Бургас следва европейския път за отворена градска среда на пристанището си
За консолидираното на пристанищни територии би трябвало да приспособяваме модерния тренд от Барселона, Валенсия, Ливърпул, Антверпен, Ротердам, Амстердам и доста други по отношение на нашата реалност
- Г-н Балев, след като неотдавна разкрихте бъдещите проекти за развиване на пристанище БМФ Порт Бургас, бихте ли споделили и Вашата визия за взаимоотношението на града с Пристанище Бургас.
- Развитието на устойчивите градове е основано доста повече за настройките на обществеността, в сравнение с упоритостите на избрани политически кръгове и корпоративни ползи. Добрите обществени и корпоративни лидерски практики са от сериозно значение, с цел да могат градовете да се оправят със усложненията в подтекста на поставените от Европа амбициозни цели в региона на околната среда и климата – от въглеродна индиферентност до кръгова стопанска система, от по-чист въздух до по-чист превоз. Устойчивият град изисква съдействието сред обществения и частния бранш, което да бъде учредено на правилото за основаване на стойност и за двете страни в дълготраен проект, като тази стойност би трябвало да е обезпечена и предпазена.
В последните няколко години общинската администрация на град Бургас реализира извънредно доста в развиването на градската среда. Бяха признати и изпълнени стратегически цели свързани общо от устрема към по-висок витален стандарт на хората в общината и към стабилно развиване на територията. Сериозни старания бяха положени и към консолидираното на части от пристанищните територии към градската среда, заради непосредственото им разположение до централната градска част на град Бургас, каквато е практиката в редица европейски градове, като Барселона, Валенсия, Ливърпул, Антверпен, Ротердам, Амстердам и доста други. Посетил съм всеки от тези градове и мисля, че не бихме могли да измислим нещо ново в Бургас, а по-скоро би трябвало да приспособяваме модерния тренд за промяна към нашата реалност.
- Как може да се реализира тази последователност от огромните европейски градове, за която говорите?
- Тази наклонност несъмнено следва да продължи с оглед устойчивото развиване на града, и към към този момент обособената зона за публичен достъп „ Морска гара„ да се включат спомагателни площи с отпаднало предопределение, част от Пристанищен терминал Бургас Изток 1 – опериран от държавния оператор. Това е към този момент подхванатият експертен метод при създаването на Генерален проект за развиване на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 от страна на Държавно дружество „ Пристанищна инфраструктура “, който следва да бъде одобрен и признат след повече от 8-годишно разискване на функционалното зониране на терминала. За страдание, точно неналичието на Генерален проект на терминала през последното десетилетие блокира напълно развиването му и отварянето на града към пристанището, макар желанието на огромна част от жителите и гостите на град Бургас.
- Защо се бави Генералният проект?
- Основна причина за забавянето при приемането на Генералния проект беше повдигнатата дискусия по отношение на бъдещето на корабни места от № 6 до № 13 и тиловите им площи – част от Пристанищен терминал Бургас Изток 1, и следва ли те да останат с товарно предопределение, или да бъдат включени в бъдещата зона за публичен достъп.
- Разяснете повече за тази дискусия за нашите читатели и каква е Вашата визия за вярната употреба на тези корабни места, съгласно Генералния проект?
- Повече от двадесет години, поради градивната им некадърност да одобряват модерни товарни кораби, корабни места от № 6 до № 10 не се употребяват за претоварни действия. По тази причина запазването им като товарни кейови места е лишено от всякаква логичност и смисъл. От друга страна, корабни места № 11, № 12 и № 13 могат да продължат да се експлоатират като пристанищни мощности за обработка и депозиране на товари и отсега нататък. Именно тези три корабни места са единствените употребявани от държавния пристанищен оператор за обработка на товари и понастоящем.
С оглед на това изцяло оправдано екипът, който създава Генералния проект, е приел да резервира товарното предопределение на корабни места № 11, № 12 и № 13, като ги включи в зона за бъдещо развиване на пристанищни действия, дружно с корабни места № 9 и № 10. В плана на проекта е отредено корабни места № 6, № 7 и № 8 да бъдат включени в зоната за бъдещо развиване на социална активност (което значи, че няма да се употребяват за товарни дейности). Към момента наподобява, че постигнатото зонално и функционално систематизиране на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 се възприема единомислещо от всички заинтригувани страни, включително членовете на назначения от Министъра на превоза и Министъра на районното развиване и благоустройството народен експертен съвет. Каквото и финално решение да се вземе за разпределението на горепосочените корабни места, то няма да въздейства по никакъв метод на бъдещото развиване на терминалите, оперирани от „ БМФ ПОРТ БУРГАС “ АД.
.jpg )
Пристанищен Терминал Бургас Изток 1
- Каква е Вашата позиция по отношение на консолидираното на сектори от пристанищните зони в градската инфраструктура?
- Съвместно с държавните институции и в частност с поддръжката на Министерството на превоза и известията и напъните на Държавно дружество „ Пристанищна инфраструктура “, през 2014 година беше обособена зона за публичен достъп „ Морска гара “ - част от територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1, която се трансформира в самобитна емблема на град Бургас, културен център – с помощта на провежданите годишно фестивали с реализатори от целия свят и наложително място за посещаване за всички посетители на града.
Мисля, че с използването на смесен метод при адаптирането на обособени елементи от територията на този терминал към градската среда, се реализира прелестно взаимоотношение сред пристанищните и публичните действия.
Към момента наподобява, че зоналното и функционалното систематизиране на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 се възприема позитивно както от институциите, по този начин и от жителите и гостите на Бургас. И тук още веднъж ще подчертая, че това систематизиране не е от голяма важност, и не въздейства на нашата активност.
- Г-н Балев, след като неотдавна разкрихте бъдещите проекти за развиване на пристанище БМФ Порт Бургас, бихте ли споделили и Вашата визия за взаимоотношението на града с Пристанище Бургас.
- Развитието на устойчивите градове е основано доста повече за настройките на обществеността, в сравнение с упоритостите на избрани политически кръгове и корпоративни ползи. Добрите обществени и корпоративни лидерски практики са от сериозно значение, с цел да могат градовете да се оправят със усложненията в подтекста на поставените от Европа амбициозни цели в региона на околната среда и климата – от въглеродна индиферентност до кръгова стопанска система, от по-чист въздух до по-чист превоз. Устойчивият град изисква съдействието сред обществения и частния бранш, което да бъде учредено на правилото за основаване на стойност и за двете страни в дълготраен проект, като тази стойност би трябвало да е обезпечена и предпазена.
В последните няколко години общинската администрация на град Бургас реализира извънредно доста в развиването на градската среда. Бяха признати и изпълнени стратегически цели свързани общо от устрема към по-висок витален стандарт на хората в общината и към стабилно развиване на територията. Сериозни старания бяха положени и към консолидираното на части от пристанищните територии към градската среда, заради непосредственото им разположение до централната градска част на град Бургас, каквато е практиката в редица европейски градове, като Барселона, Валенсия, Ливърпул, Антверпен, Ротердам, Амстердам и доста други. Посетил съм всеки от тези градове и мисля, че не бихме могли да измислим нещо ново в Бургас, а по-скоро би трябвало да приспособяваме модерния тренд за промяна към нашата реалност.
- Как може да се реализира тази последователност от огромните европейски градове, за която говорите?
- Тази наклонност несъмнено следва да продължи с оглед устойчивото развиване на града, и към към този момент обособената зона за публичен достъп „ Морска гара„ да се включат спомагателни площи с отпаднало предопределение, част от Пристанищен терминал Бургас Изток 1 – опериран от държавния оператор. Това е към този момент подхванатият експертен метод при създаването на Генерален проект за развиване на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 от страна на Държавно дружество „ Пристанищна инфраструктура “, който следва да бъде одобрен и признат след повече от 8-годишно разискване на функционалното зониране на терминала. За страдание, точно неналичието на Генерален проект на терминала през последното десетилетие блокира напълно развиването му и отварянето на града към пристанището, макар желанието на огромна част от жителите и гостите на град Бургас.
- Защо се бави Генералният проект?
- Основна причина за забавянето при приемането на Генералния проект беше повдигнатата дискусия по отношение на бъдещето на корабни места от № 6 до № 13 и тиловите им площи – част от Пристанищен терминал Бургас Изток 1, и следва ли те да останат с товарно предопределение, или да бъдат включени в бъдещата зона за публичен достъп.
- Разяснете повече за тази дискусия за нашите читатели и каква е Вашата визия за вярната употреба на тези корабни места, съгласно Генералния проект?
- Повече от двадесет години, поради градивната им некадърност да одобряват модерни товарни кораби, корабни места от № 6 до № 10 не се употребяват за претоварни действия. По тази причина запазването им като товарни кейови места е лишено от всякаква логичност и смисъл. От друга страна, корабни места № 11, № 12 и № 13 могат да продължат да се експлоатират като пристанищни мощности за обработка и депозиране на товари и отсега нататък. Именно тези три корабни места са единствените употребявани от държавния пристанищен оператор за обработка на товари и понастоящем.
С оглед на това изцяло оправдано екипът, който създава Генералния проект, е приел да резервира товарното предопределение на корабни места № 11, № 12 и № 13, като ги включи в зона за бъдещо развиване на пристанищни действия, дружно с корабни места № 9 и № 10. В плана на проекта е отредено корабни места № 6, № 7 и № 8 да бъдат включени в зоната за бъдещо развиване на социална активност (което значи, че няма да се употребяват за товарни дейности). Към момента наподобява, че постигнатото зонално и функционално систематизиране на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 се възприема единомислещо от всички заинтригувани страни, включително членовете на назначения от Министъра на превоза и Министъра на районното развиване и благоустройството народен експертен съвет. Каквото и финално решение да се вземе за разпределението на горепосочените корабни места, то няма да въздейства по никакъв метод на бъдещото развиване на терминалите, оперирани от „ БМФ ПОРТ БУРГАС “ АД.
Пристанищен Терминал Бургас Изток 1 - Каква е Вашата позиция по отношение на консолидираното на сектори от пристанищните зони в градската инфраструктура?
- Съвместно с държавните институции и в частност с поддръжката на Министерството на превоза и известията и напъните на Държавно дружество „ Пристанищна инфраструктура “, през 2014 година беше обособена зона за публичен достъп „ Морска гара “ - част от територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1, която се трансформира в самобитна емблема на град Бургас, културен център – с помощта на провежданите годишно фестивали с реализатори от целия свят и наложително място за посещаване за всички посетители на града.
Мисля, че с използването на смесен метод при адаптирането на обособени елементи от територията на този терминал към градската среда, се реализира прелестно взаимоотношение сред пристанищните и публичните действия.
Към момента наподобява, че зоналното и функционалното систематизиране на територията на Пристанищен терминал Бургас Изток 1 се възприема позитивно както от институциите, по този начин и от жителите и гостите на Бургас. И тук още веднъж ще подчертая, че това систематизиране не е от голяма важност, и не въздейства на нашата активност.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ