28 министерски промени в трите кабинета на Борисов
За 10 години, през които Бойко Борисов ръководи България, отпред на три държавни управления, са осъществени 28 министерски промени, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Борисов 1 “: 4 здравни министри за 4 години
Първото държавно управление на министър-председателя Бойко Борисов е определено от Народното събрание на 27 юли 2009 година и ръководи страната до 13 март 2013 година То идва на власт след постоянните парламентарни избори през юли 2009 година и единствено броени дни не му доближиха, с цел да изкара цялостния си мандат. За разлика от идващите две ръководства като министър председател на страната през първия си мандат Борисов ръководи независимо без съдружни сътрудници.
Първата смяна в кабинета „ Борисов 1 “ бе обвързвана с отдръпването от поста образован министър на Йорданка Фандъкова, която беше определена за кмет на София. На 19 ноември на нейното място бе назначен проф. Сергей Игнатов, прочут академик египтолог, който по-рано беше ректор на Нов български университет.
Първата по-сериозна промяна в държавното управление беше осъществена при започване на януари идната година. Тя бе обвързвана със слабото показване на издигнатата за претендент за еврокомисар външна министърка Румяна Желева. Тя беше сменена на 27 януари 2010 година от Николай Младенов, който бе министър на защитата. На негово място влезе неговият заместител ген. Аню Ангелов.
През март 2010 година в кабинета влезе като министър без портфейл Томислав Дончев, който през идващите години ще се издигне до вицепремиер и ще бъде една от основните фигури в ръководството на ГЕРБ.
„ Горещият стол “ на здравния министър
Здравеопазването се оказа слабото място в ръководството на страната през последните 10 години. На този пост се изредиха доста министри, като единствено в кабинета „ Борисов 1 “ имаше три смени. Първата беше на 21 април 2010 година, когато самостоятелната Анна-Мария Борисова пое поста от Божидар Нанев.
Неизгодна договорка за доставката на „ Тамифлу “ му коства министерския стол. Нанев, който е експерт по обща, гръдна и детска хирургия, бе притеглен като обвинен за сключването на две неизгодни покупко-продажби за доставката на посочения нагоре антивирусен препарат, с което е ощетил страната с близо 2,5 милиона лв.. Той беше измамен под отговорност и изправен пред съда. На 29 март 2012 година Софийски градски съд го оправда. Самият Нанев съобщи тогава, че не е сюрпризиран от оправдателната присъда.
Професор Анна-Мария Борисова е бележит български ендокринолог, който управлява Министерство на здравеопазването от 21 април 2010 до 29 септември 2010 година Въпреки своите научни достижения и огромен преподавателски опит тя ще остане в историята като министър, срещнат на едно кръстовище. Тази изпусната фраза ще я преследва до край в нейния временен престой отпред на Министерство на здравеопазването. Проф. Анна-Мария Борисова подава оставка на 29 септември, която бе призната без възражения от премиера Борисов. Поводът беше концепцията й за доплащане от страна на пациентите на всички лекарски услуги. Въпросната идея беше причина за искане на избор на съмнение към държавното управление от страна на опозицията.
Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог. Преди да стане министър на 6 октомври 2010 година е бил заместник-председател на УС на Българския лекарски съюз. Той е и най-дълго задържалия се на поста здравен министър в кабинета „ Борисов 1 “. До неговата оставка се стигна поради спор с ръководещите от ГЕРБ по отношение на промените в бранша. Тя пристигна изненадващо за всички на 15 март 2012 година
Овакантилият се пост зае Десислава Атанасова, която бе народен представител от квотата на ГЕРБ от Русе. За разлика от своите прародители тя не е доктор, а правист. Между 2005 и 2007 година е юрист в Областен диспансер за психиатрични болести със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 година и в Многопрофилната болница за интензивно лекуване. В 41 парламент Атанасова бе ръководител на Здравната комисия. Тя управлява здравното министерство малко по-малко от година от 21 март 2012 до 13 март 2013 година
От Българска социалистическа партия в ГЕРБ
Историкът Божидар Димитров преди парламентарните избори през 2009 година ненадейно смени своята партийна принадлежност и от социалистите мина в редиците на ГЕРБ. В първото държавно управление той беше министър без портфейл, който отговаряше за Държавната организация за българите в чужбина, чиято активност след това бе обект на следствие на способените органи поради издаването на български паспорти, които станаха доста мечтани поради участието ни в Европейски Съюз. В последна сметка Димитров, за който се потвърди, че не е професор, беше заставен да подаде оставка поради поредност от непремерени изявления, които вредяха на държавното управление, а и на българските национални ползи на Балканите.
От министри в Президентството
Изборите за държавен глава през есента на 2011 година наложеха идващите две промени. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, които влязоха на „ Дондуков 2 “ като президент и вицепрезидент надлежно, бяха заменени от Лиляна Павлова като районен министър и Дияна Ковачева като правосъден.
2011 година също по този начин бе белязана от промяна в МТИТС. На 18 май Александър Цветков бе заменен от Ивайло Московски, който се оказа титуляр на този пост и в идващите два кабинета на премиера Борисов.
През идващите две години имаше още две смени. На 21 март 2012 година си отиде Трайчо Трайков поради неуспехи в повереното му мегаминистерство на стопанската система, енергетиката и туризма, към което бяха приковани погледа на българското общество поради огромните енергийни планове с Русия, станали известни като „ Голям енергиен шлем “. Министерството бе поверено на Делян Добрев.
Последните две оставки пристигнаха при започване на 2013 година Проф. Сергей Игнатов напусна просветата и за доста малко там влезе от 6 февруари 2013 година ръководителят на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров.
Началото на 2013 година беше белязана от рецесии и митинги, в това число и поради високите сметки на тока и парното. Голямо неодобрение предизвикваше личността на финансовия министър Симеон Дянков. Малко откакто той реши да се отдръпна, министър председателят Борисов избра да подаде оставка на цялото държавно управление три месеца преди приключването на мандата му. След това беше образувано служебно държавно управление, стигна се до предварителни избори, минаването на ГЕРБ в съпротива за малко /лятото на 2013 – есента на 2014 г./, нови предварителни избори през октомври 2014 година и съставяне на второто държавно управление с министър председател Бойко Борисов.
„ Борисов 2 “: за 2 години 4 оставки
Второто държавно управление на премиера Бойко Борисов беше образувано на 7 ноември 2014 година и остана на власт до 14 ноември 2016 година, когато министър председателят подаде оставка, изпълнявайки думата си да се отдръпна от властта, в случай че загуби президентските избори. За разлика от първия си мандат, където управляваше независимо, Борисов беше заставен да направи коалиция с Реформаторския блок и АБВ.
За двете години на власт той се раздели общо с четирима министри. Първи си отиде министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, който беше от квотата на ГЕРБ. Той беше сменен на този пост от Румяна Бъчварова. Мотивът Вучков да си тръгне бе подбуден от несъгласия във връзка професионалната орис на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
С постовете си се разделиха още правосъдния министър Христо Иванов от Република България, просветният Тодор Танев и общественият Ивайло Калфин. Първият подаде оставка, откакто не съумя да прокара правосъдната промяна, съгласно своите първични замисли. На неговия стол седна Екатерина Захариева – министър в двете служебни държавни управления на президента Росен Плевнелиев и шеф на неговия кабинет.
В началото на 2016 година след следващ скандал с поста си се раздели и Тодор Танев. Нов министър на образованието стана Меглена Кунева. Танев провокира възмущението освен на научната общественост, а и на българската интелигенция. Бисерите на някогашния учебен министър започнаха още с първото му телевизионно изявление, в което се зарече: “Искам да успокоя просветителната система, с цел да стартира тя да работи въобще. Образованието не е бранш от тортата, а глазурата? То е стратегически обект, тъй като създава бъдещето и националната еднаквост ”. Два месеца по-късно пристигнаха скандалните изявления на професора за Михаил Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри. Танев сложи под подозрение достиженията им пред възпитаници във Враца по време на посещаване в СОУ „ Христо Ботев ”. Тогава той заключи достиженията на Ломоносов, Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, наричайки ги „ нищо изключително ” и „ цялостна нула ”.
Последен от кабинета си потегли Ивайло Калфин, откакто АБВ го номинира за президент.
„ Борисов 3 “: 9 министри навън
Общо осем министри и един вицепремиер са заменени от кабинета „ Борисов 3 “, който пристигна на власт вследствие на предварителните парламентарни избори на 26 март 2017 година
Първи си отиде министърът на опазването на здравето проф. Николай Петров, който преди да заеме този „ най-горещ “ пост във всички държавни управления на ГЕРБ ръководеше Военномедицинска академия /ВМА/. Именно неговата предходна работа стана мотив за отдръпването му – спор на ползи при социална поръчка във ВМА. Проф. Петров беше отпред на здравното министерство от 4 май 2017 година, денят на встъпване в служба на третото държавно управление с министър председател Бойко Борисов, до 10 ноември 2017 година Негов правоприемник стана заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев.
Втората оставка, която по този начин и не беше призната, бе дадена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова през есента на същата година. Поводът за нейното малко отдръпване беше договорката за продажбата на ЧЕЗ на малко известната компания, ръководена от Гинка Върбакова. В последна сметка Петкова резервира своя пост.
Най-много оставки едновременно бяха подадени след нещастието край Своге, когато рейс се прекатурна и починаха десетки пасажери. На фона на огромното публично неодобрение поради неприятното строителство в края на август 2018 година оставки дадоха министърът на вътрешните работи Валентин Радев, министърът на превоза Ивайло Московски и министърът на районното развиване Николай Нанков. Радев и Московски, които бяха от квотата на ГЕРБ, в действителност слязоха от политическата сцена, до момента в който Нанков стана заместител в Министерство на регионалното развитие. Нови министри станаха надлежно Младен Маринов – Министерство на вътрешните работи, Росен Желязков – МТИТС и Петя Аврамова – Министерство на регионалното развитие.
След скандал си отиде и вицепремиерът и водач на по-малкия съдружен сътрудник Валери Симеонов. Той даде оставка след всеобщи митинги на майките на деца с увреждания, които бяха афектирани от негово изявление. Това стана в късната есен на 2018 година
Нова вълна от оставки, която засегна ръководещите, провокира абсурда с парцели на партийни дейци и министри, избухнал напролет на 2019 година Той стана мотив за оставката на правосъдния министър Цецка Цачева, която преди този момент беше ръководител на Народното събрания и претендент за президент през 2016 година С постовете отпред на партията и като народен представител се раздели и вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов. В правораздаването на 5 април 2019 година влезе ръководителят на правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов, а ръководител на ПГ на ГЕРБ стана Даниела Дариткова.
На 14 май предходната година оставка подаде и министърът на земеделието и горите Румен Порожанов. Той беше разпитван по делото против предприемача Миню Стайков за злоупотреби с еврофондове. Прокуратурата твърди, че сдружения, свързани със Стайков, са получавали непозволено средства от европрограми за земеделие. Парите били отпускани за развиване на селските региони и засаждане на нови лозя. Земеделското министерство мина в ръцете на Десислава Танева, която го оглавяваше преди този момент.
2019 година приключи с още една оставка на министър. Този път това беше общественият министър Бисер Петков. Борисов изясни неговото премахване с неналичието на връзка от страна на другите министри с Петков. Той се отдръпна от поста от повторно, тъй като по-рано през есента на 2018 година към този момент беше подавал оставка, само че тогава поради публичната поддръжка за него, в това число от майките на деца с увреждания, резервира поста си. В началото на декември за нов министър на обществената политика беше определена Деница Сачева, която преди този момент бе заместник-министър на просветата.
Днес, Народното събрание стартира работата си през новата 2020 година с гласуването на оставката на министъра на околната среда и водите Нено Димов. /БГНЕС
„ Борисов 1 “: 4 здравни министри за 4 години
Първото държавно управление на министър-председателя Бойко Борисов е определено от Народното събрание на 27 юли 2009 година и ръководи страната до 13 март 2013 година То идва на власт след постоянните парламентарни избори през юли 2009 година и единствено броени дни не му доближиха, с цел да изкара цялостния си мандат. За разлика от идващите две ръководства като министър председател на страната през първия си мандат Борисов ръководи независимо без съдружни сътрудници.
Първата смяна в кабинета „ Борисов 1 “ бе обвързвана с отдръпването от поста образован министър на Йорданка Фандъкова, която беше определена за кмет на София. На 19 ноември на нейното място бе назначен проф. Сергей Игнатов, прочут академик египтолог, който по-рано беше ректор на Нов български университет.
Първата по-сериозна промяна в държавното управление беше осъществена при започване на януари идната година. Тя бе обвързвана със слабото показване на издигнатата за претендент за еврокомисар външна министърка Румяна Желева. Тя беше сменена на 27 януари 2010 година от Николай Младенов, който бе министър на защитата. На негово място влезе неговият заместител ген. Аню Ангелов.
През март 2010 година в кабинета влезе като министър без портфейл Томислав Дончев, който през идващите години ще се издигне до вицепремиер и ще бъде една от основните фигури в ръководството на ГЕРБ.
„ Горещият стол “ на здравния министър
Здравеопазването се оказа слабото място в ръководството на страната през последните 10 години. На този пост се изредиха доста министри, като единствено в кабинета „ Борисов 1 “ имаше три смени. Първата беше на 21 април 2010 година, когато самостоятелната Анна-Мария Борисова пое поста от Божидар Нанев.
Неизгодна договорка за доставката на „ Тамифлу “ му коства министерския стол. Нанев, който е експерт по обща, гръдна и детска хирургия, бе притеглен като обвинен за сключването на две неизгодни покупко-продажби за доставката на посочения нагоре антивирусен препарат, с което е ощетил страната с близо 2,5 милиона лв.. Той беше измамен под отговорност и изправен пред съда. На 29 март 2012 година Софийски градски съд го оправда. Самият Нанев съобщи тогава, че не е сюрпризиран от оправдателната присъда.
Професор Анна-Мария Борисова е бележит български ендокринолог, който управлява Министерство на здравеопазването от 21 април 2010 до 29 септември 2010 година Въпреки своите научни достижения и огромен преподавателски опит тя ще остане в историята като министър, срещнат на едно кръстовище. Тази изпусната фраза ще я преследва до край в нейния временен престой отпред на Министерство на здравеопазването. Проф. Анна-Мария Борисова подава оставка на 29 септември, която бе призната без възражения от премиера Борисов. Поводът беше концепцията й за доплащане от страна на пациентите на всички лекарски услуги. Въпросната идея беше причина за искане на избор на съмнение към държавното управление от страна на опозицията.
Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог. Преди да стане министър на 6 октомври 2010 година е бил заместник-председател на УС на Българския лекарски съюз. Той е и най-дълго задържалия се на поста здравен министър в кабинета „ Борисов 1 “. До неговата оставка се стигна поради спор с ръководещите от ГЕРБ по отношение на промените в бранша. Тя пристигна изненадващо за всички на 15 март 2012 година
Овакантилият се пост зае Десислава Атанасова, която бе народен представител от квотата на ГЕРБ от Русе. За разлика от своите прародители тя не е доктор, а правист. Между 2005 и 2007 година е юрист в Областен диспансер за психиатрични болести със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 година и в Многопрофилната болница за интензивно лекуване. В 41 парламент Атанасова бе ръководител на Здравната комисия. Тя управлява здравното министерство малко по-малко от година от 21 март 2012 до 13 март 2013 година
От Българска социалистическа партия в ГЕРБ
Историкът Божидар Димитров преди парламентарните избори през 2009 година ненадейно смени своята партийна принадлежност и от социалистите мина в редиците на ГЕРБ. В първото държавно управление той беше министър без портфейл, който отговаряше за Държавната организация за българите в чужбина, чиято активност след това бе обект на следствие на способените органи поради издаването на български паспорти, които станаха доста мечтани поради участието ни в Европейски Съюз. В последна сметка Димитров, за който се потвърди, че не е професор, беше заставен да подаде оставка поради поредност от непремерени изявления, които вредяха на държавното управление, а и на българските национални ползи на Балканите.
От министри в Президентството
Изборите за държавен глава през есента на 2011 година наложеха идващите две промени. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, които влязоха на „ Дондуков 2 “ като президент и вицепрезидент надлежно, бяха заменени от Лиляна Павлова като районен министър и Дияна Ковачева като правосъден.
2011 година също по този начин бе белязана от промяна в МТИТС. На 18 май Александър Цветков бе заменен от Ивайло Московски, който се оказа титуляр на този пост и в идващите два кабинета на премиера Борисов.
През идващите две години имаше още две смени. На 21 март 2012 година си отиде Трайчо Трайков поради неуспехи в повереното му мегаминистерство на стопанската система, енергетиката и туризма, към което бяха приковани погледа на българското общество поради огромните енергийни планове с Русия, станали известни като „ Голям енергиен шлем “. Министерството бе поверено на Делян Добрев.
Последните две оставки пристигнаха при започване на 2013 година Проф. Сергей Игнатов напусна просветата и за доста малко там влезе от 6 февруари 2013 година ръководителят на Българска академия на науките акад. Стефан Воденичаров.
Началото на 2013 година беше белязана от рецесии и митинги, в това число и поради високите сметки на тока и парното. Голямо неодобрение предизвикваше личността на финансовия министър Симеон Дянков. Малко откакто той реши да се отдръпна, министър председателят Борисов избра да подаде оставка на цялото държавно управление три месеца преди приключването на мандата му. След това беше образувано служебно държавно управление, стигна се до предварителни избори, минаването на ГЕРБ в съпротива за малко /лятото на 2013 – есента на 2014 г./, нови предварителни избори през октомври 2014 година и съставяне на второто държавно управление с министър председател Бойко Борисов.
„ Борисов 2 “: за 2 години 4 оставки
Второто държавно управление на премиера Бойко Борисов беше образувано на 7 ноември 2014 година и остана на власт до 14 ноември 2016 година, когато министър председателят подаде оставка, изпълнявайки думата си да се отдръпна от властта, в случай че загуби президентските избори. За разлика от първия си мандат, където управляваше независимо, Борисов беше заставен да направи коалиция с Реформаторския блок и АБВ.
За двете години на власт той се раздели общо с четирима министри. Първи си отиде министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, който беше от квотата на ГЕРБ. Той беше сменен на този пост от Румяна Бъчварова. Мотивът Вучков да си тръгне бе подбуден от несъгласия във връзка професионалната орис на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.
С постовете си се разделиха още правосъдния министър Христо Иванов от Република България, просветният Тодор Танев и общественият Ивайло Калфин. Първият подаде оставка, откакто не съумя да прокара правосъдната промяна, съгласно своите първични замисли. На неговия стол седна Екатерина Захариева – министър в двете служебни държавни управления на президента Росен Плевнелиев и шеф на неговия кабинет.
В началото на 2016 година след следващ скандал с поста си се раздели и Тодор Танев. Нов министър на образованието стана Меглена Кунева. Танев провокира възмущението освен на научната общественост, а и на българската интелигенция. Бисерите на някогашния учебен министър започнаха още с първото му телевизионно изявление, в което се зарече: “Искам да успокоя просветителната система, с цел да стартира тя да работи въобще. Образованието не е бранш от тортата, а глазурата? То е стратегически обект, тъй като създава бъдещето и националната еднаквост ”. Два месеца по-късно пристигнаха скандалните изявления на професора за Михаил Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри. Танев сложи под подозрение достиженията им пред възпитаници във Враца по време на посещаване в СОУ „ Христо Ботев ”. Тогава той заключи достиженията на Ломоносов, Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, наричайки ги „ нищо изключително ” и „ цялостна нула ”.
Последен от кабинета си потегли Ивайло Калфин, откакто АБВ го номинира за президент.
„ Борисов 3 “: 9 министри навън
Общо осем министри и един вицепремиер са заменени от кабинета „ Борисов 3 “, който пристигна на власт вследствие на предварителните парламентарни избори на 26 март 2017 година
Първи си отиде министърът на опазването на здравето проф. Николай Петров, който преди да заеме този „ най-горещ “ пост във всички държавни управления на ГЕРБ ръководеше Военномедицинска академия /ВМА/. Именно неговата предходна работа стана мотив за отдръпването му – спор на ползи при социална поръчка във ВМА. Проф. Петров беше отпред на здравното министерство от 4 май 2017 година, денят на встъпване в служба на третото държавно управление с министър председател Бойко Борисов, до 10 ноември 2017 година Негов правоприемник стана заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев.
Втората оставка, която по този начин и не беше призната, бе дадена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова през есента на същата година. Поводът за нейното малко отдръпване беше договорката за продажбата на ЧЕЗ на малко известната компания, ръководена от Гинка Върбакова. В последна сметка Петкова резервира своя пост.
Най-много оставки едновременно бяха подадени след нещастието край Своге, когато рейс се прекатурна и починаха десетки пасажери. На фона на огромното публично неодобрение поради неприятното строителство в края на август 2018 година оставки дадоха министърът на вътрешните работи Валентин Радев, министърът на превоза Ивайло Московски и министърът на районното развиване Николай Нанков. Радев и Московски, които бяха от квотата на ГЕРБ, в действителност слязоха от политическата сцена, до момента в който Нанков стана заместител в Министерство на регионалното развитие. Нови министри станаха надлежно Младен Маринов – Министерство на вътрешните работи, Росен Желязков – МТИТС и Петя Аврамова – Министерство на регионалното развитие.
След скандал си отиде и вицепремиерът и водач на по-малкия съдружен сътрудник Валери Симеонов. Той даде оставка след всеобщи митинги на майките на деца с увреждания, които бяха афектирани от негово изявление. Това стана в късната есен на 2018 година
Нова вълна от оставки, която засегна ръководещите, провокира абсурда с парцели на партийни дейци и министри, избухнал напролет на 2019 година Той стана мотив за оставката на правосъдния министър Цецка Цачева, която преди този момент беше ръководител на Народното събрания и претендент за президент през 2016 година С постовете отпред на партията и като народен представител се раздели и вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов. В правораздаването на 5 април 2019 година влезе ръководителят на правната комисия в Народно събрание Данаил Кирилов, а ръководител на ПГ на ГЕРБ стана Даниела Дариткова.
На 14 май предходната година оставка подаде и министърът на земеделието и горите Румен Порожанов. Той беше разпитван по делото против предприемача Миню Стайков за злоупотреби с еврофондове. Прокуратурата твърди, че сдружения, свързани със Стайков, са получавали непозволено средства от европрограми за земеделие. Парите били отпускани за развиване на селските региони и засаждане на нови лозя. Земеделското министерство мина в ръцете на Десислава Танева, която го оглавяваше преди този момент.
2019 година приключи с още една оставка на министър. Този път това беше общественият министър Бисер Петков. Борисов изясни неговото премахване с неналичието на връзка от страна на другите министри с Петков. Той се отдръпна от поста от повторно, тъй като по-рано през есента на 2018 година към този момент беше подавал оставка, само че тогава поради публичната поддръжка за него, в това число от майките на деца с увреждания, резервира поста си. В началото на декември за нов министър на обществената политика беше определена Деница Сачева, която преди този момент бе заместник-министър на просветата.
Днес, Народното събрание стартира работата си през новата 2020 година с гласуването на оставката на министъра на околната среда и водите Нено Димов. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ