За боя във Войводиново, предизвикал протести и разрушаване на незаконни

За багра във Войводиново , провокирал митинги и разрушение на противозаконни ромски къщи , за пръв път пред, описа пострадалият – ефрейтор Валентин Димов.
 
Военният, обичай във Войводиново, не се е възстановил изцяло и бъдещето му като снайперист в армията към този момент е неразбираемо, показа самият той след и нцидента на Йордановден.
 
„ На всеки може да се случи. Бях сюрпризиран, не съм очаквал, че ще се стигне до физическа кавга. Нараняванията ми са строшаване от едната страна. Три месеца ми трябваше, с цел да се възстановя. От скоро излизам свободно ”, споделя Димов.

 
Рейнджърът отхвърля да се върне на кръстовището, където се е случила срещата му с ромите. Предпочита площада пред общината, където дни наред имаше манифестации в негова поддръжка: „ Мисля, че е удачно тук, тъй като огромна част от митингите се случиха тук. Не съм участвал, с цел да не нагнетявам ненужно напрежението, а и първите два месеца физически не изглеждах добре ”, споделя още той.
 
На въпрос дали е знаел, че има н апрежение сред българи и роми, ефрейтор Димов дава отговор: „ Не, предписание ми е усещане, че са повече от ромски генезис, само че по никакъв метод не съм знаел и не съм имал неприятни усещания до деня на случая ”.-->
 
Ефрейтор Димов пътува по основната улица на селото, на връщане от мятане за кръста на Йордановд ен. Казва, че карал постепенно и на отворен прозорец, като видял две момчета от махалата. Чул техни реплики, които го предиздвикали да спре и да слезе от колата.

 
„ Всичко стартира с тяхно погрешно секване. Пресичаха пред автомобила. Движейки се, разминавайки се, получих обидна имитация, ориентирана към мен. Беше засегнатост, обвързвана с майка ми. Това ме накара да сляза от автомобила. Слязох и ги попитах с какво съм предизвикал тези техни дейности. Те ме напсуваха и това ме предизвика да спра. Питах ги за какво ме псуват, за какво пресичат тук. От тяхна страна нямаше никакъв отговор. После всичко се разви доста бързо. Няма други реплики от моя страна, няма никакви обиди, нищо ”, разяснява ефрейтор Валентин Димов.
 
„ Едното момче беше настрана от мен, очевидно той е нанесъл първо удара. После си припомням по какъв начин съм натиснат от горната страна, съборен съм на земята, оттова ударите не престават с ръце и крайници ”, показва още той.
 
Военният е безапелационен, че не е удрял ромите с колата си, каквито мнения прочел. Обидил се и на изказванията, че не е бил ранен съществено, че се крие и че е карал след приложимост на  алкохол. „ Имам тест за алкохол, който е негативен ”, показва той.
 
„ Това, което направих със слизането си, е, че потърсих пояснение за какво се държат по този метод, оттова нататък всичко е осъществено от тях. Това, което чувах, до момента в който бях на земята, беше: „ Оставете ме, оставете ме, желая да го довърша “. Бях на земята и якето още беше върху мен, не съм видял кой го е споделил ”, разяснява ефрейтор Димов.

 
„ Имаше моменти, когато си мислех по кое време ще свърши всичко, да завърши боят. Реално аз бях несъответстващ на земята , не можех да се пазя и се надявах всичко да завърши ”, добави още той.
 
Запитан по какъв начин е свършило всичко, Димов дава отговор : „ Точно това е миг, който ми се губи. Изправяйки се, аз се огледах дали са към мен, тъй като чаках още веднъж да бъда атакуван, само че ги нямаше, не мога да си обясня по какъв начин толкоз бързо са се прибрали до къщите си ”.

 
„ В момента не мога да употребявам пушката си и се надявам да се възстановя изцяло и да мога да извършвам служебните си отговорности. Мислил съм си за това, че в случай че не бях слязъл, нямаше да се стигне до това нещо. Не знам дали, в случай че се случи отново, бих реагирал по същия метод ”, разяснява още той.