Демографското срутище на неолиберализма
Юри МИХАЛКОВ
Януари мина и под знака на демографията. Излязоха най-новите данни от преброяването на популацията. А оправянето с демографската злополука президентът Румeн Радев дефинира при встъпването му в служба като стратегическа цел, за която е нужен консенсус.
" Най-убедителният симптом за процъфтяването на една страна е повишаването на нейното население " - това е рекъл шотландецът Адам Смит, считан за бащата на актуалната стопанска система и на капитализма.
Според последните демографски данни България се е стопила до 6 520 314 души, откакто през 1989 година е била насмалко 9 милиона. По пътя към по този начин мечтания клуб на богатите осиротяхме с над 2,5 милиона българи. И при всички случаи сме паднали под равнището на предходната промяна на епохите през 1944 година, когато сме били 7 милиона. Страната ни се срина надолу с цели 80 години, с съвсем цялостен век. Фактически данните за 6,5 милиона българи
теглят кръст на цялата историческа ера след 1989-а
В българския случай мисълта на Адам Смит би трябвало да се чете от опаката й страна - най-убедителният симптом за пропадането на една страна е намаляването на нейното население. Само за едно десетилетие (2011-2021) от ръководството на ГЕРБ в комбина с Движение за права и свободи сме се стопили с рекордните 844 000 души - демографско срутище. Според статистиката на година понижаваме приблизително с по 50 000 души, дневно - със 136, а на час - с по 6 души. Логично, откакто смъртността у нас от 11,9 промила на 10 ноември 1989 година скочи до 15,3 промила през 2015 година, а раждаемостта от 13 промила рухна до 8,16 промила.
Но и това не е всичко. Демографските прогнози на Организация на обединените нации, Световната банка и даже Централно разузнавателно управление на САЩ звучат напряко погребално. В средата на столетието популацията на страната ще се срине до към 5,1 милиона, а в края на века - до към 3,4 милиона. Световната банка предвижда, че доникъде на века популацията у нас над 60 години ще надвиши 30 на 100 от общия брой. Според специалисти, когато това се случва в една страна, стават застрашени всичките й обществени системи и те стартират да се разпадат. Тридесет на 100 от популацията ни прави 2 173 438 души. Наскоро стана ясно, че 60-те лв. надбавки за януари ще получат 2 058 100 пенсионери. Само 115 338 бъдещи пенсионери ни разделят от взривните 30 %. При ударното движение на демографския ни срив този миг може да пристигна в околните пет години.
Както е тръгнало, българите ще станем малцинство измежду болшинството от роми и турци. При всички случаи децата или внуците на настоящето потомство 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в родината на родителите им.
Дали историята не написа некролога ни?
Демографската злополука се дължи на три аргументи - ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция. И трите обаче се коренят в един и същи фактор - стопанската система. Тектоничното разбъркване на нейните плочи обезлюди браншове и региони. И в случай че върнем лентата, ще забележим, че всичко стартира от 10 ноември 1989-а. А още по-точно - от приватизацията.
Известният ни икономист проф. Иван Ангелов разгласява проучване какво е произвеждала и изнасяла страната ни през 1988 и 2014-2015 година Навремето сме изнасяли 46 700 броя електронни калкулатори, 630 000 телефонни апарати, 121 000 радиотелефони и съгласно всеобщите оценки експортът ни е бил като за средноразвита страна на Европа. Но през 2014 година износът от тях е нулев. Тези данни образно илюстрират демографския ни разгром, при който тогавашният ни приръст падна не до, а напряко под нулата.
В изявление от 2019 година Иван Пушкаров, министър на промишлеността през 1990-1992 година, напомни, че при започване на 90-те е бил предлаган модел на приватизация, при който огромните ни държавни активи да бъдат купени от мощни западни компании, да бъдат кооперирани с тях или да се основат смесени предприятия, само че активите да се запазят. Този модел бе прибавен със севлиевския цех за санитарна продукция, коопериран с " Американ Стандарт ". Като министър Пушкаров е бил подготвен за такава приватизация на още 10 наши компании и предприятия.
В последна сметка Съюз на демократичните сили наложи закон за приватизация, който докара до плячкосване на държавни активи и отприщване на грабителския капитализъм. Най-добре работещите държавни предприятия бяха продадени на безценица, напряко подарени, на " определени купувачи ". Според отдадени люде в хода на шоковата приватизация активи за 30 милиарда лв. са били изкупени единствено за 1,5 милиарда. Приватизираните активи обаче убиха работните места. Според разнообразни оценки 70-80% от предприятията бяха нарязани и изнесени в Турция и Гърция за скрап.
На скрап бе нарязана демографията на България
а и нейното бъдеще, както се вижда от прогнозите.
Ако през 1988 година селското ни стопанство е изнесло 139 000 тона пресни плодове, през 2014-а браншът " изплю " едвам 7000 тона, при доматите съотношението е 78 900 тона към 1100 тона. Преди време прочетох, че от всеки четири ябълки на пазара българска е единствено една. Така от " връщането на земята в действителни граници ", продължено стремително от неолиберализма на ГЕРБ, са останали българи за развъждането единствено на една ябълка. Производственият спад в пъти също докара до ниските промили на раждаемост и високите на смъртност. Отворена към света, неолибералната стопанска система умъртви прираста на популацията, откакто смачка производителя, и разчисти пътя на търговеца, вносителя и паразитния медиатор.
В конституцията папагалски повторихме мантрата на капитала, че " частната благосъстоятелност е неприкосновена ", без да запишем същата привилегия за държавната и кооперативната благосъстоятелност. Но се оказа, че неприкосновени са произволът и мафиотщината на частника: да манипулира финансовите си салда и да не заплаща налог върху облагата години наред, въпреки този налог да е най-ниският в ЕС; да нарушава всеобщо приватизационните и концесионните контракти за предмета на активност и на работните места; да не влага в нови технологии; да не основава естествени условия на труд; да заплаща най-ниските заплати в Европейски Съюз, неведнъж да го прави с огромни закъснения, даже в натура, или въобще да не ги заплаща, въртейки всякакви трикове.
Неприкосновено се оказа и паразитирането на частника върху данъчните привилегии. Според специалисти, вместо в произвеждане, те отиваха доста повече за първокласен живот и корупционни заплащания. Неолибералната данъчна политика е оня мор, който също ни " пресуши ". Това важи, да вземем за пример, за високите косвени налози, с които са натоварени освен 2% супер богати, само че и 45-те % от работещите небогати и материално затруднените българи (у нас тези налози са 52% от общите доходи, до момента в който за Европейски Съюз те са приблизително 35%). Важи и за ниски директни налози, плащани от богатите (едва 19,8% от общите доходи, до момента в който в Европейски Съюз приблизително те са 34 на сто).
Сателитната ни обремененост и чуждопоклонничеството
също са причина да паднем като население под равнището на 1944 година " Гьолът " на АЕЦ " Белене ", както Борисов го бе нарекъл с бойко незнание, би могъл да обезпечи трайно прехранване на 30-40 000 души (пряко работещи и заети в съпътстващи дейности). Централата щеше да я има идващите 4-5 десетилетия. От " гьола " щеше да живне един от най-изостаналите райони - Североизтокът. Подобна е и логиката за изгодите от плана " Южен поток ", въпреки и в по-малки мащаби. Борисов обаче бойко ги шитна на американските ползи и по този начин челно заби страната ни в демографската опасност. Всъщност той направи това и с цялостното си мутренско ръководство, стопило ни с 800 000.
Българинът бе убиван и от рухването или ниските мита, признати от ръководещите ни след 1997 година поради сателитния ни инфантилизъм и под натиска на непознати ползи. Тези мита също убиха основаването на повече работни места от родните производители.
Опиянявахме се от Запада, от приватизацията на страната, отворените граници, свободното придвижване на хора, което се оказа изсмукване на квалифицираната ни работна мощ, само че таман това ни хвърли в демографската бездна. Станахме жертва на личния си цивилизационен избор, на дрогиране от заблуди, на които помътнелият ни мозък се е радвал като наркоман на следващата доза.
За демографията може да се приказва още доста. Засега единствено Българска социалистическа партия с нейната " Визия за България " осъзнава драмата и предлага ограничения. Обръщението на президента Радев дава съображение да се надяваме, че политическият ни хайлайф най-сетне в действителност ще се самоалармира за опасността. Мерките против нея е време да бъдат прегледани и то на не едно съвещание на КСНС. На страната ни би трябвало " Бърза помощ " от кратко-, само че и дълготрайна, избавителна стратегия.
Януари мина и под знака на демографията. Излязоха най-новите данни от преброяването на популацията. А оправянето с демографската злополука президентът Румeн Радев дефинира при встъпването му в служба като стратегическа цел, за която е нужен консенсус.
" Най-убедителният симптом за процъфтяването на една страна е повишаването на нейното население " - това е рекъл шотландецът Адам Смит, считан за бащата на актуалната стопанска система и на капитализма.
Според последните демографски данни България се е стопила до 6 520 314 души, откакто през 1989 година е била насмалко 9 милиона. По пътя към по този начин мечтания клуб на богатите осиротяхме с над 2,5 милиона българи. И при всички случаи сме паднали под равнището на предходната промяна на епохите през 1944 година, когато сме били 7 милиона. Страната ни се срина надолу с цели 80 години, с съвсем цялостен век. Фактически данните за 6,5 милиона българи
теглят кръст на цялата историческа ера след 1989-а
В българския случай мисълта на Адам Смит би трябвало да се чете от опаката й страна - най-убедителният симптом за пропадането на една страна е намаляването на нейното население. Само за едно десетилетие (2011-2021) от ръководството на ГЕРБ в комбина с Движение за права и свободи сме се стопили с рекордните 844 000 души - демографско срутище. Според статистиката на година понижаваме приблизително с по 50 000 души, дневно - със 136, а на час - с по 6 души. Логично, откакто смъртността у нас от 11,9 промила на 10 ноември 1989 година скочи до 15,3 промила през 2015 година, а раждаемостта от 13 промила рухна до 8,16 промила.
Но и това не е всичко. Демографските прогнози на Организация на обединените нации, Световната банка и даже Централно разузнавателно управление на САЩ звучат напряко погребално. В средата на столетието популацията на страната ще се срине до към 5,1 милиона, а в края на века - до към 3,4 милиона. Световната банка предвижда, че доникъде на века популацията у нас над 60 години ще надвиши 30 на 100 от общия брой. Според специалисти, когато това се случва в една страна, стават застрашени всичките й обществени системи и те стартират да се разпадат. Тридесет на 100 от популацията ни прави 2 173 438 души. Наскоро стана ясно, че 60-те лв. надбавки за януари ще получат 2 058 100 пенсионери. Само 115 338 бъдещи пенсионери ни разделят от взривните 30 %. При ударното движение на демографския ни срив този миг може да пристигна в околните пет години.
Както е тръгнало, българите ще станем малцинство измежду болшинството от роми и турци. При всички случаи децата или внуците на настоящето потомство 20-30-годишни българи неизбежно ще бъдат принудени да се интегрират в родината на родителите им.
Дали историята не написа некролога ни?
Демографската злополука се дължи на три аргументи - ниска раждаемост, висока смъртност и емиграция. И трите обаче се коренят в един и същи фактор - стопанската система. Тектоничното разбъркване на нейните плочи обезлюди браншове и региони. И в случай че върнем лентата, ще забележим, че всичко стартира от 10 ноември 1989-а. А още по-точно - от приватизацията.
Известният ни икономист проф. Иван Ангелов разгласява проучване какво е произвеждала и изнасяла страната ни през 1988 и 2014-2015 година Навремето сме изнасяли 46 700 броя електронни калкулатори, 630 000 телефонни апарати, 121 000 радиотелефони и съгласно всеобщите оценки експортът ни е бил като за средноразвита страна на Европа. Но през 2014 година износът от тях е нулев. Тези данни образно илюстрират демографския ни разгром, при който тогавашният ни приръст падна не до, а напряко под нулата.
В изявление от 2019 година Иван Пушкаров, министър на промишлеността през 1990-1992 година, напомни, че при започване на 90-те е бил предлаган модел на приватизация, при който огромните ни държавни активи да бъдат купени от мощни западни компании, да бъдат кооперирани с тях или да се основат смесени предприятия, само че активите да се запазят. Този модел бе прибавен със севлиевския цех за санитарна продукция, коопериран с " Американ Стандарт ". Като министър Пушкаров е бил подготвен за такава приватизация на още 10 наши компании и предприятия.
В последна сметка Съюз на демократичните сили наложи закон за приватизация, който докара до плячкосване на държавни активи и отприщване на грабителския капитализъм. Най-добре работещите държавни предприятия бяха продадени на безценица, напряко подарени, на " определени купувачи ". Според отдадени люде в хода на шоковата приватизация активи за 30 милиарда лв. са били изкупени единствено за 1,5 милиарда. Приватизираните активи обаче убиха работните места. Според разнообразни оценки 70-80% от предприятията бяха нарязани и изнесени в Турция и Гърция за скрап.
На скрап бе нарязана демографията на България
а и нейното бъдеще, както се вижда от прогнозите.
Ако през 1988 година селското ни стопанство е изнесло 139 000 тона пресни плодове, през 2014-а браншът " изплю " едвам 7000 тона, при доматите съотношението е 78 900 тона към 1100 тона. Преди време прочетох, че от всеки четири ябълки на пазара българска е единствено една. Така от " връщането на земята в действителни граници ", продължено стремително от неолиберализма на ГЕРБ, са останали българи за развъждането единствено на една ябълка. Производственият спад в пъти също докара до ниските промили на раждаемост и високите на смъртност. Отворена към света, неолибералната стопанска система умъртви прираста на популацията, откакто смачка производителя, и разчисти пътя на търговеца, вносителя и паразитния медиатор.
В конституцията папагалски повторихме мантрата на капитала, че " частната благосъстоятелност е неприкосновена ", без да запишем същата привилегия за държавната и кооперативната благосъстоятелност. Но се оказа, че неприкосновени са произволът и мафиотщината на частника: да манипулира финансовите си салда и да не заплаща налог върху облагата години наред, въпреки този налог да е най-ниският в ЕС; да нарушава всеобщо приватизационните и концесионните контракти за предмета на активност и на работните места; да не влага в нови технологии; да не основава естествени условия на труд; да заплаща най-ниските заплати в Европейски Съюз, неведнъж да го прави с огромни закъснения, даже в натура, или въобще да не ги заплаща, въртейки всякакви трикове.
Неприкосновено се оказа и паразитирането на частника върху данъчните привилегии. Според специалисти, вместо в произвеждане, те отиваха доста повече за първокласен живот и корупционни заплащания. Неолибералната данъчна политика е оня мор, който също ни " пресуши ". Това важи, да вземем за пример, за високите косвени налози, с които са натоварени освен 2% супер богати, само че и 45-те % от работещите небогати и материално затруднените българи (у нас тези налози са 52% от общите доходи, до момента в който за Европейски Съюз те са приблизително 35%). Важи и за ниски директни налози, плащани от богатите (едва 19,8% от общите доходи, до момента в който в Европейски Съюз приблизително те са 34 на сто).
Сателитната ни обремененост и чуждопоклонничеството
също са причина да паднем като население под равнището на 1944 година " Гьолът " на АЕЦ " Белене ", както Борисов го бе нарекъл с бойко незнание, би могъл да обезпечи трайно прехранване на 30-40 000 души (пряко работещи и заети в съпътстващи дейности). Централата щеше да я има идващите 4-5 десетилетия. От " гьола " щеше да живне един от най-изостаналите райони - Североизтокът. Подобна е и логиката за изгодите от плана " Южен поток ", въпреки и в по-малки мащаби. Борисов обаче бойко ги шитна на американските ползи и по този начин челно заби страната ни в демографската опасност. Всъщност той направи това и с цялостното си мутренско ръководство, стопило ни с 800 000.
Българинът бе убиван и от рухването или ниските мита, признати от ръководещите ни след 1997 година поради сателитния ни инфантилизъм и под натиска на непознати ползи. Тези мита също убиха основаването на повече работни места от родните производители.
Опиянявахме се от Запада, от приватизацията на страната, отворените граници, свободното придвижване на хора, което се оказа изсмукване на квалифицираната ни работна мощ, само че таман това ни хвърли в демографската бездна. Станахме жертва на личния си цивилизационен избор, на дрогиране от заблуди, на които помътнелият ни мозък се е радвал като наркоман на следващата доза.
За демографията може да се приказва още доста. Засега единствено Българска социалистическа партия с нейната " Визия за България " осъзнава драмата и предлага ограничения. Обръщението на президента Радев дава съображение да се надяваме, че политическият ни хайлайф най-сетне в действителност ще се самоалармира за опасността. Мерките против нея е време да бъдат прегледани и то на не едно съвещание на КСНС. На страната ни би трябвало " Бърза помощ " от кратко-, само че и дълготрайна, избавителна стратегия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ