Корупцията в България достигна нов връх през 2023 година
За бизнеса корупцията е станала нещо обикновено дотам, че те избират да дават рушвет, преди да им е пожелан
" Административната " корупция в България е достигнала нов връх през 2023 година, когато 35% от жителите оповестяват, че им е бил желан рушвет, а 30% са взели участие в корупционни покупко-продажби.
Това е придружено от срив в доверието към обществените институции, че въобще могат да се оправят с корупцията у нас - 67% от жителите не имат вяра, че тя може да бъде значително лимитирана по никакъв метод.
Тези стряскащи данни показа през днешния ден Центърът за проучване на демокрацията. Организацията мери равнищата на корупция у нас през последните 20 години по своя система за мониторинг. " Последното ни изследване демонстрира, че антикорупционните политики и промени, които се ползват в страната, не реализират стремежи триумф ", заяви Руслан Стефанов, програмен шеф на ЦИД.
Докато при започване на 2000-те години се наблюдаваше понижаване на административната корупция, след 2011 година тази наклонност се обърна и равнищата на корупция започнаха да се покачват, като доближиха своя пик през 2014 година Оттогава те остават относително високи, а през 2023 година доближават нов връх, се показва в отчета на центъра.
Опитът на бизнеса е още по-притеснителен. За първи път се следи по-голям % компании, които споделят, че са взели участие в предоставяне на подкупи (27%), в сравнение с е делът на тези, на които е оказван напън (25%). Това значи, че за бизнеса корупцията е станала нещо обикновено дотам, че те избират да дават рушвет, преди да им е пожелан, разяснява Тодор Галев, един от създателите на проучването.
На фона на тази систематична корупция нивото на глобените е напряко алегорично.
Според оценка на ЦИД при 1.6 милиона жители и 114 800 компании, взели участие в най-малко една корупционна договорка, през 2022 година са формирани едва 848 досъдебни производства и единствено 227 лица са били наказани и глобени с финален правосъден акт. Това е доказателство за ниската успеваемост на прилаганите антикорупционни старания през годините в страната.
Години наред няма нито един наказан по знакови случаи за завземане на страната и корупция по високите етажи на властта и това основава чувство за безотговорност, уточни Димитър Марков от ЦИД. Според него е неотложно да се организира институционална промяна, която да обгръща освен " компрометираната " съдебна система, само че и регулаторите, които сега съвсем не действат, както и институции като Народното събрание и Министерски съвет, които единствено видимо се борят против корупцията.
Предприетите досега антикорупционни ограничения и промени са само на равнище " първа стъпка ". По високите етажи на властта обаче доста бързо се приспособяват към направените промени и бързо намират способи да заобикалят тези начални стъпки, разяснява и Тодор Галев.
В отчета на ЦИД се преглежда и т.нар. стратегическа корупция. " България е една от най-засегнатите и най-уязвимите страни в Европа във връзка с зловредното икономическо и политическо въздействие на Русия ", се споделя в документа.
Правителството би трябвало да прекрати практиките, които разрешиха на Русия да вкара България в продължаваща десетилетия несъразмерна енергийна и политическа взаимозависимост, предлагат от ЦИД. Според анализаторите връзката сред съветското иконмическо въздействие и политическата корупция представява серизна заплаха за суверенитета и демократичното ръководство на страната.
Премахването на тази заплаха изисква цялостното пректяване на доставките на съветски петрол, газ и нуклеарно гориво посредством затваряне на законовите втарички и отстарвяне на обвързваните с Кремъл медиатори. България би трябвало да усъвършенства регулациите и да укрепи органите, които подсигуряват конкуренцията на енрегийния пазар, да предотврати схемите за отбягване на налозите и глобите и да прави благонадежден скрининг на директните задгранични инвестици в енергетиката и други стратегически сектори, в които Русия ще се стреми да резервира преобладаващата си позиция.
" Административната " корупция в България е достигнала нов връх през 2023 година, когато 35% от жителите оповестяват, че им е бил желан рушвет, а 30% са взели участие в корупционни покупко-продажби.
Това е придружено от срив в доверието към обществените институции, че въобще могат да се оправят с корупцията у нас - 67% от жителите не имат вяра, че тя може да бъде значително лимитирана по никакъв метод.
Тези стряскащи данни показа през днешния ден Центърът за проучване на демокрацията. Организацията мери равнищата на корупция у нас през последните 20 години по своя система за мониторинг. " Последното ни изследване демонстрира, че антикорупционните политики и промени, които се ползват в страната, не реализират стремежи триумф ", заяви Руслан Стефанов, програмен шеф на ЦИД.
Докато при започване на 2000-те години се наблюдаваше понижаване на административната корупция, след 2011 година тази наклонност се обърна и равнищата на корупция започнаха да се покачват, като доближиха своя пик през 2014 година Оттогава те остават относително високи, а през 2023 година доближават нов връх, се показва в отчета на центъра.
Опитът на бизнеса е още по-притеснителен. За първи път се следи по-голям % компании, които споделят, че са взели участие в предоставяне на подкупи (27%), в сравнение с е делът на тези, на които е оказван напън (25%). Това значи, че за бизнеса корупцията е станала нещо обикновено дотам, че те избират да дават рушвет, преди да им е пожелан, разяснява Тодор Галев, един от създателите на проучването.
На фона на тази систематична корупция нивото на глобените е напряко алегорично.
Според оценка на ЦИД при 1.6 милиона жители и 114 800 компании, взели участие в най-малко една корупционна договорка, през 2022 година са формирани едва 848 досъдебни производства и единствено 227 лица са били наказани и глобени с финален правосъден акт. Това е доказателство за ниската успеваемост на прилаганите антикорупционни старания през годините в страната.
Години наред няма нито един наказан по знакови случаи за завземане на страната и корупция по високите етажи на властта и това основава чувство за безотговорност, уточни Димитър Марков от ЦИД. Според него е неотложно да се организира институционална промяна, която да обгръща освен " компрометираната " съдебна система, само че и регулаторите, които сега съвсем не действат, както и институции като Народното събрание и Министерски съвет, които единствено видимо се борят против корупцията.
Предприетите досега антикорупционни ограничения и промени са само на равнище " първа стъпка ". По високите етажи на властта обаче доста бързо се приспособяват към направените промени и бързо намират способи да заобикалят тези начални стъпки, разяснява и Тодор Галев.
В отчета на ЦИД се преглежда и т.нар. стратегическа корупция. " България е една от най-засегнатите и най-уязвимите страни в Европа във връзка с зловредното икономическо и политическо въздействие на Русия ", се споделя в документа.
Правителството би трябвало да прекрати практиките, които разрешиха на Русия да вкара България в продължаваща десетилетия несъразмерна енергийна и политическа взаимозависимост, предлагат от ЦИД. Според анализаторите връзката сред съветското иконмическо въздействие и политическата корупция представява серизна заплаха за суверенитета и демократичното ръководство на страната.
Премахването на тази заплаха изисква цялостното пректяване на доставките на съветски петрол, газ и нуклеарно гориво посредством затваряне на законовите втарички и отстарвяне на обвързваните с Кремъл медиатори. България би трябвало да усъвършенства регулациите и да укрепи органите, които подсигуряват конкуренцията на енрегийния пазар, да предотврати схемите за отбягване на налозите и глобите и да прави благонадежден скрининг на директните задгранични инвестици в енергетиката и други стратегически сектори, в които Русия ще се стреми да резервира преобладаващата си позиция.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ