Да започнеш да се движиш означава да започнеш да оздравяваш ♥ Кацудзо НИШИ
За изцеляващата мощ на простите извършения и придвижването като извор на живот, споделено от проф. Кацудзо Ниши (1884-1959), основател на фамозната Система на здравето (Nishi Shiki, Nishi Health System).
(1884 ~ 1959)
Изцеляващите сили вътре в нас
Принципите на хармонията са заложени от Природата в самия организъм. Организмът самичък „ знае ” какъв би трябвало да бъде, с цел да бъде идеален. И във всеки човек има целебни сили запазващи тази естетика и стремящи се при положение на нейно нарушение да възстановят равновесието. Организмът е умислен от Природата като система, която е способна сама себе си да приведе в ред, сама себе си да уреди и контролира. Щом в индивида живее тази мощ, той може постоянно да разчита на триумф в битката за своето здраве. На изцеляващите сили на организма не би трябвало да се пречи – би трябвало да им се помогне. Вземането на медикаменти не е помощ, а единствено спънка в самооздравителната работа на организма. Живото може да се излекува единствено с живо. Медикаментите са лишени от най-главното – от силата на живота. Затова въвеждането на лекарства в организма е въвеждане в него на мъртва, разрушаваща субстанция изцяло непозната на живия организъм. Човекът, обърнал се към изцеляващите сили на природата, може да мине без помощта на лекарите, без помощта на медицината, въобще без ничия помощ, с изключение на помощта на своите сили. Защото във всеки – безусловно във всеки, е заложена мощна оздравителна мощ, задоволителна за това да се избави от всяка болест - дори от такава, която лекарите назовават неизлечима.
Като дете аз видях, че цялата природа в близост е здрава. Струваше ми се, че единствено аз в света съм болен и трагичен. Но когато започнах да чувствам своето единение с природата почувствах, че и в мен има парченце от здравето на природата. В организма си усетих освен болната част, към която бях свикнал, само че и хубавичко част на своето създание. И разбрах, че таман тя ще ми помогне да оздравя своята болна половина. Тогава не разбирах, че по подобен метод напипах изцеляващата мощ на природата вътре в себе си. След това започнах да уча целия опит на изцелението, насъбран от хората от най-древни времена до наши дни. Изпробвах върху себе си разнообразни рекомендации – та нали нямах какво да изгубвам – аз бях жертван. Правех всичко това, с цел да възстановя нарушените закони на природата в своя организъм. Моята система за излекуване не стана известна на хората внезапно. Реших се да я прогласявам едвам когато минаха доста години след избрания ми от лекарите период, две и нещо десетилетия след тази дата, когато аз, по мнението на лекарите, трябваше да умра. Моята система ме избави – значи, тя може да избави и други хора.
Много рано разбрах, че заболяванията не пораждат поотделно, като инцидентно нарушение на работата на даден орган. Една болест неизбежно влече след себе си друга и всяка болест е разследване на предходно заболяване, което на собствен ред провокира следващо… Всичко в организма на индивида е взаимосвързано. Остана ни да изясним по какъв начин точно всички органи, всички тъкани, всички кафези на организма са взаимосвързани една с друга. Къде е тази свързваща нишка, по която от орган на орган се предават или здраве или болест? Естествено основната свързваща мощ на организма е кръвоносната система. Един от изводите до който стигнах, е: здравето на индивида зависи от това по какъв начин циркулира кръвта по съдовете, от това до каква степен гладко протича тя, каква е скоростта и силата на нейното придвижване и от това до каква степен идеален е нейния състав.
Оздравяване с придвижване
Погледнете окръжаващата природа. Има ли в нея нещо неподвижно? Няма да намерите в нея нищо, което да е безусловно неподвижно. Планините? Скалите? Даже те не са неподвижни. И те се основават от природата от нищото и последователно разрушавайки се, се трансформират в нищо. И тук непрекъснато работят съзидателни и разрушителни сили – просто процесът е доста нескончаем във времето и за времето на един човешки живот рядко ни се отдава да следим промени на планините и скалите, придвижването присъстващо и в тях. Освен това по планините и реките текат реки и ручеи, там населяват животни, порастват дървета, трева, цветя. Всичко това не е неподвижно. Защото в природата непрекъснато се прави придвижване на сили, придвижване на витални сили.
Животът е придвижване, а придвижването е живот. Често един болен човек удостоверява думите – където няма придвижване няма и живот. Вкаменен имобилен гръбначен дирек. Напрегнати застинали мускули на шията и тила. Хладни безжизнени ръце и крайници, в които съвсем не циркулира кръв. Този човек си мисли, че заболяването му е пристигнала отнякъде и го е извадила от естествения ход на живота. Всъщност е противоположното. Човекът е нарушил един от основните закони на природата – законът за придвижването. Той самичък е изтръгнал себе си от движещата се и постоянно изменяща се природа. Обрекъл е себе си на устойчивост, а значи – на болест. Специалните извършения, които са ориентирани към това да накарат капилярите да се редуцират, а значи – да накарат кръвта да циркулира обикновено, е първата крачка към това да се изведе организма от пропастта на неподвижността, от бездната на заболяването. Да започнеш да се движиш значи да започнеш да оздравяваш.
Силата на вибрациите
В човешкия организъм нищо не е неподвижен – непрекъснато се редуцират мускулите, вълнообразни придвижвания правят тънките вътрешности, пулсират и се редуцират стените на кръвоносните съдове, бие сърцето, вибрират гласовите връзки. Протягайки напред ръка всеки човек ще може да се убеди, че няма опция да удържи ръката си в цялостна устойчивост колкото и да се старае да направи това. Ръката все едно прави едвам забележими колебателни придвижвания. В живия и здрав организъм непрекъснато пулсира и вибрира всяка клетка. Когато тази осцилация се приключи - настава гибелта.
Когато заболяването поражда като реакция на преустановяване на придвижването и умъртвяване на тъканите в някоя област от човешкото тяло, тя ни приканва да върнем силата на живота в засегнатите елементи на организма. Болестта е проявяване на изцеляващите сили на природата, които по този метод се пробват да възстановят нарушените закони в тялото. „ Върни силата и силата на това, което е станало неподвижно! “ – ето защо ни приказва заболяването.
Именно способността на капилярите да се редуцират, да обитават в придвижване и трептения им разрешава да реализират кръвоснабдяването на всички органи и тъкани. Това качество на капилярите кара кръвта да циркулира обикновено, подхранва органите и тъканите, и ги очиства. А всичко това значи здраве. Само застоялата вода загнива – течащата вода е постоянно чиста. Когато нашият организъм става сходен на извор с течаща, обикновено циркулираща, а не застояла кръв, се унищожават застоите, а дружно с тях и всевъзможни заболявания. А течливостта на кръвта зависи от положението на капилярите. Научавайки се да извършва елементарни извършения, каращи капилярите да вибрират, да се редуцират, да оживяват и работят обикновено, всеки човек ще може да си върне здравето без помощта на доктор, теляк, без хапчета и медицински процедури. Усилвайки естественото естествено свойство на организма – вибрацията, ние оказваме помощ на организма да се възвърне, очисти и оздравее.
Бягане на място
На мнозина е известна изцеляващата мощ на тичането. Но с цел да бъдем здрави не ни е нужно да бягаме по този начин, както го вършат спортистите. За здраве не са нужни несъразмерни натоварвания на мускулите и сърцето, и положение на изнемогване и отмалялост. На нас бягането ни е належащо като метод да върнем живителната осцилация на тялото и да предизвикваме капилярите да се редуцират – трудно е да си представим по-полезна методика за излекуване. Такова тичане, което не ни изморява ненужно, идеално сгрява организма до всяка негова клетка, от което продуктите на разпада интензивно се топят и извеждат през порите. А значи освен подтиква кръвообращението, само че очиства и кръвта! Бягането на място превъзходно отработва дишането, само че дружно с това не изисква и прекомерно интензивно и надълбоко дишане, заради което при тичане в концерн кръвта прелестно се обогатява с О2. За да е от изгода бягането, би трябвало да се знаят някои правила:
– тялото би трябвало да бъде изцяло отпуснато по този начин, че ръцете да се клатят като клончета, краката да са свободно сгънати в коленете и да не се напрягат;
– стъпалата би трябвало леко да се отделят от земята – не е нужно да се подвигат високо;
– трябва да се постараете целият организъм да вибрира леко и прелестно, и никога да не се получават груби разтърсвания – без напрежение и отмалялост.
С времето бягането на място ще става все по-лесно, само че сдържайте себе си – не правете внезапни и мощни придвижвания, оставайте в отпуснато, умерено положение, като напълно леко подскачате, едвам отделяйки стъпала от земята.
От: „ Оздравяване на съдовете и кръвта “, Кацудзо Ниши, изд. Паритет, 2010 година
Снимка: Katsuzo Nishi (1884-1959), aikidosangenkai.org
