Злато срещу визи: сенчестият бизнес с продажба на гражданство
За бежанците и бедните мигранти бягството от страната им може да е ужасно и няма гаранция, че ще бъдат добре пристигнали, където и да дойдат. За един надалеч по-малък брой богаташи обаче историята е друга. Все повече страни ги одобряват с отворени прегръдки, стига да носят със себе си задоволително пари.
В плана " Злато за визи " кореспонденти на Международния журналистически план за следствие на проведената престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP) описват за сенчестия бизнес с продажба на безвизово пътешестване и даже на поданство на богати хора, в това число на такива, които биха предпочели да не споделят от къде идват парите им.
Историите са част от Световния антикорупционен консорциум, партньорство сред OCCRP и " Трансперънси интенешънъл ", в съдействие с неправителствената организация " Глобал Уитнес ".
Граждани на света
Ако можехте да живеете където и да е по света, къде бихте избрали? Популярната детска игра се трансформира в действителност за от ден на ден богати хора. Т.нар. " златни визи ", родени преди повече от 30 години като метод за наливане на пари в слабата стопанска система на карибската островна страна Сейнт Китс и Невис, са се трансформирали в международен бизнес за милиарди долари, включващ над 20 страни.
Правилата са разнообразни в обособените държви, а държавните управления се пробват да запазят детайлностите скрити. Основната концепция обаче е ясна: в подмяна на обилни вложения богати хора могат да станат имигранти в възходящ брой привлекателни по една или друга причина страни, в това число в Европейския съюз.
Според бранителите на програмата тя отразява зората на същинското световно общество, в което " жителите на света " имат свободата да избират къде да живеят, по какъв начин да пътуват и къде да влагат.
Критиците споделят, че системата е уязвима на корупция и е несправедлива, защото предлага на богатите хора свободата на придвижване, която е отказвана на милиони бежанци, живеещи в отчайващи условия, и също така улеснява укриването на налози. Според недоволните от схемата бежанската рецесия е била провокирана от същите автократични водачи и корумпирани чиновници, които използвата програмата " Златна виза ". Разследващите органи считат, че притежанието на втори и трети паспорт е доста потребен инструмент за нарушители, данъчни измамници и хора, които перат пари.
Търговия
Идеята на " златните визи " е елементарна - държавните управления изтъргуват поданство или престояване против, обиковено обилни, вложения. Законовата уредба е друга в обособените страни, а условията може да включват вложения в бизнес, недвижимо имущество или държавни облигации. В някои страни измежду критериите е и избран интервал на престояване.
Под една или друга форма над 20 страни или територии сега предагат " златни визи ". Сред тях са и 13 европейски страни - Австрия, Белгия, България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Монако, Португалия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство. Австрия, Кипър и Малта оферират стратегии и за поданство, и за престояване.
През последните години Черна гора стартира да дава почетно поданство на вложители и обмисля да вкара " златни визи ". Армения също търси метод да сътвори сходна капиталова скица. В Унгария прогамата съществуваше сред 2013 и 2017 година и може да бъде възобновена след парламентарните избори през април.
Сенчест бизнес
Журналисти, работещи в партньорство с " Трансперънси Интернешънъл ", описват за случаи в седем страни членки на Европейски Съюз (Австрия, Кипър, Унгария, Латвия, Литва, Малта и Португалия), в които съществува програмата, както и за препоръчаните стратегии в Армения и Черна гора. Историите демонстрират по какъв начин европейски страни на процедура продават достъп до шенгенската безвизова зона и даже европейско поданство на задгранични вложители при слаба бистрота и без нужните инспекции.
" Явно е, че процедурите по инспекция в някои страни от Европейски Съюз, като Унгария и Португалия, не са задоволително строги ", разяснява Кейси Келсо от " Трансперънси ". " Гражданството и правото на престояване са измежду най-ценните активи, които една страна може да предложи на даден човек, само че някои страни членки на Европейски Съюз не са правили даже минималните инспекции, които една банка да вземем за пример би трябвало да ползва за своите заможни клиенти ".
Във всичките седем страни има известна загадъчност към получателите на " златни визи ". Източниците на благосъстоянието им не са тествани в задоволителна степен и обществото не разполага с нужните детайлности за вложенията и кой в последна сметка има изгода от тях. Така " златните визи " основават благоприятни условия за сегашни и някогашни чиновници да избегнат гонене и да трансферират противозаконни средства през границите.
Черна гора, която сега води договаряния за присъединение към Европейски Съюз, е дала поданство на хора, получили обвинявания в други юрисдикции, като някогашния президент на Тайланд и някогашния министър по сигурността на Палестина - и двамата с обвинявания надлежно за корупция и нелегално заграбване на средства.
" Унгарският случай е изключително специфичен, защото приходите от програмата " Златна виза " наподобява не облагодетелстват страната, а попадат в незнайни джобове през компании, всички от които, като се изключи една, са със седалища в офшорни данъчни убежища " , споделя Миклош Лигети, началник по правните въпроси в " Трансперънси Интернешънъл ", Унгария.
Сред новите жители на Европейски Съюз са хора от така наречен лист Кремъл, считани за близки до президента на Русия Владимир Путин (случая в Малта); и Татяна Юмашева, щерка на някогашния съветския президент Борис Елцин (в Австрия).
" Прането на пари посредством недвижимо имущество не е ново събитие, само че програмата " Златна виза " го улеснява доста ", разяснява Сузана Короадо, вицепрезидент на " Трансперънси Интернешънъл " в Португалия.
Европейският парламент предизвести за рисковете от схемата през януари 2014 година в резолюция за продажбата на европейско поданство. Еврокомисията ще разгласява отчет по тематиката по-късно тази година.
Българският случай
Журналисти на " Биволъ ", който е сътрудник на OCCRP, описват за спорните резултати от стратегиите в България. Едната от тях наподобява изцяло неработеща, до момента в който и двете са уязвими поради техническа детайлност, която би могла да обогати обособени банкери, а не страната.
На пръв взор това е доста преференциална договорка за всички участници. Чужденци, които влагат най-малко 1 млн. евро в държавни скъпи бумаги или подават парите в българска банка, могат да аплайват за българско поданство след 18 месеца дружно със фамилиите си. Те получават нови паспорти, а България получава по този начин нужните й пари в брой, написа " Биволъ ".
Ускорената процедура обвързвана с тези 1 млн. евро е въведена през 2013 година и добавя съществуваща почнала по-рано стратегия, съгласно която инвестиция от 500 000 евро дава право на поданство след пет години непрекъснато престояване. Новата стратегия разрешава процесът да бъде интензивен в границите на две години, в случай че претендентите дадат още 500 000 евро.
Репортери от " Биволъ ", обаче са намерили доказателства, съгласно които новата стратегия не е ефикасна. Те са разкрили малка врата, която разрешава на чужденците и в двете стратегии да изпълнят условията за вложения с банков заем, което значи, че българско поданство може да се " купи " с дребни или никакви действителни вложения в страната.
В плана " Злато за визи " кореспонденти на Международния журналистически план за следствие на проведената престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project, OCCRP) описват за сенчестия бизнес с продажба на безвизово пътешестване и даже на поданство на богати хора, в това число на такива, които биха предпочели да не споделят от къде идват парите им.
Историите са част от Световния антикорупционен консорциум, партньорство сред OCCRP и " Трансперънси интенешънъл ", в съдействие с неправителствената организация " Глобал Уитнес ".
Граждани на света
Ако можехте да живеете където и да е по света, къде бихте избрали? Популярната детска игра се трансформира в действителност за от ден на ден богати хора. Т.нар. " златни визи ", родени преди повече от 30 години като метод за наливане на пари в слабата стопанска система на карибската островна страна Сейнт Китс и Невис, са се трансформирали в международен бизнес за милиарди долари, включващ над 20 страни.
Правилата са разнообразни в обособените държви, а държавните управления се пробват да запазят детайлностите скрити. Основната концепция обаче е ясна: в подмяна на обилни вложения богати хора могат да станат имигранти в възходящ брой привлекателни по една или друга причина страни, в това число в Европейския съюз.
Според бранителите на програмата тя отразява зората на същинското световно общество, в което " жителите на света " имат свободата да избират къде да живеят, по какъв начин да пътуват и къде да влагат.
Критиците споделят, че системата е уязвима на корупция и е несправедлива, защото предлага на богатите хора свободата на придвижване, която е отказвана на милиони бежанци, живеещи в отчайващи условия, и също така улеснява укриването на налози. Според недоволните от схемата бежанската рецесия е била провокирана от същите автократични водачи и корумпирани чиновници, които използвата програмата " Златна виза ". Разследващите органи считат, че притежанието на втори и трети паспорт е доста потребен инструмент за нарушители, данъчни измамници и хора, които перат пари.
Търговия
Идеята на " златните визи " е елементарна - държавните управления изтъргуват поданство или престояване против, обиковено обилни, вложения. Законовата уредба е друга в обособените страни, а условията може да включват вложения в бизнес, недвижимо имущество или държавни облигации. В някои страни измежду критериите е и избран интервал на престояване.
Под една или друга форма над 20 страни или територии сега предагат " златни визи ". Сред тях са и 13 европейски страни - Австрия, Белгия, България, Кипър, Гърция, Латвия, Литва, Малта, Монако, Португалия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство. Австрия, Кипър и Малта оферират стратегии и за поданство, и за престояване.
През последните години Черна гора стартира да дава почетно поданство на вложители и обмисля да вкара " златни визи ". Армения също търси метод да сътвори сходна капиталова скица. В Унгария прогамата съществуваше сред 2013 и 2017 година и може да бъде възобновена след парламентарните избори през април.
Сенчест бизнес
Журналисти, работещи в партньорство с " Трансперънси Интернешънъл ", описват за случаи в седем страни членки на Европейски Съюз (Австрия, Кипър, Унгария, Латвия, Литва, Малта и Португалия), в които съществува програмата, както и за препоръчаните стратегии в Армения и Черна гора. Историите демонстрират по какъв начин европейски страни на процедура продават достъп до шенгенската безвизова зона и даже европейско поданство на задгранични вложители при слаба бистрота и без нужните инспекции.
" Явно е, че процедурите по инспекция в някои страни от Европейски Съюз, като Унгария и Португалия, не са задоволително строги ", разяснява Кейси Келсо от " Трансперънси ". " Гражданството и правото на престояване са измежду най-ценните активи, които една страна може да предложи на даден човек, само че някои страни членки на Европейски Съюз не са правили даже минималните инспекции, които една банка да вземем за пример би трябвало да ползва за своите заможни клиенти ".
Във всичките седем страни има известна загадъчност към получателите на " златни визи ". Източниците на благосъстоянието им не са тествани в задоволителна степен и обществото не разполага с нужните детайлности за вложенията и кой в последна сметка има изгода от тях. Така " златните визи " основават благоприятни условия за сегашни и някогашни чиновници да избегнат гонене и да трансферират противозаконни средства през границите.
Черна гора, която сега води договаряния за присъединение към Европейски Съюз, е дала поданство на хора, получили обвинявания в други юрисдикции, като някогашния президент на Тайланд и някогашния министър по сигурността на Палестина - и двамата с обвинявания надлежно за корупция и нелегално заграбване на средства.
" Унгарският случай е изключително специфичен, защото приходите от програмата " Златна виза " наподобява не облагодетелстват страната, а попадат в незнайни джобове през компании, всички от които, като се изключи една, са със седалища в офшорни данъчни убежища " , споделя Миклош Лигети, началник по правните въпроси в " Трансперънси Интернешънъл ", Унгария.
Сред новите жители на Европейски Съюз са хора от така наречен лист Кремъл, считани за близки до президента на Русия Владимир Путин (случая в Малта); и Татяна Юмашева, щерка на някогашния съветския президент Борис Елцин (в Австрия).
" Прането на пари посредством недвижимо имущество не е ново събитие, само че програмата " Златна виза " го улеснява доста ", разяснява Сузана Короадо, вицепрезидент на " Трансперънси Интернешънъл " в Португалия.
Европейският парламент предизвести за рисковете от схемата през януари 2014 година в резолюция за продажбата на европейско поданство. Еврокомисията ще разгласява отчет по тематиката по-късно тази година.
Българският случай
Журналисти на " Биволъ ", който е сътрудник на OCCRP, описват за спорните резултати от стратегиите в България. Едната от тях наподобява изцяло неработеща, до момента в който и двете са уязвими поради техническа детайлност, която би могла да обогати обособени банкери, а не страната.
На пръв взор това е доста преференциална договорка за всички участници. Чужденци, които влагат най-малко 1 млн. евро в държавни скъпи бумаги или подават парите в българска банка, могат да аплайват за българско поданство след 18 месеца дружно със фамилиите си. Те получават нови паспорти, а България получава по този начин нужните й пари в брой, написа " Биволъ ".
Ускорената процедура обвързвана с тези 1 млн. евро е въведена през 2013 година и добавя съществуваща почнала по-рано стратегия, съгласно която инвестиция от 500 000 евро дава право на поданство след пет години непрекъснато престояване. Новата стратегия разрешава процесът да бъде интензивен в границите на две години, в случай че претендентите дадат още 500 000 евро.
Репортери от " Биволъ ", обаче са намерили доказателства, съгласно които новата стратегия не е ефикасна. Те са разкрили малка врата, която разрешава на чужденците и в двете стратегии да изпълнят условията за вложения с банков заем, което значи, че българско поданство може да се " купи " с дребни или никакви действителни вложения в страната.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ