Отвъд границите: Юлияна Антонова: За Япония с лекота в сърцето
Юлияна Антонова-Мурата е посланик с дългогодишна кариера и създател на две книги. Живее в Токио, Япония, където е щастливо омъжена. С Юлияна приказваме за хубостта на всекидневието, несломимия блян да приключиш незавършеното стартирано и магията на Япония в нейната целокупност и на обособените кътчета в страната.
Юлияна Антонова дефинира себе си като естет и след напълно къс диалог с нея разбираш, че тази дума я разказва допустимо най-пълноценно. Поривът ѝ да търси красивото в всекидневието и геният да придвижва откритата хубост на хартия трансфораха двете ѝ книги “Моши моши, Япония ” и “Уки уки, Япония ” в бестселъри.
Гласът ѝ те успокоява, а думите и разказите ѝ те увличат. Тя употребява метафори и знаци постоянно, само че приказва увлекателно. В тембъра ѝ проличава една естетика. Не постоянно обаче е било по този начин. “Интимидацията ”, която прави индивида уплашен и духовно неподвижен, както тя разказва едно характерно положение на огромна част от приятелите ѝ българи, е преследвала и нея преди. Но към този момент не, тъй като безпокойството прави от хората жертви на сегашното.
" Резките, крайните и грубите получават похвалите, успеха и гордостта. На уязвимите, деликатните се дава тъгата , безсънието и болката ” , счита Юлияна. Юлияна Антонова през днешния ден е една жена, която е минала повече от половината път в живота си. Една борбена персона, която в никакъв случай не е правила взаимни отстъпки с истината. Продължавам напред и към този момент нямам тази интимидация, която оставя човек уплашен, изплашен, неподвижен. Имала съм в България такова време преди, само че съм се отърсила, не съм уплашена и знам, че ще продължа напред и единственото, което ме интересува е, колкото се може повече да откривам с очите си и сърцето си тези красиви истории, които се случват в всекидневието ми, с цел да мога да ги поднеса на повече хора, които умишлено или подсъзнателно търсят хубостта и истината.
С красиво изложение на днешния ден стартира и описа ѝ за Япония. Попитах я: “Как е времето в Токио през днешния ден? ”
Днес е един прелестен мартенски ден. Навсякъде сливите са цъфнали и доста постоянно туристите ги бъркат със сакура (японски вишни – б.а.). Чувам по какъв начин, вървейки по улицата, те се снимат под сливите и споделят “Ето, ето, цъфнала сакура ”. Въпреки че информацията, че сакурата се чака да цъфне на 23 март я има на “Картата за цъфването на сакурите ” още от началото на предишния месец на огромни светлинни табла. Но градът е цялостен с туристи, времето е хубаво, доста е прелестно да се разхождаш през март в този хубав вселенски град.
При изгряващото слънце
Спомняте ли си месеца, в който за първи път стъпихте в Япония?
Да, даже съм го описала в роман във втората ми книга “Уки уки, Япония ”. Беше в края на декември, изпратих 31 декември и посрещнах Новата година в един възвишен храм. Това беше първият ми ден на японска земя.
Колко време Ви лиши да се почувствате в действителност у дома?
С хубавите неща се привиква бързо. И когато изненадите са позитивни, ви трябват единствено часове. С неприятното човек не може да се свикне един цялостен живот, колкото и дълъг да е той. С тяхното (на японците – б.р.) внимание, с тяхната учтивост, с желанието да оказват помощ на един чужденец, се привиква елементарно. Аз преоткривам това предпочитание в този момент с мои другари или когато срещам непознати туристи и объркания взор на хора, които не знаят накъде да тръгнат, кой трен да вземат и така нататък Виждам всевъзможни хора от всякаква възраст, даже деца в 1-2 клас, понаучили малко британски език, които се пробват да оказват помощ на чужденеца тук и питат дали има потребност от нещо.
Японската просвета постоянно е предизвиквала любознания. От обичаите и нравите през колективизма и отдадеността към работата. Попитах Юлияна по какъв начин си изяснява желанието да оказват помощ, с което тя се е срещнала незабавно след кацането си там.
От наблюденията ми повече от 15 години в тази страна нещата действат в една целокупност – възпитанието, учебното заведение, след това сътрудниците. Тези хора по този начин са устроени и по този начин са построили живота си, който по никакъв начин не е лек, поради естествените условия, че да улесняват делника си и този на другите. Ако някой има проблем, те бързат да му оказват помощ, тъй като в случай че този проблем не бъде незабавно решен, той ще продължи да съществува и ще падне в по-сериозна тежест върху идващия човек. Това е особена тактичност - да окажеш помощ допустимо най-бързо, с цел да може този, който има проблем, да не тежи на някой идващ човек.
Спомняте ли си момента, в който решихте, че ще прекарате живота си в Япония?
Аз и сега не съм взела това решение. Моят живот е низ от чудеса и всеки ден има нещо, което владее сърцето ми и радва очите ми. Така че пребивавам за този ден. Какво ще стане на следващия ден, не знам. Може да реша да се върна в родината си. Не изпитвам тази решителност, че ще пребивавам в Япония, макар че толкоз доста ми харесва тук, тъй като в тази страна мога да одъртявам ден след ден доста умерено и красиво.Между двата червени жалона
Какво продължава да Ви връща в България?
В България не престават да ме връщат моите мемоари. Аз съм всяка година в България, даже по няколко пъти.
А комплексността на факторите, които не престават да я свързват с родината, Юлияна илюстрира с образец, учреден на една доктрина за незавършеното стартирано.
Наднорменото и надменно всекидневие, завършено в България, е съпътствало както моя живот, по този начин и на съвсем всички от моята генерация. Това всекидневие продължава и в този момент, даже по-обострено. Някога ние нямахме свободата да показваме категоричността на мнението си. Живеехме с цитати и замъглени, неистинен постулати, които и в този момент ги има с една тежка решителност, която не ми харесва.Сещам се за Ефекта на Зейгарник, открит от едноименната психоложка през 1927 година. Докато тя е следила сервитьорите в едно заведение във Виена по време на обяда си, Зейгарник е направила своето изобретение. Тя е открила, че незавършеното стартирано или отсроченото във времето, остава там, надълбоко закотвено в сърцето, с цел да настъпи моментът, в който това отсрочено, забравено, бива хванато крепко и безусловно изтеглено, тъй като не може повече да остане в една позиция на отсрочване.Търсим решението и до момента в който се концентрираме върху това решение, ние малко по малко пълзим, ускоряваме стъпките, домогваме се до изхода, с цел да разберем, че до този миг ние сме пробягвали живота си като самотни бегачи на дълги дистанции. На изхода ние поемаме мирис, усещаме сладостта, че сме избутали дотук, съумели сме да си носим нашия кръст, само че от време на време ни е коствало доста в един нелек живот на борби. И по този начин връщаме се още веднъж, и още веднъж към онази точка на забравено, заровеното в сърцето ни. То се появява като проблясък. В книгата го назовавам " августовска гръмотевица в на разсъмване ". Желанието ни да приключим започнатото. То се намира в една точка, избрана като два червени жалона. Остава да стигнем от единия до другия. Там е изходът, решението, новото възприятие, че си спечелил надпреварата, оплевил си подозренията в себе си, отърсил си се от полепналите във времето страхове.Започнатото някъде през началото на 90-те с еуфория, забравено, потиснато, е закотвено надълбоко в сърцето у всеки един от нас, аз имам вяра и чакам, че връщайки се в България, ще видя тези два червени жалона и изхода, с които още веднъж ще продължа напред. Аз и моите другари. Защото по Зайгерник нямаме и момент повече да сме в позиция на отсрочване, на търсене на неработещи решения. Точката сред двата жалона ни чака.Любовта, където се срещат два разнообразни свята
Юлияна Антонова се среща със брачна половинка си преди 12 години в Токио. Историята на тяхната обич, която продължава й до през днешния ден минава през едно решение на Юлияна да пренебрегне стилните си правила, една инцидентна среща и едно заричане, на което брачният партньор й остава правилен и до през днешния ден.
Как се запознахте с Вашия брачен партньор?
Имам другарка, която е японска джаз пианистка. Обади ми се един ден, попита ме какво върша. Беше към края на работния ден в посолството в Токио и се разбрахме да се забележим в близкия магазин. Бях си дала заричане да вървя единствено в черно облечена, тъй като това е обичаният ми цвят. Набързо отидох до третия етаж, където се намира жилището ми. Бързах и по тази причина облякох първото, което ми попадна – бяла риза, бял панталон и бели гуменки. Тръгнах към срещата. Моята другарка беше с един японец, на който не обърнах внимание - видях, че е строен и приветлив човек и толкоз. Но когато той ме е видял си е споделил, колкото и нескромно да звучи, само че той продължава да го споделя на нашите другари, “Това е един ангел в бяло ”. Влюби се в мен. Започнахме да се виждаме и след две години се оженихме. Той е християнин. Започнахме да се виждаме и в една черква, която посещаваме и до през днешния ден. Ходихме по изложения, имахме общи другари. И любовта не престава повече от 12 години.
Споменахте, че сте си дали обещание да се обличате единствено в черно. Защо?
Аз съм естет, обичам хубостта във всякаква форма. За мен най-елегантният цвят за облекла е черният. Покойният Карл Лагерфелд беше споделил, че най-красивата дреха е черна тясна пола до коляното с черен чорапогащник, черни обувки с нисък тъничък ток, черно поло и няколко реда тънки гривни в цвят каки. Много се впечатлих от тези негови думи, аз тогава бях студентка и може би подсъзнателно е останало.
След 12 години какви са нещата, на които се научихте един различен със брачна половинка Ви, идвайки от два разнообразни свята?
Ние съвсем не се учим един различен. Толкова добре се разбираме двама души, които в действителност идват от двата края на света. Никога не сме имали пререкания. Живеем в естетика. Преди 12 години разказвах на моя брачен партньор една история, която доста ме беше впечатлила. За едно момче в Китай, влюбено в своята брачна половинка, която е 10 години по-голяма. (Тук разтварям скоба, че и аз съм по-възрастна от брачна половинка ми.) Били небогати, живеели високо в планината в една пещера и с цел да не се разделят денем, когато той е на работа, издълбал с ръцете си 1600 стъпала, с цел да може да са постоянно дружно и тя да върви до него. Разказвайки тази история на брачна половинка ми, той ми сподели: “Аз няма да мога да издълбая стъпала до нашата пещера, само че през днешния ден е понеделник и ти правя подарък този букет и оттук насетне всеки понеделник ти ще получаваш в символ на моята обич по един букет цветя ”. До ден сегашен всеки понеделник той ми сервира букет цветя. Повечето ни приятелки в Япония и по света знаят това и доста ни се радват. Искаме да се случи това с всяка една.
Каква кухня готвите у дома?
Той обича " Снежанка ". Както и кюфтета. Но със сина ми готвят божествено, напряко са виртуози. Затова оставям в техните ръце какво да се сготви и подготви. Най-вече японска кухня, само че и друга китайска, тайландска, френска също.
Предполагам вършиме " Снежанка " с българско кисело мляко?
Да, то е отлично. Дори е намерило място в една къса история в първата ми книга. Навсякъде в Япония има кисело мляко и съм доста щастлива, когато прочета на кофичките “България ”, написано с огромни букви.
“Моши моши ” и “Уки уки ” - Да бъдеш потребен с лекост в сърцето
В какъв свят каните Вашите читатели?
Аз съм показала с тези две книги - “Моши моши, Япония ” и “Уки уки, Япония ” с изключение на своето сърце и искреността си, къси случки и събития, които са станали в живота ми или пък се случват всекидневно тук в Япония, само че те са универсални. Аз не сравнявам двете страни (Япония и България – б.р.), считам, че умерено могат да се случат и в България. Това са истории за човешките връзки като водеща мощ в нашия живот. Истории за благоденствието и просперитета във физическото и духовното им измерение като едно цяло. Някои от тези истории съм ги видяла през погледа и диалога ми с дете от детската градина, а други истории съм ги видяла в диалог с жена над 90-годишна възраст. От тези истории не преставам да се изучавам. Те за мен са един хубав урок, желая тези уроци да бъдат доведени до сърцата на повече хора.
Кое пристигна първо – заглавието или самите текстове?
Първо пристигна заглавието и при двете книги. Заглавието поведе първия роман, а той от своя страна – останалите. “Моши моши ” значи “Ало ”, има обаче и друго значение, значение на “Извинете, мога ли да Ви бъда потребен с нещо? ”, което значение води по един натурален метод останалите разкази. Имам възприятието, че тази книга, продадена в над 18 000 бройки, я имат единствено мои съавтори. Така както аз намирам, че се изучавам от всяка история, че предавам това, което сърцето ми е видяло, те са създатели на това, което тяхното сърце е видяло в текстовете. “Уки уки ” значи “С лекото в сърцето ”. Означава да подариш усмивка, наслада, обич на този, който срещнеш. И той ще върне същото на теб или на някой различен. Това е едно красиво възприятие. Затова и корицата съставлява оригами от хартия на детско самолетче, което като деца сме правили. И виждам в този момент от време на време, че възрастни хора също сгъват самолетче от вестник и го хвърлят с наслада във въздуха. Това въодушевление е “Уки уки ” – да не забравиш, че си бил дете, хубостта, летежа и това, че вечно оставаме чисти в нашите пориви и стремежи.
От софийската махала до цъфналата сакура
Кариерата на Юлияна я води в разнообразни страни на разнообразни континенти. Помолих я да ми опише първите си асоциации с част от страните, в които е живяла:
ХавайВ годините сме постоянно в това райско кътче, тъй като няма онази нетърпима часова разлика, с която при къс престой не можеш да свикнеш. Какво бе учудването ми, когато бях поканена да ознаменувам Коледа там. Разбира се, не чаках наново покана. А и приятелката ми, която живее там, е сърцата варналийка, с която желаех още веднъж да се видя. И там, в Хонолулу, в една красива Коледа с българската общественост от острова прекарах незабравими часове. Денят приключи в дома на друга българка, която беше закупила хубав дом там. Никога не съм и подозирала, че в Хаваите обитават над 100 мои сънародници. Изненадата бе допълнена и с това, че на празника се разпознахме с две приятелки от “Фейсбук ”, които живеят в континенталната част на Америка и бяха пристигнали на почивка. Разпознахме се по фотосите.
Кои са Ви обичаните места в Япония?
Нямам място, което да не е обичано. Всяко едно село, град, планина, остров е необикновено красиво. Наистина една страна, която е благословена откъм естествени дадености. Аз не знаех, че тук има пустиня. Докато не я посетих. Неотдавна бях в северозападната част на остров Хоншю, където е и столицата и открих Тотори, където се намира пустинята. Дори не знаех, че там практикуват скейтбординг на пясък, спускат се по него. Умопомрачителна хубост е да го наблюдаваш. В Япония има пустиня, има безчет доста извори, езера, планини, море, всичко, което си помислиш. Има я и цъфналата сакура, разказана в тяхната едноименна ария и поради която годишно милиони туристи идват. Само през предходната година задграничните туристи бяха 20 милиона. Есента е неповторимо красива с преливащите багри в алено, охра, жълто на японските “момиджи ” (кленове). Горещите летни дни. Зимата в северната част на Япония, остров Хокайдо с една от най-красивите ски писти. Има всичко в Япония и аз не мога да кажа някъде, където не ми харесва. Напоследък обичам да навестявам град Бепу със стотици минерални извори. Там даже на летището са създали едно място, където можеш да седнеш и да си потопиш краката в минералната вода и да изчакаш повикването за полета.
А кои са местата в България, където обичате да се връщате?
Най-вече в София. Аз съм израснала по пустите софийските улици, когато през ваканциите всички отиваха при баба и дядо на село. Нямах такива и се радвах на компанията на възрастни дами в опразнената ми махалаоколо " Дондуков ", " Веслец ", " Будапеща ", " Витошка ". Очаквах ги да се върнат от лятната почивка с неспокойствие. Тичайки и играейки на “стражари и апаши ” като деца към ЦУМ. За мен това са незабравими места. Бързането да утолим жаждата си на Централна баня, когато виждаме по какъв начин някой излиза оттова, тъй като към този момент се е изкъпал и хората им пожелават “Честита баня! ”.
Съществува ли още мечтаната дестинация, която планирате да посетите?
Нямам такава мечтана дестинация сега, само че в случай че ми кажете по-късно “Тръгнете към София ”, съгласна съм незабавно да сграбчи чантата и да потегли. Ние със брачна половинка ми пътуваме непрестанно, съвсем няма седмица, в която да не сме на път.
Спомняте ли си първото излизане в чужбина?
Да, то беше до Япония и беше смайващо. Аз нямах опция да пътувам и в късните ми 20 години за първи път излязох от България. Първата ми дестинация беше Япония. Кацнах на интернационалното летище Нарита и първото нещо, което видях, беше една бутилка “Кока-кола ”, която струваше някъде към 2-3 $, цяло положение, съгласно визиите ми тогава и ми се струваше пъклен скъпа. След това се разходих и се чудех тези хора по какъв начин са живи с такива цени. Но след няколко часа акомодацията в гостоприемна Япония стартира и след два - три дни към този момент се усещах като че ли цялостен живот съм живяла тук.
За какво мечтаете?
Мечтая си да има смяна в моята страна към хубаво. Към положителното. Да спрем да гледаме лехичката в прилежащата градина. Много деликатно да си окопаваме своята лехичка. Има една настървеност, когато приказваме за решения, които не са в интерес на страната ни, когато има овластяване, което граничи с разпищолване. Искам тази интимидация, за която към този момент загатнах, да престане. Като страна, в която живеят интелигентни хора, си давам сметка, че е извънредно време да спрем да бъдем податливи на думите на ненавист, на сравнението и грозните прилагателни. Искам да видя страната ми напред към оня излаз на потиснатото предпочитание, за който първоначално приказвах. Неслучайно и Мартин Лутър Кинг е споделил, че тъмнината не може да бъде унищожена с мрачевина, светлината може да я унищожи. По същия метод единствено любовта може да унищожи омразата. Мечтая си с обич да вървим напред.
Какво е свободата?
Свободата е да можеш да се усмихваш, даже когато си надвит. Когато се намираш в позиция, която не си очаквал, да вдигнеш глава, да отстояваш истината и да продължиш напред. Любовта и Свободата са кислорода, който вдишвам и от който нуждая се, без значение къде се намирам.
Юлияна Антонова дефинира себе си като естет и след напълно къс диалог с нея разбираш, че тази дума я разказва допустимо най-пълноценно. Поривът ѝ да търси красивото в всекидневието и геният да придвижва откритата хубост на хартия трансфораха двете ѝ книги “Моши моши, Япония ” и “Уки уки, Япония ” в бестселъри.
Гласът ѝ те успокоява, а думите и разказите ѝ те увличат. Тя употребява метафори и знаци постоянно, само че приказва увлекателно. В тембъра ѝ проличава една естетика. Не постоянно обаче е било по този начин. “Интимидацията ”, която прави индивида уплашен и духовно неподвижен, както тя разказва едно характерно положение на огромна част от приятелите ѝ българи, е преследвала и нея преди. Но към този момент не, тъй като безпокойството прави от хората жертви на сегашното.
" Резките, крайните и грубите получават похвалите, успеха и гордостта. На уязвимите, деликатните се дава тъгата , безсънието и болката ” , счита Юлияна. Юлияна Антонова през днешния ден е една жена, която е минала повече от половината път в живота си. Една борбена персона, която в никакъв случай не е правила взаимни отстъпки с истината. Продължавам напред и към този момент нямам тази интимидация, която оставя човек уплашен, изплашен, неподвижен. Имала съм в България такова време преди, само че съм се отърсила, не съм уплашена и знам, че ще продължа напред и единственото, което ме интересува е, колкото се може повече да откривам с очите си и сърцето си тези красиви истории, които се случват в всекидневието ми, с цел да мога да ги поднеса на повече хора, които умишлено или подсъзнателно търсят хубостта и истината.
С красиво изложение на днешния ден стартира и описа ѝ за Япония. Попитах я: “Как е времето в Токио през днешния ден? ”
Днес е един прелестен мартенски ден. Навсякъде сливите са цъфнали и доста постоянно туристите ги бъркат със сакура (японски вишни – б.а.). Чувам по какъв начин, вървейки по улицата, те се снимат под сливите и споделят “Ето, ето, цъфнала сакура ”. Въпреки че информацията, че сакурата се чака да цъфне на 23 март я има на “Картата за цъфването на сакурите ” още от началото на предишния месец на огромни светлинни табла. Но градът е цялостен с туристи, времето е хубаво, доста е прелестно да се разхождаш през март в този хубав вселенски град.
При изгряващото слънце Спомняте ли си месеца, в който за първи път стъпихте в Япония?
Да, даже съм го описала в роман във втората ми книга “Уки уки, Япония ”. Беше в края на декември, изпратих 31 декември и посрещнах Новата година в един възвишен храм. Това беше първият ми ден на японска земя.
Колко време Ви лиши да се почувствате в действителност у дома?
С хубавите неща се привиква бързо. И когато изненадите са позитивни, ви трябват единствено часове. С неприятното човек не може да се свикне един цялостен живот, колкото и дълъг да е той. С тяхното (на японците – б.р.) внимание, с тяхната учтивост, с желанието да оказват помощ на един чужденец, се привиква елементарно. Аз преоткривам това предпочитание в този момент с мои другари или когато срещам непознати туристи и объркания взор на хора, които не знаят накъде да тръгнат, кой трен да вземат и така нататък Виждам всевъзможни хора от всякаква възраст, даже деца в 1-2 клас, понаучили малко британски език, които се пробват да оказват помощ на чужденеца тук и питат дали има потребност от нещо.
Японската просвета постоянно е предизвиквала любознания. От обичаите и нравите през колективизма и отдадеността към работата. Попитах Юлияна по какъв начин си изяснява желанието да оказват помощ, с което тя се е срещнала незабавно след кацането си там.
От наблюденията ми повече от 15 години в тази страна нещата действат в една целокупност – възпитанието, учебното заведение, след това сътрудниците. Тези хора по този начин са устроени и по този начин са построили живота си, който по никакъв начин не е лек, поради естествените условия, че да улесняват делника си и този на другите. Ако някой има проблем, те бързат да му оказват помощ, тъй като в случай че този проблем не бъде незабавно решен, той ще продължи да съществува и ще падне в по-сериозна тежест върху идващия човек. Това е особена тактичност - да окажеш помощ допустимо най-бързо, с цел да може този, който има проблем, да не тежи на някой идващ човек.
Спомняте ли си момента, в който решихте, че ще прекарате живота си в Япония?
Аз и сега не съм взела това решение. Моят живот е низ от чудеса и всеки ден има нещо, което владее сърцето ми и радва очите ми. Така че пребивавам за този ден. Какво ще стане на следващия ден, не знам. Може да реша да се върна в родината си. Не изпитвам тази решителност, че ще пребивавам в Япония, макар че толкоз доста ми харесва тук, тъй като в тази страна мога да одъртявам ден след ден доста умерено и красиво.Между двата червени жалона
Какво продължава да Ви връща в България?
В България не престават да ме връщат моите мемоари. Аз съм всяка година в България, даже по няколко пъти.
А комплексността на факторите, които не престават да я свързват с родината, Юлияна илюстрира с образец, учреден на една доктрина за незавършеното стартирано.
Наднорменото и надменно всекидневие, завършено в България, е съпътствало както моя живот, по този начин и на съвсем всички от моята генерация. Това всекидневие продължава и в този момент, даже по-обострено. Някога ние нямахме свободата да показваме категоричността на мнението си. Живеехме с цитати и замъглени, неистинен постулати, които и в този момент ги има с една тежка решителност, която не ми харесва.Сещам се за Ефекта на Зейгарник, открит от едноименната психоложка през 1927 година. Докато тя е следила сервитьорите в едно заведение във Виена по време на обяда си, Зейгарник е направила своето изобретение. Тя е открила, че незавършеното стартирано или отсроченото във времето, остава там, надълбоко закотвено в сърцето, с цел да настъпи моментът, в който това отсрочено, забравено, бива хванато крепко и безусловно изтеглено, тъй като не може повече да остане в една позиция на отсрочване.Търсим решението и до момента в който се концентрираме върху това решение, ние малко по малко пълзим, ускоряваме стъпките, домогваме се до изхода, с цел да разберем, че до този миг ние сме пробягвали живота си като самотни бегачи на дълги дистанции. На изхода ние поемаме мирис, усещаме сладостта, че сме избутали дотук, съумели сме да си носим нашия кръст, само че от време на време ни е коствало доста в един нелек живот на борби. И по този начин връщаме се още веднъж, и още веднъж към онази точка на забравено, заровеното в сърцето ни. То се появява като проблясък. В книгата го назовавам " августовска гръмотевица в на разсъмване ". Желанието ни да приключим започнатото. То се намира в една точка, избрана като два червени жалона. Остава да стигнем от единия до другия. Там е изходът, решението, новото възприятие, че си спечелил надпреварата, оплевил си подозренията в себе си, отърсил си се от полепналите във времето страхове.Започнатото някъде през началото на 90-те с еуфория, забравено, потиснато, е закотвено надълбоко в сърцето у всеки един от нас, аз имам вяра и чакам, че връщайки се в България, ще видя тези два червени жалона и изхода, с които още веднъж ще продължа напред. Аз и моите другари. Защото по Зайгерник нямаме и момент повече да сме в позиция на отсрочване, на търсене на неработещи решения. Точката сред двата жалона ни чака.Любовта, където се срещат два разнообразни свята
Юлияна Антонова се среща със брачна половинка си преди 12 години в Токио. Историята на тяхната обич, която продължава й до през днешния ден минава през едно решение на Юлияна да пренебрегне стилните си правила, една инцидентна среща и едно заричане, на което брачният партньор й остава правилен и до през днешния ден.
Как се запознахте с Вашия брачен партньор?
Имам другарка, която е японска джаз пианистка. Обади ми се един ден, попита ме какво върша. Беше към края на работния ден в посолството в Токио и се разбрахме да се забележим в близкия магазин. Бях си дала заричане да вървя единствено в черно облечена, тъй като това е обичаният ми цвят. Набързо отидох до третия етаж, където се намира жилището ми. Бързах и по тази причина облякох първото, което ми попадна – бяла риза, бял панталон и бели гуменки. Тръгнах към срещата. Моята другарка беше с един японец, на който не обърнах внимание - видях, че е строен и приветлив човек и толкоз. Но когато той ме е видял си е споделил, колкото и нескромно да звучи, само че той продължава да го споделя на нашите другари, “Това е един ангел в бяло ”. Влюби се в мен. Започнахме да се виждаме и след две години се оженихме. Той е християнин. Започнахме да се виждаме и в една черква, която посещаваме и до през днешния ден. Ходихме по изложения, имахме общи другари. И любовта не престава повече от 12 години.
Споменахте, че сте си дали обещание да се обличате единствено в черно. Защо?
Аз съм естет, обичам хубостта във всякаква форма. За мен най-елегантният цвят за облекла е черният. Покойният Карл Лагерфелд беше споделил, че най-красивата дреха е черна тясна пола до коляното с черен чорапогащник, черни обувки с нисък тъничък ток, черно поло и няколко реда тънки гривни в цвят каки. Много се впечатлих от тези негови думи, аз тогава бях студентка и може би подсъзнателно е останало.
След 12 години какви са нещата, на които се научихте един различен със брачна половинка Ви, идвайки от два разнообразни свята?
Ние съвсем не се учим един различен. Толкова добре се разбираме двама души, които в действителност идват от двата края на света. Никога не сме имали пререкания. Живеем в естетика. Преди 12 години разказвах на моя брачен партньор една история, която доста ме беше впечатлила. За едно момче в Китай, влюбено в своята брачна половинка, която е 10 години по-голяма. (Тук разтварям скоба, че и аз съм по-възрастна от брачна половинка ми.) Били небогати, живеели високо в планината в една пещера и с цел да не се разделят денем, когато той е на работа, издълбал с ръцете си 1600 стъпала, с цел да може да са постоянно дружно и тя да върви до него. Разказвайки тази история на брачна половинка ми, той ми сподели: “Аз няма да мога да издълбая стъпала до нашата пещера, само че през днешния ден е понеделник и ти правя подарък този букет и оттук насетне всеки понеделник ти ще получаваш в символ на моята обич по един букет цветя ”. До ден сегашен всеки понеделник той ми сервира букет цветя. Повечето ни приятелки в Япония и по света знаят това и доста ни се радват. Искаме да се случи това с всяка една.
Каква кухня готвите у дома?
Той обича " Снежанка ". Както и кюфтета. Но със сина ми готвят божествено, напряко са виртуози. Затова оставям в техните ръце какво да се сготви и подготви. Най-вече японска кухня, само че и друга китайска, тайландска, френска също.
Предполагам вършиме " Снежанка " с българско кисело мляко?
Да, то е отлично. Дори е намерило място в една къса история в първата ми книга. Навсякъде в Япония има кисело мляко и съм доста щастлива, когато прочета на кофичките “България ”, написано с огромни букви.
“Моши моши ” и “Уки уки ” - Да бъдеш потребен с лекост в сърцето
В какъв свят каните Вашите читатели?
Аз съм показала с тези две книги - “Моши моши, Япония ” и “Уки уки, Япония ” с изключение на своето сърце и искреността си, къси случки и събития, които са станали в живота ми или пък се случват всекидневно тук в Япония, само че те са универсални. Аз не сравнявам двете страни (Япония и България – б.р.), считам, че умерено могат да се случат и в България. Това са истории за човешките връзки като водеща мощ в нашия живот. Истории за благоденствието и просперитета във физическото и духовното им измерение като едно цяло. Някои от тези истории съм ги видяла през погледа и диалога ми с дете от детската градина, а други истории съм ги видяла в диалог с жена над 90-годишна възраст. От тези истории не преставам да се изучавам. Те за мен са един хубав урок, желая тези уроци да бъдат доведени до сърцата на повече хора.
Кое пристигна първо – заглавието или самите текстове?
Първо пристигна заглавието и при двете книги. Заглавието поведе първия роман, а той от своя страна – останалите. “Моши моши ” значи “Ало ”, има обаче и друго значение, значение на “Извинете, мога ли да Ви бъда потребен с нещо? ”, което значение води по един натурален метод останалите разкази. Имам възприятието, че тази книга, продадена в над 18 000 бройки, я имат единствено мои съавтори. Така както аз намирам, че се изучавам от всяка история, че предавам това, което сърцето ми е видяло, те са създатели на това, което тяхното сърце е видяло в текстовете. “Уки уки ” значи “С лекото в сърцето ”. Означава да подариш усмивка, наслада, обич на този, който срещнеш. И той ще върне същото на теб или на някой различен. Това е едно красиво възприятие. Затова и корицата съставлява оригами от хартия на детско самолетче, което като деца сме правили. И виждам в този момент от време на време, че възрастни хора също сгъват самолетче от вестник и го хвърлят с наслада във въздуха. Това въодушевление е “Уки уки ” – да не забравиш, че си бил дете, хубостта, летежа и това, че вечно оставаме чисти в нашите пориви и стремежи.
От софийската махала до цъфналата сакура
Кариерата на Юлияна я води в разнообразни страни на разнообразни континенти. Помолих я да ми опише първите си асоциации с част от страните, в които е живяла:
ХавайВ годините сме постоянно в това райско кътче, тъй като няма онази нетърпима часова разлика, с която при къс престой не можеш да свикнеш. Какво бе учудването ми, когато бях поканена да ознаменувам Коледа там. Разбира се, не чаках наново покана. А и приятелката ми, която живее там, е сърцата варналийка, с която желаех още веднъж да се видя. И там, в Хонолулу, в една красива Коледа с българската общественост от острова прекарах незабравими часове. Денят приключи в дома на друга българка, която беше закупила хубав дом там. Никога не съм и подозирала, че в Хаваите обитават над 100 мои сънародници. Изненадата бе допълнена и с това, че на празника се разпознахме с две приятелки от “Фейсбук ”, които живеят в континенталната част на Америка и бяха пристигнали на почивка. Разпознахме се по фотосите.
Кои са Ви обичаните места в Япония?
Нямам място, което да не е обичано. Всяко едно село, град, планина, остров е необикновено красиво. Наистина една страна, която е благословена откъм естествени дадености. Аз не знаех, че тук има пустиня. Докато не я посетих. Неотдавна бях в северозападната част на остров Хоншю, където е и столицата и открих Тотори, където се намира пустинята. Дори не знаех, че там практикуват скейтбординг на пясък, спускат се по него. Умопомрачителна хубост е да го наблюдаваш. В Япония има пустиня, има безчет доста извори, езера, планини, море, всичко, което си помислиш. Има я и цъфналата сакура, разказана в тяхната едноименна ария и поради която годишно милиони туристи идват. Само през предходната година задграничните туристи бяха 20 милиона. Есента е неповторимо красива с преливащите багри в алено, охра, жълто на японските “момиджи ” (кленове). Горещите летни дни. Зимата в северната част на Япония, остров Хокайдо с една от най-красивите ски писти. Има всичко в Япония и аз не мога да кажа някъде, където не ми харесва. Напоследък обичам да навестявам град Бепу със стотици минерални извори. Там даже на летището са създали едно място, където можеш да седнеш и да си потопиш краката в минералната вода и да изчакаш повикването за полета.
А кои са местата в България, където обичате да се връщате?
Най-вече в София. Аз съм израснала по пустите софийските улици, когато през ваканциите всички отиваха при баба и дядо на село. Нямах такива и се радвах на компанията на възрастни дами в опразнената ми махалаоколо " Дондуков ", " Веслец ", " Будапеща ", " Витошка ". Очаквах ги да се върнат от лятната почивка с неспокойствие. Тичайки и играейки на “стражари и апаши ” като деца към ЦУМ. За мен това са незабравими места. Бързането да утолим жаждата си на Централна баня, когато виждаме по какъв начин някой излиза оттова, тъй като към този момент се е изкъпал и хората им пожелават “Честита баня! ”.
Съществува ли още мечтаната дестинация, която планирате да посетите?
Нямам такава мечтана дестинация сега, само че в случай че ми кажете по-късно “Тръгнете към София ”, съгласна съм незабавно да сграбчи чантата и да потегли. Ние със брачна половинка ми пътуваме непрестанно, съвсем няма седмица, в която да не сме на път.
Спомняте ли си първото излизане в чужбина?
Да, то беше до Япония и беше смайващо. Аз нямах опция да пътувам и в късните ми 20 години за първи път излязох от България. Първата ми дестинация беше Япония. Кацнах на интернационалното летище Нарита и първото нещо, което видях, беше една бутилка “Кока-кола ”, която струваше някъде към 2-3 $, цяло положение, съгласно визиите ми тогава и ми се струваше пъклен скъпа. След това се разходих и се чудех тези хора по какъв начин са живи с такива цени. Но след няколко часа акомодацията в гостоприемна Япония стартира и след два - три дни към този момент се усещах като че ли цялостен живот съм живяла тук.
За какво мечтаете?
Мечтая си да има смяна в моята страна към хубаво. Към положителното. Да спрем да гледаме лехичката в прилежащата градина. Много деликатно да си окопаваме своята лехичка. Има една настървеност, когато приказваме за решения, които не са в интерес на страната ни, когато има овластяване, което граничи с разпищолване. Искам тази интимидация, за която към този момент загатнах, да престане. Като страна, в която живеят интелигентни хора, си давам сметка, че е извънредно време да спрем да бъдем податливи на думите на ненавист, на сравнението и грозните прилагателни. Искам да видя страната ми напред към оня излаз на потиснатото предпочитание, за който първоначално приказвах. Неслучайно и Мартин Лутър Кинг е споделил, че тъмнината не може да бъде унищожена с мрачевина, светлината може да я унищожи. По същия метод единствено любовта може да унищожи омразата. Мечтая си с обич да вървим напред.
Какво е свободата?
Свободата е да можеш да се усмихваш, даже когато си надвит. Когато се намираш в позиция, която не си очаквал, да вдигнеш глава, да отстояваш истината и да продължиш напред. Любовта и Свободата са кислорода, който вдишвам и от който нуждая се, без значение къде се намирам.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ