Земята има нужда да бъде обичана ♥ Карл СЕЙГЪН
За единствения нежен дом, който човечеството населява и за който би трябвало да се грижим - с признателност и обич. Назаем от Повелителя на Космоса Карл Сейгън.
Космосът бе открит едвам през вчерашния ден. В продължение на милиони години на всички е било ясно, че няма друго място с изключение на Земята. И тогава - през последните 10 % от съществуването на нашия тип, сега сред Аристарх и нашата лична ера - с отвращение сме открили, че не сме център и съществена цел на вселената, а вместо това живеем на един дребен и нежен свят, загубен в безкрая на вечността, който се носи през големия галактически океан, пъстър със 100 милиарда галактики и един милиард билиона звезди. Храбро докоснахме водата и открихме, че океанът ни харесва, че той резонира с нашата природа. Нещо вътре в нас разпозна Космоса като наш дом. Направени сме от звезден прахуляк. Нашите генезис и еволюция са свързани с далечни галактически събития. Изследването на Космоса е пътешестване към самите нас.
Както са знаели античните основатели на легенди, хората са деца както на земята, по този начин и на небето. По време на своя престой на тази планета сме натрупали рисков постепенен багаж, наследствени пристрастености към експанзия и ритуалност, към послушание пред водача и неприязън към чужденците. Те слагат под въпрос нашето оцеляване. Но също по този начин сме придобили и състрадание към другите, любов към децата ни и към децата на нашите деца, предпочитание да се поучим от историята, както и огромен, извисен и буен разсъдък - очевидно това са сечивата на нашето бъдещо оцеляване и благоденствие. Остава неразбираемо кои аспекти на нашата природа ще надделеят, изключително когато всички наши видения, нашето схващане и вероятностите ни са свързани извънредно със Земята. Или - което е още по-лошо - само с една дребна част от нея.
Има светове, на които в никакъв случай не е имало живот. Други са били разрушени и изпепелени от галактически произшествия. Ние сме извадили шанс: живи сме; могъщи сме; добруването на нашия тип и нашата цивилизация зависи единствено от нас. Ако ние не приказваме от името на Земята, кой тогава? Ако самите ние не се посветим на своето лично оцеляване, кой ще го направи?
Нашата красива синя планета, Земята, е единственият дом, който познаваме. Венера е прекомерно гореща. Марс е прекомерно леден. Земята обаче е тъкмо такава, каквато би трябвало - рай за хората. В последна сметка тук сме се развили. Възможно е обаче познатият ни климат да се окаже неустойчив. Предизвикваме съществени и спорни обърквания на бедната си планета. Има ли действителна заплаха да тласнем околната среда на Земята към планетния пъкъл на Венера или към световната ледникова ера на Марс? Простият отговор е, че никой не знае. Изучаването на световния климат и сравнението на Земята с други светове са научни дисциплини, които едвам в този момент стартират да се развиват. Те получават слаба и нередовна финансова поддръжка. В своето неведение продължаваме да бутаме и дърпаме, да замърсяваме атмосферата и да оголваме сушата - нехаещи за обстоятелството, че дълготрайните последици са прекомерно непредвидими.
Преди няколко милиона години, когато човешките същества за първи път са се зародили на Земята, тя към този момент е била свят на междинна възраст, на 4,6 милиарда години от злополуките и бурите на своята младост. Сега обаче ние, хората, се явяваме нов и може би съдбоносен фактор. Нашият разсъдък и нашите технологии са ни дали властта да променяме климата. Как ще използваме тази власт? Дали ще продължим да толерираме неграмотността и самодоволството си по въпроси, които засягат цялото човешко семейство? Дали ще сложим краткосрочните преимущества над добруването на Земята? Или ще стартираме да мислим в по-дългосрочен проект, със угриженост за нашите деца и внуци? Дали ще разберем и защитим комплицираните системи, които поддържат живота на нашата планета? Земята е един дребен и нежен свят. Тя има потребност да бъде обичана.
Преди няколко милиона години не е имало хора. Кой ще крачи по земята след още няколко милиона години? През цялата история на планетата, през всичките тези 4,6 милиарда години съвсем нищо не я е напуснало. Сега обаче дребни безпилотни проучвателен апарати от Земята се придвижват, проблясвайки елегантно, през Слънчевата система. Направили сме предварителни изследвания на двайсет свята, измежду които са и всички забележими с просто око планети - всички скитащи нощни светлини, които са тласнали предците ни към прозрения и възторг. И в случай че оцелеем, нашата ера ще се популяризира с две неща: че в този миг на софтуерно съзряване сме съумели да избегнем самоунищожението и тъй като това е времето, в което сме почнали своето пътешестване към звездите.
Избрано от: „ Космос “, Карл Сейгън, ИК Бард
Снимка: Carl Sagan Institute
