Истинското слушане е знак на уважение към хората ♥ Джон Милтън ФОГ
За чуването като един от най-ценните житейски уроци, споделено от американския публицист, учител, съветник и наставник Джон Милтьн Фог, създател на книгата „ Най-великият анализатор на света “.
(„ The Earth Is Listening “, 1965, Vladimir Nesterov, The Institute Of Russian Realist Art)
Изслушването
Писано е, че първоначално беше словото. Проблемът е в това, че никой не е слушал. Аз имам вяра, че универсалната житейска цел, към която се стремят всички човешки същества, е да се научат да обичат и да бъдат обичани. Но с изключение на нея има и един различен житейски урок - слушането, - който ми се щеше да бях усвоил доста от дълго време, още овреме.
„ Слушай - ми споделяше моята учителка Каръл Макол (това е и заглавието на книгата й), - светът чака да бъде чут. “ Всичко, което би трябвало да сторите, е да прочетете списание или вестник или да пуснете тв приемника, с цел да научите по какъв начин хора, общества, компании и страни не слушат - и трагичната цена, която заплащат поради това.
Макар да придобиваме 85% от знанията си посредством слушане, учени са открили, че през три четвърти от времето ние сме разсеяни, заети с нещо друго или не можем да помним. Да, ние чуваме какво приказват хората, само че не ги слушаме. Не го вършим. Доказателства? Още данни от проучвания: Помним единствено към 20% от чутото. Защо? Защото макар че чуваме сред 125 и 250 думи в минута, през мисълта ни за тази минута минават сред 1 000 и 3 000 думи и до момента в който другите хора приказват, ние мислим ли, мислим... Ето какво написа Уилям Стринг-Фелоу в месечника „ Френдс Джърнъл “: „ Слушането е рядко събитие за човешките същества. Не можеш да чуеш думите на този, който ти приказва, в случай че си угрижен за външния си тип, по какъв начин да го впечатлиш или какво да му отвърнеш, когато спре да приказва. Или в случай че спориш дали казаното е правилно, подходящо или уместно. Тези неща имат своето място, само че единствено откакто сте се вслушали в думата сега, в който тя е произнесена. Слушането е първичен акт на обич, при който един човек отдава себе на думите, изречени от различен, като остава наличен и уязвим за тези думи. “
От науката знаем, че две неща не могат да се случат по едно и също време на едно и също място. Същото е и със слушането. Не можете да мислите и слушате; да четете и слушате; да мечтаете и да слушате; да пишете и слушате; да се съгласявате, да не се съгласявате, да спорите, да тълкувате, да се досещате, да репетирате, да замисляте, да планирате, да подготвяте в своя изгода или даже да слушате и да слушате. (Поднасям извинения на пола, който може да се оправя с доста задания по едно и също време.) Слушането изисква нашето цялостно и концентрирано внимание, ориентирано към говорещия. Истинското слушане е знак на почитание към хората. Същинското слушане даже може да им помогне да се излекуват.
От цитата на Стрингфелоу изключително оценявам думите: „ Слушането е първичен акт на обич... “ Те са доста значими и значими за мен, тъй като ме връщат към началото. Ако, както към този момент споделих и имам вяра, задачата на всяко човешко създание е да се научи да обича и да бъде обичано, тогава слушането ми дава просто - въпреки и не елементарно за асимилиране - и в действителност елегантно средство, с цел да извърши задачата на живота си.
Въпреки това броят на хората, които имат учебен опит в слушането, е по-малко от двама на всеки 100 души. Щеше ми се да се бях научил да чувам доста, доста от дълго време.
Избрано от: „ Животът - инструкции за приложимост “, Джо Витале, изд. „ Изток-Запад “, 2006 година
Картина: „ The Earth Is Listening “, 1965, Vladimir Nesterov, The Institute Of Russian Realist Art
