият ни живот в позитивна или в негативна посока. В тази публикация ще ви споделя за финансовите решения на хората на междинна възраст или в „ златните “ си години, за които съжаляват най-вече и тези, за които са признателни на ориста и на себе си, че са ги взели преди време.
№5 Не са защитили по-добре своите активи
Всеки от нас е чувал от родителите си или е претърпял локалните и международните рецесии, през които мина България през последните 30 години. Когато прибавим и сложните интервали в персоналния ни живот се оказва, че всеки от нас ще се сблъска с най-малко 4-5 огромни рецесии, които ще обиден финансите ни.
За доста хора у нас 1996 година е един от най-тежките интервали в живота им. Тогава стотици хиляди хора изгубиха всичките си спестявания поради банкрута на банките и хиперинфлацията. Години по-късно в клоновете на банките и в застрахователните сдружения имаше обезверени хора, които разбираха от чиновниците, че парите им за апартамент на децата или внуците им са се стопили.
Немалко българи изгубиха парите си при банкрута на КТБ, в многочислените финансови пирамиди и лъжливи схеми. Също по този начин, естествени бедствия като пожари, наводнения, и трусове са унищожили хиляди домове, които са строени или изплащани с години. Наличието на една евтина имуществена застраховка щеше да резервира финансовото положение на всички тези хора, само че не може да променим предишното.
Друго нещо, за което съжаляват хората, с които съм работил е, че не са потърсили професионален съвет от експерти, с които да защитят парите и имуществото си. Аз и моето семейство преодоляхме рецесията от 1996 година без финансови загуби, с помощта на съвет от моя преподавател по финанси, който предложи всичките спестявания да се извърнат в долари.
От друга страна, до момента не съм чул някой, който да съжалява, че се е доверил на специалист за значимо финансово решение, което би трябвало да вземе.
№4 Живот на заем
Немалка част от хората, с които съм приказвал, съжаляват за тези дребни или по-големи покупки, които са създали на заем. Много е елементарно да се изкушиш да си вземеш нещо още през днешния ден със заем, вместо да го имаш в бъдеще, когато ще събереш парите. В началото това е много пристрастяващо, признавам си. Когато стартирах корпоративната ми кариера, заплатата ми беше относително ниска и не ми стигаше за доста неща, само че самочувствието ми се вдигаше всякога, когато посещавах моята банка.
Служителите постоянно ми споделяха, че като предан клиент имам правото да изтегля заем и още през днешния ден да си купя мечтаната кола, личния дом или почивката, за която си мисля още от края на предходната. На пръв взор, те не желаеха нищо, с изключение на да се разпиша на някакви документи. Лесно, нали? И вълшебен парите се озоваваха по разплащателната ми сметка, откъдето можех да имам всичко на момента. Така си купих кола, жилище, пътувания, телефони, часовници и още куп други неща.
Трудното пристигна когато още на идващия месец трябваше да връщам тези пари. Все още чувах в главата ми думите на кредитния ми специалист: „ Това са единствено 100 лв. на месец “, само че когато си купиш повече неща, вноската набъбва и в един миг аз работех единствено за банката, която прибираше по-голяма част от заплатата ми. Бях почнал да пребивавам живот на заем.
В това състояние се бяха оказали доста от хората, с които съм разговарял в последните години и това решение го одобряваха за едно от най-лошите, за което съжаляваха горчиво. С концепцията, че новите придобивки ще ги създадат по-щастливи, те са ставали подвластни от банките, работодателите и от страната.
В същото време, решението да теглим заеми единствено за значимите неща, които могат да ни донесат финансови изгоди, се оказва едно от най-хубавите, за което никой не съжалява.
№3 Не са вложили
Много пъти съм чувал, че в случай че хората бяха почнали да влагат преди години, в този момент щяха да бъдат доста по-добре във финансово отношение. Ниската финансова просветеност и капиталова просвета у нас към момента е спънка множеството хора да извадят парите си от банковите депозити и да ги влагат в същински активи. В момента сме в такава обстановка, че високата инфлация чука на вратата ни и в случай че не вземем ограничения, парите ни ще се обезценяват все по-бързо и след години може да сме на мястото на нашите родители, баби и дядовци, които хиперинфлацията трансформира от сума, задоволителна за жилище в София в такава, с която даже не може да си платим вечерята в ресторант.
Дори да стартираме с малко, с помощта на комплицираната рента (която не е по никакъв начин комплицирана за схващане и като метод на действие) дребните суми, които заделяме в този момент и влагаме, могат да се трансфорат в десетки (дори стотици) хиляди след години. Само би трябвало да стартираме. Това е едно от нещата, за което най-вече съжаляват хората и не инцидентно е под №3 в моята спонтанна ранглиста.
Въпреки че вложението е обвързвано с риск, има облаги и загуби, до момента не съм чул някой да съжалява или да се оплаква, че е почнал да влага. Ако употребява подобаващите тактики и постави малко старания, с цел да се образова в тази материя, доходността ще става все по-висока с времето, а рецесиите ще се трансфорат във благоприятни условия за покупка на евтини активи.
№2 Не са спестявали
Може би, това е едно от финансовите решения, за което съжаляват най-вече хора. Винаги има някаква причина да отложим заделянето на средства – „ би трябвало да връщаме заема за жилището “, „ в този момент взехме и лизинг “, „ това пътешестване в този момент е на промоция “, „ появиха се децата и трябват пари за памперси “, „ частните детски градини са скъпи “ или пък по-философското „ икономията е майка на мизерията “.
Животът от заплата до заплата се приема за естествен в днешното време на изкушенията и многото благоприятни условия, само че идват публични или персонални рецесии като тези от 2008 и 2020 години, когато доста хора остават без работа и осъзнават, че имат пари единствено за няколко седмици напред. Същите тези хора не мислят и за пенсионирането си и разчитат, че някой различен ще се погрижи за тях, когато те към този момент няма да могат. За страдание, това няма да стане.
Ако желаете ми вярвайте, само че до момента не съм чул от нито един човек да съжалява, че си е заделил пари за най-малко няколко месеца напред, че е обезпечил старините си или че има спестявания за образованието на децата си.
№1 Не са си правили сметката
Това е №1 финансово решение, за което съжаляват най-вече хора и ненапълно сплотява предходните. Голяма част от тях са се пуснали по течението и са показали мързел във връзка с техните персонални финанси, като са очаквали, че родителите или половинките им ще имат грижата за всички парични въпроси. В някои семейства това е обща „ политика “ и никой не мисли за икономисване, вложение, отбрана или по-дългосрочно обмисляне, а всеки проблем се взема решение на момента и се живее ден за ден.
Ако сме деца, това е задоволително и даже занимателно, само че когато навършиш 18 години не мисля, че е редно да разчитаме на родители си или на някой различен да ни устоя или да демонстрираме безрасъдство във връзка с нашите персонални финанси и тяхното ръководство. През ръцете на всеки от нас минават най-малко по 1 милион лв. за целия му живот, само че една доста дребна част от тях задържаме, а единствено малко на брой ги усилват или умножават.
В същото време, не познавам човек, който да съжалява, че рационално е управлявал парите си в живота. Тук не приказвам да се трансформираме в скъперници и нищо да не си купуваме, а да вършим сметка на парите си и да ги ценим.
За край
Това бяха топ 5 на финансовите решения, за които съжаляват най-вече хора. Единият вид е да ги приемем за някаква небивалица и да си действаме по нашия метод. Другият е да помислим кои от тях са рационални и да не чакаме „ специфична покана “, с цел да ги използван в нашия живот. Каквото и да решите, това ще дефинира значително бъдещето ви, по тази причина отделете малко време и помислете деликатно върху поставените въпроси. Успех!
Всеки ден ние взимаме решения свързани с нашите персонални финанси. Някои от тях, като следващата импулсивна покупка, не са толкоз значими и няма да ни се отразят на цялостното финансовото положение, в случай че е единствено еднократно деяние. Други обаче могат да трансформират целият ни живот в позитивна или в негативна посока. В тази публикация ще ви споделя за финансовите решения на хората на междинна възраст или в „ златните “ си години, за които съжаляват най-вече и тези, за които са признателни на ориста и на себе си, че са ги взели преди време.
№5 Не са защитили по-добре своите активи
Всеки от нас е чувал от родителите си или е претърпял локалните и международните рецесии, през които мина България през последните 30 години. Когато прибавим и сложните интервали в персоналния ни живот се оказва, че всеки от нас ще се сблъска с най-малко 4-5 огромни рецесии, които ще обиден финансите ни.
За доста хора у нас 1996 година е един от най-тежките интервали в живота им. Тогава стотици хиляди хора изгубиха всичките си спестявания поради банкрута на банките и хиперинфлацията. Години по-късно в клоновете на банките и в застрахователните сдружения имаше обезверени хора, които разбираха от чиновниците, че парите им за апартамент на децата или внуците им са се стопили.
Немалко българи изгубиха парите си при банкрута на КТБ, в многочислените финансови пирамиди и лъжливи схеми. Също по този начин, естествени бедствия като пожари, наводнения, и трусове са унищожили хиляди домове, които са строени или изплащани с години. Наличието на една евтина имуществена застраховка щеше да резервира финансовото положение на всички тези хора, само че не може да променим предишното.
Друго нещо, за което съжаляват хората, с които съм работил е, че не са потърсили професионален съвет от експерти, с които да защитят парите и имуществото си. Аз и моето семейство преодоляхме рецесията от 1996 година без финансови загуби, с помощта на съвет от моя преподавател по финанси, който предложи всичките спестявания да се извърнат в долари.
От друга страна, до момента не съм чул някой, който да съжалява, че се е доверил на специалист за значимо финансово решение, което би трябвало да вземе.
№4 Живот на заем
Немалка част от хората, с които съм приказвал, съжаляват за тези дребни или по-големи покупки, които са създали на заем. Много е елементарно да се изкушиш да си вземеш нещо още през днешния ден със заем, вместо да го имаш в бъдеще, когато ще събереш парите. В началото това е много пристрастяващо, признавам си. Когато стартирах корпоративната ми кариера, заплатата ми беше относително ниска и не ми стигаше за доста неща, само че самочувствието ми се вдигаше всякога, когато посещавах моята банка.
Служителите постоянно ми споделяха, че като предан клиент имам правото да изтегля заем и още през днешния ден да си купя мечтаната кола, личния дом или почивката, за която си мисля още от края на предходната. На пръв взор, те не желаеха нищо, с изключение на да се разпиша на някакви документи. Лесно, нали? И вълшебен парите се озоваваха по разплащателната ми сметка, откъдето можех да имам всичко на момента. Така си купих кола, жилище, пътувания, телефони, часовници и още куп други неща.
Трудното пристигна когато още на идващия месец трябваше да връщам тези пари. Все още чувах в главата ми думите на кредитния ми специалист: „ Това са единствено 100 лв. на месец “, само че когато си купиш повече неща, вноската набъбва и в един миг аз работех единствено за банката, която прибираше по-голяма част от заплатата ми. Бях почнал да пребивавам живот на заем.
В това състояние се бяха оказали доста от хората, с които съм разговарял в последните години и това решение го одобряваха за едно от най-лошите, за което съжаляваха горчиво. С концепцията, че новите придобивки ще ги създадат по-щастливи, те са ставали подвластни от банките, работодателите и от страната.
В същото време, решението да теглим заеми единствено за значимите неща, които могат да ни донесат финансови изгоди, се оказва едно от най-хубавите, за което никой не съжалява.
№3 Не са вложили
Много пъти съм чувал, че в случай че хората бяха почнали да влагат преди години, в този момент щяха да бъдат доста по-добре във финансово отношение. Ниската финансова просветеност и капиталова просвета у нас към момента е спънка множеството хора да извадят парите си от банковите депозити и да ги влагат в същински активи. В момента сме в такава обстановка, че високата инфлация чука на вратата ни и в случай че не вземем ограничения, парите ни ще се обезценяват все по-бързо и след години може да сме на мястото на нашите родители, баби и дядовци, които хиперинфлацията трансформира от сума, задоволителна за жилище в София в такава, с която даже не може да си платим вечерята в ресторант.
Дори да стартираме с малко, с помощта на комплицираната рента (която не е по никакъв начин комплицирана за схващане и като метод на действие) дребните суми, които заделяме в този момент и влагаме, могат да се трансфорат в десетки (дори стотици) хиляди след години. Само би трябвало да стартираме. Това е едно от нещата, за което най-вече съжаляват хората и не инцидентно е под №3 в моята спонтанна ранглиста.
Въпреки че вложението е обвързвано с риск, има облаги и загуби, до момента не съм чул някой да съжалява или да се оплаква, че е почнал да влага. Ако употребява подобаващите тактики и постави малко старания, с цел да се образова в тази материя, доходността ще става все по-висока с времето, а рецесиите ще се трансфорат във благоприятни условия за покупка на евтини активи.
№2 Не са спестявали
Може би, това е едно от финансовите решения, за което съжаляват най-вече хора. Винаги има някаква причина да отложим заделянето на средства – „ би трябвало да връщаме заема за жилището “, „ в този момент взехме и лизинг “, „ това пътешестване в този момент е на промоция “, „ появиха се децата и трябват пари за памперси “, „ частните детски градини са скъпи “ или пък по-философското „ икономията е майка на мизерията “.
Животът от заплата до заплата се приема за естествен в днешното време на изкушенията и многото благоприятни условия, само че идват публични или персонални рецесии като тези от 2008 и 2020 години, когато доста хора остават без работа и осъзнават, че имат пари единствено за няколко седмици напред. Същите тези хора не мислят и за пенсионирането си и разчитат, че някой различен ще се погрижи за тях, когато те към този момент няма да могат. За страдание, това няма да стане.
Ако желаете ми вярвайте, само че до момента не съм чул от нито един човек да съжалява, че си е заделил пари за най-малко няколко месеца напред, че е обезпечил старините си или че има спестявания за образованието на децата си.
№1 Не са си правили сметката
Това е №1 финансово решение, за което съжаляват най-вече хора и ненапълно сплотява предходните. Голяма част от тях са се пуснали по течението и са показали мързел във връзка с техните персонални финанси, като са очаквали, че родителите или половинките им ще имат грижата за всички парични въпроси. В някои семейства това е обща „ политика “ и никой не мисли за икономисване, вложение, отбрана или по-дългосрочно обмисляне, а всеки проблем се взема решение на момента и се живее ден за ден.
Ако сме деца, това е задоволително и даже занимателно, само че когато навършиш 18 години не мисля, че е редно да разчитаме на родители си или на някой различен да ни устоя или да демонстрираме безрасъдство във връзка с нашите персонални финанси и тяхното ръководство. През ръцете на всеки от нас минават най-малко по 1 милион лв. за целия му живот, само че една доста дребна част от тях задържаме, а единствено малко на брой ги усилват или умножават.
В същото време, не познавам човек, който да съжалява, че рационално е управлявал парите си в живота. Тук не приказвам да се трансформираме в скъперници и нищо да не си купуваме, а да вършим сметка на парите си и да ги ценим.
За край
Това бяха топ 5 на финансовите решения, за които съжаляват най-вече хора. Единият вид е да ги приемем за някаква небивалица и да си действаме по нашия метод. Другият е да помислим кои от тях са рационални и да не чакаме „ специфична покана “, с цел да ги използван в нашия живот. Каквото и да решите, това ще дефинира значително бъдещето ви, по тази причина отделете малко време и помислете деликатно върху поставените въпроси. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ