`Където улиците на света пресичат булевардите на ума...` *
За какво се сещате, когато чуете Лисабон? За умопомрачителните сладкиши? Сладурските трамваи? Изписаните като великденски яйца калдаръми? За фадо, Бенфика, „ Нощ в Лисабон “? Списъкът вероятно е дълъг, само че ще ви се наложи да добавите още нещо. Нещото е остаряло и умно като Йода, и секси като очилата на Джони Деп. Това чудно нещо са книжарниците.
Столицата на Португалия крие сладостни изкушения както за сертифицираните книжни плъхове, по този начин и за неизкушените от ексцентричния сексапил на допира до корицата на книга. В прочут смисъл тя е като една огромна организация за запознанства – ще ви предложи подобаващия за вас хартиен магазин, а той от своя страна, ще ви свърже с книгата и историята, която ще ви хване за сърцето, в случай че не за нещо друго. И както при всяка реномирана организация за запознанства, тук също можете да избирате съгласно желанията си за възраст, външен тип, ползи или език за връзка. Светът е огромен и претъпкан, Tripadvisor – още повече, само че кой знае - може би тъкмо в Лисабон новата обич ви причаква на идващия ъгъл.
Livraria Bertrand и достолепието на старата дама
Прекрачвайки прага на Livraria Bertrand, публично стъпвате в най-старата работеща книжарница в света (поне по този начин твърди книгата на върховете на Гинес). И през днешния ден тя е отворена за клиенти, по този начин както и в първия си работен ден през далечната 1732 година Оттогава Бертран е неизменима част от културния пейзаж на града. В салона й постоянно се отбиват известни литератори и политици, а пред прозорците й прави пърформанс самата история. Именно тук през 1807 година идва новината за бягството на крал Жуау VI в Бразилия, когато той, като един достоверен актуален политик, се пробва по едно и също време да изяде агнето с Англия, само че и да го предложи цяло на Франция. По-късно тук се пресичат пътищата на либерали и консерватори, републиканци и демократи, а през днешния ден това се случва с мен и младия книжар Леандро.
Питам го дали е удовлетворен от работата си в магазина, на което той ми дава отговор, че в случай че диря специалност с ниско възнаграждение, само че с огромна натовареност и високи условия, то съм попаднала на вярното място. Младият мъж споделя, че към този момент три години е тук единственото поради името над вратата и поради магията, която то носи със себе си... На мен тази история с магията ми звучи прекомерно сантиментално и леко пресилено, само че единствено до момента в който не слушам описа му за бродещия в книжарницата дух. Преди към петнадесет години след доста гледище в магазина стартира работа мъж на има Фантана. Една нощ той се самоубива в основния салон и съгласно чиновниците – от този момент не го е напускал. Доказателство за това са неизвестно по какъв начин изчезнали атласи, преместени книги и бутнати стъкленици. При толкоз доста насъбрани емпирични доказателства аз, несъмнено, няма по какъв начин да оспоря адресната регистрация на духа.
Днес името Бертран се носи от най-голямата верига от книжарници в страната – общо 52. Това е изключително впечатляваща цифра, като се има поради, че от 2004 година насам една пета от книжарниците в Португалия са принудени да се откажат от бизнеса и да затворят порти. Но не и достолепната Бертран. На някои явно старостта им отива.
Livraria Ler Devagar и чара на младата хубавица
Може би първото, което ще чуете за тази книжарница е, че разнообразни ранглисти я подреждат измежду десетте най-красиви магазина за книги в света.
Ако книжарниците се обличаха в облекла, то Ler Devagar сигурно щеше да е фешън гръндж икона. И това надали е инцидентно. Тя е основана едвам в края на 1990-те, когато светът слуша Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden и се захласва по всичко скъсано, скромно и комфортно. Интериорът на магазина е напълно изискан в този жанр – стоманените стълбища, железни структури и неизмазани стени са завещание от остаряла печатарската фабрика, която в миналото се е помещавала тук. В халето е непокътната даже и голямата печатарска преса. И макар тази привидна небежност из въздуха витае чувство за автентичен изискан и лирика – чувство, което се материализира във висящата механична статуя на момиче с велосипед, който постепенно размахва крила.
В превод Ler Devagar значи „ Чети постепенно “. Мястото предлага всички наложителни условия за това – кресла за сядане, работни маси и даже насъщните кафе и алкохол. С известна изненада виждам, че в магазина, измежду хилядите томове книги, може също да се пуши... само че другояче по какъв начин Кърт Кобейн би се чувствал като вкъщи си?
На втория етаж на книжарницата срещам основателя на летящото момиче с колело - Пиетро Прозерпио.
Той в действителност е към 12-годишно момче в тялото на мъж, трансферирал 70-те. Италианец, който е приключил френски колеж, приказва британски с очебийно английски акцент и живее към този момент повече от половин век в Лисабон. Пиетро ми демонстрира всичките си механични творения – електрически играчки, които описват истории за обич, раздели и блян по звездите – един актуален Джепето, чиито кукли оживяват и танцуват пред очите ми. През цялото време към нас тиктакат десетки часовникови механизми. На въпроса ми не е ли малко захласнат от концепцията за времетo, което непрестанно изтича, той се замисля и дава отговор – „ Time is my religion. But unlike other religions, it’s timeless ”. (Времето е моята вяра. Но за разлика от другите религии, тя е неподвластна на времето.)
Излизам постепенно на открито. Мисля си, че всички по този начин или другояче би трябвало да преминем дистанцията сред раждане и гибел. И може би в случай че понижим скоростта на живеене, ще удължим времето живот – Viva Devagar!
Livraria Ferin и дискретната горест на аристократката
Казват, че разликата сред красивата и чаровната жена е в това, че хубавицата забелязвате вие, а чаровницата вижда вас. Livraria Ferin е по едно и също време и двете. Човек мъчно би подминал витрината, която сходно на лампата на Аладин подканя минувачите и дава обещание да извърши най-малко три стремежи. Но един път влезнал вътре, посетителят се захласва по старите дъбови лавици, големи огледала, запалени настолни лампи, овехтелия плюш на креслата и многото книги, книги, книги. Всичко в близост приказва за традицията на генерации книжари, които от 1840 година отглеждат книжарницата като свое дете.
Разхождам се сред стелажите, допирам кръглите клавиши на остарялата пишеща машина, втурвам се в сводестото подземие, където е барът и залата за четения и концерти.
Книжарниците на Лисабон ми припомнят с нещо старите кафенета на Виена, под които постоянно се крие един дребен сценичен салон. По същия метод и тук се грижат за утоляване жаждата по едно и също време на душата и на тялото на посетителя.
Тук срещам и сеньор Пинейро – правоприемник на създателя на книжарницата. Обяснява ми, че е прекарал 43 години от живота си в магазина, или казано по-друг метод - магазинът е животът му. Разказва ми за богатата му история и до момента в който приказва, виждам, че по-скоро ръцете му, в сравнение с гласът му, издават някаква сдържана горест. Пръстите му непрестанно галят плотовете на потъмнелите с времето маси, придърпват неумишлено остарели фотоси, отварят и затварят албуми и каталози, в които всичко е съответно документирано.
Преди към година сеньор Пинейро взел сложното решение да продаде книжарницата, която в продължение на пет генерации била благосъстоятелност на фамилията му. Силата на Amazon от ден на ден обезсмисляла посредничеството сред създател и четец. Бизнесът се свивал и решил, че това е единственият метод да защищити магазина от закриване или (тук брадичката му леко потреперва) - от превръщането му в ресторант или дискотека. Изправен пред алтернативата дали да бъде предан към предишното на книжарницата или към бъдещето й, разсъдъкът избрал второто. Сърцето било лишено от изборни права.
Казват, че португалското фадо е музика за тъжното в живота, или за обърканото, а от време на време – и за двете. Сбогувам се със сеньор Пинейро и излизам от магазина. Някъде в дъното му се носи заглушен акомпанимент на китара.
Livraria Antiquaria do Calhariz и светът на колекционерката
В духа на сантименталните показа книжарниците би трябвало да миришат на мастило, кожени подвързии, лепило и насъбран прахуляк с мирис на благородна мухъл. В полумрака на антикварната книжарница Calhariz в известна степен всичко е тъкмо по този начин. Книгите имат тип на столетници, в чиито мумифицирани тела се е напъхала историята.
Страница на публикацията: 0102
Столицата на Португалия крие сладостни изкушения както за сертифицираните книжни плъхове, по този начин и за неизкушените от ексцентричния сексапил на допира до корицата на книга. В прочут смисъл тя е като една огромна организация за запознанства – ще ви предложи подобаващия за вас хартиен магазин, а той от своя страна, ще ви свърже с книгата и историята, която ще ви хване за сърцето, в случай че не за нещо друго. И както при всяка реномирана организация за запознанства, тук също можете да избирате съгласно желанията си за възраст, външен тип, ползи или език за връзка. Светът е огромен и претъпкан, Tripadvisor – още повече, само че кой знае - може би тъкмо в Лисабон новата обич ви причаква на идващия ъгъл.
Livraria Bertrand и достолепието на старата дама
Прекрачвайки прага на Livraria Bertrand, публично стъпвате в най-старата работеща книжарница в света (поне по този начин твърди книгата на върховете на Гинес). И през днешния ден тя е отворена за клиенти, по този начин както и в първия си работен ден през далечната 1732 година Оттогава Бертран е неизменима част от културния пейзаж на града. В салона й постоянно се отбиват известни литератори и политици, а пред прозорците й прави пърформанс самата история. Именно тук през 1807 година идва новината за бягството на крал Жуау VI в Бразилия, когато той, като един достоверен актуален политик, се пробва по едно и също време да изяде агнето с Англия, само че и да го предложи цяло на Франция. По-късно тук се пресичат пътищата на либерали и консерватори, републиканци и демократи, а през днешния ден това се случва с мен и младия книжар Леандро.
Питам го дали е удовлетворен от работата си в магазина, на което той ми дава отговор, че в случай че диря специалност с ниско възнаграждение, само че с огромна натовареност и високи условия, то съм попаднала на вярното място. Младият мъж споделя, че към този момент три години е тук единственото поради името над вратата и поради магията, която то носи със себе си... На мен тази история с магията ми звучи прекомерно сантиментално и леко пресилено, само че единствено до момента в който не слушам описа му за бродещия в книжарницата дух. Преди към петнадесет години след доста гледище в магазина стартира работа мъж на има Фантана. Една нощ той се самоубива в основния салон и съгласно чиновниците – от този момент не го е напускал. Доказателство за това са неизвестно по какъв начин изчезнали атласи, преместени книги и бутнати стъкленици. При толкоз доста насъбрани емпирични доказателства аз, несъмнено, няма по какъв начин да оспоря адресната регистрация на духа.
Днес името Бертран се носи от най-голямата верига от книжарници в страната – общо 52. Това е изключително впечатляваща цифра, като се има поради, че от 2004 година насам една пета от книжарниците в Португалия са принудени да се откажат от бизнеса и да затворят порти. Но не и достолепната Бертран. На някои явно старостта им отива.
Livraria Ler Devagar и чара на младата хубавица
Може би първото, което ще чуете за тази книжарница е, че разнообразни ранглисти я подреждат измежду десетте най-красиви магазина за книги в света.
Ако книжарниците се обличаха в облекла, то Ler Devagar сигурно щеше да е фешън гръндж икона. И това надали е инцидентно. Тя е основана едвам в края на 1990-те, когато светът слуша Nirvana, Pearl Jam и Soundgarden и се захласва по всичко скъсано, скромно и комфортно. Интериорът на магазина е напълно изискан в този жанр – стоманените стълбища, железни структури и неизмазани стени са завещание от остаряла печатарската фабрика, която в миналото се е помещавала тук. В халето е непокътната даже и голямата печатарска преса. И макар тази привидна небежност из въздуха витае чувство за автентичен изискан и лирика – чувство, което се материализира във висящата механична статуя на момиче с велосипед, който постепенно размахва крила.
В превод Ler Devagar значи „ Чети постепенно “. Мястото предлага всички наложителни условия за това – кресла за сядане, работни маси и даже насъщните кафе и алкохол. С известна изненада виждам, че в магазина, измежду хилядите томове книги, може също да се пуши... само че другояче по какъв начин Кърт Кобейн би се чувствал като вкъщи си?
На втория етаж на книжарницата срещам основателя на летящото момиче с колело - Пиетро Прозерпио.
Той в действителност е към 12-годишно момче в тялото на мъж, трансферирал 70-те. Италианец, който е приключил френски колеж, приказва британски с очебийно английски акцент и живее към този момент повече от половин век в Лисабон. Пиетро ми демонстрира всичките си механични творения – електрически играчки, които описват истории за обич, раздели и блян по звездите – един актуален Джепето, чиито кукли оживяват и танцуват пред очите ми. През цялото време към нас тиктакат десетки часовникови механизми. На въпроса ми не е ли малко захласнат от концепцията за времетo, което непрестанно изтича, той се замисля и дава отговор – „ Time is my religion. But unlike other religions, it’s timeless ”. (Времето е моята вяра. Но за разлика от другите религии, тя е неподвластна на времето.)
Излизам постепенно на открито. Мисля си, че всички по този начин или другояче би трябвало да преминем дистанцията сред раждане и гибел. И може би в случай че понижим скоростта на живеене, ще удължим времето живот – Viva Devagar!
Livraria Ferin и дискретната горест на аристократката
Казват, че разликата сред красивата и чаровната жена е в това, че хубавицата забелязвате вие, а чаровницата вижда вас. Livraria Ferin е по едно и също време и двете. Човек мъчно би подминал витрината, която сходно на лампата на Аладин подканя минувачите и дава обещание да извърши най-малко три стремежи. Но един път влезнал вътре, посетителят се захласва по старите дъбови лавици, големи огледала, запалени настолни лампи, овехтелия плюш на креслата и многото книги, книги, книги. Всичко в близост приказва за традицията на генерации книжари, които от 1840 година отглеждат книжарницата като свое дете.
Разхождам се сред стелажите, допирам кръглите клавиши на остарялата пишеща машина, втурвам се в сводестото подземие, където е барът и залата за четения и концерти.
Книжарниците на Лисабон ми припомнят с нещо старите кафенета на Виена, под които постоянно се крие един дребен сценичен салон. По същия метод и тук се грижат за утоляване жаждата по едно и също време на душата и на тялото на посетителя.
Тук срещам и сеньор Пинейро – правоприемник на създателя на книжарницата. Обяснява ми, че е прекарал 43 години от живота си в магазина, или казано по-друг метод - магазинът е животът му. Разказва ми за богатата му история и до момента в който приказва, виждам, че по-скоро ръцете му, в сравнение с гласът му, издават някаква сдържана горест. Пръстите му непрестанно галят плотовете на потъмнелите с времето маси, придърпват неумишлено остарели фотоси, отварят и затварят албуми и каталози, в които всичко е съответно документирано.
Преди към година сеньор Пинейро взел сложното решение да продаде книжарницата, която в продължение на пет генерации била благосъстоятелност на фамилията му. Силата на Amazon от ден на ден обезсмисляла посредничеството сред създател и четец. Бизнесът се свивал и решил, че това е единственият метод да защищити магазина от закриване или (тук брадичката му леко потреперва) - от превръщането му в ресторант или дискотека. Изправен пред алтернативата дали да бъде предан към предишното на книжарницата или към бъдещето й, разсъдъкът избрал второто. Сърцето било лишено от изборни права.
Казват, че португалското фадо е музика за тъжното в живота, или за обърканото, а от време на време – и за двете. Сбогувам се със сеньор Пинейро и излизам от магазина. Някъде в дъното му се носи заглушен акомпанимент на китара.
Livraria Antiquaria do Calhariz и светът на колекционерката
В духа на сантименталните показа книжарниците би трябвало да миришат на мастило, кожени подвързии, лепило и насъбран прахуляк с мирис на благородна мухъл. В полумрака на антикварната книжарница Calhariz в известна степен всичко е тъкмо по този начин. Книгите имат тип на столетници, в чиито мумифицирани тела се е напъхала историята.
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ