Планът на Германия за отказ от руски газ е неизпълним
За Германия ще бъде доста мъчно да реализира задачата за понижаване на зависимостта от съветския газ до 10% за две години. Тази оценка даде интернационалната рейтингова организация “Мудис ”. Все отново има един метод, по който Берлин може да реализира проектите си - само че надали ще се хареса на германците.
Международната рейтингова организация “Мудис” оцени възможностите на Германия да понижи зависимостта си от газ от Русия до 10% до 2024 година Според специалисти е доста мъчно да се реализира тази цел.
Германия понижи зависимостта си от съветски газ от 60% през 2020 година на 35% доникъде на април 2022 година Но с цел да доближи тази цифра 10%, е належащо да се заменят към 42 милиарда кубически метра газ, а това няма да е елементарно, отбелязва организацията. А Италия, както предвижда организацията, ще може да се откаже от съветския газ към 2025 година с помощта на ВПГ-терминали и тръбопроводи от Северна Африка.
За всички европейски страни по-нататъшното понижаване на доставките на газ от Русия ще сътвори както бюджетни, по този начин и стопански проблеми, както и ще усили задълженията на двете страни - Германия и Италия. Защо проектът на Германия за понижаване на зависимостта от съветски газ надали ще проработи, до момента в който ситуацията на Италия е доста по-добро в това отношение?
За да се откажат от съветския газ, той би трябвало да бъде сменен с други енергийни източници. И за това, първо, Германия има намерение да размени газа на “Газпром” с норвежки газ. Второ, с полутечен природен газ. И двата пътя обаче са извънредно трънливи.
Производството в Норвегия е в застой и даже спад. Норвегия просто няма спомагателен газ.Освен това Германия може да загуби към 7 милиарда кубически метра норвежки газ поради Полша, сподели Игор Юшков, специалист от Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Тази есен поляците имат намерение да пуснат газопровода “Балтийска тръба” за доставки на норвежки газ. Досега Варшава е съумяла да се споразумее с Норвегия за доставка единствено на 3 милиарда кубически метра по водопровод. Но ѝ трябват 10 милиарда кубически метра, тъй като тази страна отхвърля съветския газ. Ако Полша се съгласи на доставката на още 7 милиарда кубически метра норвежки газ, тогава тези количества ще бъдат взети от немските консуматори, изяснява специалистът.
Що се отнася до ВПГ, Германия просто няма работещи терминали за приемане, а построяването им лишава време и пари. Германия възнамерява да достави два плаващи ВПГ терминала до края на тази година. Но датите се изместват към първата половина на 2023 година
„ Във всеки случай плаващите терминали могат да одобряват не повече от 5 милиарда кубически метра годишно. Следователно те, несъмнено, няма да разрешат да се понижи зависимостта на Германия от съветския газ до нужната степен “, споделя Юшков.
Освен това изместването на времето за монтирането им от края на тази година до 2023 година е неприятен знак. „ Плаващите ВПГ-терминали липсват, тъй като търсенето им в Европа набъбна. Германците не могат да принудят фирмите си да наемат или закупят такива терминали. Има проблеми със сключването на контракти за доставка на ВПГ. В последна сметка е належащо освен да се сложи терминал, само че и да се подсигурява, че там идва и газ “, споделя специалист от Националния фонд за енергийна сигурност.
Освен това Германия възнамерява да построи стационарен ВПГ-терминал към 2024 година, който може да получава до 10 милиарда кубически метра газ годишно. Но отново, даже да се намерят пари и да се построи този терминал, остава въпросът с какво да се изпълни.
„ Последният потенциал за втечняване на газ беше пуснат в употреба при започване на 2022 година в Съединени американски щати. И никой различен не възнамерява да пусне в употреба нови огромни фабрики за ВПГ до 2025 година Само съветският “Арктик ВПГ-2” дава обещание да стартира работа през 2023 година Но Германия надали ще желае да купува съветски ВПГ “, отбелязва Игор Юшков.
Известно е, че договарянията сред Германия и Катар за доставка на ВПГ не са сполучливи. „ Катар искаше дълготраен контракт за 10-15 години и гаранция за високи цени, с цел да има вероятности за дълготрайно съдействие. Катар се пробва да извлече максимума от обстановката. И всички останали снабдители ще създадат безусловно същото, като Норвегия, Австралия, Съединени американски щати, т.е. ще се опитат да подпишат дълготрайни контракти. Защото ВПГ не е задоволителен. Това е проблем за новите евентуални купувачи, какъвто Германия желае да стане “, споделя специалистът.
Третият метод, който може да помогне на Германия да реализира проектите си, е развиването на възобновимата сила. Това е остаряла история за Германия, за която там приказват от дълго време. „ Но в случай че по-рано те имаха намерение да се откажат от всички изкопаеми енергийни източници до 2030 година, в този момент приказваме за занемаряване на енергийните запаси не по тип, а по генезис, т.е. от всички съветски енергийни запаси “, отбелязва източникът.
Следователно Германия евентуално ще резервира последните настоящи атомни централи на своя територия и ще удължи живота им до 2025 година, вместо да затваря. Възможно е отношението към производството на въглища да бъде преразгледано, целевите параметри за отвод от произвеждане на електрическа енергия с тяхна помощ да бъдат понижени, не изключва специалистът.
„ Всичко това допуска, че Германия няма да може коренно да се откаже от съветския газ до 2024 година единствено за сметка на други снабдители. За да извършите това, ще би трябвало да прибегне до доста понижаване на потреблението на газ като такова. И ще бъде допустимо да се понижи потреблението на газ в Германия, единствено в случай че тя изостави цели браншове на стопанската система, част от своята промишленост и умишлено премине към икономическа застоялост. Ако германците желаят да запазят икономическата интензивност на страната, ще им би трябвало съветски газ”, изяснява Игор Юшков.
В това отношение Италия в действителност наподобява по-добре от Германия. Тя има, с изключение на Русия, два непрекъснати доставчика на тръбопроводен газ - Алжир и Азербайджан. Тези страни дават обещание постоянни доставки. На Германия, с отдръпването на Русия, ѝ остава единствено Норвегия. Освен това Италия, за разлика от Германия, към този момент има ВПГ терминали и контракти за доставка на ВПГ. И най-после, мащабът на промишлеността в Италия е по-малък, в сравнение с в Германия, което значи, че италианците се нуждаят от по-малко газ като цяло.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Международната рейтингова организация “Мудис” оцени възможностите на Германия да понижи зависимостта си от газ от Русия до 10% до 2024 година Според специалисти е доста мъчно да се реализира тази цел.
Германия понижи зависимостта си от съветски газ от 60% през 2020 година на 35% доникъде на април 2022 година Но с цел да доближи тази цифра 10%, е належащо да се заменят към 42 милиарда кубически метра газ, а това няма да е елементарно, отбелязва организацията. А Италия, както предвижда организацията, ще може да се откаже от съветския газ към 2025 година с помощта на ВПГ-терминали и тръбопроводи от Северна Африка.
За всички европейски страни по-нататъшното понижаване на доставките на газ от Русия ще сътвори както бюджетни, по този начин и стопански проблеми, както и ще усили задълженията на двете страни - Германия и Италия. Защо проектът на Германия за понижаване на зависимостта от съветски газ надали ще проработи, до момента в който ситуацията на Италия е доста по-добро в това отношение?
За да се откажат от съветския газ, той би трябвало да бъде сменен с други енергийни източници. И за това, първо, Германия има намерение да размени газа на “Газпром” с норвежки газ. Второ, с полутечен природен газ. И двата пътя обаче са извънредно трънливи.
Производството в Норвегия е в застой и даже спад. Норвегия просто няма спомагателен газ.Освен това Германия може да загуби към 7 милиарда кубически метра норвежки газ поради Полша, сподели Игор Юшков, специалист от Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Тази есен поляците имат намерение да пуснат газопровода “Балтийска тръба” за доставки на норвежки газ. Досега Варшава е съумяла да се споразумее с Норвегия за доставка единствено на 3 милиарда кубически метра по водопровод. Но ѝ трябват 10 милиарда кубически метра, тъй като тази страна отхвърля съветския газ. Ако Полша се съгласи на доставката на още 7 милиарда кубически метра норвежки газ, тогава тези количества ще бъдат взети от немските консуматори, изяснява специалистът.
Що се отнася до ВПГ, Германия просто няма работещи терминали за приемане, а построяването им лишава време и пари. Германия възнамерява да достави два плаващи ВПГ терминала до края на тази година. Но датите се изместват към първата половина на 2023 година
„ Във всеки случай плаващите терминали могат да одобряват не повече от 5 милиарда кубически метра годишно. Следователно те, несъмнено, няма да разрешат да се понижи зависимостта на Германия от съветския газ до нужната степен “, споделя Юшков.
Освен това изместването на времето за монтирането им от края на тази година до 2023 година е неприятен знак. „ Плаващите ВПГ-терминали липсват, тъй като търсенето им в Европа набъбна. Германците не могат да принудят фирмите си да наемат или закупят такива терминали. Има проблеми със сключването на контракти за доставка на ВПГ. В последна сметка е належащо освен да се сложи терминал, само че и да се подсигурява, че там идва и газ “, споделя специалист от Националния фонд за енергийна сигурност.
Освен това Германия възнамерява да построи стационарен ВПГ-терминал към 2024 година, който може да получава до 10 милиарда кубически метра газ годишно. Но отново, даже да се намерят пари и да се построи този терминал, остава въпросът с какво да се изпълни.
„ Последният потенциал за втечняване на газ беше пуснат в употреба при започване на 2022 година в Съединени американски щати. И никой различен не възнамерява да пусне в употреба нови огромни фабрики за ВПГ до 2025 година Само съветският “Арктик ВПГ-2” дава обещание да стартира работа през 2023 година Но Германия надали ще желае да купува съветски ВПГ “, отбелязва Игор Юшков.
Известно е, че договарянията сред Германия и Катар за доставка на ВПГ не са сполучливи. „ Катар искаше дълготраен контракт за 10-15 години и гаранция за високи цени, с цел да има вероятности за дълготрайно съдействие. Катар се пробва да извлече максимума от обстановката. И всички останали снабдители ще създадат безусловно същото, като Норвегия, Австралия, Съединени американски щати, т.е. ще се опитат да подпишат дълготрайни контракти. Защото ВПГ не е задоволителен. Това е проблем за новите евентуални купувачи, какъвто Германия желае да стане “, споделя специалистът.
Третият метод, който може да помогне на Германия да реализира проектите си, е развиването на възобновимата сила. Това е остаряла история за Германия, за която там приказват от дълго време. „ Но в случай че по-рано те имаха намерение да се откажат от всички изкопаеми енергийни източници до 2030 година, в този момент приказваме за занемаряване на енергийните запаси не по тип, а по генезис, т.е. от всички съветски енергийни запаси “, отбелязва източникът.
Следователно Германия евентуално ще резервира последните настоящи атомни централи на своя територия и ще удължи живота им до 2025 година, вместо да затваря. Възможно е отношението към производството на въглища да бъде преразгледано, целевите параметри за отвод от произвеждане на електрическа енергия с тяхна помощ да бъдат понижени, не изключва специалистът.
„ Всичко това допуска, че Германия няма да може коренно да се откаже от съветския газ до 2024 година единствено за сметка на други снабдители. За да извършите това, ще би трябвало да прибегне до доста понижаване на потреблението на газ като такова. И ще бъде допустимо да се понижи потреблението на газ в Германия, единствено в случай че тя изостави цели браншове на стопанската система, част от своята промишленост и умишлено премине към икономическа застоялост. Ако германците желаят да запазят икономическата интензивност на страната, ще им би трябвало съветски газ”, изяснява Игор Юшков.
В това отношение Италия в действителност наподобява по-добре от Германия. Тя има, с изключение на Русия, два непрекъснати доставчика на тръбопроводен газ - Алжир и Азербайджан. Тези страни дават обещание постоянни доставки. На Германия, с отдръпването на Русия, ѝ остава единствено Норвегия. Освен това Италия, за разлика от Германия, към този момент има ВПГ терминали и контракти за доставка на ВПГ. И най-после, мащабът на промишлеността в Италия е по-малък, в сравнение с в Германия, което значи, че италианците се нуждаят от по-малко газ като цяло.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ