Проф. Румяна Коларова: Правителството на Борисов има попътен вятър, Радев с все по-слаба експертиза
За Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия е решаващо дали ще продължат с радикална рецензия, или ще предложат смислена управническа опция. Протестите се трансфораха във войнстващо малцинство, радикализацията им не беше от изгода за протестиращите
Много мъчно три нови партии ще влязат в Народното събрание, евентуално е да са единствено две, а при неприятно стичане на събитията - и една. Подкрепата за протестните партии е ситуационна: може да се окаже, че Демократична България губи, а Слави Трифонов печели с няколко концерта,
Политическата обстановка в изявление разяснява професор Румяна Коларова.
- Проф. Коларова, не е ли прекомерно неуместна и ранна - с оглед пандемичната конюнктура - датата 28 март 2021 година, оповестена от президента за идващите парламентарни избори?
- Отсега, през декември, мъчно може да определим кои ще бъдат "удобните " и "неудобните " дати през март следващата година - не знаем каква ще е тогава пандемичната обстановка.
Единствената логичност, която виждам сега, е, че това е първата допустима дата за избори. Президентът е решил да дефинира занапред първата допустима дата.
Дали той ще удостовери това свое решение 60 дни преди 28 март, следва да забележим. То може да бъде преоценено предвид на ситуацията в края на януари. Тогава е моментът президентът рационално да реши точната дата.
Насрочването на изборите на първата допустима дата е в логиката на политическия спор, който стартира през юли. 28 март е комфортна дата за парламентарната съпротива (БСП и ДПС), които също желаят бързи избори.
Докато за извънпарламентарната съпротива може би е по-логично да се чака пролетта, когато вероятно има опция още веднъж да се активизира вълна от митинги. Дали тази ранна дата е комфортна за ръководещите, ще зависи изцяло и единствено от резултатите от техните политики по отношение на епидемията и икономическата конюнктура в България.
- Готови ли сме в действителност за избори в условия на пандемия? Крие ли провеждането им опасности за здравето на гласоподавателите?
- Без да съм медицински специалист, имайки поради имунизацията, която стартира, както и натрупващите се познания за справяне със болестта, съм съвсем сигурна, че към края на март ще има всички фактори епидемията да е под надзор.
Дали това ще се случи, през днешния ден никой не може да каже. Ала в международен, европейски и народен мащаб има всички предпоставки това да стане. Очакваме близки до нулата случаи през май следващата година.
Така че за другата допустима дата за избори - 23 май, към този момент можем да чакаме, че пандемията ще е зад тила ни. Но съгласно мен още на 28 март ще има нормализация на ситуацията, в случай че всички върви както би трябвало.
Има и още нещо, което е доста значимо. За мен решаващо, когато става дума за пандемията, ще бъде не толкоз и освен националната оценка, а сравнителната - къде е България по отношение на Европа и света в оправянето със болестта и с икономическата рецесия. Това е нещото, което ще реши ориста на държавното управление.
- Успя ли най-малко към този момент ГЕРБ да стабилизира позициите си, изключително след стихването на митингите?
- Опитът ми в сравнителната политология ме кара да се обръщам към източници, които употребяват модели, агрегиращи данни на разнообразни социологически организации. И то не посредством просто осредняване, а като за всяка организация се регистрира степента на нейната акуратност и неточност.
Следя данните в уеб страницата Poll of Polls на Politico - там може да се види динамичността на електоралните настройки във всички европейски демокрации. Имаше миг, когато в тези агрегирани данни Българска социалистическа партия изпреварваше ГЕРБ. В момента дистанцията сред тях е възобновена - ГЕРБ са освен първи, само че и с наклонност да имат преднина пред Българска социалистическа партия.
Дали тази наклонност ще се резервира, зависи от успеваемостта на ограниченията, които ръководещите подхващат както към епидемията, по този начин и към стопанската система ни.
- Ще се изострят ли политическите престрелки с приближаването на изборите?
- Отново ще има два паралелни описа - ръководещите ще настояват, че се оправят прелестно, а извънпарламентарната съпротива ще твърди, че дейностите са несъответстващи.
Затова извънредно значими ще бъдат позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - дали те ще поддържат досегашния курс на радикална рецензия, или ще предложат смислена управническа опция.
Със сигурност сега има висока непредвидимост и неустойчивост в поддръжката както за опозицията, по този начин и за ръководещите. Засега има прочут растеж в поддръжката за ръководещите, само че това не е постоянна наклонност.
Големият плюс за ръководещите, което е и огромен минус, е в това, че те не оферират неповторими решения и не избират момента, в който да ги вземат. Предлагат европейски решения и ги вкарват сега, в който стават вероятни в Европа.
Ето към този момент и в България се прави имунизационен проект. Ала резултатът от използването на имунизациите у нас незабавно ще се съпостави с този в Европа. Това е огромен късмет за България - че решенията и ограниченията на държавното управление се съизмерват с тези в останалите европейски страни.
- А каква ще бъде ориста на митингите?
- Още преди два месеца показах, че митингите стагнират. Спомням си какъв брой остро спорихме с Андрей Райчев, когато споделих, че протестиращите са към този момент войнстващо малцинство. Той искаше да ме убеди, че не е по този начин.
Но такива бяха обстоятелствата още през септември. Радикализацията, през която мина митингът, единствено в допълнение го делегитимира и никога не беше от изгода за протестиращите.
Сега обаче е доста значимо да забележим дали протестиращите ще намерят нов и съответен мотив за готовност. Не мисля, че митингът против по-строги ограничения ще им бъде от изгода. Те би трябвало да намерят нови тематики и нови форми за митинг, в случай че желаят да активизират хората още веднъж. А това е извънредно сложна задача.
Другото доста значимо изискване за триумф на извънпарламентарната съпротива е да заобикалят несъответстващите заявления. Преди няколко дни чухме изказване, че извънпарламентарните партии ще образуват управническа коалиция.
Отсега е ясно, че трите обединения, свързани с митинга - партията на Слави Трифонов, "Демократична България " и придвижването на Мая Манолова няма по какъв начин да съберат болшинство в Народното събрание.
Затова те би трябвало да водят политика, отворена към парламентарните партии на статуквото, а това е огромен проблем за партиите на митинга.
Защото досега патосът на техните прояви е антипарламентарен, антистатукво. И те ще изгубят точно своя възторг, в случай че заемат по-мека позиция по отношение на парламентарно показаните партии.
И това е в действителност огромна алтернатива. Тя се породи освен от стагнацията на митинга, само че и от радикализацията му.
Има и различен по-сериозен проблем. Убедена съм, че доста мъчно три нови партии ще влязат в Народното събрание, най-вероятно е да са единствено две, а при неприятно стичане на събитията може и да е единствено една.
- Какви са възможностите на Българска социалистическа партия, която твърди, че е подготвена да ръководи?
- Едно е да заявяваш, че си подготвен да управляваш, друго е да го покажеш. Ясно е, че до момента социалистите коренно подлагат на критика болшинството. Но дали Българска социалистическа партия може да създаде управническа опция, е различен въпрос. От това зависи вероятността пред социалистическата партия.
Колкото повече наближават изборите и развръзката с пандемията, Българска социалистическа партия би трябвало да става все по-реалистична в оценките си. Иначе може да се трансформира в една креслива съпротива.
Просто „ не” на това, което вършат ръководещите, не подсигурява за опозицията ефикасна поддръжка и управническа опция. Това Българска социалистическа партия най-добре го знае. Като една партия със столетна история тя би трябвало да има механизми да се приспособява към обстановката сега, което допуска градивна политическа опция.
- Не са ли прекомерно надценени новите политически играчи на терена? Реално ли е третото място, което някои социолози отреждат на Слави Трифонов да вземем за пример?
- Т. нар. нови, протестни партии, които, несъмнено, са опозиционни, са доста подвластни от обстановката. Подкрепата за тях е доста ситуационна. Вижте какво се случи в Румъния.
Там имаше извънредно мощна протестна вълна, която опустоши социалдемократите. Сега обаче при 32 % изборна интензивност те са отново първи, тъй като имат доста корав електорат.
Докато Либералната партия, която е тяхната опция, само че има по-рационално мобилизиран електорат, не съумя да резервира водещата си позиция. Напълно ненадейно в Народното събрание влиза и нова, коренно дясна партия, като триумфът <210> се изяснява също с доста ниската изборна интензивност.
Т.е. поддръжката за протестните, новите партии е ситуационна. И по едно и също време с това внезапно може да се окаже, че партии като "Демократична България ", които разчитат на демократично мислещи гласоподаватели, ще губят поддръжка, а партии като тази на Слави Трифонов, в случай че той направи шоу акция, може да завоюва. Затова сигурно 28 март не е удобна дата за Трифонов - напълно друго е да направи няколко огромни концерта на игрища през май. Ето какъв брой доста събитията могат да дефинират един или различен излаз.
- Доколко авторитетен фактор ще е президентът при последващи избори, поради голямото му предпочитание да въздейства?
- Все по-малко. Това, което следя, е, че екипът на президента Радев все по-малко демонстрира експертиза. Със сигурност като евродепутат Иво Христов е доста по-наясно с процесите в Европейски Съюз, само че не мисля, че президентството съумява да се възползва от това. Разривът с Калоян Методиев беше извънредно непредвидлив ход.
Трудно може да се разчита на проф. Маринов, който има научен престиж и експертиза, само че и извънредно несъответствуваща политическа биография, което го лишава от опцията да стане идващият шеф на кабинета на президента. Това основава съществени проблеми в президентството.
За мен сега това, което демонстрира Румен Радев, е липса на потенциал. Единият вид да предложи опция в тази обстановка беше да събере способен екип от специалисти, само че това може да стане единствено в тясно партньорство с Българска социалистическа партия - партия, към която има положителни специалисти, освен това те не са на „ първа линия “.
Радев можеше да ги употребява, само че през цялото време той реши, че би трябвало да търси специалисти отвън Българска социалистическа партия, което беше груба неточност. От персонално определените от президента хора имаше единствено един несъмнено сполучлив избор - служебният министър председател Огнян Герджиков. Всички останали са по-скоро неприятна преценка.
Лошо е и това, че президентът се подведе по упованието, че кабинетът ще падне бързо. Отровното трио сътвори тази заблуда - не за Българска социалистическа партия, която е опитна партия, само че за екзалтираните протестиращи, и най-много за президента. Радев заложи, че държавното управление ще падне до октомври. И в този момент сега той е в непознати води. След края на политическата стихия, обвързвана с митингите, президентът се озова в обстановка да не знае къде е. И това е огромен проблем.
- В Съединени американски щати пандемията безусловно лиши президента Тръмп от втори мандат. Очаквате ли тя да провокира съществени политически земетресения у нас?
- Пандемията лиши Тръмп от втори мандат, тъй като той зае безапелационна и несъответстваща позиция - опълчи се против естествени процеси, опита се да върви против лекарите, против епидемиолозите.
Предприе бързи стопански ограничения, само че по отношение на заболяването беше безусловно несъответстващ. Това се комбинира с неговата позиция против промяната на здравната система на Барак Обама - Obama Care, която се отваряше към обществено слабите американци.
В България обстановката е много по-различна, с една спогодба - имаме тежък проблем, обвързван със здравната система. Но държавното управление през цялото време не подценява ролята и смисъла на антиепидемичните и икономическите ограничения. Затова не методът на държавното управление, а успеваемостта на ограниченията ще реши изхода.
Ако внезапно се окаже, че въпреки да прилагаме едни и същи ограничения, в Европа те са ефикасни, а у нас - не, тогава държавното управление ще се окаже в доста тежка обстановка. Но другояче е ясно, че Борисов бяга с вятъра, държавното управление има попътен вятър. Това е жанр на политика на Борисов - да се ориентира в подобен вид конюнктура. Докато сега обстановката за президента е тъкмо противоположната.
Борисов е бегач на дълги дистанции. В българската политика няма толкоз дълго управлявал министър председател. Още повече че Борисов даде знак, че е подготвен да отстъпи на назад във времето, че е подготвен да пусне нови играчи в ГЕРБ с ясна еднаквост. Засега тактиката му не е "След мен и потоп! ", въпреки това да е най-острата рецензия към него и кабинета по отношение на ограниченията, които се вземат.
визитка
Проф. доктор Румяна Коларова е социолог, дълготраен учител в Софийския университет. Специализира в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк. През 2013 година е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 година е министър на образованието в служебното 90-о държавно управление. Председател на Българската асоциация за политически науки.
Много мъчно три нови партии ще влязат в Народното събрание, евентуално е да са единствено две, а при неприятно стичане на събитията - и една. Подкрепата за протестните партии е ситуационна: може да се окаже, че Демократична България губи, а Слави Трифонов печели с няколко концерта,
Политическата обстановка в изявление разяснява професор Румяна Коларова.
- Проф. Коларова, не е ли прекомерно неуместна и ранна - с оглед пандемичната конюнктура - датата 28 март 2021 година, оповестена от президента за идващите парламентарни избори?
- Отсега, през декември, мъчно може да определим кои ще бъдат "удобните " и "неудобните " дати през март следващата година - не знаем каква ще е тогава пандемичната обстановка.
Единствената логичност, която виждам сега, е, че това е първата допустима дата за избори. Президентът е решил да дефинира занапред първата допустима дата.
Дали той ще удостовери това свое решение 60 дни преди 28 март, следва да забележим. То може да бъде преоценено предвид на ситуацията в края на януари. Тогава е моментът президентът рационално да реши точната дата.
Насрочването на изборите на първата допустима дата е в логиката на политическия спор, който стартира през юли. 28 март е комфортна дата за парламентарната съпротива (БСП и ДПС), които също желаят бързи избори.
Докато за извънпарламентарната съпротива може би е по-логично да се чака пролетта, когато вероятно има опция още веднъж да се активизира вълна от митинги. Дали тази ранна дата е комфортна за ръководещите, ще зависи изцяло и единствено от резултатите от техните политики по отношение на епидемията и икономическата конюнктура в България.
- Готови ли сме в действителност за избори в условия на пандемия? Крие ли провеждането им опасности за здравето на гласоподавателите?
- Без да съм медицински специалист, имайки поради имунизацията, която стартира, както и натрупващите се познания за справяне със болестта, съм съвсем сигурна, че към края на март ще има всички фактори епидемията да е под надзор.
Дали това ще се случи, през днешния ден никой не може да каже. Ала в международен, европейски и народен мащаб има всички предпоставки това да стане. Очакваме близки до нулата случаи през май следващата година.
Така че за другата допустима дата за избори - 23 май, към този момент можем да чакаме, че пандемията ще е зад тила ни. Но съгласно мен още на 28 март ще има нормализация на ситуацията, в случай че всички върви както би трябвало.
Има и още нещо, което е доста значимо. За мен решаващо, когато става дума за пандемията, ще бъде не толкоз и освен националната оценка, а сравнителната - къде е България по отношение на Европа и света в оправянето със болестта и с икономическата рецесия. Това е нещото, което ще реши ориста на държавното управление.
- Успя ли най-малко към този момент ГЕРБ да стабилизира позициите си, изключително след стихването на митингите?
- Опитът ми в сравнителната политология ме кара да се обръщам към източници, които употребяват модели, агрегиращи данни на разнообразни социологически организации. И то не посредством просто осредняване, а като за всяка организация се регистрира степента на нейната акуратност и неточност.
Следя данните в уеб страницата Poll of Polls на Politico - там може да се види динамичността на електоралните настройки във всички европейски демокрации. Имаше миг, когато в тези агрегирани данни Българска социалистическа партия изпреварваше ГЕРБ. В момента дистанцията сред тях е възобновена - ГЕРБ са освен първи, само че и с наклонност да имат преднина пред Българска социалистическа партия.
Дали тази наклонност ще се резервира, зависи от успеваемостта на ограниченията, които ръководещите подхващат както към епидемията, по този начин и към стопанската система ни.
- Ще се изострят ли политическите престрелки с приближаването на изборите?
- Отново ще има два паралелни описа - ръководещите ще настояват, че се оправят прелестно, а извънпарламентарната съпротива ще твърди, че дейностите са несъответстващи.
Затова извънредно значими ще бъдат позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи - дали те ще поддържат досегашния курс на радикална рецензия, или ще предложат смислена управническа опция.
Със сигурност сега има висока непредвидимост и неустойчивост в поддръжката както за опозицията, по този начин и за ръководещите. Засега има прочут растеж в поддръжката за ръководещите, само че това не е постоянна наклонност.
Големият плюс за ръководещите, което е и огромен минус, е в това, че те не оферират неповторими решения и не избират момента, в който да ги вземат. Предлагат европейски решения и ги вкарват сега, в който стават вероятни в Европа.
Ето към този момент и в България се прави имунизационен проект. Ала резултатът от използването на имунизациите у нас незабавно ще се съпостави с този в Европа. Това е огромен късмет за България - че решенията и ограниченията на държавното управление се съизмерват с тези в останалите европейски страни.
- А каква ще бъде ориста на митингите?
- Още преди два месеца показах, че митингите стагнират. Спомням си какъв брой остро спорихме с Андрей Райчев, когато споделих, че протестиращите са към този момент войнстващо малцинство. Той искаше да ме убеди, че не е по този начин.
Но такива бяха обстоятелствата още през септември. Радикализацията, през която мина митингът, единствено в допълнение го делегитимира и никога не беше от изгода за протестиращите.
Сега обаче е доста значимо да забележим дали протестиращите ще намерят нов и съответен мотив за готовност. Не мисля, че митингът против по-строги ограничения ще им бъде от изгода. Те би трябвало да намерят нови тематики и нови форми за митинг, в случай че желаят да активизират хората още веднъж. А това е извънредно сложна задача.
Другото доста значимо изискване за триумф на извънпарламентарната съпротива е да заобикалят несъответстващите заявления. Преди няколко дни чухме изказване, че извънпарламентарните партии ще образуват управническа коалиция.
Отсега е ясно, че трите обединения, свързани с митинга - партията на Слави Трифонов, "Демократична България " и придвижването на Мая Манолова няма по какъв начин да съберат болшинство в Народното събрание.
Затова те би трябвало да водят политика, отворена към парламентарните партии на статуквото, а това е огромен проблем за партиите на митинга.
Защото досега патосът на техните прояви е антипарламентарен, антистатукво. И те ще изгубят точно своя възторг, в случай че заемат по-мека позиция по отношение на парламентарно показаните партии.
И това е в действителност огромна алтернатива. Тя се породи освен от стагнацията на митинга, само че и от радикализацията му.
Има и различен по-сериозен проблем. Убедена съм, че доста мъчно три нови партии ще влязат в Народното събрание, най-вероятно е да са единствено две, а при неприятно стичане на събитията може и да е единствено една.
- Какви са възможностите на Българска социалистическа партия, която твърди, че е подготвена да ръководи?
- Едно е да заявяваш, че си подготвен да управляваш, друго е да го покажеш. Ясно е, че до момента социалистите коренно подлагат на критика болшинството. Но дали Българска социалистическа партия може да създаде управническа опция, е различен въпрос. От това зависи вероятността пред социалистическата партия.
Колкото повече наближават изборите и развръзката с пандемията, Българска социалистическа партия би трябвало да става все по-реалистична в оценките си. Иначе може да се трансформира в една креслива съпротива.
Просто „ не” на това, което вършат ръководещите, не подсигурява за опозицията ефикасна поддръжка и управническа опция. Това Българска социалистическа партия най-добре го знае. Като една партия със столетна история тя би трябвало да има механизми да се приспособява към обстановката сега, което допуска градивна политическа опция.
- Не са ли прекомерно надценени новите политически играчи на терена? Реално ли е третото място, което някои социолози отреждат на Слави Трифонов да вземем за пример?
- Т. нар. нови, протестни партии, които, несъмнено, са опозиционни, са доста подвластни от обстановката. Подкрепата за тях е доста ситуационна. Вижте какво се случи в Румъния.
Там имаше извънредно мощна протестна вълна, която опустоши социалдемократите. Сега обаче при 32 % изборна интензивност те са отново първи, тъй като имат доста корав електорат.
Докато Либералната партия, която е тяхната опция, само че има по-рационално мобилизиран електорат, не съумя да резервира водещата си позиция. Напълно ненадейно в Народното събрание влиза и нова, коренно дясна партия, като триумфът <210> се изяснява също с доста ниската изборна интензивност.
Т.е. поддръжката за протестните, новите партии е ситуационна. И по едно и също време с това внезапно може да се окаже, че партии като "Демократична България ", които разчитат на демократично мислещи гласоподаватели, ще губят поддръжка, а партии като тази на Слави Трифонов, в случай че той направи шоу акция, може да завоюва. Затова сигурно 28 март не е удобна дата за Трифонов - напълно друго е да направи няколко огромни концерта на игрища през май. Ето какъв брой доста събитията могат да дефинират един или различен излаз.
- Доколко авторитетен фактор ще е президентът при последващи избори, поради голямото му предпочитание да въздейства?
- Все по-малко. Това, което следя, е, че екипът на президента Радев все по-малко демонстрира експертиза. Със сигурност като евродепутат Иво Христов е доста по-наясно с процесите в Европейски Съюз, само че не мисля, че президентството съумява да се възползва от това. Разривът с Калоян Методиев беше извънредно непредвидлив ход.
Трудно може да се разчита на проф. Маринов, който има научен престиж и експертиза, само че и извънредно несъответствуваща политическа биография, което го лишава от опцията да стане идващият шеф на кабинета на президента. Това основава съществени проблеми в президентството.
За мен сега това, което демонстрира Румен Радев, е липса на потенциал. Единият вид да предложи опция в тази обстановка беше да събере способен екип от специалисти, само че това може да стане единствено в тясно партньорство с Българска социалистическа партия - партия, към която има положителни специалисти, освен това те не са на „ първа линия “.
Радев можеше да ги употребява, само че през цялото време той реши, че би трябвало да търси специалисти отвън Българска социалистическа партия, което беше груба неточност. От персонално определените от президента хора имаше единствено един несъмнено сполучлив избор - служебният министър председател Огнян Герджиков. Всички останали са по-скоро неприятна преценка.
Лошо е и това, че президентът се подведе по упованието, че кабинетът ще падне бързо. Отровното трио сътвори тази заблуда - не за Българска социалистическа партия, която е опитна партия, само че за екзалтираните протестиращи, и най-много за президента. Радев заложи, че държавното управление ще падне до октомври. И в този момент сега той е в непознати води. След края на политическата стихия, обвързвана с митингите, президентът се озова в обстановка да не знае къде е. И това е огромен проблем.
- В Съединени американски щати пандемията безусловно лиши президента Тръмп от втори мандат. Очаквате ли тя да провокира съществени политически земетресения у нас?
- Пандемията лиши Тръмп от втори мандат, тъй като той зае безапелационна и несъответстваща позиция - опълчи се против естествени процеси, опита се да върви против лекарите, против епидемиолозите.
Предприе бързи стопански ограничения, само че по отношение на заболяването беше безусловно несъответстващ. Това се комбинира с неговата позиция против промяната на здравната система на Барак Обама - Obama Care, която се отваряше към обществено слабите американци.
В България обстановката е много по-различна, с една спогодба - имаме тежък проблем, обвързван със здравната система. Но държавното управление през цялото време не подценява ролята и смисъла на антиепидемичните и икономическите ограничения. Затова не методът на държавното управление, а успеваемостта на ограниченията ще реши изхода.
Ако внезапно се окаже, че въпреки да прилагаме едни и същи ограничения, в Европа те са ефикасни, а у нас - не, тогава държавното управление ще се окаже в доста тежка обстановка. Но другояче е ясно, че Борисов бяга с вятъра, държавното управление има попътен вятър. Това е жанр на политика на Борисов - да се ориентира в подобен вид конюнктура. Докато сега обстановката за президента е тъкмо противоположната.
Борисов е бегач на дълги дистанции. В българската политика няма толкоз дълго управлявал министър председател. Още повече че Борисов даде знак, че е подготвен да отстъпи на назад във времето, че е подготвен да пусне нови играчи в ГЕРБ с ясна еднаквост. Засега тактиката му не е "След мен и потоп! ", въпреки това да е най-острата рецензия към него и кабинета по отношение на ограниченията, които се вземат.
визитка
Проф. доктор Румяна Коларова е социолог, дълготраен учител в Софийския университет. Специализира в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в New School for Social Research в Ню Йорк. През 2013 година е секретар на президента на Република България по връзки с гражданското общество. През 2014 година е министър на образованието в служебното 90-о държавно управление. Председател на Българската асоциация за политически науки.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ