Как французите се отучиха да работят
За французите качеството на живота е по-важно от кариерата, тъй като заплатите са неприятни, атмосферата във компаниите - непоносима, а обществените грижи - превъзходни. Затова доста от тях напряко се отучиха да работят, написа " Дойче веле ".
Водопроводчик да си в днешна Франция: идваш, когато решиш, само че си постоянно добре пристигнал. Работиш самичък, по опция на черно, а работа - колкото щеш. Малко силикон тук и там и хоп - сметката е подготвена. Тази специалност отразява като в огледало неуместните резултати от френското трудово право, написа в обширна обява немският " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ). Неслучайно французите се майтапят, че водопроводчикът си има кокошка, която му снася " златни яйца ".
Истински призрачен сън за работодателите
Проблемът обаче е в това, че никой във Франция към този момент не желае да бъде водопроводчик, нито зидар, готвач, келнер, лозар или водач на рейс. Медицинските сестри постоянно остават в специалността единствено по 3-4 години, а като учители нерядко работят хора, които въобще не са учили за това.
Стотици хиляди работни места остават вакантни. През първото тримесечие на 2022 година общо 523 хиляди чиновници са напуснали работа. Вестник " Фигаро " писа, че обстановката е " същински призрачен сън за работодателите ". Подобна обстановка Франция претърпя за последно по време на еуфорията, предшествала финансовата рецесия от 2008 година.
" За французите качеството на живота стана по-важно от кариерата ", установяват социолозите. Подобен всеобщ феномен въобще не съществува в страни като Германия или Англия. Във Франция той си има име - la grande démission - огромното овакантяване (на работа). То се записва от статистиката, а специалистите се пробват да го обяснят. Един психоаналитик го назова " откъсването на елементарните хора ".
Икономистите пък се пробват да успокоят бизнеса с аргумента, че три % напускащи работа годишно не са доста и че това прави трудовия пазар още по-атрактивен. Освен това 80 на 100 от отказалите се от работа се връщат още веднъж към някаква трудова претовареност в границите на 6 месеца. А идната криза щяла да се погрижи за нормализирането на трудовите взаимоотношения, настояват още икономистите.
Трудовото право е спирачка
Но това може да си остане единствено благопожелание. Защото отчуждаването на французите от работата е развой, който върви от десетилетия, напомня по-нататък ФАЦ. Френското трудово право е необикновено обемно. Само хартията, върху която е изписано, тежи кг и половина. Това право познава един-единствен метод за преустановяване на трудовите взаимоотношения - rupture conventionelle, а на процедура това значи " по взаимно единодушие " и работи напълно в интерес на служащия или служителя.
При овакантяване се поставя и парично обезщетение - настрана от парите за безработица. През 2021 година общо 454 хиляди французи са се възползвали от това свое право. Уволненията излизат на работодателя още по-скъпо, по тази причина нормално те ги оформят писмено като " по взаимно единодушие ". А левицата с борбен дух се опълчва на всяка промяна на трудовото и пенсионно законодателство.
Има и друго, което кара хората да странят от трудовия живот - атмосферата във компаниите и предприятията се прави оценка от тях като пагубна. Съществуват анахронични структури със строга подчиненост, в които и най-дребни началници се държат като същински робовладелци и мачовци. А пандемията от коронавирус сподели на французите, че животът може да си тече и без да се работи - хората си стояха у дома, никой не умря от апетит, а тв приемниците непрекъснато посочваха развлекателни стратегии.
Заслужава ли си да работиш
Сред доста хора е публикувано недоверието към институциите, а младите нямат упоритостта да дават от себе си най-много на работното място. В страната има 3 милиона младежи, които нито учат специалност, нито си търсят работа. Пък и защо ли? Нима си заслужава, питат се доста от тях.
" Франция е парализирана ", установи френският историк Жак Жулиар в месечното си есе за положението на нацията. За него немската сентенция " благополучен като Бог във Франция " е станала също толкоз нарицателно разбиране, каквото са да вземем за пример държавните рецесии в Италия. Психоаналитикът и публицист Мишел Шнайдер пък твърди, че добре развитата обществена страна инфантилизира жителите си. " Франция се трансформира в увеселителен парк и ваканционен парадайс ", показва той.
Водопроводчик да си в днешна Франция: идваш, когато решиш, само че си постоянно добре пристигнал. Работиш самичък, по опция на черно, а работа - колкото щеш. Малко силикон тук и там и хоп - сметката е подготвена. Тази специалност отразява като в огледало неуместните резултати от френското трудово право, написа в обширна обява немският " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ). Неслучайно французите се майтапят, че водопроводчикът си има кокошка, която му снася " златни яйца ".
Истински призрачен сън за работодателите
Проблемът обаче е в това, че никой във Франция към този момент не желае да бъде водопроводчик, нито зидар, готвач, келнер, лозар или водач на рейс. Медицинските сестри постоянно остават в специалността единствено по 3-4 години, а като учители нерядко работят хора, които въобще не са учили за това.
Стотици хиляди работни места остават вакантни. През първото тримесечие на 2022 година общо 523 хиляди чиновници са напуснали работа. Вестник " Фигаро " писа, че обстановката е " същински призрачен сън за работодателите ". Подобна обстановка Франция претърпя за последно по време на еуфорията, предшествала финансовата рецесия от 2008 година.
" За французите качеството на живота стана по-важно от кариерата ", установяват социолозите. Подобен всеобщ феномен въобще не съществува в страни като Германия или Англия. Във Франция той си има име - la grande démission - огромното овакантяване (на работа). То се записва от статистиката, а специалистите се пробват да го обяснят. Един психоаналитик го назова " откъсването на елементарните хора ".
Икономистите пък се пробват да успокоят бизнеса с аргумента, че три % напускащи работа годишно не са доста и че това прави трудовия пазар още по-атрактивен. Освен това 80 на 100 от отказалите се от работа се връщат още веднъж към някаква трудова претовареност в границите на 6 месеца. А идната криза щяла да се погрижи за нормализирането на трудовите взаимоотношения, настояват още икономистите.
Трудовото право е спирачка
Но това може да си остане единствено благопожелание. Защото отчуждаването на французите от работата е развой, който върви от десетилетия, напомня по-нататък ФАЦ. Френското трудово право е необикновено обемно. Само хартията, върху която е изписано, тежи кг и половина. Това право познава един-единствен метод за преустановяване на трудовите взаимоотношения - rupture conventionelle, а на процедура това значи " по взаимно единодушие " и работи напълно в интерес на служащия или служителя.
При овакантяване се поставя и парично обезщетение - настрана от парите за безработица. През 2021 година общо 454 хиляди французи са се възползвали от това свое право. Уволненията излизат на работодателя още по-скъпо, по тази причина нормално те ги оформят писмено като " по взаимно единодушие ". А левицата с борбен дух се опълчва на всяка промяна на трудовото и пенсионно законодателство.
Има и друго, което кара хората да странят от трудовия живот - атмосферата във компаниите и предприятията се прави оценка от тях като пагубна. Съществуват анахронични структури със строга подчиненост, в които и най-дребни началници се държат като същински робовладелци и мачовци. А пандемията от коронавирус сподели на французите, че животът може да си тече и без да се работи - хората си стояха у дома, никой не умря от апетит, а тв приемниците непрекъснато посочваха развлекателни стратегии.
Заслужава ли си да работиш
Сред доста хора е публикувано недоверието към институциите, а младите нямат упоритостта да дават от себе си най-много на работното място. В страната има 3 милиона младежи, които нито учат специалност, нито си търсят работа. Пък и защо ли? Нима си заслужава, питат се доста от тях.
" Франция е парализирана ", установи френският историк Жак Жулиар в месечното си есе за положението на нацията. За него немската сентенция " благополучен като Бог във Франция " е станала също толкоз нарицателно разбиране, каквото са да вземем за пример държавните рецесии в Италия. Психоаналитикът и публицист Мишел Шнайдер пък твърди, че добре развитата обществена страна инфантилизира жителите си. " Франция се трансформира в увеселителен парк и ваканционен парадайс ", показва той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ