България има нужда от спешна и смела промяна в Закона за насърчаване на инвестициите
За създателите на текста Росен Иванов е съосновател и шеф на BlackPeak Capital, капиталов фонд за дялови вложения в новаторски компании в България, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Преди BlackPeak е съосновател на Entrea Capital, самостоятелна българска компания за капиталово банкиране. Преди завръщането си в България е заемал разнообразни длъжности в McKinsey в Ню Йорк, Европейската банка за възобновяване и развиване в Лондон и Procter & Gamble в Букурещ.Има магистърска степен по бизнес администрация от Harvard Business School и бакалавърска степен по стопанска система от Американския университет в България. Член е на борда на шефовете на Тръста за обществена опция, неправителствена организация, фокусирана върху начинания за понижаване на бедността и пазарната интензивност на хората от стопански уязвимите групи. Малина Струмина е бизнес съветник, с дълготраен опит в съвещания по бизнес развиване на интернационалните вложители от енергийния, финансовия и други браншове с ползи в Източна Европа. Има магистърска степен по бизнес администрация от IESE Business School и бакалавърска степен от London School of Economics.
Може би най-важната икономическа промяна, която България би трябвало да предприеме и за която не се приказва задоволително, или се приказва единствено незадълбочено, е потребността от нова тактика и промени в закона за поощряване на вложенията.
Основните нужни промени в тактиката и надлежно закона за поощряване на вложенията са в няколко направления. На първо място, увеличение на директните финансови тласъци за български и задгранични вложители за експортно-ориентирани, високо и средно-технологични вложения. Тези финансови тласъци би трябвало да са подчинени на европейските правила за районна държавна помощ, които позволяват в общия случай до 50% от даден капиталов план да бъде подкрепят финансово от страната в слаборазвити райони, които в България са всички с изключение на София и Югозападен район.
Много значимо е размерът на финансовите тласъци да се дефинира по ясни, справедливи критерии с цел да се предизвикват вложения в промишлености с по-голяма добавена стойност, в по-изостанали райони, в производства или услуги, които дават по-голямо заплащане от междинното за страната и които употребяват в по-голяма степен локални снабдители. Като част от измененията е редно да се понижат / опростят праговете за величина на вложенията, които да бъдат насърчавани по този закон.
Реклама
Тази промяна е безусловно нужна в случай че България желае да усили икономическия си напредък, да избегне така наречен капан на междинните приходи в който се намира, да понижи икономическите неравенства сред районите и да обезпечи средно-европейски приходи даже за хора с по-ниско равнище на умения, каквито за жалост са по-голяма част от настоящата работна мощ на страната.
В основата на тази нужда е, че съвсем всички страни от Източна Европа оферират солидни тласъци за локални и задгранични вложители, което слага България в съвсем невъзможна позиция да се пребори за значими вложения и да стане действителна част от международните вериги за доставка. Защо е значимо да бъдат насърчавани вложенията? В скорошна публикация във Financial Times озаглавена " Забравеното икономическо знамение на Източна Европа ", създателят Ручир Чарма, припомня за забележителния стопански прогрес на страните от Централна и Източна Европа от началото на прехода. По-специално, Чехия, Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва към този момент се смятат за стопански напреднали страни (а не разрастващи се) т.е. страни с БВП/глава от популацията от над 17 хиляди $. Скоро в този клуб ще попаднат Полша, Унгария и Румъния.
За съпоставяне, последната страна включила се в клубa на богатите е Южна Корея в далечната 1997. В основата на този стопански прогрес е навлизането на нови, експортно-ориентирани индустриални мощности в тези страни, които способстват доста за увеличение на износа, продуктивността и равнището на възнаграждение. Тези нови индустриални мощности значително се дължат на навлизането на значими задгранични вложители, които действително приобщават тези страни в световните си вериги за доставки
Насърчаването на вложенията е доста сполучлив инструмент за постигането и на други фундаментално значими стопански цели като районното развиване, развиване на локални вериги на подизпълнители, нарастване на заплатите и поетапна смяна на структурата на заетостта.
Реклама
България изостава доста в привличането на експортно-ориентирани вложения с висока добавена стойност освен от страните от централна Европа, а и от прилежащи страни като Румъния и Сърбия. С Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от почти 10 хиляди евро и ниска безработица, само че висок % на работещи в браншове с ниска добавена стойност и ниски равнища на заплащане, България е в действителен риск да попадне в тъй наречените капан на междинните приходи и да не успее да догони даже страните от Централна и Източна Европа в обозримо бъдеще. Къде се намира България като конкурентоспособност за привличане на задгранични вложения? Ако вие сте български производител и обмисляте да построите нова фабрика във Видин, само че разберете, че в случай че я построите в Калафат може да получите до 50% от цената на инвестицията като дотация от румънската страна и земя в подготвена индустриална зона, а не заричане, че страната ще ви построи път, ще издържи ли патриотизмът ви? A в случай че сте задграничен вложител и избирате сред двете местоположения, къде бихте отишли?
Това, че България не е атрактивна дестинация за задгранични индустриални вложения, би следвало да е ясно за всеки следящ статистиката. Новите планове за фабрики в България се броят на пръсти, а даже в редките случай когато ги има, те са за относително дребни производства със приблизително равнище на добавена стойност.
За съпоставяне, прилежаща Сърбия съумя в последните години да притегли няколко значими планове за над 100 млн. евро и няколко за над 1 милиарда евро, както и голям брой на брой по-малки. Картината е видна и на макро-икономическо равнище. А съпоставяне със страни като Полша, Унгария, и Словакия даже са неуместни на фона на много-милиардните вложения в автомобилни производства и в последно време фабрики за акумулатори за електрически коли. Новините от последния месец за два значими нови завода към Пловдив на АЕ Solar и Pierer Mobility Group са вяра за катурване на наклонността, само че даже тези вложения са съсредоточени в Пловдив и са по-скоро изключение.
Таблица 1: Растеж на входящите потоци ПЧИ в България, Румъния и Сърбия, 2015-2019
Фотограф: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Пазар на труда 1 Компании 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании Реклама
Източник: World Development Indicators, лични калкулации
Таблица 2: Знакови капиталови планове, оповестени или в развой на създаване в страните от ЦИЕ през 2020-2021 Автор: Капитал
Източници: Агенции за поддръжка на вложенията, медии
Има голям брой фактори, които предопределят избора на дадена страна за построяването на нов цех, звено за услуги или развойна активност. За страдание световният пазар за привличане на вложения е извънредно конкурентен, като вложителите по-често са в по-силната договаряща позиция от страните, които се пробват да привлекат тези вложения. Компании като Volkswagen, само че и надалеч по-малки такива, нормално карат няколко страни да се състезават за дадена инвестиция, a не противоположното.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Може би най-важната икономическа промяна, която България би трябвало да предприеме и за която не се приказва задоволително, или се приказва единствено незадълбочено, е потребността от нова тактика и промени в закона за поощряване на вложенията.
Основните нужни промени в тактиката и надлежно закона за поощряване на вложенията са в няколко направления. На първо място, увеличение на директните финансови тласъци за български и задгранични вложители за експортно-ориентирани, високо и средно-технологични вложения. Тези финансови тласъци би трябвало да са подчинени на европейските правила за районна държавна помощ, които позволяват в общия случай до 50% от даден капиталов план да бъде подкрепят финансово от страната в слаборазвити райони, които в България са всички с изключение на София и Югозападен район.
Много значимо е размерът на финансовите тласъци да се дефинира по ясни, справедливи критерии с цел да се предизвикват вложения в промишлености с по-голяма добавена стойност, в по-изостанали райони, в производства или услуги, които дават по-голямо заплащане от междинното за страната и които употребяват в по-голяма степен локални снабдители. Като част от измененията е редно да се понижат / опростят праговете за величина на вложенията, които да бъдат насърчавани по този закон.
Реклама
Тази промяна е безусловно нужна в случай че България желае да усили икономическия си напредък, да избегне така наречен капан на междинните приходи в който се намира, да понижи икономическите неравенства сред районите и да обезпечи средно-европейски приходи даже за хора с по-ниско равнище на умения, каквито за жалост са по-голяма част от настоящата работна мощ на страната.
В основата на тази нужда е, че съвсем всички страни от Източна Европа оферират солидни тласъци за локални и задгранични вложители, което слага България в съвсем невъзможна позиция да се пребори за значими вложения и да стане действителна част от международните вериги за доставка. Защо е значимо да бъдат насърчавани вложенията? В скорошна публикация във Financial Times озаглавена " Забравеното икономическо знамение на Източна Европа ", създателят Ручир Чарма, припомня за забележителния стопански прогрес на страните от Централна и Източна Европа от началото на прехода. По-специално, Чехия, Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва към този момент се смятат за стопански напреднали страни (а не разрастващи се) т.е. страни с БВП/глава от популацията от над 17 хиляди $. Скоро в този клуб ще попаднат Полша, Унгария и Румъния.
За съпоставяне, последната страна включила се в клубa на богатите е Южна Корея в далечната 1997. В основата на този стопански прогрес е навлизането на нови, експортно-ориентирани индустриални мощности в тези страни, които способстват доста за увеличение на износа, продуктивността и равнището на възнаграждение. Тези нови индустриални мощности значително се дължат на навлизането на значими задгранични вложители, които действително приобщават тези страни в световните си вериги за доставки
Насърчаването на вложенията е доста сполучлив инструмент за постигането и на други фундаментално значими стопански цели като районното развиване, развиване на локални вериги на подизпълнители, нарастване на заплатите и поетапна смяна на структурата на заетостта.
Реклама
България изостава доста в привличането на експортно-ориентирани вложения с висока добавена стойност освен от страните от централна Европа, а и от прилежащи страни като Румъния и Сърбия. С Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от почти 10 хиляди евро и ниска безработица, само че висок % на работещи в браншове с ниска добавена стойност и ниски равнища на заплащане, България е в действителен риск да попадне в тъй наречените капан на междинните приходи и да не успее да догони даже страните от Централна и Източна Европа в обозримо бъдеще. Къде се намира България като конкурентоспособност за привличане на задгранични вложения? Ако вие сте български производител и обмисляте да построите нова фабрика във Видин, само че разберете, че в случай че я построите в Калафат може да получите до 50% от цената на инвестицията като дотация от румънската страна и земя в подготвена индустриална зона, а не заричане, че страната ще ви построи път, ще издържи ли патриотизмът ви? A в случай че сте задграничен вложител и избирате сред двете местоположения, къде бихте отишли?
Това, че България не е атрактивна дестинация за задгранични индустриални вложения, би следвало да е ясно за всеки следящ статистиката. Новите планове за фабрики в България се броят на пръсти, а даже в редките случай когато ги има, те са за относително дребни производства със приблизително равнище на добавена стойност.
За съпоставяне, прилежаща Сърбия съумя в последните години да притегли няколко значими планове за над 100 млн. евро и няколко за над 1 милиарда евро, както и голям брой на брой по-малки. Картината е видна и на макро-икономическо равнище. А съпоставяне със страни като Полша, Унгария, и Словакия даже са неуместни на фона на много-милиардните вложения в автомобилни производства и в последно време фабрики за акумулатори за електрически коли. Новините от последния месец за два значими нови завода към Пловдив на АЕ Solar и Pierer Mobility Group са вяра за катурване на наклонността, само че даже тези вложения са съсредоточени в Пловдив и са по-скоро изключение.
Таблица 1: Растеж на входящите потоци ПЧИ в България, Румъния и Сърбия, 2015-2019
Фотограф: Капитал Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Енергетика 3 Пазар на труда 1 Компании 2 Свят 3 Инфраструктура 1 Компании 2 Енергетика 3 Компании Реклама
Източник: World Development Indicators, лични калкулации
Таблица 2: Знакови капиталови планове, оповестени или в развой на създаване в страните от ЦИЕ през 2020-2021 Автор: Капитал
Източници: Агенции за поддръжка на вложенията, медии
Има голям брой фактори, които предопределят избора на дадена страна за построяването на нов цех, звено за услуги или развойна активност. За страдание световният пазар за привличане на вложения е извънредно конкурентен, като вложителите по-често са в по-силната договаряща позиция от страните, които се пробват да привлекат тези вложения. Компании като Volkswagen, само че и надалеч по-малки такива, нормално карат няколко страни да се състезават за дадена инвестиция, a не противоположното.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ