Юношата на Локомотив (София) Росен Стоянов от четири години е

Юношата на Локомотив (София) Росен Стоянов от четири години е отпред на набор 2001 във Витоша (Бистрица). Бившият футболист на столичните „ железничари “, Монтана, Миньор (Бобов дол), Велбъжд (Кюстендил), Костинброд и Ботев (Ихтиман) има над 120 мача в професионалния футбол и в този момент се е нагърбил със задачата да съобщи знанията си на гениите в школата на „ тигрите “. Селекцията на Стоянов, която предишното лято приключи на второ място на “GFL Cup” в Германия, сега дели първата позиция в шампионата за юноши-старша възраст – зона „ София “, с отбора на Царско село. Пред формалния уебсайт на Витоша треньорът приказва за компликациите при работатата с младите, упоритостите си край тъчлинията и развиването на клуба в последните няколко години.

- Росене, какво е за теб работата с деца?
- Удоволствие! Когато виждам по какъв начин развиват цялост от качества с помощта на мен, се усещам благополучен и задоволен.

- Какви компликации среща един треньор по време на работата си с деца?
- За страдание, доста от днешните деца са невъзпитани, лигави и нямат интерес към играта. Тогава е най-трудно. В същото време доста от тях точно ние, треньорите, ги променяме, тъй че си заслужава всяка една преодоляна компликация по време на работата с тях.

- Кое е главното, на което искаш да ги научиш?
- Ако съумея да ги науча да играят проведен и групов футбол, значи, че съм ги научил на дисциплинираност, почитание, отговорност и работа в екип.

- Въпрос, който коментирахме с всеки един от твоите сътрудници в Бистрица. Има ли гений в България и за какво малко деца съумяват да се развият и заиграят на най-високо равнище?
- Разбира се, че има. И то доста. Има много аргументи обаче надарените играчи да не се осъществят. Едно от най-важните за мен неща е, че когато пристигна време да влязат в професионалния футбол, не им се обръща самостоятелно внимание. То е нужно, с цел да ги предразположим и подготвим за мъжкия футбол. Успешното налагане при мъжете е един доста комплициран развой, в който България изостава фрапантно от водещите европейски страни.

- Къде обаче изостават самите деца?
- Назад са най-много физически и душевен. Липсват им самостоятелността, желанието за развиване и смелостта да се изправят лице в лице с компликациите.

- Вече дълго време си в Бистрица. Защо Витоша, а не различен тим? Как оценяваш изискванията, които предлага клубът?
- Атмосферата е чудесна. Дистанцията сред управлението, първия тим, школата, чиновниците и почитателите е доста дребна, което дава отговор навръх нашето мото „ Семейство “. Радвам се, че съм част от този план. Оценявам високо доверието и опцията да работя свободно и изцяло самичък да взимам решенията по отношение на тимовете, които повеждам. Във Витоша точно спокойствието е водещо.

- Колко се е развил клубът спрямо момента, в който стартира работа в него?
- Много! Аз съм към този момент четвърта година във Витоша, като през всичкото това време се случиха доста положителни неща, които ни трансформират в един от най-проспериращите клубове в България. Първият тим беше във „ В “ група, а в този момент е в Първа лига. Школата се състоеше от два набора, а в този момент имаме цели 10. Имаме тим в Елитната юношеска група и селекции, които се борят за челните места в своите възрасти. От година и половина разполагаме със стадион, който дава отговор на условията на Първа лига. Разширяваме и базата за юношите с игрището в „ Младост “ и вземането на стадион „ Академик “, на който сега се прави голям ремонт. Нямахме уебсайт, а в този момент нашият е един от най-хубавите. Изобщо, като се замисля, все едно съм в различен клуб, а не съм. Това е нашият клуб, който се трансформира в професионален посредством най-много на президента Сергей Ташков, актуалният основен управител Костадин Ангелов и всички нас, които работим старателно. Надявам се, че и отсега нататък ще продължим по този път.

- Кое е най-голямото ти предпочитание като треньор, който отдавна се занимава с деца?
- Разбира се, освен моята, само че и на множеството треньори задачата е една и съща – да видят момчетата си в професионалния футбол.

- А виждаш ли капацитет в някои от нашите да заиграят скоро в първия състав?
- Да, несъмнено. Надявам се, че ще съумеят.

- Какво е персоналното ти обръщение към момчетата, които в този момент са тръгнали по пътя към огромния футбол?
- Деца, учете повече, тренирайте повече и се занимавайте по-малко със страничните неща, които ви заобикалят на всички места.

- И за край - до каква степен се простират персоналните ти упоритости?
- Надявам се, че някой ден ще стигна до професионалния футбол.

- Благодаря ти, Росене! Пожелавам ти един ден да постигнеш тази своя цел!
- Благодаря и аз!