Ердоган срещу Кълъчдароглу. Ще има ли Турция нов президент за пръв път от 20 години
За две десетилетия Реджеп Тайип Ердоган отдалечи Турция от концепциите на Мустафа Кемал Ататюрк. Сега опозицията дава обещание да промени курса на ръководство. Какво може да се промени след изборите на 14 май?
В неделя следва най-трудното предизвикателство в политическата кариера на турския президент Реджеп Тайип Ердоган . Той ще се изправи против обединената съпротива от шест партии отпред с Кемал Кълъчдароглу , която съгласно социологически изследвания има огромен късмет да постави завършек на двете му десетилетия на власт.
Президентският и парламентарният избор са планувани за 14 май, а възможният втори тур ще бъде две седмици по-късно.
На тях ще се реши освен кой ще управлява Турция, само че и по какъв начин ще бъде ръководена, накъде ще се насочи стопанската система ѝ и по какъв начин ще се образува външната ѝ политика.
Какъв е залогът за Турция
Откакто Мустафа Кемал Ататюрк основава модерната турска република преди век, Ердоган е най-влиятелният и най-дълго управлявал водач в страната. Той и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развиването (AK Parti) се отдалечиха от светските хрумвания на Ататюрк през последните две десетилетия.
Настоящият водач централизира властта към президентството, основано в замък с 1000 стаи в покрайнините на Анкара. То дефинира политиката на Турция в региона на стопанската система, сигурността, вътрешните и външните работи.
Критиците на Ердоган настояват, че държавното управление му е заглушило инакомислието, не зачита човешките права и е превзело правосъдната система. Представители на властта отхвърлят това и настояват, че тя е защитила жителите от закани за сигурността, измежду които опита за прелом през 2016 година
Според икономисти позициите на Ердоган във връзка с стопанската система са задълбочили инфлацията. Те споделят, че апелите му за ниски лихвени проценти са довели до внезапно повишаване на инфлацията до 85% през предходната година - най-високото равнище от 24 години насам, а лирата се е сринала до една десета от цената си по отношение на $ през последното десетилетие.
Какъв е залогът за света
От началото на ръководството на Ердоган Турция извърши военни дейности в Близкия изток и отвън него, като направи четири нахлувания в Сирия, организира атака против кюрдските бойци в Ирак и изпрати военна поддръжка на Либия и Азербайджан.
Страната мина и през редица дипломатически конфликти с районните сили Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Израел. Ердоган също по този начин утежни връзките на Турция със прилежаща Гърция и Кипър поради разногласия за морските граници в Източното Средиземноморие.
Анкара изостри и връзките си с Вашингтон, като купи съветски средства за противовъздушна защита, което провокира наказания от страна на Съединени американски щати. Близостта на Ердоган с съветския президент Владимир Путин накара неговите критици да слагат под въпрос уговорката на Турция към НАТО. Възраженията на Анкара против молбите за участие в отбранителния съюз на Швеция и Финландия също покачиха напрежението.
От друга страна Турция посредничи при сключването на договорка за експорт на украинско зърно - част от напъните на Ердоган да изиграе роля на посредник във войната.
Не е ясно какво въздействие ще има неговият възможен правоприемник на международната сцена.
Какво дава обещание опозицията
Двете съществени опозиционни партии, светската Републиканска национална партия (CHP) и дясноцентристката националистическа " Партия на положителното " (IYI), се съюзиха с четири по-малки партии в границите на обединяване, което желае да промени доста от политиките на Ердоган.
Основната смяна, към която се стреми то, е да се възвърне парламентарната република и да се отслаби ролята на президента във властта. Опозицията дава обещание също да възвърне независимостта на централната банка и да промени икономическите политики на Ердоган.
Опозиционният блок цели и да усъвършенства връзките на Анкара със западните съдружници, в това число със Съединени американски щати. Той желае и да върне Турция в програмата за изтребители F-35 , от която тя беше блокирана, откакто купи съветски противоракетни системи.
Според анализатори политиките, обещани от опозицията, може да подтикват задграничните вложения.
Опозицията желае също да върне в Сирия част от бежанците, които Турция одобри по време на ръководството на Ердоган. Става дума за над 3,6 млн. сирийски бежанци , които стават все по-нежелани в миг на стопански компликации в Турция. Обединението обаче не е предложило метод, по който връщането може да стане по безвреден метод.
Какви са възможностите на Кълъчдароглу
Последните социологически изследвания демонстрират, че Кълъчдароглу изпреварва Ердоган, чиято известност беше наранена от повишаването на живота, породено от инфлацията. Според анализатори обединяването на опозицията и излъчването на един общ претендент е нараснало възможностите ѝ.
Въпреки това Ердоган към момента има мощна поддръжка и има огромна възможност президентската конкуренция да стигне до втори тур сред него и Кълъчдароглу. Първите социологически изследвания посочваха, че актуалният президент ще резервира поддръжката си на изборите макар рецензиите от опозицията.
Един от главните фактори, които ще повлияят на резултатите, е това какъв брой поддръжка ще завоюва опозицията измежду кюрдските гласоподаватели, които съставляват 15% от гласоподавателите.
Кюрдската партия Демократична партия на народите (ДПН) изрази поддръжка за Кълъчдароглу. ДПН се опълчва остро на Ердоган поради репресиите против нейни членове през последните години.
Друг главен въпрос е по какъв начин ще повлияе на резултата реакцията след тежките трусове при започване на февруари, които доведоха до гибелта на над 50 000 души в Турция и Сирия.
Пострадали от случая, както и опозицията, упрекнаха властта, че е реагирала постепенно, както и че е позволила некачествени градежи на жилищни здания, които са довели до повече жертви.
В неделя следва най-трудното предизвикателство в политическата кариера на турския президент Реджеп Тайип Ердоган . Той ще се изправи против обединената съпротива от шест партии отпред с Кемал Кълъчдароглу , която съгласно социологически изследвания има огромен късмет да постави завършек на двете му десетилетия на власт.
Президентският и парламентарният избор са планувани за 14 май, а възможният втори тур ще бъде две седмици по-късно.
На тях ще се реши освен кой ще управлява Турция, само че и по какъв начин ще бъде ръководена, накъде ще се насочи стопанската система ѝ и по какъв начин ще се образува външната ѝ политика.
Какъв е залогът за Турция
Откакто Мустафа Кемал Ататюрк основава модерната турска република преди век, Ердоган е най-влиятелният и най-дълго управлявал водач в страната. Той и неговата ислямистка Партия на справедливостта и развиването (AK Parti) се отдалечиха от светските хрумвания на Ататюрк през последните две десетилетия.
Настоящият водач централизира властта към президентството, основано в замък с 1000 стаи в покрайнините на Анкара. То дефинира политиката на Турция в региона на стопанската система, сигурността, вътрешните и външните работи.
Критиците на Ердоган настояват, че държавното управление му е заглушило инакомислието, не зачита човешките права и е превзело правосъдната система. Представители на властта отхвърлят това и настояват, че тя е защитила жителите от закани за сигурността, измежду които опита за прелом през 2016 година
Според икономисти позициите на Ердоган във връзка с стопанската система са задълбочили инфлацията. Те споделят, че апелите му за ниски лихвени проценти са довели до внезапно повишаване на инфлацията до 85% през предходната година - най-високото равнище от 24 години насам, а лирата се е сринала до една десета от цената си по отношение на $ през последното десетилетие.
Какъв е залогът за света
От началото на ръководството на Ердоган Турция извърши военни дейности в Близкия изток и отвън него, като направи четири нахлувания в Сирия, организира атака против кюрдските бойци в Ирак и изпрати военна поддръжка на Либия и Азербайджан.
Страната мина и през редица дипломатически конфликти с районните сили Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Израел. Ердоган също по този начин утежни връзките на Турция със прилежаща Гърция и Кипър поради разногласия за морските граници в Източното Средиземноморие.
Анкара изостри и връзките си с Вашингтон, като купи съветски средства за противовъздушна защита, което провокира наказания от страна на Съединени американски щати. Близостта на Ердоган с съветския президент Владимир Путин накара неговите критици да слагат под въпрос уговорката на Турция към НАТО. Възраженията на Анкара против молбите за участие в отбранителния съюз на Швеция и Финландия също покачиха напрежението.
От друга страна Турция посредничи при сключването на договорка за експорт на украинско зърно - част от напъните на Ердоган да изиграе роля на посредник във войната.
Не е ясно какво въздействие ще има неговият възможен правоприемник на международната сцена.
Какво дава обещание опозицията
Двете съществени опозиционни партии, светската Републиканска национална партия (CHP) и дясноцентристката националистическа " Партия на положителното " (IYI), се съюзиха с четири по-малки партии в границите на обединяване, което желае да промени доста от политиките на Ердоган.
Основната смяна, към която се стреми то, е да се възвърне парламентарната република и да се отслаби ролята на президента във властта. Опозицията дава обещание също да възвърне независимостта на централната банка и да промени икономическите политики на Ердоган.
Опозиционният блок цели и да усъвършенства връзките на Анкара със западните съдружници, в това число със Съединени американски щати. Той желае и да върне Турция в програмата за изтребители F-35 , от която тя беше блокирана, откакто купи съветски противоракетни системи.
Според анализатори политиките, обещани от опозицията, може да подтикват задграничните вложения.
Опозицията желае също да върне в Сирия част от бежанците, които Турция одобри по време на ръководството на Ердоган. Става дума за над 3,6 млн. сирийски бежанци , които стават все по-нежелани в миг на стопански компликации в Турция. Обединението обаче не е предложило метод, по който връщането може да стане по безвреден метод.
Какви са възможностите на Кълъчдароглу
Последните социологически изследвания демонстрират, че Кълъчдароглу изпреварва Ердоган, чиято известност беше наранена от повишаването на живота, породено от инфлацията. Според анализатори обединяването на опозицията и излъчването на един общ претендент е нараснало възможностите ѝ.
Въпреки това Ердоган към момента има мощна поддръжка и има огромна възможност президентската конкуренция да стигне до втори тур сред него и Кълъчдароглу. Първите социологически изследвания посочваха, че актуалният президент ще резервира поддръжката си на изборите макар рецензиите от опозицията.
Един от главните фактори, които ще повлияят на резултатите, е това какъв брой поддръжка ще завоюва опозицията измежду кюрдските гласоподаватели, които съставляват 15% от гласоподавателите.
Кюрдската партия Демократична партия на народите (ДПН) изрази поддръжка за Кълъчдароглу. ДПН се опълчва остро на Ердоган поради репресиите против нейни членове през последните години.
Друг главен въпрос е по какъв начин ще повлияе на резултата реакцията след тежките трусове при започване на февруари, които доведоха до гибелта на над 50 000 души в Турция и Сирия.
Пострадали от случая, както и опозицията, упрекнаха властта, че е реагирала постепенно, както и че е позволила некачествени градежи на жилищни здания, които са довели до повече жертви.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ