Теодора Колева: Младежите, които излизат от домове, идват при нас с една найлонова торбичка и без цел
За даването на втори късмет, за ранната предварителна защита на престъпността в България и оправянето с насилието, когато то е било единствената константа в детството на един човек – по тези тематики разговаряхме с изпълнителния шеф на " Фондация за обществена смяна и включване " Теодора Колева.
Фондацията, за която дава отговор Теодора, поддържа мрежа от следени жилища за младежи над 18-годишна възраст, които излизат от профилирани институции за деца без родители.
С други думи казано - задачата на усмихнатата жена пред нас е да обезпечи едно буферно звено, в което младежите да останат, в случай че имат тази нужда и предпочитание за интеграция на по-късен стадий в живота си.
„ Ние считаме работата ни като част от предварителната защита на високо рискови държания. Имаме доста момчета и девойки, които в случай че няма къде да отседнат, би трябвало или да проституират, или крадат. Имаме момчета, които са били наемани от футболните агитки, с цел да вършат престъпни действия, други са разпространявали опиати, трети непрекъснато влизат и излизат от пандиза, тъй като там е топло или познават някого “, споделя Теодора.
Тя психолог по обучение, само че постоянно е знаела, че желае да работи в областта на общественото подкрепяне
Така и прави – стартира работа в интернационална организация още през 2007 година, а няколко години по-късно основава и " Фондация за обществена смяна и включване ", водена от желанието за смяна.
„ Като българка някак си не ми харесваха нещата. Хубаво е, че едни хора идват и дават нещо. Но след това си потеглят. Тогава се запитах – ние развиваме ли се обществено в тази страна, какво не вършим и какво вършим, само че можем да го вършим по добър метод “, спомня си изп. шеф.
Началото е мъчно освен тъй като съответствува с деинституционализацията в страната. За презентацията на грижата за тези младежи, навършили към този момент 18 години, екипът на организацията към момента не намира подобаващи думи.
„ Много е елементарно да кажем „ няма да се занимаваме с този човек, да е учил “. Само че приказваме за доста съществени и дълбоки фактори на непривилегированост. Стартирайки от избрани наставнически модели, прехвърляни от разнообразни институции – това дете израства в доста тежки условия. То идва с една найлонова торбичка и едни дънки и няма никаква концепция какво да прави с живота си “, споделя Теодора.
Освен недоумение от страна на обществото, неналичието на финансиране за плана е друго предизвикателство, пред което са изправени.
" Буквално с всяка последваща година се чудехме по какъв начин ще продължим ", споделя Теодора.
Едно ненадейно позвъняване от Виваком обаче трансформира хода на развиване на организацията.
„ През 2014 година чиновник на Виваком ми се обади да поговорим, да чуят какво вършим. После ни поеха под крилете си “, споделя тя.
" Фондация за обществена смяна и включване " съумява да завоюва финансиране по самодейността на Виваком Операция " Жълти стотинки “, посредством което основава две жилища. Над 85 до 90 младежа са минали, а не дребна част от тях са намерили и пътя си посредством тези жилища и личния състав, сочи базата данни на организацията.
„ Благодарение на главния късмет и привилегия интервенция „ Жълти стотинки " да ни поддържат, установихме главната си стратегия „ Дом Възможност “, споделя младата жена.
Операция „ Жълти стотинки “ е най-голямата благотворителна самодейност на Виваком, която поддържа обществени дела в интерес на деца и младежи.
„ Изключително сме признателни на Виваком, че от една страна помогнаха на нас като организация. От друга - че помогнаха на толкоз младежи, на които ние нямаше по какъв начин да окажем поддръжка без тази колаборация с бизнеса или с общи структури “, акцентира Теодора.
Фондацията има две съществени жилища – две в София и поддържа едно в Бургас. В един интервал са имали 7 жилища, само че се е наложило затваряне на центровете в Габрово, Русе и в още няколко града, отчасти заради липса на финансиране.
Капацитетът на всяко жилище е шест индивида, като престоят варира.
„ Ако на четвъртия, петия месец се усещат постоянни, имат добра работа или са се свързали с родственик, или с другар, не е нужно да стоят при нас. Системата за следене ни демонстрира, че когато младежите са живяли от 8 до 12 месеца при нас – най-вероятно този негативен радиус се обръща и те стартират по-стабилен метод на живот. Ако са живели от 3 до 6 – по-вероятно е да изпаднат от системата “, научаваме от изпълнителния шеф.
По статистика към 300 младежа излизат всяка година от държавната система.
Тя признава, че има спор по тематиката доколко един юноша има потребност от подобен вид услуга – полемика, по която има твърда позиция, само че ѝ е мъчно да обори с гръмки достижения скептиците.
„ Вижте, ние работим с една група, в която битката е просто за един по-качествен живот, както и за това да не нараняват себе си и обществото. В този смисъл не можем да изтъкнем статистика, че за една година имаме х образовани индивида да вземем за пример “, споделя директорката.
Тя обаче е сигурна, че в дълготраен и по-мащабен проект равнищата на криминалност и на практики, които не са регламентирани от закона, се редуцира.
Профилът на младежите, сходно на интервала им в центровете, е строго самостоятелен. Каквото и да са претърпели обаче, Теодора има вяра, че задълбаването в остарели контузии не лекува.
" Много постоянно, когато младежите дойдат, не говорят- не споделят аз бях насилван от татко си, или майка ми беше убита с секира. Всички те имат сходни истории, само че ние взехме решение да не се фокусираме върху тях, тъй като всички те желаят да затворят това минало. Най-малкото тъй като не осъзнават, че това е принуждение. Особено що се отнася до половото – за тях е обикновено да се случва. Терапевтично работим единствено с тези младежи, които желаят да работят с контузиите си ", споделя ни Теодора.
Като най-трудна част от работата си дефинира не толкоз насилието, през което са минали младежите, само че приемането на обстоятелството, че положителната реализация е допустима единствено в случай че е пожелана.
„ Това е най-смиряващият миг - да приемеш, че ние не можем да взимаме решения вместо тези младежи. Можем да сме към тях, можем да даваме насоки, да сме строги и положителни, да сме в роля на съветник или психолог – само че идва миг, в който младежът би трябвало да избере “, споделя натъжена Теодора, като акцентира, че е извънредно мъчно да избягаш от белезите на принуждение.
Една от историите, които в никакъв случай няма да не помни, обобщава в резюме мотивацията ѝ в никакъв случай да не се отхвърля.
„ Отидох с мъжа си на вечеря в известен ресторант, когато видях Явор, дребният Явор. Беше станал заместник-управител, менажираше огромен клон на заведението “, споделя Теодора, до момента в който очите ѝ се пълнят със сълзи.
„ И въпреки че не бяхме сигурни до какъв брой съществено учи, до момента в който беше при нас, той въпреки всичко е съумял да мине през всички стъпала и да се издигне самичък. Сам е платил за образованието си след това. Днес той е от другата страна – има екип и ръководи “, прибавя още тя.
Историята на Явор не е невиждана – някои от „ младежите към този момент имат фамилии, други пътуват по круизи и изкарват страхотни пари “.
Но на екипа на фондацията не по-малко задоволство носи и вдъхновението за по-добър живот, което предават.
„ Момичетата могат да кажат – но аз си изкарвам прехраната, нямам потребност някой да ме продава “, споделя с усмивка Теодора, като прибавя, че няма да се откаже, до момента в който получава помощта и поддръжката на хората.
Фондацията, за която дава отговор Теодора, поддържа мрежа от следени жилища за младежи над 18-годишна възраст, които излизат от профилирани институции за деца без родители.
С други думи казано - задачата на усмихнатата жена пред нас е да обезпечи едно буферно звено, в което младежите да останат, в случай че имат тази нужда и предпочитание за интеграция на по-късен стадий в живота си.
„ Ние считаме работата ни като част от предварителната защита на високо рискови държания. Имаме доста момчета и девойки, които в случай че няма къде да отседнат, би трябвало или да проституират, или крадат. Имаме момчета, които са били наемани от футболните агитки, с цел да вършат престъпни действия, други са разпространявали опиати, трети непрекъснато влизат и излизат от пандиза, тъй като там е топло или познават някого “, споделя Теодора.
Тя психолог по обучение, само че постоянно е знаела, че желае да работи в областта на общественото подкрепяне
Така и прави – стартира работа в интернационална организация още през 2007 година, а няколко години по-късно основава и " Фондация за обществена смяна и включване ", водена от желанието за смяна.
„ Като българка някак си не ми харесваха нещата. Хубаво е, че едни хора идват и дават нещо. Но след това си потеглят. Тогава се запитах – ние развиваме ли се обществено в тази страна, какво не вършим и какво вършим, само че можем да го вършим по добър метод “, спомня си изп. шеф.
Началото е мъчно освен тъй като съответствува с деинституционализацията в страната. За презентацията на грижата за тези младежи, навършили към този момент 18 години, екипът на организацията към момента не намира подобаващи думи.
„ Много е елементарно да кажем „ няма да се занимаваме с този човек, да е учил “. Само че приказваме за доста съществени и дълбоки фактори на непривилегированост. Стартирайки от избрани наставнически модели, прехвърляни от разнообразни институции – това дете израства в доста тежки условия. То идва с една найлонова торбичка и едни дънки и няма никаква концепция какво да прави с живота си “, споделя Теодора.
Освен недоумение от страна на обществото, неналичието на финансиране за плана е друго предизвикателство, пред което са изправени.
" Буквално с всяка последваща година се чудехме по какъв начин ще продължим ", споделя Теодора.
Едно ненадейно позвъняване от Виваком обаче трансформира хода на развиване на организацията.
„ През 2014 година чиновник на Виваком ми се обади да поговорим, да чуят какво вършим. После ни поеха под крилете си “, споделя тя.
" Фондация за обществена смяна и включване " съумява да завоюва финансиране по самодейността на Виваком Операция " Жълти стотинки “, посредством което основава две жилища. Над 85 до 90 младежа са минали, а не дребна част от тях са намерили и пътя си посредством тези жилища и личния състав, сочи базата данни на организацията.
„ Благодарение на главния късмет и привилегия интервенция „ Жълти стотинки " да ни поддържат, установихме главната си стратегия „ Дом Възможност “, споделя младата жена.
Операция „ Жълти стотинки “ е най-голямата благотворителна самодейност на Виваком, която поддържа обществени дела в интерес на деца и младежи.
„ Изключително сме признателни на Виваком, че от една страна помогнаха на нас като организация. От друга - че помогнаха на толкоз младежи, на които ние нямаше по какъв начин да окажем поддръжка без тази колаборация с бизнеса или с общи структури “, акцентира Теодора.
Фондацията има две съществени жилища – две в София и поддържа едно в Бургас. В един интервал са имали 7 жилища, само че се е наложило затваряне на центровете в Габрово, Русе и в още няколко града, отчасти заради липса на финансиране.
Капацитетът на всяко жилище е шест индивида, като престоят варира.
„ Ако на четвъртия, петия месец се усещат постоянни, имат добра работа или са се свързали с родственик, или с другар, не е нужно да стоят при нас. Системата за следене ни демонстрира, че когато младежите са живяли от 8 до 12 месеца при нас – най-вероятно този негативен радиус се обръща и те стартират по-стабилен метод на живот. Ако са живели от 3 до 6 – по-вероятно е да изпаднат от системата “, научаваме от изпълнителния шеф.
По статистика към 300 младежа излизат всяка година от държавната система.
Тя признава, че има спор по тематиката доколко един юноша има потребност от подобен вид услуга – полемика, по която има твърда позиция, само че ѝ е мъчно да обори с гръмки достижения скептиците.
„ Вижте, ние работим с една група, в която битката е просто за един по-качествен живот, както и за това да не нараняват себе си и обществото. В този смисъл не можем да изтъкнем статистика, че за една година имаме х образовани индивида да вземем за пример “, споделя директорката.
Тя обаче е сигурна, че в дълготраен и по-мащабен проект равнищата на криминалност и на практики, които не са регламентирани от закона, се редуцира.
Профилът на младежите, сходно на интервала им в центровете, е строго самостоятелен. Каквото и да са претърпели обаче, Теодора има вяра, че задълбаването в остарели контузии не лекува.
" Много постоянно, когато младежите дойдат, не говорят- не споделят аз бях насилван от татко си, или майка ми беше убита с секира. Всички те имат сходни истории, само че ние взехме решение да не се фокусираме върху тях, тъй като всички те желаят да затворят това минало. Най-малкото тъй като не осъзнават, че това е принуждение. Особено що се отнася до половото – за тях е обикновено да се случва. Терапевтично работим единствено с тези младежи, които желаят да работят с контузиите си ", споделя ни Теодора.
Като най-трудна част от работата си дефинира не толкоз насилието, през което са минали младежите, само че приемането на обстоятелството, че положителната реализация е допустима единствено в случай че е пожелана.
„ Това е най-смиряващият миг - да приемеш, че ние не можем да взимаме решения вместо тези младежи. Можем да сме към тях, можем да даваме насоки, да сме строги и положителни, да сме в роля на съветник или психолог – само че идва миг, в който младежът би трябвало да избере “, споделя натъжена Теодора, като акцентира, че е извънредно мъчно да избягаш от белезите на принуждение.
Една от историите, които в никакъв случай няма да не помни, обобщава в резюме мотивацията ѝ в никакъв случай да не се отхвърля.
„ Отидох с мъжа си на вечеря в известен ресторант, когато видях Явор, дребният Явор. Беше станал заместник-управител, менажираше огромен клон на заведението “, споделя Теодора, до момента в който очите ѝ се пълнят със сълзи.
„ И въпреки че не бяхме сигурни до какъв брой съществено учи, до момента в който беше при нас, той въпреки всичко е съумял да мине през всички стъпала и да се издигне самичък. Сам е платил за образованието си след това. Днес той е от другата страна – има екип и ръководи “, прибавя още тя.
Историята на Явор не е невиждана – някои от „ младежите към този момент имат фамилии, други пътуват по круизи и изкарват страхотни пари “.
Но на екипа на фондацията не по-малко задоволство носи и вдъхновението за по-добър живот, което предават.
„ Момичетата могат да кажат – но аз си изкарвам прехраната, нямам потребност някой да ме продава “, споделя с усмивка Теодора, като прибавя, че няма да се откаже, до момента в който получава помощта и поддръжката на хората.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ