Рисковете на професията: Как с Радко Паунов за малко не отне...
За 30-те години динамична репортерска работа в „ Марица “ ставаш очевидец на безчет събития - първи копки, рязане на ленти, публични делегации, смени във властта, цивилен митинги, триумфи и провали в ръководството. Най-често си свидетел, само че от време на време - и участник в тях, изключително когато е огромно изкушението да надникнеш зад лустрото на един политик или властник. Професията носи и смях, и сълзи.
Преди години беше се разчуло, че кмет на прилежаща до Пловдив община подвига огромна къща в близко село, макар скромната си заплата. Решаваме с сътрудника Радко Паунов от „ 24 часа “ да проверим на място, като си даваме сметката, че кметът няма да ни заведе да му забележим придобивката и би трябвало сами да го създадем, само че нямаме адрес и точните координати. Затова измисляме сюжет.
Спираме в първата механа и се представяме за брат и сестра, които сякаш ще строят къща, само че на първо време желаят да видят тази на кмета, тъй като в селата разправяли, че била доста хубава. Та питаме къде се намира, че да я забележим. Хорицата са безкористни и в детайли изясняват по какъв начин да стигнем до парцела. Същата версия повтаряме и на бащата на кмета, който наглежда по какъв начин майсторите довършват къщата. Възрастният човек е поласкан и с подготвеност ни демонстрира всички стаи, като дава отговор в детайли на въпросите ни какви материали са вложени, какъв брой пари костват, скъпо ли взимат за работата. Вадя бележник и протоколирам, като изяснявам на индивида, че би трябвало да разкажем всичко на родителите, защото те ще ни оказват помощ с парите за бъдещия градеж.
Благодарим на индивида и таман се настаняваме в колата, към нас се хвърля ядосаният татко с крясъци: „ Дръжте ги! “, а след него търчат служащите. Веднага се досещаме, че хората от кръчмата въпреки всичко са решили да уведомят кмета и той по описанието се е досетил, че не става дума за брат и сестра, а за публицисти. Заключваме колата от вътрешната страна да не отнесем багра, но бащата с служащите не я пускат. „ Давай каквото си писала! “, вика нашият " екскурзовод ". Отварям бележника, късам ядосано празните листове и му ги депозирам през прозореца. Бащата отстъпва за момент, а ние - газ да ни няма.
Описахме къщата всеки в своята медия. Кметът ни упрекна, че поради тази преживелица е хванал червен вятър, и се закани да ни съди. Но не го стори, тъй като къщата беше реалност.
Преди години беше се разчуло, че кмет на прилежаща до Пловдив община подвига огромна къща в близко село, макар скромната си заплата. Решаваме с сътрудника Радко Паунов от „ 24 часа “ да проверим на място, като си даваме сметката, че кметът няма да ни заведе да му забележим придобивката и би трябвало сами да го създадем, само че нямаме адрес и точните координати. Затова измисляме сюжет.
Спираме в първата механа и се представяме за брат и сестра, които сякаш ще строят къща, само че на първо време желаят да видят тази на кмета, тъй като в селата разправяли, че била доста хубава. Та питаме къде се намира, че да я забележим. Хорицата са безкористни и в детайли изясняват по какъв начин да стигнем до парцела. Същата версия повтаряме и на бащата на кмета, който наглежда по какъв начин майсторите довършват къщата. Възрастният човек е поласкан и с подготвеност ни демонстрира всички стаи, като дава отговор в детайли на въпросите ни какви материали са вложени, какъв брой пари костват, скъпо ли взимат за работата. Вадя бележник и протоколирам, като изяснявам на индивида, че би трябвало да разкажем всичко на родителите, защото те ще ни оказват помощ с парите за бъдещия градеж.
Благодарим на индивида и таман се настаняваме в колата, към нас се хвърля ядосаният татко с крясъци: „ Дръжте ги! “, а след него търчат служащите. Веднага се досещаме, че хората от кръчмата въпреки всичко са решили да уведомят кмета и той по описанието се е досетил, че не става дума за брат и сестра, а за публицисти. Заключваме колата от вътрешната страна да не отнесем багра, но бащата с служащите не я пускат. „ Давай каквото си писала! “, вика нашият " екскурзовод ". Отварям бележника, късам ядосано празните листове и му ги депозирам през прозореца. Бащата отстъпва за момент, а ние - газ да ни няма.
Описахме къщата всеки в своята медия. Кметът ни упрекна, че поради тази преживелица е хванал червен вятър, и се закани да ни съди. Но не го стори, тъй като къщата беше реалност.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ