Трупове на бебета по улиците и умрели по сметищата - разказ на избягала севернокорейка
Йонми Парк е на 13, когато съумява да избяга от Северна Корея. Разказът за детството ѝ в тази изолирана от света страна потриса целия свят. "За нас беше обикновено да виждаме по улиците трупове на умрели от апетит хора ", споделя тя, представена от " ".
26-годишната Йонми Парк вижда в детството си ужасяващи неща - страданията на севернокорейците от жестокия режим, от всеобщия апетит, от повсеместната беднотия и атмосферата на непрекъснат боязън. По сметищата на родния ѝ град постоянно се виждали трупове на хора, в това число бебета, измръзнали от мраз.
Чичото и бабата на Йонми умряли от апетит. В битката си за оцеляване хората били принудени да се хранят даже с инсекти, споделя младата жена.
"Не ни беше разрешено даже да мислим "
На 13 години Йонми Парк съумява да избяга дружно с майка си в прилежащ Китай. Оттогава насам тя споделя пред света за чудовищните условия на живот в комунистическа Северна Корея.
На 9-годишна възраст момичето било насила да участва на обществената екзекуция на майката на собствен прочут. Прегрешението на дамата се състояло в това, че скрито гледала холивудски филм.
"Не ни беше разрешено да носим каквото желаеме, не ни беше разрешено да пеем, не ни беше разрешено даже да мислим ", споделя Йонми Парк пред медии. Като дете вярвала, че държавният началник има възвишен генезис и даже може да чете мислите ѝ.
Обожествяването на диктатора - първо Ким Чен Ир, а от 2011 насам Ким Чен Ун - е нещо изцяло обикновено за подрастващите в Северна Корея.
"Когато бях дребна, нямах визия, че сме изолирани от света, нито пък знаех, че насочвам молитвите си към един деспот ", споделя години по-късно Йонми Парк.
"Северна Корея е единствената страна в света, в която хората биват екзекутирани, тъй като са водили неразрешени от управляващите интернационалните телефонни диалози ", изяснява Йонми и твърди, че всяка книга, всеки филм, всяка информация в тази страна са подчинени на една-единствена цел: "промиване на мозъците и прославяне на "божествения " водач ".
"В Северна Корея човек няма другари, има единствено приятели "
Пред "Ню Йорк Пост " 26-годишната Йонми Парк споделя, че детството ѝ в Северна Корея било белязано от самотност и студ в междучовешките връзки. "В Северна Корея човек няма другари, има единствено приятели. Приятелство там не съществува ", сподели тя.
Йонми Парк през 2015 година на Франкфуртския панаир на книгата
"За нас беше обикновено да виждаме по улиците трупове на умрели от апетит хора ", споделя още севернокорейката. Днес тя живее в Съединени американски щати, където следва и се ангажира в отбрана на човешките права. Младата жена упреква режима в Пхенян, че осъжда народа си на апетит, до момента в който в това време дава милиарди долари за създаването на атомни оръжия.
Йонми Парк приканва международната общност да не си прави илюзии за севернокорейския деспот: младата жена го назовава "убиец, който систематично поробва своя народ ".
26-годишната Йонми Парк вижда в детството си ужасяващи неща - страданията на севернокорейците от жестокия режим, от всеобщия апетит, от повсеместната беднотия и атмосферата на непрекъснат боязън. По сметищата на родния ѝ град постоянно се виждали трупове на хора, в това число бебета, измръзнали от мраз.
Чичото и бабата на Йонми умряли от апетит. В битката си за оцеляване хората били принудени да се хранят даже с инсекти, споделя младата жена.
"Не ни беше разрешено даже да мислим "
На 13 години Йонми Парк съумява да избяга дружно с майка си в прилежащ Китай. Оттогава насам тя споделя пред света за чудовищните условия на живот в комунистическа Северна Корея.
На 9-годишна възраст момичето било насила да участва на обществената екзекуция на майката на собствен прочут. Прегрешението на дамата се състояло в това, че скрито гледала холивудски филм.
"Не ни беше разрешено да носим каквото желаеме, не ни беше разрешено да пеем, не ни беше разрешено даже да мислим ", споделя Йонми Парк пред медии. Като дете вярвала, че държавният началник има възвишен генезис и даже може да чете мислите ѝ.
Обожествяването на диктатора - първо Ким Чен Ир, а от 2011 насам Ким Чен Ун - е нещо изцяло обикновено за подрастващите в Северна Корея.
"Когато бях дребна, нямах визия, че сме изолирани от света, нито пък знаех, че насочвам молитвите си към един деспот ", споделя години по-късно Йонми Парк.
"Северна Корея е единствената страна в света, в която хората биват екзекутирани, тъй като са водили неразрешени от управляващите интернационалните телефонни диалози ", изяснява Йонми и твърди, че всяка книга, всеки филм, всяка информация в тази страна са подчинени на една-единствена цел: "промиване на мозъците и прославяне на "божествения " водач ".
"В Северна Корея човек няма другари, има единствено приятели "
Пред "Ню Йорк Пост " 26-годишната Йонми Парк споделя, че детството ѝ в Северна Корея било белязано от самотност и студ в междучовешките връзки. "В Северна Корея човек няма другари, има единствено приятели. Приятелство там не съществува ", сподели тя.
Йонми Парк през 2015 година на Франкфуртския панаир на книгата
"За нас беше обикновено да виждаме по улиците трупове на умрели от апетит хора ", споделя още севернокорейката. Днес тя живее в Съединени американски щати, където следва и се ангажира в отбрана на човешките права. Младата жена упреква режима в Пхенян, че осъжда народа си на апетит, до момента в който в това време дава милиарди долари за създаването на атомни оръжия.
Йонми Парк приканва международната общност да не си прави илюзии за севернокорейския деспот: младата жена го назовава "убиец, който систематично поробва своя народ ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ