Светът след коронавируса зависи от изборите, които правим днес
Ювал Ноа Харари e израелски професор по история, учител в Катедрата по история на Еврейския университет в Йерусалим и създател на международния бестселър " Sapiens. Кратка история на човечеството ", издадена през 2011 година на иврит, а през 2014 година на британски език, преведена на още 30 езика, в това число и на български. Книгата изследва цялата история на индивида, еволюцията на Homo sapiens от каменната ера до политическите и софтуерни революции на XXI век. Следващата му доста сполучлива книга е " Homo deus. Кратка история на бъдещето ". В нея той обръща внимание на това, че човешкият жанр през днешния ден е в положение да овладее всеобщия апетит, епидемиите и войната. Те към този момент не са неразбираеми и неконтролируеми естествени сили, а провокации, които могат да бъдат преодолени. За пръв път в историята повече хора умират от преяждане, в сравнение с от глад; от напреднала възраст, в сравнение с от заразни болести; повече хора се самоубиват, в сравнение с са убити от бойци, терористи и нарушители.
Текстът на Ювал Ноа Харари е оповестен във Financial Times , а преводът е на Момичетата от града.
Човечеството е изправено пред световна рецесия. Може би най-голямата рецесия на нашето потомство. Решенията, които хора и правителства ще вземат през идващите няколко седмици, евентуално ще окажат голямо влияние върху света през идващите години. Ще оформят освен здравните ни системи, само че и стопанската система, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и уверено. Но би трябвало и да вземем поради дълготрайните последствия от нашите дейности. Когато избираме сред други възможности, би трябвало да се запитаме освен по какъв начин ще преодолеем непосредствената заплаха, само че и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, множеството от нас ще бъдат към момента живи, но ще ни се наложи да заживеем в един друг свят.
Много краткосрочни изключителни ограничения ще се трансфорат в избавителен пояс за живота ни. Такова е естеството на спешните ситуации. Те форсират историческите процеси. Решения, които в нормални времена изискват години обсъждане, се вземат за броени часове. Не напълно обмислени и даже рискови технологии се вкарват в деяние, тъй като рисковете от бездействието са по-големи.
Цели страни са в ролята на опитни мишки в огромни обществени опити. Какво се случва, когато всички работят от у дома и поддържат връзка единствено от разстояние? Какво се случва, когато цели учебни заведения и университети минават в онлайн среда? В естествени времена държавните управления, бизнеса и просветителните институции в никакъв случай не биха се съгласили да организират сходни опити. Но това не са естествени времена. В това спешно време сме изправени пред два изключително значими избора. Първият е сред тоталитарното наблюдаване и овластяването на жителите. Вторият – сред националистическата изолираност и световната взаимност .
Наблюдение " под кожата "
За да се спре епидемията, цялото население трябва да съблюдава избрани инструкции. Има два съществени метода за реализиране на това. Един от методите е държавното управление да следи хората и да санкционира тези, които нарушават разпоредбите. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава опция да се следят всички от самото начало. Преди петдесет години Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не можеше да следи 240 милиона руски жители непрекъснато, нито пък можеше да се надява дейно да обработи цялата събрана информация. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) разчиташе на човешки сътрудници и анализатори и просто не беше допустимо за всеки жител да дава отговор по един сътрудник. Но в този момент държавните управления могат да разчитат на вездесъщи датчици и мощни логаритми, вместо на шпионски игри от кръв и плът.
В борбата си против епидемията на коронавирус няколко държавни управления към този момент употребяват нови инструменти за наблюдаване. Най-забележителният е казусът на Китай. Чрез деликатно наблюдаване на смарт телефоните на популацията, потреблението на стотици милиони камери за различаване на лица, които задължават хората да ревизират телесната си температура и да рапортуват за медицинското си положение, китайските управляващи могат освен бързо да разпознават обвинените носители на ковид, само че и да наблюдават придвижването им, разпознавайки всеки, с който те са били в контакт. Множество мобилни приложения предизвестяват жителите за близостта им до инфектирани пациенти.
Този тип технология не е стеснен единствено до Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху неотдавна упълномощи Израелската организация за сигурност да внедри технология за наблюдаване на пациентите, която нормално се употребява за борба с терористите. Когато съответната парламентарна подкомисия отхвърли да позволи мярката, Нетаняху я прокара посредством " незабавно разпореждане ". Може и да смятате, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както държавните управления, по този начин и корпорациите употребяват все по-сложни технологии за следене, наблюдаване и манипулиране на хората. И въпреки всичко, в случай че не сме деликатни, епидемията може да е значим повратен епизод в историята на наблюдението. Не единствено тъй като може да трансформира в нещо изцяло обикновено потреблението на средства за всеобщо наблюдаване в страни, които до момента са ги отхвърляли, само че и тъй като значи трагичен преход от външно наблюдаване ( " над кожата " ) към вътрешно ( " под кожата " ).
Досега, когато пръстите ни докосваха някой линк върху екрана на смарт телефона, държавното управление искаше да знае какво тъкмо натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега държавното управление желае да знае температурата на пръстите ни и кръвното налягане под кожата ни.
И още...
Текстът на Ювал Ноа Харари е оповестен във Financial Times , а преводът е на Момичетата от града.
Човечеството е изправено пред световна рецесия. Може би най-голямата рецесия на нашето потомство. Решенията, които хора и правителства ще вземат през идващите няколко седмици, евентуално ще окажат голямо влияние върху света през идващите години. Ще оформят освен здравните ни системи, само че и стопанската система, политиката и културата ни. Трябва да действаме бързо и уверено. Но би трябвало и да вземем поради дълготрайните последствия от нашите дейности. Когато избираме сред други възможности, би трябвало да се запитаме освен по какъв начин ще преодолеем непосредствената заплаха, само че и в какъв свят ще живеем като отмине бурята. Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, множеството от нас ще бъдат към момента живи, но ще ни се наложи да заживеем в един друг свят.
Много краткосрочни изключителни ограничения ще се трансфорат в избавителен пояс за живота ни. Такова е естеството на спешните ситуации. Те форсират историческите процеси. Решения, които в нормални времена изискват години обсъждане, се вземат за броени часове. Не напълно обмислени и даже рискови технологии се вкарват в деяние, тъй като рисковете от бездействието са по-големи.
Цели страни са в ролята на опитни мишки в огромни обществени опити. Какво се случва, когато всички работят от у дома и поддържат връзка единствено от разстояние? Какво се случва, когато цели учебни заведения и университети минават в онлайн среда? В естествени времена държавните управления, бизнеса и просветителните институции в никакъв случай не биха се съгласили да организират сходни опити. Но това не са естествени времена. В това спешно време сме изправени пред два изключително значими избора. Първият е сред тоталитарното наблюдаване и овластяването на жителите. Вторият – сред националистическата изолираност и световната взаимност .
Наблюдение " под кожата "
За да се спре епидемията, цялото население трябва да съблюдава избрани инструкции. Има два съществени метода за реализиране на това. Един от методите е държавното управление да следи хората и да санкционира тези, които нарушават разпоредбите. Днес, за първи път в човешката история, технологията дава опция да се следят всички от самото начало. Преди петдесет години Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не можеше да следи 240 милиона руски жители непрекъснато, нито пък можеше да се надява дейно да обработи цялата събрана информация. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) разчиташе на човешки сътрудници и анализатори и просто не беше допустимо за всеки жител да дава отговор по един сътрудник. Но в този момент държавните управления могат да разчитат на вездесъщи датчици и мощни логаритми, вместо на шпионски игри от кръв и плът.
В борбата си против епидемията на коронавирус няколко държавни управления към този момент употребяват нови инструменти за наблюдаване. Най-забележителният е казусът на Китай. Чрез деликатно наблюдаване на смарт телефоните на популацията, потреблението на стотици милиони камери за различаване на лица, които задължават хората да ревизират телесната си температура и да рапортуват за медицинското си положение, китайските управляващи могат освен бързо да разпознават обвинените носители на ковид, само че и да наблюдават придвижването им, разпознавайки всеки, с който те са били в контакт. Множество мобилни приложения предизвестяват жителите за близостта им до инфектирани пациенти.
Този тип технология не е стеснен единствено до Източна Азия. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху неотдавна упълномощи Израелската организация за сигурност да внедри технология за наблюдаване на пациентите, която нормално се употребява за борба с терористите. Когато съответната парламентарна подкомисия отхвърли да позволи мярката, Нетаняху я прокара посредством " незабавно разпореждане ". Може и да смятате, че няма нищо ново във всичко това. През последните години както държавните управления, по този начин и корпорациите употребяват все по-сложни технологии за следене, наблюдаване и манипулиране на хората. И въпреки всичко, в случай че не сме деликатни, епидемията може да е значим повратен епизод в историята на наблюдението. Не единствено тъй като може да трансформира в нещо изцяло обикновено потреблението на средства за всеобщо наблюдаване в страни, които до момента са ги отхвърляли, само че и тъй като значи трагичен преход от външно наблюдаване ( " над кожата " ) към вътрешно ( " под кожата " ).
Досега, когато пръстите ни докосваха някой линк върху екрана на смарт телефона, държавното управление искаше да знае какво тъкмо натиска пръстът ви. Но коронавирусът измести фокуса. Сега държавното управление желае да знае температурата на пръстите ни и кръвното налягане под кожата ни.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ